О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
№ 425 22.06.2022г. град Стара Загора
Старозагорският
административен съд, V състав, в закрито заседание на двадесет и втори юни през
две хиляди двадесет и втора година, в състав:
СЪДИЯ: РАЙНА ТОДОРОВА
при секретар и с
участието
на
прокурора като
разгледа
докладваното
от съдия
Р. ТОДОРОВА административно дело № 39 по
описа за 2021г., за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството е по
реда на чл. 248 от Гражданския процесуален кодекс ГПК/ във вр. с чл.144 от Административнопроцесуалния кодекс
/АПК/.
Образувано е по писмена молба на Кмета на Община
Твърдица, подадена чрез пълномощника му по делото адв. И.С. ***, с която е
направено искане по реда на чл.248, ал.1 от ГПК във вр. с чл.144 и чл.143, ал.3
от АПК, да бъде допълнено постановеното по делото определение, като бъдат
присъдени в полза на молителя направените по делото разноски. Към искането е
приложен договор за правна защита и процесуално представителство 6 от 23.02.2021г.
с договорено адвокатско възнаграждение в размер на 500лв. и преводно нареждане
от 01.03.2021г., удостоверяващо неговото изплащане.
Ответникът – Х.С.К., чрез пълномощника си
по делото, оспорва направеното искане като неоснователно, по съображения за липса
на конкретизация относно вида и размера на претендираните за присъждане разноски.
Прави и възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Искането за допълване на определението е направено в
законово установения срок по чл.248, ал.1 от ГПК, от легитимирано лице и като
такова е процесуално допустимо.
Условията за възникване, съществуване
и надлежно упражняване на процесуалното право да се иска изменение на съдебния
акт в частта за разноските, като една от хипотезите за преразглеждане на
въпроса за разпределението на отговорността за разноски, са регламентирани в
разпоредбата на чл.248, ал.1 от ГПК. Съгласно посочената норма, в срока за
обжалване, а ако решението е необжалваемо - в едномесечен срок от
постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени
постановеното решение в частта му за разноските. Първата хипотеза на чл.248,
ал.1 от ГПК обхваща случаите, при които съдът не се е произнесъл при постановяване на решението респ. на определението по въпроса за
разпределението на отговорността за направените в хода на съдебния процес
разноски. При втората хипотеза на чл.248, ал.1 от ГПК е налице
произнасяне на съда по дължимостта на претендираните разноски, като се иска
промяна на вече постановения съдебен акт в частта за разноските поради грешка –
фактическа или в правните изводи на съда.
В случая направеното от процесуалния представител
на Кмета
на Община Твърдица искане за допълване на постановеното по делото
определение в частта за разноските, се основава на първата хипотеза на чл.248,
ал.1 от ГПК.
Разгледано по същество искането се явява
основателно, по следните съображения:
С постановено по делото Определение № 331 от 18.05.2021г., на основание
чл.159, т.4 от АПК, поради отпаднал правен интерес от оспорването е оставена
без разглеждане, като процесуално недопустима, жалбата на Х.С.К. ***, против
Заповед № 413/ 02.10.2020г., издадена от Кмета на Община Твърдица, в частта й,
с която на Х.С.К. е възложено да заплати в касата на общината сумата от 132
лева с ДДС, съставляваща заплатено от общината възнаграждение на лицензиран
оценител за изготвената оценка на имота. Със същото определение е прекратено производството
по адм. дело № 39/ 2021г. по описа на Административен съд – Стара Загора.
Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал.3
от АПК /изм., ДВ. бр.15 от 2021г./, когато съдът отхвърли
оспорването или прекрати производството, ответникът има право на разноски,
освен ако с поведението си е дал повод за завеждане на делото. Следователно
правото на разноски на ответника в хипотеза, при която съдебното производство е
прекратено поради отпаднал правен интерес от оспорването, е обусловено
единствено от отсъствие на условието, изрично посочено в цитираната разпоредба
/по идентичен начин уредено и в чл.78, ал.2 ГПК/, а именно – ответникът с
поведението си да е дал повод за завеждане на делото. В случая образуването на
настоящото съдебно-административно производство не е обусловено от поведение на
ответника, различно от това, представляващо проявление на обичайните му
законови функции, правомощия и компетентности по издаване на индивидуален
административен акт от вида на процесния. Ето защо не може да се приеме, че
ответникът – Кмет на Община Твърдица, е дал повод за завеждане на делото и
следователно предвиденото в чл.143, ал.3 от АПК изключение относно дължимостта
на разноските, не е налице.
С
оглед на изложеното съдът намира, че искането за допълване на съдебния акт в частта
му за разноските, с присъждане на такива за адвокатско възнаграждение в полза
на ответника по делото, е основателно и следва да бъде уважено. При прилагането
на чл.143, ал.3 от АПК, административният
орган /Кмет на Община Твърдица/, в процесуалното качество на ответник, има
право на присъждане на направените в производството разноски за защитата му, осъществена от редовно упълномощен
адвокат /л.77/. По делото са представени доказателства за договорения и
заплатен размер на адвокатското възнаграждение за осъщественото процесуално
представителство и защита от адв. И.С.. По аргумент от
разрешението, дадено с ТР № 6 от 06.11.2013г. по т. д. № 6/ 2012г. на ОСГК при
ВКС, непредставянето на списък на разноските с посочване на вида и размера на
направените разноски, не съставлява пречка за присъждане на разноски, а има за
последица само невъзможността да се иска изменение на решението в частта му за
разноските при присъждането им в по-нисък размер. В случая искането не е в
хипотезата на изменение на съдебното определение в частта му за разноските, а за
допълване на съдебния акт в тази му част. С оглед на което и на основание чл.143,
ал.3 от АПК, в полза на Община Твърдица /юридическото лице на бюджетна
издръжка, към което принадлежи органът, издал оспорения акт/, следва да се
присъдят направените от ответника по делото разноски за договорено и заплатено
адвокатско възнаграждение за един адвокат в размер на 500лв. По отношение
направеното от пълномощника на жалбоподателя възражение за прекомерност на
претендирания размер на адвокатско възнаграждение, следва да се отбележи, че
същият, с оглед разпоредбата на чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1/ 2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, очевидно не се явява завишен, поради което
не се следва и неговото редуциране.
Водим от горните мотиви и на основание
чл.143, ал.3 от АПК и чл. 248 от ГПК във връзка с чл.144 от АПК,
Старозагорският административен съд
О П
Р Е Д
Е Л И :
ОСЪЖДА Х.С.К., ЕГН **********,***, да заплати на Община Твърдица сумата от 500лв.
/петстотин лева/, представляваща направените от ответника по делото разноски за
адвокатско възнаграждение.
Определението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в
7 дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: