РЕШЕНИЕ
№ 123
гр. Разлог, 31.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ в публично заседание на дванадесети
октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Велина Ив. Полежанова
при участието на секретаря А. Р. Т.,
разгледа докладваното от Велина Ив. Полежановаь Адм. наказателно дело №
20221240200398 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.145 и следващите от АПК, във вр. чл.72, ал.4 от ЗМВР.
Образувано е по жалба на А.Ж.Ч., ЕГН*, от г.Б., срещу Заповед за задържане на лице от
14.07.2022 г., издадена от полицейски орган при РУ-Б., с която Ч. е задържан за срок от 24
часа на основание чл.72, ал.1 от ЗМВР.
В жалбата са изложени подробни съображения, според които оспореният адм. акт е
незаконосъобразен. Твърди се, че Заповед за задържане на лице от 14.07.2022 г., е издадена
при съществени нарушения на административно-производствените правила. Сочи се, че не
може да се направи обосновано предположение, че вероятно жалбоподателят е извършил
престъпление.
Като ответник по жалбата е конституиран полицейският орган, който я е издал – С.Л.Х.,
действал като разузнавач при РУ-Б.. Същият се явява лично в съдебното заседание и
поддържа становището, според което издадената от него заповед е законосъобразна.
РП-Б., ТО-Р., надлежно уведомена за инициираното съдебно производство, не депозира
становище, в съдебно заседание не се явява неин представител.
В проведеното открито съдебно заседание се явява процесуалния представител на
жалбоподателя, който поддържа жалбата.
За да се произнесе по предмета на делото, съдебният състав съобрази следното:
Подадената жалба е депозирана в срок, изхожда от лице, което има правен интерес от нея и е
насочена срещу акт, подлежащ на съдебен контрол.
Разгледана по същество жалбата се явява неоснователна, а съображенията за това са
следните:
От събрания доказателствен материал се установява, че спрямо А.Ж.Ч. е издадена Заповед за
задържане на лице рег. №3794-100 от 14.07.2022 г., чийто съставител е разузнавач С.Л.Х.
към РУ-Б.. От съдържанието на заповедта, препис от която е приет по делото като писмено
доказателство, става ясно, че А.Ч. е бил задържан за периода от 18:00 часа на 14.07.2022 г.
до 14:25 часа на 15.07.2022 г. В заповедта, като основание за задържането е посочена
разпоредбата на чл.72, ал.1 от ЗМВР, като е уточнено, че са налице „данни за извършено
престъпление от общ характер по чл.194 от НК, във вр. ДП №98/2021 г. по описа на РУ-Б.".
В текста на чл.72, ал.1 от ЗМВР, изрично е посочено, че органите на МВР могат да задържат
1
лице: 1) за което има данни, че е извършило престъпление, 2) което след надлежно
предупреждение съзнателно пречи на полицейски орган да изпълни задължението си по
служба, 3) което показва тежки психични отклонения и с поведението си нарушава
обществения ред или излага живота си или живота на други лица на явна опасност, 4) при
невъзможност да се установи самоличността му в случаите и по начините, посочени в чл.70
от ЗМВР, 5) което се е отклонило от изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или от
местата, където е било задържано като обвиняем в изпълнение на разпореждане на орган на
съдебната власт, 6) обявено за издирване с цел задържане, както и по искане на друга
държава във вр. с неговата екстрадиция или в изпълнение на ЕЗА, 7) в други случаи,
определени със закон.
Съгласно чл.74, ал.2, т.2 от ЗМВР, заповедта за задържане следва да съдържа описание на
фактическите и правни рамки на задържането.
В настоящия случай, видно от приложените по делото писмени доказателства, в това число
материалите от изисканата от РУ-Б. административната преписка, процесната заповед за
задържане е издаден от полицейски орган в границите на предоставената му съгласно чл.72,
ал.1 от ЗМВР компетентност. Спазена е и изискуемата от закона писмена форма. Безспорно
заповедта за задържане по чл.72, ал.1 от ЗМВР, представлява индивидуален адм. акт и като
всеки адм. акт, същата следва да бъде мотивирана, а така също и да се посочи в нея кое е
конкретното правно основание /разпоредба от закона/, въз основа на което се издава. В този
смисъл е и текстът на чл.74, ал.2, т.2 от ЗМВР, където е разписано, че заповедта за
задържане съдържа описание на фактическите и правни рамки на задържането. Заповедта за
задържане представлява индивидуален адм. акт, който се издава в особена обстановка.
Въпреки това, същият трябва да бъде мотивиран, като бъдат посочени правната норма и
конкретните факти, дори и накратко, наложили издаването му. По този начин лицето,
спрямо което е приложена тази принудителна мярка, ще е наясно какви са обстоятелствата,
наложили задържането.
Настоящият съдебен състав приема, че в обжалваната заповедта за задържане са посочени
конкретно и ясно правната норма и фактическите обстоятелства, въз основа на които същата
е издадена. В адм. акт изрично е записано, че задържането е на основание на чл.72, ал.1 от
ЗМВР, като е уточнено, че са налице „данни за извършено престъпление от общ характер по
чл.194 от НК, във вр. ДП №98/2021 г. по описа на РУ-Б.". С посочването на тези
обстоятелства оспорената от А.Ч. заповед се явява мотивирана в достатъчна степен, поради
което не е нарушено правото на жалбоподателя да разбере въз основа на какви данни е
ограничено правото му на лична свобода и предвижване, както и какво точно е наложило
прилагането на процесната мярка. В подкрепа на изложеното по-горе са мотивите към
Решение №16596 от 05.12.2019 г. на ВАС по адм. д. №6616/2019 г. и Решение №17401 от
18.12.2019 г. на ВАС по адм. д. №14393/2017 г.
Следва де се посочи, че издаването на подобна заповед за задържане не представлява
привличане на обвиняем, а още по-малко повдигане на обвинение, поради което не е
необходимо да бъде подробно мотивирана, с детайлно посочване на всички обстоятелства
относно престъплението – време, място и начин на извършване, пострадал от деянието,
причинени вреди, конкретни доказателства, каквито изисквания има към съдържанието на
постановлението за привличане на обвиняем /чл.219, ал.3 от НПК/ и към съдържанието на
обвинителния акт /чл.246 от НПК/.
В допълнение може да се посочи, че задържането по чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, за срок до 24
часа представлява принудителна адм. мярка, която има за цел да предотврати възможността
задържаният да се укрие или да осуети по друг начин спрямо него да бъде проведено
предварително разследване. Предпоставка за задържането е наличието на данни, че е
извършено престъпление. Задържането по чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР обаче, не представлява
вземане на мярка за неотклонение по смисъла на чл.63 и следващите от НПК и в подобни
случаи не е необходимо да е налице обосновано предположение за извършено
2
престъпление, както и не е необходимо наличие на доказателства за реална опасност от
укриване или извършване на престъпление от страна на задържания. Достатъчно е наличие
на данни за евентуално извършено престъпление, каквито данни в настоящия случай са били
налице. Тук е мястото да се отбележи и че развитието на наказателното производство,
включително повдигане на обвинение срещу другиго, а не срещу задържания по чл.72 от
ЗМВР или дори прекратяване на досъдебното производство, нямат отношение към
законосъобразността на мярката по чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР.
Изложеното по-горе налага обоснован извод, че оспорената заповед за задържане е
законосъобразна, поради което депозираната жалба срещу нея подлежи на отхвърляне като
неоснователна.
От страна на жалбоподателя е направено искане за присъждане на сторените по делото
разноски, което искане следва да бъде оставено без уважение, с оглед изхода на делото.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Заповед за задържане на лице рег. №3794-100 от 14.07.2022 г., издадена
от разузнавач С.Л.Х. към РУ-Б., с която А.Ж.Ч. е задържан за срок от 24 часа на основание
чл.72, ал.1 от ЗМВР.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на жалбоподателя А.Ж.Ч. за присъждане на
сторените по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок пред Бл.АС.
Съдия при Районен съд – Разлог: _______________________
3