№ 816
гр. Враца, 12.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на десети декември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Магдалена Б. Младенова-Стоева
при участието на секретаря Нина К. Луканова
като разгледа докладваното от Магдалена Б. Младенова-Стоева Гражданско
дело № 20241420103710 по описа за 2024 година
Производството е за съдебна делба във фазата по извършването й.
С Решение № 207/01.04.2025 г. по посоченото гр. дело е допуснато да се извърши
съдебна делба между В. Н. И., ЕГН: ********** и П. А. И., ЕГН: ********** на правото на
собственост върху следния недвижим имот: УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ ***** - ****
/***********/, в квартал **** /*******/ по плана на с. Б., ****, одобрен със Заповед №
768/26.04.1988 г. с площ от ****** /*******/ кв. метра, заедно с построените там МАСИВНО
ЖИЛИЩЕ, СТОПАНСКА СГРАДА и други подобрения, при граници и съседи на имота: от
две страни улици, имот ********, при ДЯЛОВЕ: 1/2 ид. част за В. Н. И., ЕГН: ********** и
1/2 ид. част за П. А. И., ЕГН: **********.
Във фазата по извършването на делбата са направени претенции по сметки между
страните. С Определение № 1345/31.07.2025 г. съдът е докладвал предявените два иска по
чл. 30, ал. 3 ЗС и чл. 61, ал. 2 ЗЗД от съделителя В. Н. И. срещу съделителя П. А. И., като
след извършено изменение на исковете чрез увеличаване и съответно намаляване на техния
размер на основание чл. 214, ал. 1 ГПК претенциите са както следва:
От съделителя В. Н. И. против съделителя П. А. И. е предявен иск за заплащането на
сумата от 2 570,00 лв., представляваща делът на П. А. И. от направените от В. Н. И.
необходими разноски за запазване на процесния имот. Предявеният иск е с правна
квалификация чл. 30, ал. 3 ЗС.
От съделителя В. Н. И. против съделителя П. А. И. е предявен иск за заплащането на
сумата от 1 526,50 лв., представляваща делът на П. А. И. от направените от В. Н. И.
подобрения в процесния имот. Предявеният иск е с правна квалификация чл. 61, ал. 2 ЗЗД.
По извършването на делбата:
Съдът следва да извърши делбата между съделителите, така че да осигури на всеки
съсобственик получаването на реален дял от допуснатия до делба имот, ако това е възможно.
Този основен принцип е отразен и в разпоредбата на чл. 69, ал. 2 ЗН, според която всеки от
съделителите може да поиска своя дял в натура, доколкото това е възможно. Съсобственик
1
може да получи реален дял, когато делбеният имот е реално поделяем или когато той може
да се постави в дял.
В случая по делото е прието заключение по съдебно-техническа експертиза, съгласно
което допуснатият до делба недвижим имот не може да бъде поделен реално с обособяване
на самостоятелни дялове, отговарящи на определените на съделителите квоти, съобразно
законоустановената дефиниция, параметри и изисквания за самостоятелно жилище,
разписани в чл. 40 ЗУТ, и с оглед особеностите и предназначението на процесния имот,
притежаваните и определени от съда права и дялове на собственост на всеки съделител.
Експертът е определил и пазарната оценка на имота, като е посочено, че тя се равнява на
сумата от 36 900,00 лв.
Съдът кредитира приетото експертно заключение като пълно, обективно и
компетентно изготвено.
С оглед на събраните по делото доказателства, съдът намира, че не може да се
извърши подялба на имота, при която всеки съсобственик да получи реален дял. При тези
данни не могат да бъдат сформирани реални дялове за всеки от съделителите по смисъла на
чл. 347 ГПК, доколкото имотът, предмет на делба, е само един, а съсобствениците са двама.
Реалната неподеляемост в конкретния случай изключва и възможността делбата да се
извърши чрез разпределение по чл. 353 ГПК.
Съдът намира, че в случая не съществува и възможност неподеляемият имот, предмет
на делбата, да бъде поставен в дял на съделителя В. Н. И. в съответствие с направеното от
нея искане, което е заявено в срока по чл. 349, ал. 4 ГПК. В молба, представена в първото по
делото съдебно заседание във втората фаза на делбата, проведено на 25.06.2025 г., същата е
посочила, че претендира възлагане на процесния имот на основание чл. 349, ал. 2 ГПК.
За да бъде уважена такава претенция законът предвижда няколко кумулативно дадени
предпоставки. На първо място, делбеният недвижим имот следва да има характер на
жилище и да е неподеляем. На второ място, по отношение на съделителя с възлагателна
претенция законът поставя отрицателно условие – да не притежава друго жилище.
Последното изискуемо от закона условие за допускане на възлагане е съделителят с
възлагателна претенция да е живял в жилището на наследодателя към момента на откриване
на наследството, като за да бъде уважена претенцията е необходимо съсобствеността между
съделителите да произтича от наследствено правоприемство. В случая съсобствеността
между съделителите върху процесния недвижим имот е възникнала вследствие на
прекраняването на брака им, което е прекратило и съпружеската имуществена общност
върху имота, придобит по време на брака между страните чрез правна сделка. Право на
възлагане по чл. 349, ал. 2 ГПК има само сънаследник, т.е. само лице, което е придобило
идеална част от имота по наследство и то в хипотезата, при която съсобствеността е
възникнала от наследяване, предвид което съдът намира, че съделителят В. Н. И. няма
основание да получи процесния недвижим имот чрез възлагане от съда по реда на чл. 349,
ал. 2 ГПК.
Само за пълнота следва да се посочи, че съделителят В. Н. Петрова не разполага с
право и да иска възлагане на процесния имот на основание чл. 349, ал. 1 ГПК, доколкото за
същото законът изисква съделителят да упражнява родителските права върху родено от
брака дете, като е необходимо детето да не е навършило пълнолетие и да живее при
родителя, на когото упражняването на родителските права е предоставено с решение,
каквато хипотеза в случая не се доказа да е налице.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че в случая не са налице всички изискуеми
от закона предпоставки за уважаване на искането за възлагане на неподеляемо жилище.
Налага се законосъобразният извод, че единственият възможен способ за
ликвидиране на съсобствеността е чрез изнасяне на процесния имот на публична продан по
2
реда на чл. 348 ГПК. Не са налице предпоставките да извършване на делбата посредством
някой от останалите, предвидени в закона способи, които винаги предполагат поделяемост
или предвиждат специален ред за извършване на делбата на неподеляеми имоти.
По исканията за необходими разноски с правно основание чл. 30, ал. 3 ЗС:
В. Н. И. твърди, че със знанието и без противопоставянето на другия съсобственик П.
А. И. е направила необходими разноски за запазване на процесния имот. Твърди, че
извършените такива разноски са следните: извършен ремонт на покрива – сваляне и
подмяна на носещи греди на стойност 300,00 лв. и ремонт и изливане на носеща плоча и
пререждане на покрив на стойност 2 500,00 лв.
За уважаването на тези искания следва да бъде доказано само, че тези разноски са
предпазили вещта от развала, но не и дали са увеличили нейната стойност, полезност или
доходност. Достатъчно е да са били действително необходими и да са употребени за нейното
запазване и то с грижата на добър стопанин. Това важи и когато съсобственикът, извършител
на необходимите поправки, сам си служи с цялата обща вещ, тъй като се касае до самото
запазване на общия имот, до съхранението на неговата стойност, дял от която имат и всички
други съсобственици /макар и да не използват пряко общия имот за задоволяване на свои
лични нужди/. Не е необходимо съгласието на останалите съсобственици и те дължат
възстановяване на направените разноски.
В конкретния случай от събраните по делото писмени доказателства, както и от
заключението на изслушаната по делото съдебно-техническа експертиза се установи, че
съделителят И. е извършила описаните дейности, изразяващи се в подмяна на носещи греди
и ремонт и изливане на носеща плоча и пререждане на покрив. Като взема предвид
естеството на извършените дейности, както и отразената в заключението на съдебно-
техническата експертиза година на построяване на сградата – 1970 г., съдът намира, че с
оглед възрастта на тази постройка посочените строителни работи и дейности по поддръжка
са били необходими за запазването и използването на имота.
При това положение настоящият съдебен състав намира, че претенцията за
присъждане на необходими разноски е основателна и следва да бъдат уважени. Заявената от
съделителя И. претенция за необходими разноски е в размер на 2 570,00 лв. след
извършеното изменение на иска чрез увеличаване на неговия размер в открито съдебно
заседание, проведено на 22.10.2025 г., като стойността на доказаните необходими разноски
според изслушаното заключение на съдебно-техническата експертиза е в размер на 5 140,00
лв. Претенцията на съделителя И. следва да бъде уважена в пълен размер, доколкото според
дела му в съсобствеността съделителят П. И. дължи на съделителя В. И. половината от
стойността на доказаните извършени необходими разноски от нея, а именно сумата от
2 570,00 лв.
По исканията за полезни разноски /подобрения/ с правно основание чл. 61, ал. 2
ЗЗД:
В. Н. И. твърди, че със знанието и без противопоставянето на другия съсобственик П.
А. И. е направила подобрения в процесния имот, които са увеличили неговата стойност.
Твърди, че извършените подобрения са следните: поставяне на бяла дограма на преддверие
/тераса/ на стойност 2 900,00 лв., извършено през 2015 г.; изработване и поставяне на
дограма на прозорец на стая на стойност 510,00 лв. и изработване и поставяне на врата
/кафява/ на стая на стойност 420,00 лв., извършени през 2011 г. и поставяне на ламинат на
стая на стойност 400,00 лв., извършен през 2015 г.
При определяне правната квалификация на тези искания по сметки, съдът отчита
твърденията, че тези строително-ремонтни работи и дейности по поддръжка са били
извършени за облагородяване на имота, както и твърденията, че същите са направени със
3
знанието и без противопоставянето на другия съсобственик. За уважаването на претенциите
съделителят И. следва да докаже, че е направила разноски за посочените СМР и дейности по
поддръжка, които са довели до увеличаване стойността на имота, че същите са направени
със знанието и без противопоставянето на другия съсобственик, както и размера на
действително разходваните средства за извършването им и увеличената стойност на имота.
От писмените доказателства, свидетелските показания и заключението на СТЕ се
установи, че съделителят И. е извършила описаните дейности, изразяващи се в поставяне на
бяла дограма на преддверие /тераса/, изработване и поставяне на дограма на прозорец на
стая, изработване и поставяне на врата /кафява/ на стая и поставяне на ламинат на стая.
Подобренията в съсобствения имот са извършени от В. И. в качеството й на държател на
идеалните части на другия съсобственик, с неговото знание и без противопоставянето му, но
не и с изричното му съгласие, защото по делото не е установено тя да е уведомявала другия
съделител за намерението си да прави ремонти, нито да е искала неговото предварително
съгласие, като не са налице данни и за неговото противопоставяне. Налице са твърдения на
процесуалния представител на ответника, че последният не е давал съгласието си за
извършването им, но това не означава, че той изрично се е противопоставил. Предвид
гореизложеното, съдът намира, че правилната правна квалификация на така предявените
искове по сметки е по чл. 61, ал. 2 ЗЗД, тъй като работата е била предприета и в собствен
интерес на съделителя И., при което отговорността на другия съсобственик е до размера на
обогатяването, т. е. дължи се по-малката стойност между направените разходи и увеличената
стойност на имота.
В заключението на допуснатата съдебно-техническа експертиза са посочени
пазарните стойности на строителните дейности и дейностите по поддръжка – 3 053,00 лв.,
както и че увеличената стойност на делбения имот вследствие на подобренията е в размер
на 2 600,00 лв.
При приложението на чл. 61, ал. 2 ЗЗД другият съделител дължи по-малката сума
между дела му от действително извършените разноски и увеличената стойност на дела му от
имота, т.е. в случая – увеличената стойност на дела му от имота. При това положение, с
оглед притежаваната от другия съделител идеална част, припадащата му се част от
увеличената стойност на имота е в размер на 1 300,00 лв., до който размер следва да бъде
уважен предявеният иск, като за горницата до пълния му предявен размер от 1 526,50 лв.
/след извършеното изменение на иска чрез намаляване на неговия размер в открито съдебно
заседание на 22.10.2025 г./ същият следва да бъде отхвърлен.
По разноските и дължимата държавна такса:
Съгласно чл. 8 от Тарифата за държавните такси и разноски, които се събират от
съдилищата по ГПК, по дело за делба се събира 4 на сто върху стойността на дяловете. С
оглед на цитираното правило, всяка една от страните следва да бъде осъдена да заплати
държавна такса в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – Враца в
размер на сумата от 738,00 лв. съразмерно на дела й в съсобствеността.
С оглед основателността на присъединените искове по сметки, и като съобрази, че
ищецът не е внесъл предварително държавна такса по тях, то на основание чл. 1 от
Тарифата за държавните такси и разноски, които се събират от съдилищата по ГПК,
ответникът следва да бъде осъден да заплати държавна такса в размер на 154,80 лв. в полза
на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – Враца.
При този изход на спора по предявените искове по сметки правото на разноски
възниква в полза и на двете страни, но доколкото същите не са претендирали такива,
разноски не следва да се присъждат.
Мотивиран от горното, съдът
4
РЕШИ:
ИЗНАСЯ НА ПУБЛИНЧНА ПРОДАН, на основание чл. 348 ГПК, следния
недвижим имот: УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ ***** - **** /***********/, в квартал
**** /*******/ по плана на с. Б., ****, одобрен със Заповед № 768/26.04.1988 г. с площ от
****** /*******/ кв. метра, заедно с построените там МАСИВНО ЖИЛИЩЕ, СТОПАНСКА
СГРАДА и други подобрения, при граници и съседи на имота: от две страни улици, имот
********, индивидуализиран по нов регулационен план, както следва: Поземлен имот с
идентификатор № ********.**** по КККР на с. Б., ****, одобрени със Заповед № РД-18-
182/29.10.2024 г. на изпълнителния директор на АГКК, с адрес на поземления имот: с. Б., с
площ ***** кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно
ползване: ниско застрояване /до 10 м./, номер по предходен план: ****, квартал ****, парцел
****, при съседи: *******, ******, ********, ********, заедно с находящите се в имота
сгради: сграда № ******.****.1 със застроена площ 65 кв.м., брой етажи: 1, предназначение:
жилищна сграда – еднофамилна; сграда № ******.****.2 със застроена площ 56 кв.м., брой
етажи: 1, предназначение: жилищна сграда – еднофамилна и сграда № ******.****.3 със
застроена площ 44 кв.м., брой етажи: 1, предназначение: селскостопанска сграда.
След извършване на публичната продан от съдебния изпълнител, получената сума
да се разпредели между съделителите, както следва:
- 1/2 ид. част за В. Н. И., ЕГН: **********;
- 1/2 ид. част за П. А. И., ЕГН: **********.
ОСЪЖДА на основание чл. 30, ал. 3 ЗС П. А. И., ЕГН: **********, да заплати на В.
Н. И., ЕГН: **********, сума в размер на 2 570,00 лв., представляваща ½ част от общата
стойност 5 140,00 лв. на извършените от В. Н. И. необходими разноски в съсобствения им
недвижим имот.
ОСЪЖДА на основание чл. 61, ал. 2 ЗЗД П. А. И., ЕГН: **********, да заплати на В.
Н. И., ЕГН: **********, сума в размер на 1 300,00 лв., представляваща ½ част от общата
стойност 2 600,00 лв. на извършените от В. Н. И. полезни разноски /подобрения/ в
съсобствения им недвижим имот, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск по сметки за размера
над 1 300,00 лв. до пълния му предявен размер от 1 526,50 лв.
ОСЪЖДА на осн. чл. 1 и чл. 8 от Тарифата за държавните такси и разноски, които се
събират от съдилищата по ГПК, страните да заплатят в полза на бюджета на съдебната власт
по сметка на Районен съд – Враца държавна такса за извършване на делбата и за
присъединените искове по сметки, както следва:
- В. Н. И., ЕГН: ********** – сумата от 738,00 лв.;
- П. А. И., ЕГН: ********** – сумата от 892,80 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Враца в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Враца: _______________________
5