№ 240
гр. Габрово, 07.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ I, в публично заседание на
двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Кремена Големанова
Членове:Диян Д. Атанасов
Габриела Б. Илиева
при участието на секретаря Весела Хр. Килифарева
като разгледа докладваното от Диян Д. Атанасов Въззивно гражданско дело
№ 20254200500407 по описа за 2025 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба, подадена от адвокат Р. В., в качеството на
пълномощник на УМБАЛ „*****." ЕАД гр. *****, с ЕИК:*****, против Решение
№ 93 от 01.03.2025 г., постановено по гр.д.№ 416/2024 г. на Районен съд-Габрово. С
решението е отхвърлен като недоказан и неоснователен предявеният от УМБАЛ
„*****." ЕАД иск с правно основание чл. 422 ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 79, чл. 1 ЗЗД
и чл. 98 ЗЛЗ, за признаване за установено, че Л. П. К., ЕГН:**********, с адрес гр.
Габрово, ул. „*****“ № 6, вх.А, ет. 1, му дължи сумата 191,40 лева, представляваща
цената на предоставената й медицинска помощ и услуги по време на болничния й
престой, продължил от 19.04.2023 г. до 20.04.2023 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение на чл. 410 от ГПК до пълното изплащане на задължението,
за която е издадена Заповед № 27/09.01.2024 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 46/2024 г. на РС Габрово, като
жалбоподателят е осъден да заплати на адв. Г. П. Д. сумата 400 лева,
представляваща адвокатско възнаграждение, определено на осн. чл. 38 ал. 2, във
вр. с чл. 38 ал. 1 т. 2 от ЗА.
Във въззивната жалба се твърди, че първоинстанционното решение е
неправилно и незаконосъобразно. Районният съд правилно установил фактите по
делото. Единствено фактът относно битовите условия в болничната стая бил
неправилно интерпретиран и оттам съдът извел правния си извод, че въззиваемата
Л. К. не дължи заплащане на предоставената й медицинска помощ, тъй като
1
болницата не била предоставила на пациента адекватни за здравословното й
състояние условия за пребиваване, чрез извършване на подходящо разместване на
мебелите в стаята. Съдът не е обсъдил доводите на въззивния жалбоподател, че без
да има задължение, болницата е направила необходимото да се опита да задоволи
желанията на пациентката да ползва скутера си и тоалетния си стол, като е
сменила първоначално определената й болнична стая. Разширително били
тълкувани нормите, уреждащи битовите условия в болничните лечебни заведения
и неправилно вменено задължение на болницата да предоставя условия за
пребиваване на пациентите, различни от утвърдените. Въззиваемата напуснала
лечебното заведение, като не е съдействала на изпълнителите на медицинска
помощ да вършат работата си, вкл. и като нарушавала правилника за вътрешния
ред. Въззиваемата не заявила желание за ползване на стая с подобрени битови
условия, за която се заплаща допълнително. Всички медицински дейности
(прегледи и изследвания), описани в „Сметка на пациента", се установяват от
приложените по делото фишове с резултати. Предвид изложеното жалбоподателят
прави искане въззивната инстанция да отмени обжалваното решение и вместо него
да постанови друго, с което да уважи изцяло исковата претенция, като му присъди
и направените разноски за двете инстанции.
В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил отговор от въззиваемата страна Л. П. К.,
чрез пълномощника й по делото адвокат Г. Д., с който въззивната жалба се оспорва
като неоснователна. Поддържа се, че решението на първоинстанционния съд е
правилно и законосъобразно, като постановено въз основа на правилен анализ на
събраните по делото доказателства. Излагат се съображения за неоснователност на
твърденията на жалбоподателя, че лечебното заведение е опитало да осигури
възможност за престой на ответницата, която е здравноосигурено лице, със степен
на увреждане трайна инвалидност 100% пожизнено с чужда помощ. Персоналът в
болничното заведение отказал да измести встрани намиращата се в болничната
стая маса, която неправилно заемала част от площта, която по начало се полага на
всеки пациент, според утвърдените медицински стандарти. Наистина й била
предложена друга стая на друг етаж, но условията в нея не били по-различни от
предишната стая. Фактически предложението на болничните власти към нея
означавало тя да бъде третирана и обслужвана като лежащо болна, неспособна да
се грижи за себе си с всички произтичащи от това неудобства и стрес. Тоалетният
стол, проходилката и скутерът са помощни средства, чието ползване от
ответницата е абсолютно необходимо и разрешено от закона, с оглед обективното й
здравословно състояние, като е единственият възможен начин тя отчасти да
компенсира здравословните си увреждания. В заключение: ответницата е била
принудена да напусне болничното заведение, тъй като жалбоподателят не положил
и минимални усилия, за да създаде условия за безопасно придвижване на пациент,
който използва помощно средство за движение в болничната стая. Тези условия не
са лукс, за да бъде нужно да се иска стая с допълнително заплащане. Затова се
прави искане жалбата да бъде оставена без уважение.
Габровският окръжен съд, след като провери законосъобразността на
обжалваното решение, прецени събраните по делото доказателства по свое
убеждение и съобразно чл. 12 от ГПК, и обсъди възраженията, доводите и
исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, изхожда от легитимирана страна и е
2
насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява
процесуално допустима.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск с правно основание чл. 422, ал.
1 от ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 98 от Закона за здравните заведения,
като здравното заведение - ищец УМБАЛ "*****." ЕАД иска постановяване на
решение, с което да се признае за установено, че ответницата Л. К. му дължи
заплащане на сумата от 191,40 лева, представляваща цената на предоставената й
медицинска помощ и услуги по време на болничния й престой, продължил от
19.04.2023 г. до 20.04.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано
от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на чл.
410 от ГПК до пълното изплащане на задължението, за която е издадена Заповед
№27/09.01.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по
ч.гр.д. № 46/2024 г. на РС Габрово, считано от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК до пълното изплащане на
вземането.
Ответницата, чрез процесуалния си представител, е оспорила иска като
неоснователен. Поддържала е, че е здравноосигурено лице, с намалена
работоспособност 100% пожизнено с чужда помощ и била представила
направление за хоспитализация по амбулаторни процедури, като в болницата тя не
била приета като спешен случай. Ето защо не дължала на ищеца претендираните
от него суми. Диагнозата в съставените в болницата документи била невярна и
избрана сякаш да бъде напаснато заболяването й към алгоритъма на някоя
клинична пътека, а не с цел да бъдат извършени изследванията и прегледите,
заради които постъпила в това здравно заведение. Не била дала информирано
съгласие за оказване на болнична помощ и прилагане на диагностични и лечебни
процедури. Не й били предоставени част от услугите, посочени в приложената към
исковата молба сметка. Била принудена да прекъсне престоя си в тази болница,
защото това болнично заведение не й предоставило условия за престой, подходящи
за човек с нейните увреждания, поради които се налагало да ползва и съответни
помощни средства, т.е. вината за прекъсване на престоя й при ищеца и съответно
прекъсване на клиничната пътека била у самия ищец. Здравноосигурените лице не
били страна по НРД за медицинските дейности, нито по договора за приемане на
цени и обеми на медицинската помощ по чл. 55, ал. 2, т. 2 ЗЗО. Те имали право на
свободен достъп до медицинска помощ чрез определен по вид, обхват и обем пакет
от здравни дейности, както и свободен избор на изпълнител, сключил договор с
РЗОК, а НЗОК била длъжна да заплаща всички здравни дейности в обхвата на този
пакет на съответния изпълнител, предоставил медицинската помощ на
здравноосигурените лица.
С постановеното по делото решение районният съд е приел от фактическа
страна за безспорно, че ищцовото болнично заведение е страна по Националния
рамков договор за медицинските дейности към процесния период, а ответницата е
здравноосигурено лице. На 19.04.2023 г. последната е посетила УМБАЛ „*****."
ЕАД - гр. ***** въз основа по-рано запазена от нея дата за планов прием в
Отделение по обща неврология, но в деня на пристигането си - 19.04.2023 г. не
носела направление за хоспитализация, издадено от личния лекар. Обадила се на
личния си лекар, но той работел след обяд. Междувременно приемащият лекар
издал на ответницата направление за хоспитализация като спешен пациент. Видно
от издаденото направление за хоспитализация, ответницата била приета в
3
Отделение по обща неврология с приемна диагноза „Увреждане на лумбо-
сакралните коренчета, некласифицирани другаде" по Клинична пътека (КП) № 56
„Диагностика и лечение на болести на черепно-мозъчните нерви, на нервните
коренчета и плексуси. полиневропатия и вертеброгенни болкови синдроми" с
минимален болничен престой от 5 дни, чийто изисквания са посочени в
Приложение № 17а „Клинични пътеки" към Национален рамков договор за
медицинските дейности 2020-2022г. /НРД за МД 2020-2022/. За приемането си в
болницата Л. К. дала своето информирано съгласие, изразено в приложената към
исковата молба „Декларация за информирано съгласие за оказване на болнична
помощ и прилагане на диагностични и лечебни процедури" (ДИС). В посочената
декларация като първа точка била отразена приемната диагноза /посочена по-
горе/, с която ответницата се е съгласила. От нейна страна била оспорена
истиността на представената декларация за информирано съгласие, но не било
проведено доказване в подкрепа на оспорването. Нещо повече, възраженията на
ответницата касаят само това, че й е дадена да се подпише, без да е запозната с нея,
а не че не я е подписала. Поради това първоинстанционният съд приел за
неоснователно оспорването от ответницата на истиността на приложената по
делото декларация за информирано съгласие. Приел, че е могла да се запознае с
декларацията, като я прочете преди подписване и да зададе въпросите си във
връзка с нея. Видно от заявеното от нея в подадения отговор и последващи
становища, до посочения прием тя многократно е постъпвала в други болнични
заведения, съответно е запозната с документацията, която се попълва при
постъпване в болнично заведение, част от която е този вид декларация. Поради
това съдът е приел, че информацията до ответницата е била представена в
подходящата форма с оглед заболяването и възможността на ответницата да
възприеме същата, и съответства на изикванията на чл. 87-89 от ЗЗ.
РС Габрово е приел за безспорно установено и че на следващия ден -
20.04.2023 г. ответницата напуснала болницата по собствено желание, без да бъде
приключен диагностично-лечебния алгоритъм по клиничната пътека. Изтъкнатата
причина за това била непредоставени битови условия, съответстващи на
заболяването й и по-конкретно: че мебелите в болничната стая не били разместени
по подходящ начин, за да може тя да разположи и преминава с проходилката и
тоалетния си стол. Съдът е намерил това нейно възражение за основателно, по
следните съображения: Съгласно ЕР № 0475 от 10.02.2016 година на ТЕЛК при
МБАЛ „*****" ответницата е със степен на увреждане - инвалидност 100 % с
чужда помощ, с поставена диагноза: „наследствена моторна и сетивна
полиневропатия тежка степен, състояние след преж. двукратно исх. инсулти в
БПМА и ДСМА, мултифокална енцефалопатия, дискоордин. син. двустр.
песеквиноварус със силно ограничен обем на движение в глезенните стави,
състояние след оперативна интервенция, левостраннна гонартроза тежка степен,
десностранна горнартроза лека степен, левостранна коксартроза". Съгласно
показанията на разпитаните свидетели, проходилката била единственият начин за
предвижване, както и скутерът й. Също така използвала тоалетен стол, когато
тоалетната е неподходяща. В стаята, в която е била настанена, било необходимо да
бъдат разместени мебелите за да може да се освободи пространство за преминаване
до тоалетната с проходилката й, а също за да може удобно да постави тоалетния си
стол, което тя е поискала от персонала. Вместо това на другия ден, 20.04.2023 г.
бил направен опит да бъде преместена в друго отделение, в стая със същото
разположение при тежко болен пациент, при което след възникнал с лекарите и
4
персонала конфликт ответницата пожелала и напуснала болницата.
Съдът е приел, че в конкретния случай е налице сключен договор за
медицинска услуга между страните за осъществяване на диагностично-лечебни
процедури по Клинична пътека (КП) № 56 „Диагностика и лечение на болести на
черепно-мозъчните нерви, на нервните коренчета и плексуси, полиневропатия и
вертеброгенни болкови синдроми", доказателство за което била подписаната от
ответницата декларация за информирано съгласие. Ищецът е болница за активно
лечение, която е търговец. Съответно следва да действа по договорите по които е
страна с грижата на добрия търговец, като осигурява качествена здравна помощ
(чл. 2, т. 2 от Закона за здравето /ЗЗ/). В изпълнение на това изискване е следвало да
се предоставят на ответницата адекватни на здравословното й състояние условия
на пребиваване, в конкретният случай чрез извършване на подходящо разместване
на мебелите в стаята, за което е имало възможност без да бъде нарушена
възможността за лечение на другия пациент. Тъй като това не е изпълнено, ищецът
е неизправна страна по договора и поради това искането към ответницата за
изпълнение от нейна страна на задълженията й по договора е неоснователно,
съответно искът е отхвърлен като неоснователен.
При извършената служебна проверка на решението съобразно правомощията
си по чл. 269, изр. първо от ГПК въззивният съд намери, че същото е валидно и
допустимо, като при постановяването му не е било допуснато нарушение на
императивни материалноправни норми. Предвид горното и на основание чл. 269,
изр. 2-ро от ГПК, следва да бъде проверена правилността на решението съобразно
оплакванията във въззивната жалба като въззивният съд се произнесе по правния
спор между страните.
По отношение на възприетата от районния съд фактическа обстановка следва
да се посочи, че въззивният съд е обвързан от онези фактически изводи на
районния съд, по отношение на които липсват оплаквания от страните, т. е.
настоящата инстанция не може да приеме за установена различна фактическа
обстановка без нарочни възражения в този смисъл от страните по делото.
Във въззивната инстанция няма спор и се установява от неоспорената
медицинска документация, че на 19.04.2023 г. ответницата Л. П. К. е била приета
по спешност на лечение в Отделение по обща неврология в УМБАЛ "*****." ЕАД,
с приемна диагноза „Увреждане на лумбо-сакралните коренчета, некласифицирани
другаде" по Клинична пътека (КП) № 56 „Диагностика и лечение на болести на
черепно-мозъчните нерви, на нервните коренчета и плексуси. полиневропатия и
вертеброгенни болкови синдроми" с минимален болничен престой от 5 дни.
Изискванията към клиничните пътеки са посочени в Приложение № 17а
„Клинични пътеки" към Национален рамков договор за медицинските дейности
2020-2022г. /НРД за МД 2020-2022/.
Пред въззивната инстанция не се оспорва и извода на районния съд, който се
споделя и от настоящият съдебен състав, а именно – че между страните по делото
са възникнали облигационни отношения по сключен договор за медицинска
услуга, по силата на който ищецът се е задължил спрямо ответницата да осъществи
диагностично-лечебни процедури или т.нар. договор за лечение, с предмет
извършване на изследванията и процедурите по горепосочената клинична пътека.
Не е спорно, че в стаята, в която била настанена Л. К. било необходимо да бъде
извършено разместване на мебели, за да да се освободи пространство за
5
преминаване с проходилката й и поставяне на тоалетен стол, което тя поискала от
персонала. Разместването не било извършено, а на следващият ден, 20.04.2023 г.
бил направен опит ответницата да бъде преместена в друго отделение, в стая със
същото разположение и при тежко болен пациент. В този ден ответницата
напуснала болницата по собствено желание, с аргумент, че не са й предоставени
съответни на заболяването й битови условия. В резултат диагностично-лечебния
алгоритъм по горепосочената клинична пътека не бил изпълнен.
Не е спорно, че ответницата е била здравноосигурено лице по време на
престоя си в болничното заведение, което е страна по Националния рамков договор
за медицинските дейности в процесния период и чиято дейност се финансира от
бюджета на НЗОК, и като такова отговаря на критериите по чл. 59в от Закона за
лечебните заведения /ЗЛЗ/.
Предвид оплакванията във въззивната жалба, пренесеният във въззивната
инстанция спор е задължението на ответницата да заплати предоставените й
медицински услуги при престоя й в лечебното заведение, доколкото няма спор, че е
напуснала същото преди да бъде изпълнен в цялост пакета от дейности по
клиничната пътека. Въззиваемата страна основава възраженията си срещу
ищцовите претенции на обстоятелството, че наличната в болничната стая
нормативно определена разполагаема площ на пациент била намалена посредством
поставена маса, която ограничавала възможността й за придвижване.
Въззивният съд приема, че задължението за заплащане на процесните
медицински услуги по възникналото между страните облигационно отношение на
първо място е обусловено от установяване на обстоятелството дали тези услуги са
реално извършени от лечебното заведение.
Предмет на делото са следните медицински услуги: консултативен преглед от
специалист с цена 50 лева, един ден престой в болницата с цена 100 лева и
извършени лабораторни изследвания, с обща цена 41,40 лева. Ответницата не е
оспорила факта на еднодневния си престой в болницата, нито извършването на
лабораторните изследвания, резултатите от които са представени по делото.
Извършеният й първоначален преглед и поставена първоначална диагноза при
приема в УМБАЛ „*****.“ ЕАД са отразени в представеното и неоспорено
направление за хоспитализация, носещо подписа на приемащия лекар и подписа на
ответницата. Същите обстоятелства се установяват и от приетите епикриза и
история на заболяването на Л. П. К., които представляват официални писмени
документи, изготвени от длъжностни лица, в кръга на службата им,
удостоверяващи факти с правно значение по смисъла на чл. 179, ал. 1 от ГПК, и
като такива с обвързваща формална доказателствена сила за съда /Решение
№250/21.11.2012 г. по гр. д. № 1504/2011 г. на ІІІ г. о. на ВКС/. Цитираните
документи не се опровергават от свидетелските показания и представените от
ответницата писмени доказателства, като евентуалната некоректност на
поставената диагноза не означава неизвършване на преглед. Затова и преценявайки
в съвкупност обсъдените доказателства въззивният съд намира за безспорно
установено, че горепосочените медицински услуги са предоставени на
ответницата.
По отношение на това от кого се дължи заплащането им следва да се съобрази,
че съгласно чл. 52, ал. 1 от Конституцията гражданите имат право на здравно
осигуряване, гарантиращо им достъпна медицинска помощ, и на безплатно
ползване на медицинско обслужване при условия и по ред, определени със закон. В
6
чл. 4, ал. и чл. 35, ал. 1 от Закона за здравното осигуряване /ЗЗО/ е предвидено, че
медицинска помощ на осигурените лица се осъществява чрез определен по вид,
обхват и обем пакет от здравни дейности, гарантирани от бюджета на НЗОК и
определени в чл. 45, ал. 1 от ЗЗО. В чл. 45, ал. 2 от ЗЗО също е уредено, че
медицинската помощ по ал. 1, с изключение на т. 11, 12 и 15, се определя като
пакет с наредба на министъра на здравеопазването, а именно - Наредба № 9 от
10.12.2019 г. В § 1 от ДР на наредбата се съдържа легално определение на
понятието "клинична пътека", представляваща система от определени с
националния рамков договор за медицинските дейности изисквания и указания за
поведение на различни видове медицински специалисти при изпълнението на
определени по вид и обхват дейности по отношение на пациенти със заболявания,
изискващи хоспитализация и непрекъснат болничен престой не по-кратък от 48
часа.
В чл. 46, ал. 1 от ЗЗО е предвидено, че редът за предоставянето на
медицинската помощ се урежда в НРД и сключените въз основа на него
индивидуални договори между изпълнителите на медицинска помощ и
съответните РЗОК. Съгласно чл. 47 от ЗЗО заплащането на оказаната на осигурено
лице медицинска помощ се извършва от РЗОК на изпълнителя на медицинска
помощ, като съгласно съгласно чл. 51 от ЗЗО не се заплаща медицинска помощ
извън обхвата на чл. 45 от ЗЗО и договореното в Националния рамков договор.
След като дадена клинична пътека не отговаря на изискванията за завършеност, т.е
няма съответната структура, описана в НРД, то тя не се счита за такава. Оттук и
предоставената на пациента медицинска дейност не влиза в обхвата на
задължителното здравно осигуряване.
В същия смисъл са и разпоредбите на относимия към процесния период НРД
за МД 2020-2022 г., като съгласно чл. 354 ал. 4 във вр. с ал. 1 в случаите на
самоволно напускане на пациента от клиниката/отделението, в които не е спазен
минималният болничен престой, дейността се заплаща, но само ако са извършени
всички основни диагностични и терапевтични/оперативни процедури съгласно
ДЛА на КП, АПр и КПр. В настоящият случай няма спор, че не е бил спазен
задължителният минимален болничен престой в лечебното заведение и не са били
извършени задължителните диагностични процедури, включени в клиничната
пътека, поради което извършените медицински дейности не могат да бъдат
заплатени от НЗОК. При това положение и след като клиничната пътека е останала
незавършена, то същата не се счита за здравна дейност, описана в пакет здравни
дейности, обхватът на които се определя в Наредба № 9 от 10.12.2019 г.
Съгласно разпоредбата на чл. 98 от Закона за лечебните заведение, когато
медицинските услуги не се оказват по договор с НЗОК, лечебните заведения
формират цена. Ответницата дължи на ищеца заплащане на цената на извършените
медицински услуги, тъй като между страните е постигнато съгласие за лечение по
процесната клинична пътека, удостоверено при постъпването й в лечебното
заведение с подписването на медицинските документи - лист за преглед на пациент
в СО, направление за хоспитализация и декларация за информирано съгласие, с
която тя е изразила съгласие да й бъде провеждано болнично лечение при
условията на спешност, с които е била запозната. Цените на предоставените услуги
се установяват от представената сметка за стойността на лечението, в която те са
начислени съгласно представения Ценоразпис на платените услуги, предоставяни
от УМБАЛ "*****." ЕАД.
7
Естеството на процесното облигационно отношение за извършване на
диагностично-лечебни процедури го характеризира като такова с продължително
изпълнение. Разпоредбата на чл. 90, ал. 1 от Закона за здравето регламентира
правото на пациента да откаже по всяко време предложената медицинска помощ
или продължаването на започнатата медицинска дейност, без да посочва
основания за това. Съгласно чл. 88, ал. 1 от ЗЗД развалянето на договор с
продължително изпълнение няма обратно действие, а кредиторът /пациент/ има
право на обезщетение за вреди от лошо изпълнение. Обстоятелствата относно
причинените ограничения и неудобства на ответницата по иска имат отношение
към причините за прекратяване на договорната връзка между страните и към
установяването на евентуално претърпени от ответницата неимуществени вреди,
без в производството да е предявена насрещна претенция за обезщетяване на
такива. Обсъжданите обстоятелства обаче не представляват основание да се
отрече задължението на въззиваемата страна да заплати на въззивния
жалбоподател стойността на предоставените услуги.
Въз основа на изложеното съдът намира, че предявеният иск по чл. 422 ал. 1
от ГПК във вр. с чл. 79, чл. 1 ЗЗД във вр. с чл. 98 ЗЛЗ е доказан по основание и
размер, и като такъв подлежи на уважаване. Като го е отхвърлил,
първоинстанционният съд е нарушил материалния закон. Затова обжалваното
решение е неправилно, поради което следва да бъде отменено изцяло, включително
и в частта за разноските, и вместо него да бъде постановено друго, с което се
признае за установено, че ответницата дължи на дружеството-ищец сумата 191,40
лева, представляваща цената на предоставената й медицинска помощ и услуги по
време на болничния й престой, продължил от 19.04.2023 г. до 20.04.2023 г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение на чл. 410 от ГПК - 05.01.2024 г.,
до пълното изплащане на задължението, за която сума е издадена Заповед №
27/09.01.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр.
д. № 46/2024 г. на РС Габрово.
С оглед резултата от обжалването и разясненията, дадени в т. 12 от
ТР№4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК на ВКС, на ищцовото
дружество следва да се присъдят направените разноски в исковото производство в
общ размер от 55 лева, представляващи заплатени държавни такси в двете
инстанции, както и сумата 25 лева, представляваща заплатена държавна такса в
заповедното производство.
С оглед цената на иска въззивното решение не подлежи на касационно
обжалване, на осн. чл. 280, ал. 3, т. 1 във вр. с чл. 69, ал. 1, т. 1 от ГПК.
Води от гореизложеното, Габровският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 93 от 01.03.2025 г., постановено по гр.д. №416/2024 г.
на Районен съд – Габрово, като неправилно и незаконосъобразно, ВМЕСТО
КОЕТО ПОСТАНОВИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422 от ГПК, че Л. П. К.,
8
ЕГН:**********, с адрес гр. Габрово, ул. „*****“ № 6, вх. А, ет. 1, дължи на
УМБАЛ „*****." ЕАД, ЕИК:*****, със седалище и адрес на управление гр. *****,
бул. „*****" № 66, сумата 191,40 лв. /сто деветдесет и един лева и четиридесет
стотинки/, представляваща цената на предоставената й медицинска помощ и
услуги по време на болничния й престой, продължил от 19.04.2023 г. до
20.04.2023г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 05.01.2024 г.
до пълното изплащане на задължението, за която е издадена Заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 от ГПК №27/09.01.2024 г. по ч.гр.д. № 46/2024 г.
по описа на Районен съд – Габрово.
ОСЪЖДА Л. П. К., ЕГН:**********, с адрес: гр. Габрово, ул. „*****“ № 6,
вх. А, ет. 1, да заплати на УМБАЛ „*****." ЕАД, ЕИК:*****, със седалище и
адрес на управление: гр. *****, бул. „*****" № 66, сумата 55,00 лв. /петдесет и
пет лева/ - разноски в исковото производство и сумата 25,00 лв. /двадесет и пет
лева/ - разноски по ч.гр.д. № 46/2024 г. на Районен съд – Габрово, на осн. чл. 78,
ал. 1 от ГПК.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9