Определение по дело №1111/2019 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 1411
Дата: 29 юли 2019 г.
Съдия: Недялка Пенева Пенева
Дело: 20192100501111
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 25 юли 2019 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

номер IV - 1411                                                                   град Бургас

 

БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, четвърти въззивен състав

На двадесет и девети юли, две хиляди и деветнадесета година

в закрито съдебно заседание на осн. чл.267 ГПК, в следния състав:

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:  НЕДЯЛКА ПЕНЕВА 

                                                            ЧЛЕНОВЕ:  ДАНИЕЛА МИХОВА

                                                                       мл.с. ДИАНА АСЕНИКОВА

Секретар

Прокурор

разгледа въззивно гражданско дело номер 1111 по описа за 2019 година.  

 

НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ.268 ГПК, СЪДИЯТА – ДОКЛАДЧИК Н. ПЕНЕВА

ДОКЛАДВА ДЕЛОТО:

Производството по делото е по реда на чл.258, и сл. ГПК, вр. чл.17 ЗЗДН. Образувано е по въззивна жалба на С.А. ***– ищец в първоинстанционното производство, срещу Решение №128/03.07.19г. постановено от Районен съд Карнобат по гр.д.№523 по описа за 2019г., с което отхвърлена молбата на въззивницата в лично качество и като родител и законен представител на малолетното дете Дария Петкова Чанкова, за издаване на заповед за защита, с която да бъдат наложени мерки за защита срещу упражненото от П.П.Ч. домашно насилие, осъществено на 03.05.19г.; въззивницата е осъдена да заплати на ответника съдебно – деловодни разноски, в размер на 200 лева и държавна такса, в размер на 25.00 лева.

Въззивницата изразява недоволство от постановеното решение и претендира отмяната му, с постановяване на въззивно решение, с което молбата за защита да бъде уважена.

Подробни аргументи са изложени: по въпроса за доказателствената тежест в производството по ЗЗДН, доказателствената сила на декларацията по чл.9, ал.3 и доказателствената тежест на ответната страна тежестта я да обори. Според въззивницата, съдът е разменил доказателствената тежест, възлагайки на ищцата да докаже акта на домашно насилие, само поради оспорване на ответника на декларацията. Съдът не е указал на ищцата да докаже в коя част от тялото й е нанесен удар и въпреки че в декларацията са изложени конкретни фактически твърдения, съдът не я е кредитирал. Изложени са съображения във връзка с констатацията на съда, че свидетели на конфликта няма – според въззивницата рядко насилие се осъществява в присъствието на незаинтересовани свидетели, поради което законът е придал доказателствена стойност на декларацията по чл.9, ал.3 ЗЗДН и ответникът следва да проведе насрещно доказване за оспорването й, каквото по делото не е извършено. Оспорва се извода на съда, че цялостното поведение на ищцата след датата на твърдяния акт на насилие не водело до извод за осъществено такова.

Изложена е подробна хронология на съвместния живот на страните, и детето, участието в него на роднините им и детето от първи брак на ответника – Никол.

Изложена е подробна хронологията на събитията, предхождащи и довели до осъщественото на 03.05.2019г. в 22.00 часа от ответника П.Ч. домашно насилие, изразяващо се в удряне на шамар и захвърляне и удар със сушилник на ищцата С.А. пред детето на страните Дария, както и на събитията последващи акта на домашно насилие, в т.ч. заминаване на ищцата от гл.Ямбол в гр.Карнобат.

Направени са доказателствени искания – за изискване на информация от полицията в гр.Карнобат; от Фондация „Асоциация Анимус“; за разпит на трима свидетели за установяване на факти и обсдтоятелства след осъществяване на акта на насилие, предмет на настоящото дело.

При проверката, извършена на осн. чл.267, ал.1 ГПК се установи следното: първоинстанционното решение е обявено на страните на 03.07.19г. Въззивната жалба е подадена по пощата на 08.07.19г. - в срока по чл.17, ал.1 ЗЗДН. Жалбоподателката е лице, което има правен интерес от обжалване на първоинстанционното решение, т.к. молбата й по ЗЗДН е отхвърлена.

 

Препис от въззивната жалба на ищцата е връчен на ответника П.П.Ч. ***, чрез адвокат Г. на 16.07.19г.. В срока по чл.17, ал.4 ЗЗДН са подадени писмени възражения. С тях са оспорени оплакванията на ищцата, изложени в жалбата: една част от тях, съставляваща разказ на ищцата на съвместния живот на страните се считат за неотносими към предмета на спора.

Според въззимаемия, първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно, съдът е обсъдил пълна и всестранна преценка на събраните доказателства и е достигнал до законосъобразен и обоснован извод. 

С цитиране на изявление на ищцата във въззивната жалба, както и посочване на гражданско дело №780/19г., образувано по иск за определяне на режим на лични отношения на бащата П.Ч. с детето Дария, въззиваемият обосновава извод, че молбата, по която е образувано настоящото дело цели ограничаване на контактите на бащата с детето. Според въззиваемия, в производството по гр.д.№780/19г., той е оттеглил искането си за привременни мерки, поради висящността на настоящото производство.

И въззиваемият извършва анализ на нормите на процесуалния закон и тези на специалния, за да заяви потвърждение на извода на съда, че оспорването на декларацията по чл.9, ал.3 ЗЗДН, възи до задължение на ищеца да докаже акта на домашно насилие с други доказателствени средства, каквото по делото не е извършено. Споделят се изводите на съда, основани на поведението на ищцата след твърдяния акт на домашно насилие.

Изразено е противопоставяне на доказателствените искания на ищцата; направено е искане за приемане на доказателства, относно висящо между страните гражданско дело №780/19г.

Бургаският окръжен съд, след проверка допустимостта на подадената въззивна жалба и писмени възражения намира, че делото следва да бъде внесено в съдебно заседание за разглеждане и решаване.

Доказателствените искания на страните следва да бъдат оставени без уважение поради следните съображения:

Исканията, заявени от ищцата не касаят факти и обстоятелства, касаещи пряко заявения от нея акт на домашно насилие. Същите касаят: нейни действия, осъществени три дни след това – подаване на сигнал в полицията в гр.Карнобат, което само по себе си не доказва акта на насилие; и действия на трето лице – сигнал до фондация „Асоциация Анимус“, които също не съставляват такова доказателство. Фактите и обстоятелствата, за които се иска допускане на гласни доказателствени средства, също не касаят процесния акт за домашно насилие.

Исканията, заявени от ответника за събиране на писмени доказателства, също нямат пряко отношение към предмета на спора по настоящото дело.

С оглед на гореизложеното и на осн.267, ал.1 ГПК, вр. чл.247 ГПК Бургаският окръжен съд

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ВНАСЯ ВГД №1111/19г. по описа на Бургаски окръжен съд, в съдебно заседание за разглеждане и решаване, определено с Разпореждане от 26.07.19г. – на 06.08.2019г. от 10.40 часа.

ДА СЕ ПРИЗОВАТ страните на посочените от тях адреси и/или съдебни адреси, в т.ч. при необходимост - и по телефона, ако страните или техните процесуални представители са заявили телефонните си номера по делото или същите са служебно известни на съда.

ДА СЕ УВЕДОМЯТ Дирекция „Социално подпомагане“, отдел „Закрила на детето“ – Ямбол И Карнобат.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателствените искания на страните.

УКАЗВА на процесуалните представители – АДВОКАТИ, задължението, вменено им с разпоредбата на чл.40, ал.7 от Закон за адвокатурата.

На всяка от страните да се връчи препис от настоящото определение.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                          ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

 

 

                                                  2.