РЕШЕНИЕ
№ 21257
гр. София, 22.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 55 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА
при участието на секретаря РОСИЦА М. ЛАШОВА
като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА Гражданско дело №
20221110142163 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 124 и следващите от Гражданския процесуален кодекс
(ГПК).
Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове от „Топлофикация
София“ ЕАД срещу Е. Р. В. и К. Р. В., както следва:
иск с правно основание чл.150 от Закона за енергетиката (ЗЕ) за сумата 1363.95 лева
за доставена топлинна енергия за топлоснабден имот – апартамент № ..., находящ се в
гр. София, ул. „Л. К.“, №..., ет. 3, абонатен номер ..., за периода 01.05.2019г. –
30.04.2020г., както и сумата 27.50 лева за извършено дялово разпределение за периода
01.06.2019г. – 30.04.2020г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба – 03.08.2022г., до окончателното изплащане;
иск с правно основание чл.86, ал.1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) за
заплащане на сумата 247.87 лева – лихва за забава върху главницата за топлинна
енергия за периода 15.09.2020г. – 30.06.2022г., както и сумата 6.56 лева – мораторна
лихва върху главницата за дялово разпределение за периода 31.07.2019г. – 30.06.2022г.
Вземанията се претендират разделно от ответниците в качеството им на наследници на
Л. К. В., при следните квоти: 3/4 за Е. Р. В. и 1/4 за К. Р. В..
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника Е. Р. В.,
както и с наследодателя на ответниците – Л. К. В., въз основа на договор за продажба на
1
топлинна енергия при общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 от ЗЕ са обвързали
потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези
общи условия е доставил за процесния период на ответниците топлинна енергия до
топлоснабден имот - апартамент №.., находящ се в гр. София, ул. „Л. К.“, № 41, ет. 3,
абонатен номер ...., като ответниците имали задължение за заплащане на дължимата цена,
формирана на база на прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, както и цена на
услуга за дялово разпределение, което не са сторили. С оглед на тези обстоятелства, моли да
бъде постановено решение, с което ответниците да бъдат осъдени да му заплатят при
посочените квоти описаните суми, ведно със законната лихва върху главните вземания,
считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното им изплащане.
Представя писмени доказателства. Прави доказателствени искания. Претендира разноски.
Ответникът – Е. Р. В., чрез назначения особен представител – адв. В., е депозирал
отговор на исковата молба, в който оспорва исковете по основание и размер. Оспорва да е
пасивно легитимирана страна с доводи, че ищецът не представя доказателства относно
твърдените в исковата молба обстоятелства, включително относно това кое лице е
собственик или ползвател на имота за процесния период, както и дали по сключения за
имота договор за ипотека за процесния имот е проведена публична продан. Навежда, че
приложеното извлечение от сметка не съставлява писмено доказателство. Счита, че не са
налице доказателства относно наличието на доставени услуги на претендираната от ищеца
стойност, както и доказателства за годността на монтирания в етажната собственост
топломер да е преминал метрологична проверка и да е годно средство за търговско
измерване, така и данните на последното да са били взети предвид при изготвяне на
изравнителните сметки за процесния период. Релевира евентуално възражение за изтекла
погасителна давност.
Ответникът – К. Р. В., не е депозирал отговор на исковата молба.
Конституираното трето лице-помагач „Техем Сървисис“ ЕООД представя изисканите
документи и твърди, че услугата дялово разпределение е извършвана.
При проверка на материалите по делото, съдът намира от фактическа страна
следното:
Представен е Протокол от 14.10.2002г. от проведено Общо събрание на етажните
собственици в жилищната кооперация, където се намира процесния имот, на което е взето
решение за сключване на договор с „Техем Сървисис“ ЕООД за извършване на услугата
дялово разпределение на топлинна енергия. Установява се и че такъв е бил подписан на
22.01.2002г. Представен по делото е също договор от 03.06.2020г., сключен между ищеца и
ФДР – „Техем Сървисиз“ ЕООД. Съгласно постановките на ТР № 2/2016г. на ОСГК на ВКС
решението на ОС на ЕС и подписаният договор обвързват собствениците на обекти в
етажната собственост, вкл. правоприемниците, щом като не е налице последващо решение
на ОС на ЕС за отказ от услугата на топлопреносното предприятие, съответно отказ от
услугата дялово разпределение. Доказателства за релевиран отказ от услугата не се
съдържат по делото, поради което решение на ОС на ЕС обвързва собствениците на имота.
2
За изясняване на релевантни по делото обстоятелства е била допусната съдебно-
техническа експертиза. Съгласно приетото заключение на съдебно-техническата експертиза,
сградата, в която се намира имота, е с непрекъснато топлоснабдяване през процесния
период. Установено е редовно отчитане на общия топломер в абонатната станция /АС/,
както и че същият е преминавал периодичен метрологичен контрол. Извършените
измервания в АС, начисленията по фактури, дяловото разпределение и остойностяване на
потребената топлинна енергия за имота са в съответствие с нормативните изисквания.
Технологичните разходи на АС са приспаднати за сметка на доставчика на топлинна
енергия. Дяловото разпределение е било извършвано от „Техем Сървисиз“ ЕООД. За имота
е била потребявана топлоенергия за отопление, за сградна инсталация и за битово горещо
водоснабдяване. Същите са изчислявани за всеки месец по реда на чл.58 от Наредба №16-
334 одобрена от МИЕ и обнародвана в ДВ бр.34/24.04.2007г. Изчисленията са направени
съгласно методика и формули в приложение към чл.61, ал.1, приложени в Наредба№ 16-334.
През процесния период има представен един отчет в имота. За абоната е изчислявана ТЕ за
отопление на имота с пет отоплителни тела с уреди за дялово разпределение на ТЕ и едно
отоплително тяло на мощност 376.32Вm. През процесния период ТЕ за отопление, отдадена
от сградната инсталация е изчислена по формула, приложена в Наредба №16-334
06.04.2007г. За процесния период ТЕ за битово горещо водоснабдяване е изчислена на база
без водомер. Отговорено е, че размерът на дължимите суми по пера е 1307.93 лева –
главница за потребена топлоенергия, 237.63 лева лихва върху нея, 27.50 лева главница за
дялово разпределение и 8.14 лева лихва върху нея.
Няма основание да не бъде кредитирана експертизата поради това, че вещото лице е
използвало документи, неналични по делото или такива, осчетоводени в счетоводството на
ищеца. При изпълнение на своята задача вещите лица работят както с приети по делото
писмени и веществени доказателства, така и с документи и вещи, които са предоставени от
страните или се съхраняват в държавни учреждения или се намират в трети, неучастващи в
спора лица /проверки в счетоводството на търговци, проверки на документация,
съхранявана в архиви или нотариални кантори, проверки на регулационни или други
благоустройствени актове и документи в техническата служба на общината и др./. Решение
№ 48 от 23.07.2020 г. по т. д. № 199 / 2019 г. на Върховен касационен съд, 1-во тър.
Отделение/. Законодателната идея е вещото лице да изготви заключението си само на база
на собствените си знания и опит, като ползва събрания по делото доказателствен материал и
предоставените му от страните или трети лица материали, стига това да не почива на база на
странични данни или предположения, което е в случая не е налице. Прегледаните материали
могат да не бъдат представени в оригинал или копие пред съда, но по искане на някоя от
страните съдът може да изиска документите, за да може да бъде оспорена тяхната истинност.
Ако истинността на документите не се оспорва, представянето им пред съда не е
задължително /Решение №131 от 12.07.2018г. по гр.д.№131/2018г. на ВКС, ГК, IV г.о./.
Видно от представените по делото доказателства – съдебна спогодба от 21.11.1980г. по
дело №8755/1980г. на СРС, топлоснабдения имот – апартамент № 6, находящ се в гр. София,
3
ул. „Лайош Кошут“, № 41, ет. 3, е поставен в дял при равни квоти от по ½ ид.ч. на Л. К. В. и
Кръстю В. Станчев.
От служебно извършените справки се установява, че К. В. С. е починал на 17.07.1999г. и
е оставил за свой наследник дъщеря си Л. К. В., която е придобила и неговата ½ ид.ч. от
имота, при което е станала собственик на цялото жилище.
С нотариален акт за дарение на недвижим имот № 91, том I, рег. №3149, дело №
67/2004г. Л. К. В. е дарила на дъщеря си Е. Р. В. своите ½ ид.ч. от топлоснабдения имот.
Установява се, че Л. К. В. е починала на 03.04.2022г. и е оставила за свои наследници
децата си – ответниците Е. Р. В. и К. Р. В..
При установената фактическа обстановка, съдебният състав прави следните правни
изводи:
Съгласно чл. 61, ал. 1 от Наредба № 16-334 от 6 април 2007 г. за топлоснабдяването
дяловото разпределение на ТЕ между клиентите в сграда - етажна собственост, се извършва
възмездно от лицето, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ и избрано от клиентите
или от асоциацията по чл. 151, ал. 1 ЗЕ при спазване изискванията на тази наредба и
приложението към нея. Съгласно чл.36 от Общите условия на ищеца от 2016 г. клиентите
заплащат цена на услугата дялово разпределение, като стойността се формира от: цена за
обслужване на партидата на клиент и цена на отчитане уредите за дялово разпределение. В
клаузата на чл.36, ал.2 от Общите условия от 2016 г. е предвидено, че редът и начинът на
заплащане на услугата се определя от продавача, съгласувано с търговците, извършващи
услугата дялово разпределение, и се обявява по подходящ начин на клиентите. По силата на
договорните взаимоотношения между "Топлофикация София" ЕАД и третото лице помагач
цената на услугата се заплаща от топлофикационното дружество на търговеца, извършващ
дялово разпределение, а по силата на чл. 13, ал. 1, т. 1 от Общите условия на договорите за
продажба на топлинна енергия потребителите дължат възстановяване на заплатените суми
за тази услуга на топлофикационното дружество. Цената на услугата дялово разпределение
се посочва в сключения договор между топлофикационното дружество и търговеца,
извършващ дяловото разпределение, съгласно чл. 139в, ал. 3, т. 4 ЗЕ. Във връзка с това по
силата на закона възниква система от две относително независими правоотношения, чиито
страни и предмет се определят от закона. По едното възниква задължение за
топлофикационното дружество за заплащане на търговеца, извършващ дялово
разпределение цената на услугата дялово разпределение, а по второто - потребителите
дължат заплащане на сумите за тази услуга на топлофикационното дружество. С договора,
сключван по реда на чл. 139в, ал. 3, т. 4 ЗЕ между топлофикационното дружество и
търговеца, извършващ дялово разпределение се определя само цената за услугата дялово
разпределение, а в този по чл. 140, ал. 5, т. 8 ЗЕ между клиентите и търговеца, извършващ
дялово разпределение само условията и начинът на плащане на услугата. И двата договора
обаче не променят страните и предмета на правоотношенията във връзка с цената, защото
както те се определят от закона. Ето защо законът установява задължение на купувача
/потребител/ да заплаща на топлофикационното дружество суми за дялово разпределение,
4
чиято цена се определя от договора между тях, като няма значение дали топлофикационното
дружество е платило предварително, впоследствие или дали въобще е платило тази цена на
търговеца, извършващ дялово разпределение, както и е без значение дали общите условия
на топлофикационното дружество установяват задължение на купувача /потребител/ да
заплаща на топлофикационното дружество суми за дялово разпределение. Единственото
условие (основание) за задължението на потребителите за плащане на сумите за тази услуга
на топлофикационното дружество е услугата за дялово разпределение да е извършена.
Същият принцип е залегнал в нормата на чл.156 ЗЕ, където е регламентирано уреждане на
отношенията между топлопреносното предприятие и потребителите на топлина енергия в
сгради – етажна собственост, въз основа на принципа за реално доставената на границата на
собствеността топлинна енергия, като всеки потребител дължи заплащането на реално
потребената въз основа на отчетните единици топлинна енергия от средствата за дялово
разпределение, монтирани на отоплителните тела в жилището и съответната част от
стойността на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация.
Доказва се по делото, че измерването на индивидуалното потребление на топлинна
енергия и вътрешното разпределение на разходите за отопление и топла вода между
топлоснабдения имот в сградата в режим на етажна собственост е извършвано от „Техем
Сървисиз“ ЕООД. Доказа се още от експертното заключение, че за процесния имот е
осъществявана съгласно нормативната уредба услугата за дялово разпределение. Поради
това претенцията на ищцовото дружество за заплащане на сумата за дялово разпределение
не представлява недопустимо предявяване на чужди права. В този смисъл са и постановките
на цитираното по-горе тълкувателно решение, в мотивите на което е разгледан въпроса за
възникване на облигационното правоотношение по двете услуги, като е посочено, че
потребител на услугата е цялата етажна собственост, затова титулярят на права върху
отделни обекти може да откаже заплащането на доставено против волята му централно
отопление в тези обекти, но не може да откаже заплащането на отдадената от сградната
инсталация или от отоплителните уреди в общите части енергия при доставката на
централно отопление в сградата.
Изложеното по-горе дава основание да се заключи, че ищецът се легитимира като
субект, който има право да получи цената на извършваната услуга дялово разпределение,
съобразно което предявените искове за установяване на дължимостта на тази сума в полза
на „Топлофикация София” ЕАД – в качеството му на продавач на топлинна енергия, се
явяват установени по основание.
Заключението дава основание релеврианото възражение за годността на монтирания в
етажната собственост топломер, дали е преминал метрологична проверка и дали е годно
средство за търговско измерване да се приемат за неоснователни. Вещото лице е излседвало
необходимите документи и е дали отговор, че устройството е преминавало нужния
технически преглед, а количеството енергия е отчетено съобразно Наредбата.
Съгласно нормата на чл.153 ЗЕ в редакцията, действала до 17.07.2012 г., всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
5
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
„потребители на топлинна енергия“.
Понятието „потребител на топлинна енергия за битови нужди“ е дефинирано в §1, т.42
ДР ЗЕ /отм./, действал до 17.07.2012 г., като физическо лице – собственик или ползвател на
имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща вода или пара за отопление,
климатизация или горещо водоснабдяване.
След отмяната на §1, т.42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията на ЗЕ от
17.07.2012 г. е въведено понятието „клиент на топлинна енергия“, което е еквивалентно по
смисъл на понятието „потребител на топлинна енергия“. Според новата редакция на чл.153,
ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение,
са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение
на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинната енергия.
С ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на
ВКС, т.1, са дадени задължителни разяснения относно хипотезата, при която
топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение,
какъвто именно и е разглежданият случай. В мотивите на същото тълкувателно решение е
посочено, че клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни
субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със
съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за
собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с
топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива
качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди (“битов клиент“ по смисъла на т.
2а пар. 1 ДР ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й
на топлопреносното предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и
топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с
откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество.
Представените доказателства дават основание на съда да заключи, че ответниците в
рамките на исковия период са съсобственици на процесния имот по силата на
придобиването му по реда на наследственото правоприемство и чрез правна сделка при
права ¾ ид.ч. за Е. Р. В. и ¼ ид.ч. за К. Р. В.. Като собственици на имота те се явяват страна
по облигационното правоотношение с „Топлофикация София“ ЕАД по договор за
продажба на топлинна енергия за битови нужди, сключен при публично известни Общи
условия за продажба, одобрени с Решение на ДКЕВР /чл. 150, ал.1 от Закона за
енергетиката/. Договорното правоотношение по продажба на топлинна енергия при общи
условия възниква между топлопреносно предприятие и потребителя /клиента/, по силата на
закона – чл.150 ЗЕ, без да е необходимо изрично изявление на ответника – потребител, вкл.
и относно приемането на Общите условия, в какъвто смисъл са й разясненията, дадени в
решение № 35/21.02.2014 г. по гр.д.№ 3184/2013 г. на ВКС, ІІІ ГО, постановено по реда на
6
чл.290 ГПК.
Наличието на облигационна връзка не се опровергава от ответниците. В настоящото
производство придобиването от ответниците при посочените квоти за всеки от
топлоснабдения имот в рамките на исковия период, се доказва анализа на приложените по
делото документи за собственост и удостоверение за наследници, и изводите на съда за
наличието на облигационно правоотношение между страните, възникващо при общи
условия в качеството на ответниците на собственици на имота се доказва. Същевременно,
други доказателства, които да оборват констатираната облигационна връзка, не са налични
по делото, поради което релевираното възражение остава несподелено.
По делото се възразява срещу размера на търсените вземания, предвид възражението за
изтекла погасителна давност от ответника Е. Р. В..
Съгласно чл.33, ал.1 и ал.2 от действащите общи условия клиентите са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят.
Задължението за заплащане на този консуматив има периодичен характер и вземането за
него се погасява с изтичането на тригодишна давност – чл.111, б. „в“ ЗЗД и ТР № 3/2011г. на
ОСГТК на ВКС. В настоящото производството ответната страна е навела своевременно
възражение, че част от вземанията са погасени по давност, което е основателно. Видно е, че
се претендират суми за топлоенергия с начална дата 01.05.2019г., а исковата молба, която
прекъсва давността в случай на положително решение, е депозирана на 03.08.2022г.
Вземанията, възникнали преди 03.08.2019г. се явяват погасени по давност и възлизат в
размер на 65.23 лева главница за топлинна енергия и 11.85 лева мораторна лихва върху нея.
Общият размер на вземанията след 03.08.2019г. възлиза на 1242.72 лева – главница за
потребена топлоенергия, 225.78 лева – мораторна лихва върху нея, 27.50 лева – главница за
осъществено дялово разпределение.
Съгласно разпоредбата на чл.84, ал.2 ЗЗД, когато няма определен срок за изпълнение,
какъвто е и даденият казус относно престирането на цената на услугата дялово
разпределение /срок в чл. 36, ал. 2 от ОУ няма/, длъжникът изпада в забава, след като бъде
поканен от кредитора. Поканата за заплащане има значение за определяне на началния
момент, от който длъжникът изпада в забава и ще дължи обезщетение по чл.86, ал.1 ЗЗД в
размер на законната лихва върху дължимата се като главница сумата. До приключване на
производството пред първоинстанционния съд ищцовото дружество не е ангажирало
доказателства за връчването на ответника на такава покана относно заплащането на услугата
за дялово разпределение, съобразно което последният не е изпаднал в забава и не дължи на
„Топлофикация София” ЕАД обезщетение по чл.86, ал.1 ЗЗД или сумата от общо 6.56 лева–
лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода 31.07.2019г.-
30.06.2022г.
При зачитане на горните изводи, съобразявайки се с квотите на ответниците,
заключението на вещото лице досежно размера на задължението и рамките, поставени от
7
ищеца с исковата молба, предявените искове следва да се уважат за следните суми спрямо
всеки ответник, а именно:
за К. Р. В.: 326.98 лева главница за доставена топлинна енергия, 59.40 лева мораторна
лихва върху нея; 6.88 лева главница за осъществено дялово разпределение;
за Е. Р. В.: 932.02 лева главница за доставена топлинна енергия, 169.32 лева мораторна
лихва върху нея; 20.62 лева главница за осъществено дялово разпределение.
За разликата над тези суми, предявените искове за главница топлинна енергия и
мораторна лихва върху нея подлежат на отхвърляне като неоснователни спрямо К. В. и като
неоснователни и погасени по давност спрямо Е. В.. На отхвърляне подлежи и претенцията
за мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение.
По разноските
При този изход на спора по делото право отговорността за разноски се разпределя по
правилата на чл.78, ал.1 и ал. 3 ГПК.
Сторените от ищеца разходи са в общ размер от 750.00 лева, от които 150.00 лева
държавна такса, 450.00 лева депозит за вещо лице и 100.00 лева юрисконсултско
възнаграждение, дължимо по чл.78, ал.8 ГПК и определено в минимален размер по
Наредбата за заплащане на правната помощ. От тях, дължими от ответниците съобразно
уважената част от иска са разноски в общ размер на 690.46 лева. Разноските се разпределят
между двамата ответници съобразно дела им, а именно за Е. В. 517.84 лева и за К. В. 172.61
лева. Допълнително и съобразно уважената част от иска в тежест на Е. В. следва да се
възложат разноските за особен представител /общ размер от 350.00 лева/ или сумата от
318.11 лева.
С оглед отхвърляне на иска за главница за топлинна енергия, лихва върху нея, лихва
върху главницата за дялово разпределение право на разноски имат ответниците. Разноски от
тях не са претендирани, няма данни и да са сторени, поради което не подлежат на
присъждане.
Мотивиран от гореизложеното, Софийският районен съд, Второ гражданско отделение,
-ти
55 състав,
РЕШИ:
ОСЪЖДА Е. Р. В., ЕГН **********, с адрес: гр.София, ул. „Л. К.“ № ..., ет. ..., ап. ..., да
заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ....., следните суми:
правно основание чл.150 от Закона за енергетиката (ЗЕ) за сумата 932.02 лева за
доставена топлинна енергия за топлоснабден имот – апартамент № ..., находящ се в гр.
София, ул. „Л. К.“, № ..., ет. ..., абонатен номер ...., за периода 01.05.2019г. –
30.04.2020г., както и сумата 20.62 лева за извършено дялово разпределение за периода
8
01.06.2019г. – 30.04.2020г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба – 03.08.2022г., до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за
горницата над присъдената главница за топлинна енергия до размера на сумата от
1022.97 лева като неоснователен и като погасен по давност;
иск с правно основание чл.86, ал.1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) за
заплащане на сумата 169.32 лева – лихва за забава върху главницата за топлинна
енергия за периода 15.09.2020г. – 30.06.2022г., като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата
над присъдената лихва върху главницата за топлинна енергия до размера на сумата от
185.89 лева като неоснователен и като погасен по давност, както и ОТХВЪРЛЯ иска
по чл.86, ал.1 от Закона за задълженията и договорите за сумата от 4.92 лева лихва
върху главницата за дялово разпределение за периода 31.07.2019г. – 30.06.2022г.
ОСЪЖДА К. Р. В., ЕГН **********, да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК
......, следните суми:
правно основание чл.150 от Закона за енергетиката (ЗЕ) за сумата 326.98 лева за
доставена топлинна енергия за топлоснабден имот – апартамент № ..., находящ се в гр.
София, ул. „Л. К.“, № ..., ет...., абонатен номер ...., за периода 01.05.2019г. –
30.04.2020г., както и сумата 6.88 лева за извършено дялово разпределение за периода
01.06.2019г. – 30.04.2020г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба – 03.08.2022г., до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за
горницата над присъдената главница за топлинна енергия до размера на сумата от
340.98 лева като неоснователен;
иск с правно основание чл.86, ал.1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) за
заплащане на сумата 59.40 лева – лихва за забава върху главницата за топлинна
енергия за периода 15.09.2020г. – 30.06.2022г., като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата
над присъдената лихва върху главницата за топлинна енергия до размера на сумата от
61.98 лева като неоснователен, както и ОТХВЪРЛЯ иска по чл.86, ал.1 от Закона за
задълженията и договорите за сумата от 1.64 лева лихва върху главницата за дялово
разпределение за периода 31.07.2019г. – 30.06.2022г.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, Е. Р. В., ЕГН **********, да заплати на
„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ...., сумата 835.95 лева – разноски съобразно уважената
част от иска.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, К. Р. В., ЕГН **********, да заплати на
„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ...., сумата 172.61 лева – разноски съобразно уважената
част от иска.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на „Техем Сървисис“ ЕООД, ЕИК ....., като
трето лице-помагач на страната на ищеца.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с въззивна жалба в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните
9
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10