№ 43087
гр. София, 17.10.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 66 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ Гражданско дело №
20251110126830 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 140 и чл. 146 от ГПК.
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от
Е. А. Христозова срещу „Специализирана болница за активно лечение по
гинекология и асистирана репродукция Д-р Малинов“ ООД, с която е
предявен иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т.4 от КТ за признаване
на уволнението за незаконно и неговата отмяна
В исковата молба се твърди, че между страните е съществувало
трудово правоотношение по силата на трудов договор № 174 от 05.02.2024 г.,
по силата на който ищцата е заемала длъжността „Координатор асистирана
репродукция“ с договорено основно месечно възнаграждение от 4961.19 лв.
Твърди се, че макар в договора да е посочено месторабота, не е било
конкретизирано работно място, а основната дейност е била свързана с
привличане и транспортиране на пациенти до клиниката.
Ищцата твърди, че след първите няколко месеца работодателят е
започнал едностранно да намалява трудовото възнаграждение, което към
октомври 2024 г. е било около 700 лева, а от края на октомври 2024 г. до
февруари 2025 г. изобщо не е получавала заплащане. От началото на 2025 г.
твърди, че е била подложена на психологически натиск да напусне или да
излезе в неплатен отпуск, със заплахи за дисциплинарно уволнение.
На 19.02.2025 г. ищцата е подала предизвестие за едностранно
прекратяване на трудовия договор на основание чл. 326, ал. 1 от КТ.
1
Предизвестието е връчено на работодателя чрез куриер на 21.02.2025 г., с
което е започнал да тече 30-дневният срок, който изтича на 21.03.2025 г.
В рамките на срока на предизвестието, работодателят е изпратил писма
с искане за обяснения относно предполагаеми нарушения на трудовата
дисциплина. Ищцата твърди, че сроковете в тези покани са били практически
неизпълними, тъй като ги е получила след изтичането на крайния срок за
отговор или явяване. Поради това на 04.03.2025 г. е подала сигнал до Главна
инспекция по труда.
На 20.03.2025 г. работодателят е издал две заповеди за дисциплинарно
уволнение с номера 6 и 147. Тези заповеди са връчени чрез куриер едва на
26.03.2025 г., т.е. пет дни след като трудовото правоотношение вече е било
прекратено по силата на подаденото от нея предизвестие.
Ищцата поддържа, че уволнението е незаконосъобразно поради това,
че не е спазено изискването на чл. 193, ал. 1 от КТ за изслушване, липсва
конкретизация на нарушенията в заповедите и има противоречие между двете
издадени заповеди, както и че било преклудирано право за налагане на
наказание, доколкото към момента на връчване на заповедта за уволнение
(26.03.2025г.) трудовото правоотношение вече е било прекратено по нейна
инициатива (считано от 21.03.2025г.), поради което тя е изгубила качеството
си на субект на дисциплинарна отговорност.
С молба уточнителна от 03.06.2025г. Ищецът посочва, че не поддържа
исковете по чл. 74 от КТ за обявяване на трудовия договор за недействителен
и иск по чл. 350 от КТ за връщане на трудовата книжка. Конкретизира, че
предявява отделен иск по чл. 344,ал.1, т.4 КТ.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба,
с който оспорва исковете като недопустими и неоснователни.
Ответникът счита, че исковете са недопустими, тъй като са предявени
кумулативно иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ и по чл. 344, ал. 1, т. 4 от КТ,
което според съдебната практика е недопустимо поради липса на правен
интерес от втория иск. Освен това твърди, че има вътрешно противоречие в
твърденията на ищцата, която едновременно твърди прекратяване по нейна
инициатива и оспорва уволнение от страна на работодателя.
2
Не оспорва сключването на трудовия договор. Твърди, че на 07.01.2025
г. е констатирано неявяване на работа на ищцата, което е документирано с
поредица от докладни записки от преки ръководители през януари и февруари
2025 г. Твърди се, че след установен контакт, ищцата е информирала, че е в
болничен, но такъв документ не е представила. По-късно е заявила, че ще бъде
в отпуск, но отново не е подала необходимите документи.
Твърди, че на 20.02.2025 г. ответникът е получил изпратеното от
ищцата предизвестие за напускане. Твърди, че и след тази дата тя е
продължила да не се явява на работа.
Във връзка с продължителното отсъствие, на 27.02.2025 г. е издадена
заповед за изискване на писмени обяснения за периода от 07.01.2025 г. до
27.02.2025 г. На 04.03.2025 г. е получено обяснение от ищцата, в което тя
твърди, че не е била допускана до територията на лечебното заведение.
Ответникът твърди, че е извършил вътрешна проверка, като е събрал писмени
обяснения от други служители (регистратори), които са заявили, че достъпът
до клиниката никога не е бил ограничаван.
След като е счел обясненията за неоснователни, на 20.03.2025 г. е издал
Заповед № 6/20.03.2025 г. за налагане на дисциплинарно наказание
„Уволнение“ и Заповед № 147/20.03.2025 г. за прекратяване на трудовия
договор на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ.
С отговора на исковата молба ответникът е предявил и насрещен иск с
правно основание чл. 221, ал. 2 от КТ и евентуално чл. 220, ал. 1 от КТ.
В насрещния иск се твърди, че тъй като трудовото правоотношение е
прекратено поради дисциплинарно уволнение, ищцата (ответник по
насрещния иск) дължи на работодателя обезщетение в размер на брутното си
трудово възнаграждение за срока на предизвестието, а именно 4961.19 лева.
В условията на евентуалност, ако съдът приеме, че договорът е
прекратен с изтичане на срока на предизвестието, а не поради дисциплинарно
уволнение, се твърди, че ищцата отново дължи обезщетение, тъй като не е
отработила срока на предизвестието.
В законоустановения срок ищцата е подала отговор на насрещния иск ,
с който го оспорва като недопустим и неоснователен.
3
Твърди, че насрещният иск е недопустим, тъй като е предявен в бързо
производство, което е в разрез с императивната забрана на чл. 314, ал. 2 от
ГПК. Освен това поддържа, че липсва материална връзка с първоначалните
искове, а исковете не подлежат на разглеждане по един и същ
съдопроизводствен ред.
Оспорва твърденията, като поддържа, че уволнението е
незаконосъобразно. Твърди, че е имала уважителна причина за неявяване на
работа (болничен лист), за който е уведомила работодателя. Отново заявява,
че е била възпрепятствана от работодателя да изпълнява задълженията си.
Поради това счита, че не дължи обезщетение нито на основание чл. 221, ал. 2
КТ (при незаконно уволнение), нито на основание чл. 220, ал. 1 КТ (тъй като
вината за неотработването на предизвестието е на работодателя).
Съдът намира, че по отношение на предявения иск с правно основание
чл. 344, ал.1 т.4 КТ, настоящият съдебен състав намира, че за ищеца е налице
правен интерес от предявяването на такъв иск в настоящото производство.
Съгласно разпоредбата на чл. 346, ал. 1 КТ, когато уволнението на работника
или служителя бъде признато за незаконно от работодателя или от съда, или
бъде поправено основанието за прекратяване на трудовото правоотношение,
настъпилата промяна се вписва в трудовата книжка на работника или
служителя, а съгласно чл. 346, ал.2 КТ, вписването в трудовата книжка се
извършва от работодателя, с когото е било прекратено трудовото
правоотношение, а при отказ - от Инспекцията по труда. Съдебната практика
/включително на Върховен касационен съд - Решение № 110/23.07.2020 г. по
гр. дело № 3144/2019 г. на ВКС, ГК, IV г.о./ константно приема, при наличие
на конкуренция на основания за прекратяване на трудовото правоотношение,
че конститутивно действие има това, чийто фактически състав е настъпил по-
рано. Въпросът, за това кое от двете насрещни волеизявления е прекратило
трудовото правоотношение е разрешим като преюдициален и по двата иска-с
правна квалификация чл. 344 ал. 1, т. 1 КТ и с правна квалификация чл. 344,
ал. 1 т. 4 КТ. Изборът за защита чрез самостоятелно предявяване на един от
двата иска, разкрива риск за работника или служителя. От една страна,
прекратяването на трудовото правоотношение на основание, различно от това,
посочено в заповедта за уволнение и вписано в трудовата книжка, което е
4
осъществило своя фактически състав преди издаването на заповедта за
уволнение, извежда неоснователност на иска по чл. 344 ал. 1 т. 1 КТ.
Настъпилото прекратяване на трудовото правоотношение го погасява.
Включително изключва и правото на работодателя повторно да прекрати
несъществуващата правна връзка с работника или служителя. От друга страна
искът по чл. 344 ал. 1 т. 4 КТ за поправка на основанието за уволнение,
вписано в трудовата книжка не е средство за защита на работника срещу
незаконно уволнение. С иск по чл. 344 ал. 1 т. 4 КТ работникът разполага
когато не оспорва прекратяването на трудовото правоотношение, а само
вписаното основание за прекратяване /член, алинея, точка и буква от КТ/, с
твърдения, че не то е действително осъщественото. При спор на кое
основание е прекратено трудовото правоотношение, единственото
адекватно средство за защита на неговите права е предявяването на
двата иска-по чл. 344 ал. 1 т. 1 КТ и по чл. 344 ал. 1т. 4 КТ. Съотношението
между двата иска е на главен към евентуален. Искът по чл. 344, ал. 1, т. 4 КТ е
съединен под отрицателното процесуално условие за неоснователност на иска
по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ. /в този смисъл Решение № 110/23.07.2020 г. по гр.
дело № 3144/2019 г. на ВКС, ГК, IV г.о./.
В настоящия случай се твърди от страните различно основание за
прекратяване на трудово правоотношение, което да обуслови възможност на
разглеждане, както на предявения иск с правно основание чл. 344, ал.1 т.1 КТ,
така и на такъв с правно основание чл. 344, ал.1, т.4 КТ, поради което
настоящият съдебен състав намира, че за ищеца е налице правен интерес от
съединяването на така предявените искове в настоящото производство.
На следващо място с исковата си молба, ищецът е предявил
кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал.1, т.
1 и т.4 КТ и по чл. 74 от КТ и иск по чл. 350 от КТ, като само два от исковете
попадат в хипотезата на чл. 310, ал.1 КТ, но доколкото останалите предявени
искове подлежат на разглеждане по общия ред (независимо от последващото
им оттегляне), то съгласно чл. 310, ал.2 ГПК предвиждащ, че при обективно
съединяване на иск, предвиден в ал. 1, с иск, който подлежи на разглеждане по
общия исков ред, не се допуска бързо производство, поради което
производството следва да се разгледа по общите правила. С оглед изложеното
по делото е допустимо съединяване за общо разглеждане на насрещни искове
по чл. 221, ал. 2 КТ и чл. 220, ал. 1 КТ.
5
Като безспорни и ненуждаещи се от доказване се отделят следните
обстоятелства: че между страните е съществувало трудово правоотношение,
възникнало по силата на Трудов договор № 174/05.02.2024 г., по който ищцата
е заемала длъжност „Координатор асистирана репродукция“, както и че
брутното си трудово възнаграждение на ищеца за последния пълен отработен
месец при ответника възлиза в размер на 4961.19 лева.
Съобразно отделеното за безспорно, то доказателствената тежест
се разпределя, както следва:
По исковете с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ-
В тежест на ищеца е да установи, че страните са били в трудово
правоотношение, което е прекратено по силата на по чл. 326, ал.1 КТ с
изтичане на срока на отправеното от ищеца до ответника едномесечно
предизвестие.
В тежест на ответника е да установи, че трудово правоотношение с
ищцата е било прекратено със Заповед № 6/20.03.2025 г. за налагане на
дисциплинарно наказание „Уволнение“ и Заповед № 147/20.03.2025 г. за
прекратяване на трудовия договор на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ, че
прекратяването е законосъобразно извършено, а именно – че уволнението е
извършено от лице – носител на работодателската власт и че е било налице
посоченото в заповедта основание за прекратяване на трудовото
правоотношение.
Ищецът следва да проведе насрещно доказване по горепосочените
обстоятелства.
По насрещните искове
- по чл. 221, ал. 2 КТ: В тежест на ищеца по насрещния иск
(работодател) е да докаже, че са налице предпоставките за ангажиране на
имуществената отговорност на служителя – а именно законосъобразно
извършено дисциплинарно уволнение;
- по чл. 220, ал. 1 КТ– В тежест на ищеца (работодател) е да докаже,
че служителят не е отработил срока на предизвестието по своя вина.
Ответникът по насрещните искове (служител) следва да докаже
6
възраженията си, че е имал уважителни причини за неявяване на работа или че
е бил възпрепятстван от работодателя.
По доказателствените искания на страните съдът счита следното:
С оглед становищата на страните, съдът намира, че следва да допусне
представените с исковата молба, отговора и насрещния иск писмени
доказателства.
Следва да бъде уважено искането на ищеца по чл. 192 от ГПК за
задължаване на ответника да представи заверено копие на цялото трудово
досие на ищцата, ведно с длъжностна характеристика, заповеди, болнични
листове и всички документи, свързани с проведеното дисциплинарно
производство.
Следва да бъде допуснато събиране на гласни доказателствени
средства чрез разпит на един свидетел от страна на ответника (ищец по
насрещния иск) за установяване на обстоятелствата около неявяването на
работа на ищцата, а по отношение на липсата на ограничение на достъпа до
лечебното заведение същото, като отрицателен факт не подлежи на
установяване, а и от друга страна е в тежест на страната навела твърдения в
тази насока.
Приканва страните към постигане на спогодба, като им се разяснява
възможността да се насочат към медиация или друг метод за извънсъдебно
уреждане на спора.
Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно
заседание, за която дата да се призоват страните, като им се връчи препис от
настоящото разпореждане.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
СЪОБЩАВА на страните доклада по делото, съгласно мотивната част
на настоящото разпореждане.
ДОПУСКА за приемане приложените към исковата молба, отговора,
насрещния иск и отговора по насрещния иск писмени доказателства.
7
ЗАДЪЛЖАВА ответника СБАЛГАР „Д-р Малинов“ ООД, на основание
чл. 192 от ГПК, в едноседмичен срок от получаване на настоящото
разпореждане, да представи по делото заверено копие на цялото трудово досие
на ищцата Е. А. Христозова, включително длъжностна характеристика,
заповеди, болнични листове и всички документи, свързани с проведеното
дисциплинарно производство.
ЗАДЪЛЖАВА ответника, на осн. чл. 190 ГПК да представи по делото
договора между „УМБАЛСМ Н.И.ПИРОГОВ“ЕАД и „***“ ЕООД, в
изпълнение на който е доставена частта на 26.07.2023 г., както и поръчка №
****.
ДОПУСКА събиране на гласни доказателствени средства чрез разпит
на един свидетел на страната на ответника при режим на довеждане.
ОПРЕДЕЛЯ на осн. чл. 158, ал. 1 ГПК срок за събиране на гласните
доказателствени средства – насроченото съдебно заседание.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на ищцата, с която се иска
производството да бъде разгледано по реда на Глава двадесет и пета от ГПК.
НАПЪТВА страните към медиация или други способи за доброволно
уреждане на спора.
ПРИКАНВА страните към СПОГОДБА, като им УКАЗВА, че
постигнатото по общо съгласие разрешение на повдигнатия пред съда спор, е
най- благоприятно за тях, като половината от внесената държавна такса се
връща на ищеца и съдебната спогодба има значението на влязло в сила
решение, което не подлежи на обжалване пред по- горен съд.
УКАЗВА на страните, че съобразно чл. 238 ГПК срещу тях може да
бъде постановено неприсъствено решение по искане на другата страна и при
следните предпоставки: за ответника – ако не е представил в срок отговор на
исковата молба и не се е явил в първото по делото заседание, без да е
направил искане за разглеждането му в негово отсъствие; за ищеца – ако не се
е явил в първото по делото заседание, не е взел становище по отговора на
исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
19.11.2025 г. от 10.45 часа, за която дата и час да се призоват страните.
Препис от Определението да се връчи на страните.
8
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9