НОХД №151/16
год.
МОТИВИ:
Обвинението е против подсъдимия Г.А.С. с
ЕГН: ********** за престъпление по
чл.183, ал.1 от НК, за това, че в град Панагюрище, след като е осъден с решение
№117 от 09.09.2015г. по гражданско дело №20/2015г. по описа на Районен съд
гр.Панагюрище, влязло в сила на 29.09.2015г. да издържа свой низходящ – детето си Л.Г.С. на 14 години, съзнателно не е изпълнил това
си задължение в размер на повече от две месечни вноски за периода от 29.09.2015г.
до 29.05.2016г. или 8 месечни вноски от по 125 лева всяка, общо в размер на 1
000 лева.
Представителят на Районна прокуратура гр.Панагюрище
поддържа изцяло така повдигнатото обвинение. Излага съображения. Не представя
нови доказателства и не прави нови искания. Пледира на подсъдимия да бъде
наложено наказание от три месеца лишаване от свобода, чието изтърпяване , на
основание чл.66, ал.1 от НК бъде отложено за изпитателен срок от три години.
Подсъдимият
се явява само в първото съдебно
заседание. Дава кратки обяснения по обвинението.Твърди, че бил плащал
издръжка, макар и не редовно, като бил изгубил бележките. Независимо от тези си
твърдения, моли да му бъде предоставена възможност да плати издръжката за
инкриминирания период. В следващите съдебни заседания подсъдимият не се явява,
поради което производството приключи в
негово отсъствие. Служебно назначеният му защитник пледира за наказание
пробация.
Районният съд,след като обсъди и прецени
събраните по делото писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност,при спазване разпоредбите на чл.301 от НПК, прие за установено следното:
Св.Ш.
живяла на съпружески начала с подсъдимият Г.С. от 1999г. до месец септември
2012г.От съвместното им съжителство, на ***г. се родило детето Л.Г.С..След
раздялата грижите за детето били поети изцяло от св.Ш..
През 2015г. св.Ш. подала искова молба срещу
подсъдимия в РС Панагюрище за присъждане на издръжка на детето Л.. Било
образувано гражданско дело №20/2015г., приключило
с решение, по силата на която подсъдимият С.
бил осъден да заплаща на детето си
Л.Г.С. месечна издръжка в размер на 125 лева. Съдебният акт влязъл в сила на
29.09.2015г., като от тогава до 29.05.2016г.
подсъдимият не изпълнявал задължението си за издръжка. Само през месец март
2016г. той дал за издръжка на детето си сумата от 30 лева.
С жалба св.Ш. е сезирала Районна
прокуратура гр.Панагюрище за това, че подсъдимият не е изплатил дължимата издръжка
за периода след влизане в сила на съдебното решение по гр.д.№20/2015г., след
което било отпочнато настоящото наказателно производство.В хода на същото
подсъдимият не е платил издръжката за
инкриминирания период.
Тази
фактическа обстановка съдът възприе въз основа на показанията на св.Ш. и писмените
доказателства, инкорпорирани в доказателствения материал по делото по реда на
чл.281 от НПК.
Съдът
не дава вяра на подсъдимия, че бил плащал издръжка за инкриминирания период.
Ако това беше така, т.е. ако св.Ш.
преднамерено го уличаваше, последната не би признала плащането на издръжка след
инкриминирания период, за което подсъдимият няма документи. Така свидетелката в
последното съдебно заседание дори в отсъствието на подсъдимия пожела да даде
обяснения и сподели, че на 04.11.2016г. детето Л. се е свързало с подсъдимия и
последният й изпратил 150 лева.
При тези данни, съдът прие, че
подсъдимият Г.А. С. е осъществил от
обективна и субективна страна признаците на престъпния състав на чл.183 ал.1 от НК, тъй като в град Панагюрище, след като е осъден с решение №117 от
09.09.2015г. по гражданско дело №20/2015г. по описа на Районен съд
гр.Панагюрище, влязло в сила на
29.09.2015г. да издържа свой низходящ –
детето си Л.Г.С. на 14 години,
съзнателно не е изпълнил това си задължение в размер на повече от две месечни
вноски за периода от 29.09.2015г. до 29.05.2016г. или 8 месечни вноски от по
125 лева всяка, общо в размер на 1 000 лева.
Престъплението е извършено в град Панагюрище, тъй
като задължението за издръжка е носимо задължение.
Авторството
на деянието и другите обстоятелства по времето и мястото на извършване се доказват
по един несъмнен начин. Подсъдимият е имал представа за всички обективни
елементи на състава на престъплението - съзнавал е, че е осъден с влязло в
законна сила съдебно решение да заплаща
ежемесечна издръжка в размер на 125 лв. на дъщеря си Л., чрез нейната майка и
законен представител, т.е. имал е съзнание за дължимата парична престация под
формата на издръжка и като не я е
плащал, набавяйки средства по какъвто и да е друг законен начин е предвиждал
конкретно настъпването на общественоопасните последици и е искал тяхното настъпване,
т.е. действал е с пряк умисъл по смисъла на чл.11 ал.2 от НК.
При определяне вида и размера на
наказанието, което следва да бъде наложено на подсъдимия за извършеното от него
престъпно деяние, съдът се ръководи от разпоредбите на чл.36 от НК, относно
целите на наказанието и изискванията на чл.54 от НК - относно неговата
индивидуализация.
Съдът прецени обществената опасност на
деянието, която е висока, предвид това, че е насочено против интересите на ненавършили пълнолетие деца. Обществената опасност на самия деец е
ниска с оглед на обстоятелството, че
същият не е осъждан и е положително
охарактеризиран по местоживеене.
Причината за извършеното престъпление е
липсата на родителски чувства и загриженост у подсъдимия към роденото от съжителството му със св.Ш. дете.
Като отегчаващо отговорността
обстоятелство съдът прие относително дългия период, през който подсъдимият не е
плащал издръжка за детето си Л.. Смекчаващи отговорността обстоятелства са
чистото съдебно минало и позитивната характеристика на подсъдимия.
С оглед на горното и като отчете относителната тежест на отегчаващото и смекчаващи отговорността обстоятелства, съдът
наложи на подс.Г.С. наказание „пробация”. При определяне на конкретните
пробационни мерки, съобразявайки разпоредбата на чл.42а, ал.4 от НК и като отчете
обстоятелствата от значение за индивидуализацията на наказанието, съдът
определи пробационни мерки по чл.42а ал.2,т.1 и т.2 от НК.Пробационната мярка
„задължителна регистрация по настоящ адрес” и „задължителни периодични срещи с
пробационен служител” съдът наложи като задължителни такива, за срок от по десет
месеца, с което ще се постигнат целите на наказанието .
По изложените съображения, съдът
постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: