Решение по дело №5281/2020 на Районен съд - Плевен

Номер на акта: 260546
Дата: 7 декември 2020 г. (в сила от 20 януари 2021 г.)
Съдия: Ася Трифонова Ширкова
Дело: 20204430105281
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 13 октомври 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

гр. ***, 07.12.2020г.

 

 В ИМЕТО НА НАРОДА

 

***СКИ  РАЙОНЕН СЪД,  ХІ граждански състав в  открито заседание, на седми декември през две хиляди и двадесета година  състав

                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ : АСЯ ШИРКОВА

При секретаря Петя Иванова, като разгледа докладваното от съдия Ширкова гражданско дело № 5281 по описа на съда за 2020г., за да се произнесе взе предвид следното :

 

Производството е по реда на Закона за защита от домашното насилие.

 

Пред ПлРС е депозирана молба Ц.Г.К. против Г.Е.Н. по ЗЗДН. В молбата се твърди, че ответницата по делото е нейна дъщеря, а ответникът съжител на дъщеря и. Твърди, че многократно са я гонили от дома и, където живее с болната си майка, че се нанасяла в жилището и, след което там намерила ***, а жилището и  било разбито и липсвала сумата от 400 евро. Молителката твърди, че ответницата я удряла. Съдът е указал на молителката в едноседмичен срок да представи доказателства, че ответницата е нейна дъщеря, както и да посочи дата на извършеното насилие. С молба от 16.10.2020г, молителката е уточнила, че на 09.10.2020г. ответницата е дошла в дома и в неадекватно състояние и разбила килера на жилището и. Молителката твърди, че от страх останала да пренощува в нейни приятели. Твърди, че на 12.10.2020г се прибрала в жилището си, но със съдействие на органите на реда. Твърди, че се страхува за живота си, защото това не е единствения случай, в който ответницата е упражнявала домашно насилие над нея и майка и.

В съдебно заседание молителката уточнява, че на 09.10.2020г. ответницата я ударила в лицето и е имала следи от побоя. Заяви, че от страх е останала да пренощува в нейни приятели. Твърди, че не си е правила медицинско свидетелство за побоя, но е имала следи по лицето.

Ответницата не се явява в заседание. Не се представлява. Не изразява становище по молбата.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателствата, намира за установено следното:

Безспорно е между страните, че молителката е майка на ответницата, което се установява и от представеното по делото удостоверение за раждане.

Съгласно чл.2 от Закона за защита от домашното насилие, домашно насилие е всеки акт на физическо, психическо или сексуално насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личната свобода и на личния живот, извършено спрямо лица, които се намират или са били в семейна или родствена връзка, във фактическо съпружеско съжителство или които обитават едно жилище. А съгласно разпоредбата на чл.10 от ЗЗСДН, молбата за издаване на заповед се подава в срок от един месец от акта на домашно насилие. В настоящият случай се търси защита за лица, попадащи в законоустановения кръг по чл.3 от ЗЗДН и молбата е подадена в преклузивния срок по чл.10 от ЗЗДН.

Спорно по делото е дали ответницата е осъществила акт на домашно насилие спрямо молителката.

С представената по делото Декларация, съгласно разпоредбата на чл.9, ал.3 от ЗЗДН, молителката е декларирала обстоятелствата, изложени и в молбата й, а именно, че ответницата е извършила спрямо нея акт на домашно насилие. Представената по делото декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН е доказателствено средство, чрез което се доказва конкретният насилнически акт и неговото авторство, както и евентуалните последици от този акт. В случая тя е частен свидетелстващ документ, който притежава материална доказателствена сила за удостоверените от пострадалия изгодни за него факти. Тук е и разликата с представянето на частен свидетелстващ документ в исковия процес, къдетго той има материална доказателствена сила, ако удостоверява неизгодни за издателя факти. За да е годно доказателствено средство обаче, тази декларация трябва да индивидуализира акта на насилие по начина, по който в редовната молба за защита актът е описан. В случай съдържанието на представената декларация кореспондира с описаната в молбата фактическа обстановка.

Когато актът на насилие е извършен в отсъствието на свидетели, декларацията е достатъчна, за да се приложат спрямо ответника мерките по чл.5, ал.1 от ЗЗДН (чл.13, ал.3 от ЗЗДН), именно предвид нейната материална доказателствена сила.

От събраните по делото доказателства, и най-вече кредитирайки с доверие обясненията на молителката, съдът счита за установено, че спрямо молителката на 0910.2020г. е упражнено физическо и психическо насилие, изразяващо се в удар в лицето и заплахи за живота и. Действително, молителката няма свидетели на осъщественото насилие, но следва да се отбележи, че в случаите на осъществено домашно насилие се касае за отношения и действия, извършващи се в семейна и близка до семейната обстановка, на която рядко присъстват други хора. В настоящия случай, при липса на преки очевидци на твърдяното от страна на ответницата акт на домашно насилие, съдът счита, че е налице предпоставката за уважаване на молбата въз основа на декларацията по чл.9, ал.3 от ЗЗДН.

При така изложеното, съдът приема, че молбата се явява основателна и следва да бъде уважена.

С оглед приетото, че с деянието си на 09.10.2020г. ответницата е упражнила спрямо молителката физическо насилие изразяващо се в удар в лицето и психическо, изразяващо се в заплахи за живота и,  съдът счита, че са налице основания за предприемане на мерки за закрила по реда на ЗЗДН. Съдът намира, че адекватна, с оглед вида и степента на упражненото насилие, е единствено мярката по чл.5, ал.1, т.1 от ЗЗДН – задължаване на ответницата да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо молителката.

Предвид изложеното, съдът счита, че на основание чл.5, ал.1, т.1 от ЗЗДН следва да бъде задължена ответницата да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо молителката.

При този изход на процеса и на основание чл.11, ал.2 от ЗЗДН ответницата следва да бъде осъдена да заплати държавна такса в размер на 25лв. по сметка на ПлРС, както и глоба в размер на 200лв.

          Водим от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПОСТАНОВЯВА МЯРКА ЗА ЗАКРИЛА на основание чл.5, ал.1 от Закона за защита от домашното насилие, както следва:

ЗАДЪЛЖАВА на основание чл.5, ал.1, т.1 от ЗЗДН Г.Е. ***с ЕГН ********** от гр.***, ДА СЕ ВЪЗДЪРЖА ОТ ИЗВЪРШВАНЕ НА ДОМАШНО НАСИЛИЕ спрямо Ц.Г.К., с ЕГН ********** ***.

ДА СЕ ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД за наложената мярка за закрила.         

ЗАПОВЕДТА на основание чл.21, ал.1 от ЗЗДН да се изпълни от полицейските органи по местоживеене на страните.

ПРЕДУПРЕЖДАВА, на основание чл.16, ал.2 от ЗЗДН Г.Е. ***с ЕГН ********** от гр.***, че при неизпълнение на заповедта ще бъде задържан незабавно на основание чл.21, ал.2 от ЗЗДН и ще бъдат уведомени  органите на прокуратурата.

ОСЪЖДА на основание чл.11, ал.1 от ЗЗДН Г.Е. ***с ЕГН ********** от гр.***, ДА ЗАПЛАТИ  държавна такса в размер на 25 лв. по сметка на ПлРС, както и глоба в размер на 200 лв. по сметка на ПлРС.

             Решението може да се обжалва пред ***ски окръжен съд в 7-мо срок от връчването му на страните.    

 

                                              Районен съдия :