№ 17209
гр. София, 24.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 174 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА
при участието на секретаря НАДЕЖДА КР. ИГНАТОВА
като разгледа докладваното от РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА Гражданско
дело № 20241110163274 по описа за 2024 година
Предмет на делото са предявените от С. И. А. срещу Д. П. С., осъдителни
искове с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС и чл. 86 ЗЗД с искане ответникът да
бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 9370 лева, представляваща
обезщетение за лишаване от ползване на собствената на ищцата 1/2 идеална
част от Апартамент * находящ се в гр. София, ж.к. „И.“, построен в жилищна
Б*, ****, Е*, за периода от 26.11.2021 г. до 25.10.2024 г. и сумата от 1671,16
лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на обезщетението за
лишаване от ползване, както и законна лихва върху главницата, считано от
датата на предявяване на исковата молба (25.10.2024 г.) до окончателното
изплащане.
Ищецът твърди, че с ответника Д. С. са съсобственици на Апартамент *
находящ се в гр. София, ж.к. „И.“, построен в жилищна ******, ****, Е*,
построена върху държавна земя, състоящ се от стая, кухня и обслужващи
помещения, със застроена площ 49, 50 кв.м., с прилежащите избено
помещение с полезна площ 8, 32 кв.м. и 2, 90% идеални части от общите части
на сградата и толкова идеални части от правото на строеж върху мястото, при
съседи на жилището: изток-улица, запад - тр. площ, север П.и, юг - Б., отгоре -
покрив, отдолу - Г., а на избеното помещение изток - стълби, запад - мазе Г.,
север - тревна площ, юг - мазе на К.. Недвижимият имот бил придобит от
1
страните по време на брака им в съсобственост на 21.04.1992 г., съгласно
Договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за
държавни имоти от същата дата, въз основа на Заповед № ДИ-03-335/91 на
Председателя на ИК на ОбНС „Красна поляна“, направление „Държавни
имоти“. С Решение от 19.03.2001 г. на СРС, 80-ти с-в, постановено по гр. дело
№ 4006 по описа за 2000 г., влязло в законна сила на 24.04.2001 г., бракът
между страните, сключен на 26.09.1986 г., бил прекратен, като дълбоко и
непоправимо разстроен, а гореописаният имот, с оглед статута му на семейно
жилище, бил предоставен за ползване на ищцата. Въпреки това, ищцата
никога не била ползвала имота, единствено ответникът го ползвал.
Аргументира, че е лишена от достъп до съсобствения недвижим имот, че няма
ключ от него, че не може и никога не е могла да използва частта, която
притежава. През годините ищцата многократно водила разговори с ответника,
но последният категорично отказвал да й осигури достъп. На 26.11.2021 г. на
ответника била връчена покана чрез ЧСИ Р.А. с peг. № 848, с район на
действие - СГС, с която му бил предоставен 14-дневен срок, считано от датата
на получаването, в който да заплати на ищцата обезщетение за лишаването от
ползване на частта от съсобствения им недвижим имот, в размер на 250 лв.
лева месечно за периода от 01.11.2018 г. до 03.11.2021 г., в общ размер на 9 000
лева, като същият бил уведомен, че дължи занапред ежемесечно обезщетение
в размер на 250 лева за ползването на общата вещ, с падеж 25-то число на
всеки календарен месец, била предоставена и банкова сметка за заплащането
на дължимата сума. След получаване на поканата, ответникът не предприел
каквито и да е действия по подаване на отговор, заплащане на претендираното
обезщетение, или осигуряване на достъп до имота. При тези твърдения моли
съда да уважи предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът не е депозирал отговор на
исковата молба.
Софийски районен съд, след като обсъди събраните по делото
доказателства и въз основа на правните разпоредби, намира следното от
фактическа и правна страна:
За основателност на иска с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС в тежест на
ищеца при условията на пълно и главно доказване е да докаже, че процесният
2
съсобствен имот се използва изцяло от ответника в периода, предмет на
делото, че е отправил писмена покана до ответника за заплащане на
обезщетение за лишаване от ползване, както и каква е ползата, от която е
лишен – средният пазарен наем за ползване на имота за процесния период.
С оглед изявленията на страните съдът с доклада е обявяил за безспорни
и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства:
По иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД ищецът следва да докаже момента на
настъпване на забавата (получаване на поканата за плащане на обезщетение) и
размера на законната лихва.
Съгласно чл. 31, ал. 2 от ЗС, когато общата вещ се използва лично само
от някои от съсобствениците, те дължат обезщетение на останалите за ползата,
от която са лишени, от деня на писменото поискване. Лично ползване е налице
и когато съсобственик отправи покана до другия съсобственик да ползват
общо съсобствения имот, но такава възможност обективно не съществува,
като за този извод са от значение данните за вида, предназначението на имота,
семейното положение на съсобствениците и тяхното местоживеене. В такава
хипотеза поканата, отправена от ответника за предоставяне на съвместно
ползване е формална и на практика неизпълнима, и затова не го освобождава
от отговорността да плаща обезщетение на другия съсобственик. В този
смисъл е практиката на ВКС - Решение № 241 от 10.11.2014 г. по гр. д. №
928/2014 г., г. к., I г. о. на ВКС.
От приетото като писмено доказателство по делото Договор за продажба
на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавни имоти, въз
основа на Заповед № ДИ-03-335/91 на Председателя на ИК на ОбНС „Красна
поляна“, направление „Държавни имоти“ се установява, че ищцата и
ответникът са придобили правото на собственост върху Апартамент *
находящ се в гр. София, ж.к. „И.“, построен в жилищна ******, ****, Е*,
построена върху държавна земя, състоящ се от стая, кухня и обслужващи
помещения, със застроена площ 49, 50 кв.м., с прилежащите избено
помещение с полезна площ 8, 32 кв.м. и 2, 90% идеални части от общите части
на сградата и толкова идеални части от правото на строеж върху мястото, при
съседи на жилището: изток-улица, запад - тр. площ, север П.и, юг - Б., отгоре -
покрив, отдолу - Г., а на избеното помещение изток - стълби, запад - мазе Г.,
север - тревна площ, юг - мазе на К. на 21.04.1992 г. От приетото като писмено
3
доказателство по делото Решение от 19.03.2001 г. на СРС, 80-ти с-в,
постановено по гр. дело № 4006 по описа за 2000 г., влязло в законна сила на
24.04.2001 г.,се установява, че бракът между страните, сключен на 26.09.1986
г., бил прекратен, като дълбоко и непоправимо разстроен, а гореописаният
имот, с оглед статута му на семейно жилище, бил предоставен за ползване на
ищцата
По делото са събрани гласни доказателствени средства, чрез разпита на
един свидетел, доведен от ищцата, които съдът кредитира като житейски
логични, последователни и кореспондиращи с останалите доказателства по
делото, от които се установява, че процесният имот през исковия период е
ползван единствено от ответника. Индикация за това е и връчената лично на
ответника покана от ЧСИ на адреса на имота, както и постоянният и настоящ
адрес на последния.
Видно от представената към исковата молба покана и съобщение за
връчване на същата, на 26.11.2021 г. на ответника била връчена покана чрез
ЧСИ Р.А. с peг. № 848, с район на действие - СГС, с която му бил предоставен
14-дневен срок, считано от датата на получаването, в който да заплати на
ищцата обезщетение за лишаването от ползване на частта от съсобствения им
недвижим имот, в размер на 250 лв. лева месечно за периода от 01.11.2018 г. до
03.11.2021 г., в общ размер на 9 000 лева, като същият бил уведомен, че дължи
занапред ежемесечно обезщетение в размер на 250 лева за ползването на
общата вещ, с падеж 25-то число на всеки календарен месец, била
предоставена и банкова сметка за заплащането на дължимата сума.
От приетата и неоспорена от страните съдебно-счетоводна експертиза,
която съдът кредитира като обективно и компетентно дадена, се установява
размерът на наема за процесния имот през исковия период и законната лихва.
Поради изложеното съдът намира, че са налице всички предпоставки за
уважаване на предявените искове.
По разноските:
При този изход на правния спор право на разноски има ищцата в размер
на 2684,84 лв., съгласно списък по чл. 80 ГПК и представени доказателства за
заплащането им.
4
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 31, ал. 2 ЗС и чл. 86 ЗЗД Д. П. С., ЕГН
********** да заплати на С. И. А., ЕГН ********** сумата от 9370 лева,
представляваща обезщетение за лишаване от ползване на собствената на
ищцата 1/2 идеална част от Апартамент * находящ се в гр. София, ж.к. „И.“,
построен в жилищна Б*, ****, Е*, за периода от 26.11.2021 г. до 25.10.2024 г.,
ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на предявяване
на исковата молба (25.10.2024 г.) до окончателното изплащане и сумата от
1671,16 лв., представляваща мораторна лихва за забава за периода от
26.12.2021 г. до 24.10.2024 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Д. П. С., ЕГН ********** да
заплати на С. И. А., ЕГН ********** сумата от 2684,84 лв., представляваща
разноски за производството.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5