РЕШЕНИЕ
№ 169
гр. Пловдив, 12.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на петнадесети декември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Людмила Людм. Митрева
при участието на секретаря Величка Хр. Грабчева
като разгледа докладваното от Людмила Людм. Митрева Гражданско дело №
20225330106743 по описа за 2022 година
Производството по делото е по реда на чл.422, ал.1, във вр.с чл.415, ал.1 ГПК.
Образувано е по искова молба от „Рива Кредит“ ООД срещу М. В. Д., с която са
предявени положителни установителни искове за признаване за установено, че ответникът
дължи на ищеца сумата в размер на 300 лева – главница, представляваща чистата стойност
на кредита по договор за кредит от 20.11.2018 г., ведно със законна лихва върху главницата
от датата на подаване на заявлението в съда – 11.01.2022 г. до окончателното плащане, за
които вземания е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 366/2022 г. по
описа на ПРС.
В исковата молба, са изложени твърдения, че между страните е сключен договор за
кредит от 20.11.2018 г., по силата на който на ответницата е предоставен заем в размер на
300 лева. Договорът бил недействителен, поради неспазване на изискванията на чл.11 ЗПК,
поради което се претендира неговата чиста стойност. За търсените суми ищецът се снабдил
със Заповед по чл.410 ГПК, връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК, което поражда
интересът му от предявяване на иска.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от назначения на
ответника особен представител. Излагат се твърдения, че не е доказано договорът да е
нищожен. Оспорва се ищецът да е предоставял кредит на ответника в размер на 300 лева.
Моли се за отхвърляне на исковете.
Пловдивският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства по
свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията,
доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
По допустимостта:
Видно от приложеното ч. гр. д. № 366/2022 г. по описа на ПРС, вземанията по
настоящото производство, в разглежданата им в решението част, съответстват на тези по
1
заповедта за изпълнение. Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК.
Исковете, по които е образуван настоящият процес, са предявени в едномесечния срок по
чл. 415, ал.1 ГПК. Същите са допустими и подлежат на разглеждане по същество.
По същество:
Предявен е положителен установителен иск по чл.422, във вр. с чл.415 ГПК, във вр. с
чл.23 ЗПК, вр. с чл.240, ал.1 ЗЗД.
За да бъдат уважени така предявените искове ищецът следва да установи при
условията на пълно и главно доказване че е предоставил на ответника сума в размер на 300
лева. Ответникът носи насрещно доказване, а при установяване на горното от ищеца, че е
платил сумата.
С Определение от 21.09.2022 г. като безспорно между страните е отделено, че
ответникът е подписал договор за кредит от 20.11.2018 г.
Видно от представена по заповедното производство разписка /л.5 от заповедното
дело/ ответникът е декларирал с подписа си, че е получил от „Рива Кредит“ ООД сумата в
размер на 300 лева по договор за кредит от 20.11.2018 г.
В тежест на ответника е да докаже е върнал тази сума, която представлява чистата
стойност по кредита. Ответникът не е провел доказване на това обстоятелство, както и не е
доказал, че има право да задържи сумата, както и че правоотношението по което я е
предоставил е валидно сключено, поради което дължи връщането й.
Като законна последица от уважаване на иска за главница ще се уважи и претенцията
за законна лихва, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда –
11.01.2022 г. до окончателното плащане.
По отговорността за разноските:
С оглед изхода на спора право на разноски се пораждат за ищеца.
Ищецът доказа разноски в исковото производство в размер на 25 лева – държавна
такса в заповедното производство, която ще се присъди изцяло.
В исковото производство са направени разноски 25 лева – държавна такса, 150 лева –
депозит за особен представител или общо 175 лева, които ще се присъдят изцяло на
основание чл.78, ал1. ГПК..
Така мотивиран, Пловдивският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че М. В. Д., ЕГН **********, с адрес: .....ДЪЛЖИ
на „Рива Кредит“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив,
ул. „Порто Лагос“ № 47, ет.5 сумата в размер на 300 лева – главница, представляваща
чистата стойност на кредита по договор за кредит от 20.11.2018 г., ведно със законна лихва
върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда – 11.01.2022 г.
до окончателното плащане, за които вземания е издадена заповед за изпълнение по чл.410
ГПК по ч.гр.д. № 366/2022 г. по описа на ПРС.
ОСЪЖДА М. В. Д., ЕГН **********, с адрес: ....... ДА ЗАПЛАТИ НА „Рива
Кредит“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул.
„Порто Лагос“ № 47, ет.5, на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата в размер на 175 лева –
разноски в исковото производство и сумата в размер на 25 лева – разноски по ч.гр.д. №
2
366/2022 г. на ПдРС.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред Пловдивския окръжен съд.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
3