№ 45
гр. София, 10.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на шести декември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Нели Куцкова
Членове:Яна Вълдобрева
Мария Яначкова
при участието на секретаря Валентина Игн. Колева
като разгледа докладваното от Нели Куцкова Въззивно гражданско дело №
20211000502019 по описа за 2021 година
Производството е образувано по въззивната жалба на ищците Л. М. У. и Д. М.
С., подадена срещу решението на Софийския градски съд, I гражданско отделение, 5
състав, постановено на 02.09.2020 г. по гр. дело № 11368/2011 г., с което исковете им,
предявени на осн. чл.55, ал.1, изр.3 и чл.92 от ЗЗД са отхвърлени изцяло.
В жалбата се излагат съображения, че решението на градския съд е постановено
при нарушение на съдопроизводствените правила при събиране и тълкуване на
доказателствата и формиране на фактическите и правни изводи, както и при
неправилно прилагане на материалния закон.
Иска се отмяна на решението и уважаване на исковете.
Въззиваемият ответник „СМАРТПАРТНЕРС-БГ“ ЕООД /н./, редовно призован
чрез синдика на дружеството в несъстоятелност – Д. Ш., не изразява становище по
основателността на жалбата.
Кредиторите на несъстоятелността, конституирани в процеса на осн. 637, ал.3,
т.2 от ТЗ – А. Р. Х., П. М. Х., А. С. Б., Д. Ф. М. и Л. Д. М., които са получили препис от
въззивната жалба чрез упълномощения си представител адв. Б., също не изразяват
становище по оплакванията на ищците.
Софийският апелативен съд, след като обсъди събраните по делото
1
доказателства и като взе предвид оплакванията на жалбоподателите, намира следното:
Ищците Л. М. У. и Д. М. С. са предявили срещу ответника „Смартпартнерс-БГ“
ЕООД съединени осъдителни искове с правно основание чл.55, ал.1, хипотеза 3 от ЗЗД
и чл.92 от ЗЗД. В исковата молба същите са заявили, че по силата на сключен между
страните предварителен договор за продажба на недвижим имот в строеж, са заплатили
сумата 25 194,75 евро, представляваща първа вноска по договора. Поради
неизпълнение на поетото от ответното дружество задължение за построяване и
предаване на договорения недвижим имот в определения срок /31.12.2008 г./, ищците
са поискали връщането на заплатената сума поради отпаднало основание за плащането
й, както и заплащане на предвидената в предварителния договор неустойка. С молба на
ищците от 23.03.2012 г. е поискано спиране на исковото производство поради
откриване на производство по несъстоятелност на „Смартпартнерс-БГ“ ЕООД. С
определение от 10.04.2012 г. съдът е спрял делото.
От мотивите на решението на съда по несъстоятелността /СГС, ТО, VI-13
състав/, постановено на 01.02.2013 г. по т. дело № 1249/2011 г., се установява, че
ищците Л. М. У. и Д. М. С. са предявили вземанията си в производството по
несъстоятелността, че същите са били приети от синдика на „Смартпартнерс-БГ“
ЕООД /н./ и включени в списъка на приетите вземания. Но по постъпили от други
кредитори на несъстоятелността /А. Р. Х., П. М. Х., А. С. Б., Р. Л. Б., Д. Ф. М. и Л. Д.
М./ възражения по чл.690 от ТЗ, съдът по несъстоятелността е изключил от този списък
вземанията на множество кредитори, включително на ищците.
След възобновяването на настоящото дело, възразилите кредитори на
несъстоятелността са конституирани като участници в производството на осн. чл.637,
ал.3, т.2 от ТЗ.
В доклада си по чл.146 от ГПК, обективиран в определение от 18.04.2017 г.,
първоинстанционният съд изрично е указал на ищците, че в тяхна тежест е да
ангажират доказателства за следните обстоятелства: 1. За съществуването на договор
между страните и неговото съдържание; 2. За обстоятелството, че са заплатили
посочената в исковата молба сума; 3. че договорът е развален. В съдебно заседание на
11.07.2017 г. /второто по ред открито заседание/, съдът с изрично определение е указал
на ищците, че не са ангажирали доказателства, че са заплатили сумата, посочена в
исковата молба.
Обосновано съдът е приел, че ищците са страна по валиден предварителен
договор за продажба на недвижим имот, сключен на 19.12.2006 г., като е посочил, че
оспорването на автентичността на този договор е направено от ответника
несвоевременно, поради което е преклудирано. По силата на този договор, продавачът
„Смартпартнерс-БГ“ ООД, представляван от управителя С. Г. и купувачите Л. М. У. и
2
Д. М. С., са се договорили за следното: Продавачът се е задължил да изгради и предаде
на купувачите апартамент G 302 в комплекса „Ди Орчард“, находящ се в гр. Банско,
местността „Асаница“, в срок до 31.12.2008 г. Договорено е, продажната цена от
100 799 евро да бъде плащана на части от купувачите. Размерът и сроковете на
частичните плащания са детайлно ,говорени в т.2.1. от предварителния договор. СГС
подробно е обсъдил в решението си клаузите на този договор, поради което
повторното възпроизвеждане на съдържанието му от въззивния съд не е необходимо.
Основният спорен въпрос според първоинстанционния съд е, дали е доказано от
ищците заплащането на първата вноска по предварителния договор, дължима на
19.12.2006 г. За да отхвърли исковете, съдът е приел, че такова плащане не е доказано.
Този въпрос е основният и пред въззивната инстанция.
Съгласно т.7.10. от предварителния договор, сключен през 2006 г., всички
плащания между продавача и купувача трябва да се извършват чрез посредника,
посочен от купувача, а именно – „Бъркли Скуеър Трейдинг“ лтд., фирмено дело №
04647920, регистрирано в Англия и Уелс, с адрес: Великобритания, Лондон, ул.
„Мургейт“ № 120, ет.2 ЕС2М 6SS. За преводи в евро е посочена конкретна банкова
сметка в „Бърклис Банк“ – IBAN**********, суифт-код ********.
За удостоверяване на плащането на процесната сума от 25 194,75 евро,
представляваща съгласно т. 2.2. от договора първа вноска от договорената обща цена
на имота, ищците са представили следните доказателства:
„Договор за капариране“ от 22.11.2006 г. /на бланка на „Бългериън дриймс“/,
който е подписан само от ищците. Този документ е оспорен с отговора на исковата
молба с довода, че това не е договор, тъй като не удостоверява насрещни изявления на
посочените в него лица. Съдът е оставил без уважение искането за откриване на
производство по оспорване на този договор с мотив, че документът не е подписан от
ответната страна;
Писмо от 12.12.2006 г. /на бланка на „Бългериън дриймс“/, с посочен в него
изпращач Д. С., Директор „Продажби“. В това писмо, адресирано до ищците, се
съдържат указания, по каква сметка следва да бъде преведена първата вноска. Номерът
на сметката и суифт-кодът са същите, които са посочени и в предварителния договор.
Това писмо не е подписано от лицето, посочено като изпращач. То също е оспорено от
ответника с довода, че е неотносимо към спора, както и че не съставлява документ, тъй
като не съдържа подпис на издател;
Писмо от 17.01.2007 г. /на бланка на „Бългериън дриймс“/, подписано от
директор Р. Д.. В това писмо се съдържа изявлението, че общата сума от 25 194,75 евро
е била предадена на строителя на комплекса „Ди Орчард“, с което е гарантирано
запазването на апартамент G 302. И това писмо е било оспорено с отговора на исковата
молба – включително относно неговата истинност досежно авторството му. Поискано
3
е откриване на производство по оспорването му. С определение от 26.09.2019 г. СГС е
открил производство по оспорване на писмото от 17.01.2007 г.;
Писмо от 02.04.2007 г. /на бланка на „Бългериън дриймс“/, адресирано до ищеца
У. и подписано от лице Д. П.. В него се посочва, че на адресата се изпращат подписани
договори за имота в България. Писмото е оспорено с аргумента, че по същността си то
съдържа писмени свидетелски показания. С определението си от 26.09.2019 г. съдът е
открил производство по оспорване и на това писмо;
Писмо от 18.08.2010 г. /на бланка на банка „Лойдс ТСБ“/, адресирано до д-р У. и
подписано от Д. Х. М., отдел „Кореспонденция относно плащания“. В това писмо е
удостоверено, че на 20.12.2006 г. от сметката на д-р Л. М. У. и д-р Д. М. С. е преведена
сумата 23 694,75 евро в полза на банка-бенефициент „Барклис банк“. Номерът на
сметката и суифт-кодът на бенефициента са същите, които са посочени и в
предварителния договор. В отговора на исковата молба пълномощникът на
„Смартпартнерс-БГ“ ЕООД е оспорил това писмо с твърдения, че то съдържа
свидетелски показания на трето лице, различно от ответника, оспорени са авторството
и съдържанието на документа. Съдът с определението си от 26.09.2019 г. е открил
производство по оспорване на автентичността и на този документ;
С оглед оспорването, направено в отговора на исковата молба, в първото
съдебно заседание пълномощникът на ищците е представил оригиналните писма, но
градският съд е приел, че не е необходимо извършване на съпоставка с приложените
към исковата молба копия, които са заверени от адвокат. Поради неявяване на
ответника, оригиналите са върнати на ищцовата страна. Съдът с протоколно
определение от 11.10.2017 г. изрично е указал на ищците, че не са ангажирали
доказателства, че са заплатили сумата, посочена в исковата молба. Указанията са
възпроизведени и в определението от 26.09.2019 г.
СГС е назначил също така и съдебно-счетоводна експертиза, въпреки че
пълномощникът на ищците е оттеглил това си искане. От заключението на вещото
лице П. Д. се установява, че в наличните счетоводни документи, които са й били
представени от синдика на ответното дружество, не се съдържат данни за получени от
„Смартпартнерс-БГ“ ЕООД суми, които са били заплатени от ищците.
В първоинстанционното решение съдът подробно е обсъдил всички
доказателства като за част от тях е приел, че същите са автентични. Изложил е
съображения, че „Бългериън дриймс“ и посоченият като посредник „Бъркли Скуеър
Трейдинг“ лдт. са различни търговски дружества и сключените договори с „Бългериън
дриймс“ по никакъв начин не обвързват ответника „Смартпартнерс-БГ“ ЕООД.
По делото са налице данни, че „Бългериън дриймс“ е търговско наименование
на „Бъркли Скуеър Трейдинг“ лтд. Прави впечатление също така, че в предварителния
договор е посочена конкретна банкова сметка на посредника „Бъркли Скуеър
4
Трейдинг“ лтд. Същата сметка е цитирана и в писмото на банка „Лойдс ТСБ“. Ако
оспорването на последното писмо не беше успешно проведено, би могло да се
обоснове извод, че ищците са изпълнили задължението си, като са превели
определената първа вноска от цената на имота по предварителния договор по сметката
на посочения в договора посредник. Това писмо представлява частен удостоверителен
документ, който не носи подписа на оспорващата го страна и по силата на чл.193, ал.3
от ГПК, тежестта на доказване на неговата истинност пада върху страната, която го е
представила – в случая на ищците. Такова доказване не е проведено, въпреки дадените
от съда указания.
С оглед на горните данни, обосновано СГС е приел, че ищците не са доказали
заплащането на процесната сума, връщането на която се претендира с исковата молба.
Поради неоснователността на въззивната жалба, първоинстанционното решение следва
да бъде потвърдено.
Ответната страна не е заявила искане за присъждане на разноски за въззивното
производство, поради което съдът не дължи произнасяне по този въпрос.
Воден от горното, Софийският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решението на Софийския градски съд, I гражданско
отделение, 5 състав, постановено на 02.09.2020 г. по гр. дело № 11 368/2011 г.
Решението е постановено при участието на А. Р. Х., П. М. Х., А. С. Б., Д. Ф. М.
и Л. Д. М., конституирани в процеса на осн. 637, ал.3, т.2 от ТЗ.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния
касационен съд на Република България в едномесечен срок от връчването му, при
спазване на изискванията на чл.280 и чл.284 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
5
2._______________________
6