РЕШЕНИЕ
№ 245
гр. Бургас, 19.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети септември през две хиляди
двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Георги Д. Пепеляшев
Членове:Георги Хр. Иванов
СТАНИМИРА АНГ. ИВАНОВА
при участието на секретаря Жанета Здр. Кръстева
в присъствието на прокурора Георги Т. Чинев
като разгледа докладваното от Георги Д. Пепеляшев Частно наказателно дело
№ 20242100201666 по описа за 2024 година
Производството е образувано по реда на чл. 14, ал. 1, б. „а“ от
Европейската конвенция за екстрадиция, чл. 31, ал. 1, т. 1 и чл. 62 от Закона за
екстрадицията и европейската заповед за арест /ЗЕЕЗА/ по искане на
Генералната прокуратура на Руската Федерация за даване на съгласие за
разширяване действието на допуснатата екстрадиция по отношение на руския
гражданин П.М. С., роден на ********** г. в гр. С. Амурска област, относно
наказателно преследване за престъпления, извършени преди престъпленията,
за които е бил предаден от българските съдебни власти с Решение № 31 от
14.07.2017 г. по ЧНД № 751/2017 г. по описа на Окръжен съд - Бургас.
В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура - Бургас
изразява становище за наличие на законовите предпоставки за разширяване
действието на екстрадицията за С. на компетентния орган, издал заповедта.
Предлага направеното искане от компетентните власти на Руската Федерация
да бъде уважено.
Исканото лице П.М. С., редовно уведомен на 24.03.2025 г. за настоящото
1
производство, се намира в място за изтърпяване на наказание лишаване от
свобода Федерална бюджетна институция наказателна колония Управление на
Федералната служба на изпълнение на наказанието за Московска област,
**********поради което е невъзможно осигуряване на участието му в съдебно
заседание. Не е упълномощил защитник, който да го представлява в
настоящото производство, поради което му е назначен служебен защитник.
Служебният защитник на исканото лице С. изразява съгласие със
становището на прокурора за уважаване на искането на Руската Федерация.
Съдът, като взе предвид съдържанието на искането с предмет по чл. 31,
ал. 1, т. 1 от ЗЕЕЗА, съпровождащия го превод, приложените към него
писмени материали, обсъди изразените от страните становища и съобрази
закона, прие за установено следното:
В Окръжен съд - Бургас е било образувано ЧНД № 751/2017 г. по реда на
чл. 17 от ЗЕЕЗА за предаване на П.М. С. на Руската Федерация за провеждане
на наказателно производство по наказателно дело № 11602450011000131/2017
г. за престъпления по т. т. „в,ж“, ал. 2, чл. 105, „г,е“, ал. 2, чл. 117, т. „г,е“, ал. 2,
чл. 117, т. „б“, ал. 4, чл. 132, т. „б“, ал. 4 от Наказателния кодекс на Руската
Федерация.
С Решение № 31/14.07.2017 г. БОС на основание чл. 17, ал.7 от ЗЕЕЗА е
допуснал изпълнение на Европейска заповед за екстрадиция и е постановил
предаване на лицето на руските власти, като същото не се е отказало от
принципа на особеността и не е дало съгласие за доброволно предаване.
Решението е потвърдено с решение № 155/11.09.2017 г. по ВЧНД № 190 от
2017 г. по описа на Апелативен съд - Бургас.
На 01.11.2017 г. лицето е било екстрадирано в Руската Федерация.
На 25.10.2018 г. от наказателно дело № 11602450011000131/2016 г. е
било отделено в отделно производство наказателно дело №
418024500046000050.
С присъда на Митищинския градски съд на Московска област С. е бил
признат за виновен по обвиненията за престъпления по т. т. „г“, „е“, ал. 2, чл.
117 и т. „б“, ал. 4, чл. 132 от Наказателния кодекс на Руската Федерация и
осъден на 16 години лишаване от свобода. В момента присъдата се изпълнява
във Федерална бюджетна институция колония - 1 на Управление на
2
Федералната служба на изпълнение на наказанието на Русия за Тверска
област.
По време на разследването, след извършване на процедурата по
екстрадицията, са постъпили данни за извършени от С. в съучастие през
периода от 18.06.2015 г. до 31.03.2016 г. други особено тежки престъпления по
отношение на непълнолетния З. Я. Р., квалифицирани по т. „а“, ал. 3, чл. 111, т.
т. „г“, „е“, ал. 2, чл. 117, ал. 3, чл. 127, т. „б“, ал. 4, чл. 132 и ал. 1, чл. 239 от
Наказателния кодекс на Руската Федерация. По този повод е и постъпилата
молба от руските власти за даване на съгласие за наказателно преследване на
предаденото лице за още деяния, наказуеми по руския закон, за което е
образувано настоящото производство. За него се прилагат правилата на чл. 31,
ал. 1, т. 1 и чл. 62 от ЗЕЕЗА, чл. 12 и чл. 14, ал. 1, б. „а“ от Европейската
конвенция за екстрадиция, при което отново следва да бъдат разгледани дали
са налице основанията за даване на съгласие лицето да бъде разследвано и за
други престъпления.
В частта по обвинението за престъпление по чл. 239, ал. 1 от НК на РФ
на 05.03.2024 г. С. е депозирал писмено съгласие за прекратяване на
наказателното преследване поради изтичане на давностния срок. По тази
причина Генералната прокуратура на Руската Федерация е поискала
разширяване на вече издадената заповед за екстрадиция на С. и даване на
съгласие той да бъде наказателно преследван само по отношение на
останалите престъпления, за което се води производството срещу него,
наказуеми по т. „а“, ал. 3, чл. 111, т. т. „г“, „е“, ал. 2, чл. 117, ал. 3, чл. 127, т.
„б“, ал. 4, чл. 132 от Наказателния кодекс на Руската Федерация, като не е
включено престъплението, за което е дадено съгласие за прекратяване по
давност.
Принципът на особеността ограничава възможността едно лице да бъде
наказателно преследвано за престъпление, извършено преди предаването му и
различно от това, за което е издадена заповедта. Сред няколкото изключения
от този принцип е възможността окръжният съд, с чието решение е предадено
лицето, да даде съгласие той да не бъде прилаган. Постъпилите от руската
страна и разглеждани в това производство документи следва да се разглеждат
именно за получаването на такова съгласие от компетентния български съд.
Искането е предявено по реда на чл. 14, ал. 1, б. „а“ от ЕКЕ на основание
3
визирания в тази разпоредба принцип на особеността. П.М. С. е бил
екстрадиран за престъпления, извършени преди 2017 г., наказуеми по НК на
Руската Федерация, а именно по т. „а“, ал. 3, чл. 111, т. т. „г“, „е“, ал. 2, чл.
117, ал. 3, чл. 127, т. „б“, ал. ал. 4, чл. 132. Съгласно посочената разпоредба,
той не може да бъде преследван, осъждан или задържан с мярка за
неотклонение задържане под стража за престъпление, извършено преди
предаването му и различно от това, за което е екстрадиран, освен ако
екстрадиращата я държава се съгласи. Съгласно разпоредбата на чл. 14, ал. 1,
б. „а“, изречение трето от ЕКЕ, съгласието се дава, ако заради престъплението,
за което се иска, се предвижда екстрадиция съгласно разпоредбите на ЕКЕ.
Молбата за съгласие следва да бъде представена съгласно с посочените в чл.
12 от ЕКЕ документи и официален протокол за всяко изявление на
екстрадираното лице. В настоящия случай молбата е придружена от
документите по чл. 12 от ЕКЕ, както и постановление за привличане в
качеството на обвиняем от 02.04.2024 г. и обяснение на П.М. С. от 16.08.2024
г., в което е обективирано изявлението на С. в присъствието на и защитник-
адвокат, че нежелае да дава обяснение и се възползва от чл. 51 от
Конституцията на Руската Федерация. Т. е. не дава съгласие за провеждане
срещу него на наказателно преследване за други престъпления извън предмета
на престъпленията, за които е бил екстрадиран. Този протокол съставлява
протокол за изявление на обвиняемото лице по смисъла на чл. 14, ал. 1, б. „а“,
изречение трето от ЕКЕ. Това негово изявление, че не желае да дава
обяснение, представлява изричен негов отказ от прилагане на принципа на
особеността за престъпления, извършени преди неговото предаване.
Изпратената от руските власти информация относно становището на исканото
лице е достатъчна за българския съд, за да може да се произнесе при пълно
познаване на фактите и при пълно зачитане на правото на защита на С. по
искането за съгласие, отправено на основание чл. 14, ал. 1, б. „а“, изречение
трето от ЕКЕ.
Престъпленията, за които е повдигнато новото обвинение срещу С. след
екстрадицията му в Руската Федерация, са извършени по време преди
предаването му с влязлото в сила решение по ЧНД № 751/2017 г. на Окръжен
съд - Бургас.
По тези съображения искането на Генералната прокуратура на Руската
Федерация за даване на допълнително съгласие по отношение на
4
екстрадирания руски гражданин П.М. С. е основателно, тъй като са налице
предвидените в чл. 14, ал. 1, б. „а“ от ЕКЕ предпоставки.
От друга страна, от материалите по делото се установява, че искането е
направено от компетентен орган и отговаря на всички изисквания за форма и
съдържание по чл. 9 от ЗЕЕЗА. Придружено е с надлежен превод на български
език, съгласно изискванията на чл. 9, ал. 4 от ЗЕЕЗА. Съдържа се подробно
описание на деянията, за които исканото лице ще бъде наказателно
преследвано на територията на Руската Федерация и които са извършени
преди предаването на С. на руските правоохранителни органи по признатата
от ОС - Бургас Европейска заповед за екстрадиция. Деянията са достатъчно
подробно описани от фактическа страна, квалифицирани са като престъпления
по т. „а“, ал. 3, чл. 111, т. т. „г“, „е“, ал. 2, чл. 117, ал. 3, чл. 127, т. „б“, ал. ал. 4,
чл. 132 от Наказателния кодекс на Руската Федерация. Всички деяния, за
които се иска съгласие за наказателното преследване на С., представляват
престъпления и по българския НК, като по законите и на двете държави за
тези деяния се предвижда наказание лишаване от свобода за повече от 1
година и давността за наказателно преследване не е изтекла. Престъпленията,
предвид включените съгласно руското законодателство в неговия фактически
състав елементи, отговарят на изискването на чл. 5, ал. 3 от ЗЕЕЗА за наличие
на двойна наказуемост, тъй като съответстват на престъпления по текстове от
НК на Република България. Наказанията за престъпленията, за които се иска
екстрадиция на С., съгласно правото на издаващата държава, предвижда
максимален срок на лишаването от свобода, надвишаващ установения в чл. 5,
ал. 1 от ЗЕЕЗА минимум от 1 година.
С. не е лице по смисъла на чл. 6, ал. 1 от ЗЕЕЗА, спрямо което да не
може да се допусне екстрадиция. Исканото лице не е български гражданин;
между Република България и Руската Федерация не е налице международен
договор, предвиждащ предаване на собствени граждани на другата
договаряща страна; на С. не е предоставено убежище в Република България;
той е чужд гражданин, но не се ползва с имунитет по отношение на
наказателната юрисдикция на Република България и не е наказателно
неотговорно лице, съгласно българското законодателство.
В конкретния случай се касае за деяния, извършени изцяло на
територията на чужда държава, в случая Руската Федерация, от неин
5
гражданин, като се касае за провеждане на наказателно преследване. Не е
налице и хипотезата на чл. 5 от НК, доколкото деянията, описани в искането,
по никакъв начин не засягат интересите на българската държава или нейни
граждани.
Не са налице предвидените в чл. 7, точки 1-4 и точки 6-8 от ЗЕЕЗА
абсолютни основания за отказ от разширяване /в случая/ на екстрадицията.
Престъплението, за което се иска предаването на С., не е политическо или
свързано с него престъпление, а е криминално престъпление. Същото деяние
не е военно престъпление, което да не е престъпление по общото наказателно
право. Исканото лице не е търсено, за да бъде съдено от извънреден съд в
Руската Федерация. В приложените документи не могат да се изведат данни,
обосноваващи каквито и да е съмнения да се счита, че екстрадицията се иска с
цел преследване или наказване на лицето на основания като раса, религия,
гражданство, етническа принадлежност, пол, гражданско състояние или
политически убеждения, и съответно не съществува риск положението на
исканото лице да бъде утежнено поради някое от тези основания. В Република
България не е постановена влязла в сила присъда срещу исканото лице за
същото престъпление, а руското законодателство не предвижда за описаното в
молбата престъпление смъртно наказание.
Не се установява наличие и на факултативните основания за отказ по чл.
8 от ЗЕЕЗА - деянието не е подсъдно на български съд; в Република България
наказателно производство за същото престъпление не е водено, не е висящо и
не е прекратявано; за престъплението в Руската Федерация все още не е
постановена присъда и престъплението не е извършено извън територията на
молещата държава.
Видът на евентуалните наказания, които могат да бъдат наложени,
изключват необходимостта от наличие на посочените в чл. 7, т. 8 от ЗЕЕЗА
гаранции, предоставени от издаващата държава.
Приложени са копия от материалите на делото пред руските власти, от
които се установява, че по отношение на С. се води наказателно производство
за посочени престъпления, извършени от него, наказуеми по т. „а“, ал. 3, чл.
111, т. т. „г“, „е“, ал. 2, чл. 117, ал. 3, чл. 127, т. „б“, ал. ал. 4, чл. 132 от
Наказателния кодекс на Руската Федерация. От съдържащите се в тях данни се
установява, че престъпленията са били извършени преди да е постановено
6
решението на българските власти за предаване на С..
Като съобрази всичко изложено до момента, настоящият състав на БОС
намира, че са налице изискванията, визирани в ЗЕЕЗА и Европейската
конвенция за екстрадиция, и направеното искане за разширяване действието
на заповедта за екстрадиция по отношение на С. е обосновано,
законосъобразно и основателно, поради което следва да бъде уважено.
Мотивиран от горното и на основание чл. 14, ал. 1, б. „а“ от ЕКЕ, вр. чл.
31, т. 1 от ЗЕЕЗА, Окръжен съд – Бургас
РЕШИ:
ДАВА СЪГЛАСИЕ по искане № 81/3-681-2017 от 19.11.2024 г. на
Генералната прокуратура на Руската Федерация, по отношение на руския
гражданин П.М. С., роден на ********** г. в гр. С. Амурска област,
**********да не се прилага принципа на особеността и спрямо него по
наказателно дело № 11602450011000131/2017 г. да бъде проведено
наказателно производство по обвинение за престъпления по „а“, ал. 3, чл. 111,
т. т. „г“, „е“, ал. 2, чл. 117, ал. 3, чл. 127, т. „б“, ал. 4, чл. 132 от Наказателния
кодекс на Руската Федерация.
Решението може да се обжалва и/или протестира в 7-дневен срок от днес
пред Апелативен съд - Бургас от заинтересованите страни.
За настоящото решение незабавно да бъде уведомен издаващият орган.
След влизане на решението в сила, заверен препис от него незабавно да
бъде изпратен на Върховна касационна прокуратура и Министерството на
правосъдието.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7