О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№………………….
09.08.2019г. Гр.
Стара Загора
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На 09 август
В
закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАНЯ ИЛКОВА
Секретар:
Прокурор:
като
разгледа докладваното от съдия ТАНЯ ИЛКОВА
гр. дело № 1862 по описа за 2019
година
Производството е образувано по предявена искова молба от А.Т.В. и И.С.В.,***, против „София Комерс Кредит Груп” АД гр. София, за
прогласяване нищожност на клауза за неустойка, включена в договор за кредит,
поради накърняване на добрите нрави, обективно съединен с отрицателно
установителен иск за недължимост на суми по процесния договор.
СЪДЪТ, в изпълнение на
разпоредбата на чл. 131, ал.1 от ГПК, е изпратил препис от исковата молба, с
приложенията към нея на ответника, като е дал указания на същия във връзка с
упражняване на правата му по ГПК.
Ответникът в законоопределения срок е депозирал писмен
отговор на исковата молба, с който
оспорва основателността на претенцията.
СЪДЪТ следва да приеме като
доказателства по делото приложените към
исковата молба, както и постъпилия
писмен отговор документи, тъй като същите са относими към спора и са годни
доказателствени средства, по смисъла на ГПК.
Следва да се произнесе по направените искания.
Съдът следва да напъти страните
към доброволно уреждане на спора,
включително и чрез използване на процедура по медиация или други способи.
Следва да укаже на страните, че неявяването на някоя от страните, която е
редовно призована, не е пречка за разглеждането на делото; че при неподаване в
срок на писмен отговор, респ. невземане на становище по отговора, и неявяване в
съдебно заседание, без да е направено искане за разглеждане на делото в
отсъствие на страната, насрещната страна може да поиска постановяване на
неприсъствено решение или прекратяване на делото, както и присъждане на
разноските; че с писмена молба могат да заявят желание да ползват правна помощ
при необходимост и право на това.
Водим от горното и на основание чл.140, ал.1
и ал.3 от ГПК, съдът
О
П Р Е
Д Е Л И :
ПРИЕМА като доказателства по делото, представените от ищците
заверени копия на: договор за кредит от 23.08.2017г., сключен между ищците и
ответника, ведно с погасителен план; нот. акт за учредяване на договорна
ипотека върху недвижим имот № 198, том шести, рег. _ 13767, дело 396/2017г.;
стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските
кредити; спогодба между ищците и ответника, с нот . заверка на 28.06.2018г. при
нотариус Д. Недялков, рег. № 181 на НК; разписки – 6 листа.
ПРИЕМА
като доказателства по делото, представеното от ответника заверено копие на: декларация
разписка с нот. заверка от 31.08.2017г. на нотариус Д. Недялков, рег. № 181 на
НК; Общи условия на Ответното дружество
за предоставяне на кредити за недвижими имоти на потребители; стандартен
европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити с
таблица ма месечни вноски и лихва;
заповед № БНБ -41045/22.04.2015г.; писмо с изх. № БНБ-41323/23.04.2015г.;
удостоверение за актуално състояние на ответното дружество ф.д. № 12268/2007г..
УКАЗВА на ищците да посочат
конкретно документи, съдържащи се в кредитното им досие, значими по делото, които да бъдат
изискани.
НАЗНАЧАВА
съдебно-счетоводна експертиза, която да се изпълни от вещото лице Пламена Танева
Стоянова, което след като се запознае с материалите по делото, направи справка
и проверка навсякъде, където е необходимо, да представи осем дни преди съдебно
заседание писмено заключение, с копие до страните, в което да отговори на
поставените от ищеца въпроси в исковата молба и на тези поставени от ответника
в писмения отговор на ответника.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на
заключението, сумата от 180 лв., като ЗАДЪЛЖАВА
ищцовата и ответната страна да заплатят депозит в размер на по 90 лв., в
тридневен срок, от получаване на съобщението, по набирателната сметка на СтРС.
УКАЗВА
на страните, че при неизпълнение на задължението за заплащане на определения депозит съдът няма
да даде ход на експертизата.
СЪДЪТ
съобщава на страните ПРОЕКТ за ДОКЛАД по делото:
Ищците А.Т.В.
и И.С.В., чрез пълномощниците си, твърдят в исковата си молба, че на 23.08.2017 год., сключили
нотариално заверен договор и изтеглили кредит от ответното дружество „София Комерс Кредит Груп”, АД, ЕИК: *********, за
сумата в размер на 10225,84 евро, равняващи се на 20 000 лева, по фиксинга
на БНБ за еврото, за срок от 84 месеца, с фиксиран лихвен процент в размер на
2,95% на месец. Посоченият кредит бил обезпечен с ипотека на недвижим имот, собственост на ищците, а
именно: САМОСТОЯТЕЛЕН
ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор № 68850.504.5398.1.2, по кадастралната карта и кадастралните регистри
одобрени със Заповед РД-18-73 от 19.11.2007 г. на Изпълнителния директор на АГКК, последващо
изменение със Заповед 18-1088-09.02.2015г. на Началника на СГКК- Стара Загора, с
адрес на имот; Стара Загора, п.к. 6000, ул. „Пейо Яворов" № 23, ет. 3,
като самостоятелният обект се намира в сграда № 1, разположена в поземлен имот с
идентификатор № 68850.504.5398, предназначение на самостоятелния обект: Жилище,
апартамент, брой нива на обекта: 1, с площ по документ от 64,77 квадратни
метра, заедно с прилежаща част - 1/3
идеална част от таванско помещение, при съседни самостоятелни обекти в
сградата: на същия етаж - няма, под обекта 68850.504.5398.1.1, над обекта -
няма, който имот по предходни документи за собственост представлява АПАРТАМЕНТ,
заемащ целия ВТОРИ ЕТАЖ от жилищна сграда на два етажа с използваем таван и
гараж със склад и приземен етаж преустроен в кафе-аперитив, която сграда е
построена в дворно място с адрес: гр. Стара Загора, ул. „Пейо Яворов" №
23, който апартамент се състои от стая, дрешник, баня-тоалетна, преддверие, коридор
и две тераси, със застроена площ 64,77 кв.м (шестдесет и четири цяло и
седемдесет и седем стотни) кв. метра, при граници на същия: от север- двор, от
изток - двор и зид тип калкан, от юг- ул. „Пейо Яворов" и от запад - двор,
ЗАЕДНО с 1/3 (една трета) идеална част от таванското помещение и 1/3 (една
трета) идеална част от общите части на сградата и правото на строеж върху
дворното място, ведно с всички подобрения и приращения в имота.
По кредита ищците и
ответника се споразумели, кредитът да се изплаща на равни
месечни вноски, като месечната вноска е в размер на 330.40 евро, като първата
вноска е на дата 25.09.2017 год., а последната вноска е на дата 24.04.2024 год.
Към договора бил приложен нотариално
заверен погасителен
план, разписан
от ищците и ответника.
В раздел V - ти от договора,
в т.5.3, била уредена и наказателна неустойка при забава на месечната вноска
или при невнасяне на цяла такава в размер на 2,20 евро на ден за всеки ден
забава.
След сключване на договора и
получаване на описаната в договора заемна сума, ищците започнали да погасяват задължението
си по кредита спрямо договора и погасителният план. На дата 21.09.2017год.,
ищците внесли сумата в размер на 650 лева по курса на БНБ 331.63 евро, с
която сума погасили
първата вноска с падеж 25.09.2017 год., като внасят 1,63 евро повече.
На дата 25.10.2017 год.,
ищците внесли сумата в размер на 650 лева
по курса на БНБ 331.63 евро, с която сума погасили втората вноска с падеж
25.10.2017 год., като внасят 1,63 евро повече. На дата 27.11.2017год.,
ищците внесли сумата в размер на 500 лева, по курса на БНБ 255.10 евро, които
не достигали за погасяване на третата вноска дължима за дата /25.11.2017 /год., като с посочената
сума с оглед договора ищците погасили договорна лихва в размер на
255.10 евро, като след заплащането, остатъкът от Лихвата бил в размер на 44,84 евро.
Останала
непогасена и Главница в размер на 30.46 евро, дължима към дата 25.11.2017
год.
На дата 29.12.2017год.,
ищците внесли сумата в размер на 200 лева, по курса на БНБ 102 евро, като с
посочената сума ищците заплатили Неустойка в размер на 66 евро за периода
25.11.2017год. - 25.12.2017 год., а с остатъка от 36 евро заплатили част от дължимата и
незаплатена Лихва за периода 25.11.2017год. - 25.12.2017 год., като след
заплащането дължимата и незаплатена Лихва за периода 25.11.2017год. -
25.12.2017 год., била в размер на 8,84 евро. Останала непогасена и Главница за
25.12.2017 год., в размер на 31.35 евро.
На дата 26.04.2018год.,
ищците внесли сумата в размер на 540 лева, по курса на БНБ 275.51 евро. С посочената
сума ищците заплатили Непогасена договорна Лихва за периода 25.11.2017год. -
25.12.2017 год., в размер на 8,84 евро и погасили Главница в размер на 30.46
евро, дължима към дата 25.11.2017 год. След посочените плащания, с остатъка от
сумата в размер на 236.1 евро, погасили Неустойка за 30 дни за
периода 25.12.2017год.- 25.01.2018год., в размер на 66 евро, част от Договорна лихва
за периода 25.12.2017год. - 25.01.2018 год., в размер на 170.21 евро. След
заплащане на сумите ищците дължали за периода 25.12.2017год. - 25.01.2018 год.,
неизплатена договорна Лихва в размер на 128,83 евро и неизплатена Главница в
размер на 31,35 евро, дължима
към дата 25.12.2017 год.
На дата 20.06.2018год.,
ищците внесли по кредита сумата в размер на 100 лева, по курса на БНБ 51
евро. С посочената сума ищците заплатили 51 евро от неизплатената
договорна Лихва за периода 25.12.2017год.-25.01.2018 год., като след заплащането на сумата неизплатената договорна Лихва
за периода 25.12.2017год. - 25.01.2018 год.,била в размер на 77,83 евро.
На дата 22.06.2018год.,
ищците внесли сумата в размер на 100 лева, по курса на БНБ 51 евро. С
посочената сума ищците заплатили 51 евро от неизплатената договорна Лихва за периода
25.12.2017год. - 25.01.2018 год., като след заплащането на сумата неизплатената
договорна Лихва за периода 25.12.2017год. - 25.01.2018 год.,била в размер на 26.83 евро.
На дата 28.06.2018 год.,
ищците и ответника сключили
нотариално заверена спогодба, с която страните се съгласили, че към дата 25.06.2018год.,
ищците са просрочили заплащането на следните свои задължения към кредитора по
договор от дата 23.08.2017 год., а именно:Главница към дата 25.06.2018год., в
размер на 270.35 евро, изискуема договорна лихва в размер на 1980,61 евро за
периода 25.12.2017год. - 25.06.2017год., и изискуема неустойка за периода
25.03.2018год., - 25.06.2018год. в размер на 738.70 евро
Твърдят,
че независимо,
че била
сключена посочената спогодба, тя не отговаряла на реално дължимите
главница, договорна изискуема лихва и договорна неустойка. Сумите описани в
спогодбата се разминавали
драстично с оглед дължимото от ищците по договора към посочените дати -
главница, договорна изискуема лихва и договорна неустойка. Считат че така сключената спогодоа
е нищожна в частта за сумите описани в нея над размера, който в действителност
страните дължат за просрочена Главница, договорна изискуема Лихва и договорна
Неустойка. Заявяват, че към датата на сключване на спогодбата дължали на кредитора както следва: Главница към дата
25.06.2018год. - 202.55 евро, а не както било записано в спогодбата
270.35 евро, Договорна
изискуема лихва за периода 25.12.2017год. - 25.06.2017год., в размер на 1507.63
евро, а не както било записано в спогодбата 1980,61 евро, Неустойка за периода за
периода 25.02.2018 год.,- 25.06.2018год., в размер на 264 евро, а не както било записано в споразумението
738.70 евро за периода 25.03.2018год., -
25.06.2018год.
След подписване на
спогодбата ищците внесли по договора за кредит следните суми, а именно:
На дата 17.09.2018год.,
сумата в размер на 1900 лева, по курса на БНБ 969.39 евро, с която сума ищците
заплатили, както
следва: Неизплатената договорна Лихва за периода 25.12.2017год., - 25.01.2018
год., в размер на 26.83 евро; Главница в размер на 31,35 евро, дължима към дата
25.12.2017 год.; Главница
в размер на 32,28 евро, дължима
към дата 25.01.2018год.; Неизплатената
договорна Лихва към дата 25.01.2018год., в размер на 298.12 евро; Неустойка в размер на 66
евро за периода 25.01.2018год., - 25.02.2018 год., Главница в размер на 33,23
евро, дължима
към дата 25.02.2018год.; Неизплатената
договорна Лихва към дата 25.02.2018год., в размер на 297.17 евро.; Главница в размер на 34,21
евро дължима към дата 25.03.2018год.; Неизплатената договорна
Лихва към дата 25.03.2018год., в размер на 296.19 евро; Неустойка в размер на 66
евро за периода 25.02.2018год., - 25.03.2018 год.; Главница в размер на 35,22
евро, дължима
към дата 25.04.2018год.; Неизплатената
договорна Лихва към дата 25.04.2018год. в размер на 182,45 евро, като след заплащане
на посоченитбила е в размер на 112.73 евро.
На дата 25.09.2018год,,
ищците внесли сумата в размер на 2000 лева, по курса на БНБ 1020.41 евро, с
която сума ищците заплатили, както следва: Неизплатената договорна Лихва към дата
25.04.2018год., в размер на 112.73 евро; Неустойка в размер на 66
евро за периода 25.03.2018год., - 25.04.2018 год.; Главница в размер на 36.26 евро, дължима към дата
25.05.2018год.; Неизплатената
договорна Лихва към дата 25.05.2018год., в размер на 294.14 евро; Неустойка в размер на 66
евро за периода 25.04.2018год., - 25.05.2018 год.; Главница в размер на 37,33
евро, дължима
към дата 25.06.2018год.; Неизплатената
договорна Лихва към дата 25.06.2018год., в размер на 293.07 евро; Неустойка в размер на 66
евро за периода 25.05.2018год., - 25.06.2018 год.; Главница в размер на 38,43
евро, дължима
към дата 25.07.2018год.; Неизплатената
договорна Лихва към дата 25.07.2018год., в размер на 76.45 евро, като след
заплащане на посочените суми остатъка от дължимата за посочения период Лихва е
в размер на 214.38 евро.
На дата 25.09.2018год.,
ищците внесли сумата в размер на 1000 лева, по курса на БНБ 510.20 евро, с
която сума заплатили: Неизплатената договорна Лихва към дата
25.07.2018год., в размер на 214.38 евро; Неустойка в размер на 66
евро за периода 25.06.2018год., - 25.07.2018 год.; Главница в размер на 39,57
евро, дължима
към дата 25.08.2018год.; Неизплатената
договорна Лихва към дата 25.08.2018год., в размер на 190.25 евро, като след
заплащане на посочените суми остатъка от дължимата за посочения период Лихва е
в размер на 100.85 евро.
На дата 08.10.2018год.,
ищците внесли сумата в размер на 100 лева, по курса на БНБ 51 евро, с която
погасили
Неизплатената договорна Лихва към дата 25.08.2018год., като след заплащането на
сумата от 51 евро остатъкът
от дължимата за посочения период Лихва бил в размер на 49,58 евро.
Към датата на депозиране на
исковата молба 01.04.2019 год., ищците дължали: Неизплатена просрочена
Главница в размер на 311,64 евро, за периода 25.09.2018год - 25.03.2019год.; Неизплатена Главница -в
размер на 9457.61 евро лева за периода 25.04.2019 - 25.08.2024г.; Неизплатената договорна
Лихва в размер на 2001.14 евро, за периода 25.09.2018год - 25.03.2019год; Неустойка в размер на 528 евро за
периода 25.08.2018год
-25.03.2019год.
На дата 27.03.2019 г.
ищците изпратили покана, с която поканили ответника да му заплатят сумата в размер на 23698.83
лева, която сума считат,
че дължат
към датата на депозиране на исковата молба. Предупредили ответника, че ако не приеме
да му заплатият
сумата в размер на 23698.83 лева и с това да се счита задължението по
договор сключен на дата 23.08.2017 год., за изплатено, то ще приемат че ответникът е изпаднал в забава. Той отказвал да му заплатят дължимата му престация, с
оглед на което от дата 01.04.2019 г. считат ответника в забава.
Считат, че описаната неустойка в
раздел v - ти от договора, в т.5.3., в размер на 2.20 евро на ден за всеки ден забава е нищожна поради накърняване на добрите
нрави. Считат, че автономията на волята на страните да определят
свободно съдържанието
на договора и в частност да уговарят неустойка е ограничена от разпоредбата на чл. 9 ЗЗД в
две посоки: съдържанието на договора не може да противоречи на повелителни
норми на закона, а в равна степен и на добрите нрави. Добрите нрави са морални
норми, на които законът е придал правно значение, защото правната последица от
тяхното нарушаване е приравнена с тази на противоречието на договора със закона (чл. 26,
ал.1 ЗЗД). Добрите нрави не са писани, систематизирани и конкретизирани правила, а
съществуват като общи принципи или произтичат от тях, като за спазването им при иск за
присъждане или оспорване на неустойка съдът следи служебно. Неустойката следвало да се приеме за нищожна,
ако единствената
цел, за която е уговорена, излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна
функции. Прекомерността на неустойката не я прави apriori нищожна поради накърняване
на добрите нрави. Считат,
че определената в конкретният договор неустойка, е с единствената и цел да
санкционира допълнително и то неоснователно ищците. Отпуснатият кредит бил обезпечен с ипотека на имот
собственост на ищците.
Налице била достатъчно обезпечение за отпуснатият кредит и неустойката се
явява само
средство за допълнителна облага на кредитодателя.
Посочено
е още в молбата, че на
дата 11.02.2019 година от името на И.С.В., било изпратено заявление, чрез адв. А.М., на мейла на ответника, с което ищците
пожелали да им се
предостави информация
за размера на дълга по договора за потребителски кредит. На дата 21.02.2019 год., получили от ответника следното
съобщение „Задълженията на И.В. по договор за кредит от 23.08.2017 година към
21.02.2019 година са в общ размер 37 190.99 лева. Предвид просрочията по кредита предстои
принудително изпълнение върху ипотекирания имот. В случай на доброволно погасяване
е възможно да бъде направена отстъпка от горната сума."
С оглед на гореизложеното,
ищците молят съдът да прогласи, че неустойката, включена в процесния договор за кредит, сключен
на дата 23.08.2017год.
между тях
и ответника е нищожна поради накърняване на добрите нрави.
Молят,
съдът да
установи със сила на присъдено нещо, че ищците не дължат сумата от 13492,16
лева, която е разликата над сумата от 23698.83 лева, дължими по договор за
кредит от дата 23.08.2017 год., към датата на депозиране на исковата молба, до
претендираната от ответника сума в размер на 37 190.99 лева. Претендират и за сторените от
тях разноски по делото.
Ответникът „София Комерс Кредит
Груп” АД, чрез пълномощниците си, е депозирал писмен отговор на исковата молба.
Не оспорва факта на сключен договор за кредит между дружеството и ищците. Оспорва
твърдението, че сключената между тях и дружеството ответник Спогодба с
нотариална заверка на подписите, съответно, peг. № 10844 от 28.06.2018 г. на
Нотариус с peг. № 181 в РНК и peг. № 07933 от 29.6.218 г. по описа па Нотариус
с peг. № 200 в РНК, е нищожна, тъй като признатите с нея задължения на ищците,
не отговаряли на реалните такива.
Сочи, че „София Комерс Кредит Груп" АД е акционерно дружество,
финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, чието счетоводство подлежи на
стриктен контрол. Този извод следвал от чл. 248 и сл. ТЗ, според който
годишният финансов отчет на Акционерното дружество се проверява от регистрирани
одитори и от чл. 15 и сл. от Наредба № 26 от 23.04.2009 г. за финансови те
институции, според който финансовите институции били длъжни да отчитат
дейността си пред БНБ. Всички плащания, извършени от ищците за погасяване па задълженията
им били точно и коректно осчетоводени от дружеството, съгласно договорения
между страните ред за погасяване на задълженията им, в т. 3.4. от процесния
Договор за кредит.
Сключената между страните Спогодба отразявала точно просрочените задължения
на ищците към дружеството, към датата на подписването й. Същата представлява
изходящ от ищците частен свидетелстващ документ, в който те признават
неблагоприятни за себе си факти, за които същата се ползва с материална
доказателствена сила спрямо тях. Освен това, грешка в цифрите (каквато не била
допусната), не би довела до нищожност на спогодбата. Отбелязва също, че с
петитума на исковата си молба ищците искат прогласяването на нищожност на
клауза от сключения с дружеството договор за кредит, поради което твърдението
за нищожност на Спогодбата е ирелевантно за настоящия спор.
Оспорва и твърдението за нищожност на клаузата по т. 5.3. от договора за
кредит, уреждаща задължение за заплащане на неустойка при неизпълнение на поето
от ищците договорно задължение, поради противоречието и с добрите нрави. По
аргумент от чл. 19, ал. 3, т. 1 ЗПК същата е действителна и следва да се
потвърди, поради изложените по-долу аргументи.
Твърди, че „София Комерс Кредит Груп" АД е финансова институция, което
е различно от кредитна институция и инвестиционен посредник. По аргумент от
противното по чл. 2 ЗКИ, за разлика от банките и кредитните институции,
финансовите институции, нямат право да набират средства, чрез публично
привличане на влогове или други възстановими средства. Дружеството, ответникът
в качеството си на финансова институция, отпуска кредити със собствени средства
и на лица, които банките често отказват да финансират, което значително
увеличава риска при упражняването на такъв тип дейност.
Високите нива на риск, при които финансовата институция работи, били
причината за по-високия размер на договорна лихва и допълнителните гаранции,
които са заложени в договорите, какъвто е случаят с оспорената клауза по т.5.3.
от процесния Договор. Същата била индивидуално уговорена между страните в
процесния Договор за кредит и ищците са имала възможност да се запознаят с нея
преди подписване на същия. Освен това, на ищците бил представен своевременно
Стандартен европейски формуляр, съобразно изразените от ищците предпочитания и
въз основа на предлаганите от ответника условия на договора. Твърди, че същият
формуляр съдържа цялата необходима информация за сравняване на различните
предложения и за вземане на информирано решение за сключване на договор за
потребителски кредит от страна на ищците. Нещо повече, процесният договор за
кредит бил обезпечен с договорна ипотека и съдържал информация за параметрите
на кредита, като съгласно пункт 5/ от Нотариалния акт, същият е прочетен от тях
и от нотариуса, като ищците изрично са заявили, че са запознати с правните
последици па договора, който сключват. Тези обстоятелства били изрично удостоверени
от нотариуса при съставянето на Нотариалния акт. Следователно, ищците са имали
възможност да се запознаят предварително с условията па договора и да преценят
дали да сключат същия или да се обърнат към друга финансова институция или
банка, от която да изтеглят кредит. Фактът, че ищците са избрали да сключат
договор за кредит именно със ответното дружество доказвал, че дружеството е
предложило на ищците условия, които в максимална степен са отговаряли на
нуждите и изискванията им. В противен случай биха се обърнали към банка или
друга финансова институция.
Отбелязва също, че ищците не са се възползвали от правото си на отказ от
сключения договор, което им е разяснено, както в Стандартния европейски
формуляр, така и при подписването на процесния Договор за кредит. Ищците не са
се възползвали и от правото си да погасят предсрочно отпуснатия кредит, в който
случай е нямало да дължат лихви за оставащата част от договорения срок. Вместо
това, ищците са избрали да усвоят процесния кредит и да не изпълняват
задължението си да го погасяват в сроковете и при условията на процесния
Договор за кредит и Погасителния план към него.
Процедурата по принудително събиране на просрочени задължения от неизправни
длъжници често отнема на кредитора години, през които той е лишен от
възможността да разполага със сумата, отпусната в заем, което неминуемо го
уврежда и възпрепятства дейността му на финансова институция. Освен това,
процедурата по принудително събиране на просрочените задължения е свързана и с
много разходи и такси към съд, съдебен изпълнител и др., които се предплащат от
финансовата институция.
В конкретния случай, ответникът твърди, че е изпълнил задължението си да
предостави на ищците договорения паричен заем в размер па 20000 лева, на
29.08.2017 г. Ищците са заплатили в договорения срок само първите 3 (три) от
общо 84 вноски, след което са изпаднали
в забава. От отпускане на кредита на 29.08.2017 г. до настоящия момент са
изминали почти 2 години, през които ищците са върнали на дружеството едва 8
005,08 лева, вместо предвидени те с Погасителния план 14 862,74 лева (23 вноски
от Погасителния план по 330,40 евро = 7 599,20 Евро х 1,95583 = 14 862,74
лева). Т.е. ищците са върнали на дружество два пъти по-малко от сумата,
предвидена за връщане в Погасителния план, за същия период. Освен това, ответникът
е предприел действия по принудително събиране на просрочените задължения на
ищците, като е заплатил държавни такси към съдилищата, адвокатски
възнаграждения и такси към съдебен изпълнител, общият размер на които до
момента е около 3000 лева. Т.е. освен, че не получава плащания за погасяване на
отпуснатия кредит, дружеството имало извънредни разходи във връзка със събиране
то му. В обобщение, финансовата институция „София Комерс Кредит Груп" АД,
която финансира дейността си по отпускане на кредити със собствени средства, е
предоставило в заем на ищците 20000 лева, за период от 2 години е получила е 8005,08
лева, вместо дължимите 14862,74 лева за същия този период и е сторила разноски в размер на около
3000 лева.
Освен това, ищците А. и И. Вълчеви не са изпълнили задължението си да дадат
на ответника обещаните обезпечения по т. 5.3., поради което е възникнало и
задължението им за заплащане на неустойката, предвидена в същата точка. По
аргумент от чл. 19, ал. 3, т. 1 ЗПК, е възможно договарянето на такъв тип
плащания и същите не се вземат предвид при изчисляването на ГПР. Следователно,
не би могло да се приеме, че договорената неустойка за неизпълнение на
договорно задължение, противоречи на добрите нрави, тъй като законът изрично
допуска договарянето на такава.
Сочи се също, че въпреки изпадането на ищците в забава, ответното дружество
се е съобразило със затрудненията им като е дало допълнителен срок за
доброволното заплащане на просрочените задължения с гореописаната Спогодба.
Въпреки предоставения със Спогодбата допълнителен срок за доброволно плащане на
просрочените задължения от страна на ищците, същите не са извършвали плащания
за погасяването им.
Следвало да се има предвид и нещо друго в поведението на ищците. Същите са
изтеглили кредити от всички банки и финансови институции, от които са могли,
като не изпълнявали задълженията си да ги погасяват. Това твърдение ответникът
ще цели да докаже посредством справки от Централния кредитен регистър. Счита
,че подобно поведение не следва да се толерира. Неизправната страна по договора
следва да носи отговорност за неизпълнението му.
Сочи се, че в мотивите по т. 3 от Тълкувателно решение, постановено на
15.06.2010 г. по т.д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС неизчерпателно са изброени
критериите, според които можело да се прецени дали определена уговорка за
неустойка е нищожна поради накърняването на добрите нрави. Според цитираното
тълкувателно решение, противоречието на договорената неустойка с добрите нрави
се преценява при сключване на договора, като се използват и други критерии и се
вземат предвид конкретни факти и обстоятелства за всеки конкретен случай. В
тази връзка, ако ищците изпълнявали точно задължението си да погасяват в срок
месечните вноски по кредита, така както са уговорени Договора за кредит и
Погасителния план, или ако са изпълнили задължението си за предоставяне на
обезпечения по т. 5.3. от процесния Договор за кредит, за тях нямало изобщо да
възникне задължение за плащане на неустойка. Следователно, оспорената клауза не
би могла да се приеме за нищожна.
Твърди се, че от изложеното по-горе следва, че уговорената неустойка, не
надхвърля присъщите й функции, поради което същата не е нищожна поради
противоречието и с добри те нрави и закопа.
Ответникът моли съдът отхвърли предявения от А.Т.В. и И.С.В. срещу „София
Комерс Кредит Груп" АД установителен иск по чл. 26, ал. 1 ЗЗД за прогласяване
на нищожност на клаузата по т. 5.3. от сключения помежду им Договор за кредит с
нотариална заверка на подписите peг. № 13762 от 23.08.2017 г., по описа на
Нотариус с peг. № 181 в PIIK, поради накърняване на добрите нрави, като
неоснователен. Претендира за заплащане направените по делото разноски.
Предявения
иск е с правно основание чл. 26, ал.1 от ЗЗД. Наведените от ищците доводи
касаят, че уговорената от страните неустойка противоречи на
разпоредбата на чл.92 ЗЗД, дефинираща неустойката като предварително уговорено
обезщетение за неизпълнението на договорно задължение, служещо за обезпечаване
изпълнението на задължението. За да се уважи предявения иск, следва да бъде
установено, че уговорената неустойка излиза извън рамките на присъщите й обезщетителна
и обезпечителна функции.
С иска с правно осн. чл. 26, ал.1 от ЗЗД, ищците
предявяват обективно съединен иск – отрицателно установителен, че не дължат на
ответника сумата от 13 492.16 лв., дължима по договора за кредит. Видно от
обстоятелствената част на исковата молба, се посочва, че същата сума се
претендира от ответника като разлика над реално неизплатената по кредита сума
от 23 698.83 лв. За твърденията си в тази насока, обаче ищците не
представят доказателства, като съдът им указва в съдебно заседание да
предприемат нужните процесуални действия – да представят доказателства,
обосноваващи правния интерес. Указва на
ищците да конкретизират претенцията си по отрицателно установителния иск, като посочат
поотделно размер на главница, лихва и др., формиращи общият размер на исковата
сума.
УКАЗВА
на страните, че неявяването на някоя от страните, която е редовно призована, не
е пречка за разглеждането на делото; че при неподаване в срок на писмен
отговор, респ. невземане на становище по отговора, и неявяване в съдебно
заседание, без да е направено искане за разглеждане на делото в отсъствие на
страната, насрещната страна може да поиска постановяване на неприсъствено
решение или прекратяване на делото, както и присъждане на разноските; че с
писмена молба могат да заявят желание да ползват правна помощ при необходимост
и право на това.
ВНАСЯ делото в открито съдебно
заседание и НАСРОЧВА същото за 11.11.2019. от 13.30ч., за която дата да се
призоват страните и вещото лице.
Препис от определението да се връчи на
страните. На ищеца да се връчи препис от писмения отговор на ответника.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: