№ 1255
гр. Пловдив, 16.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Георги Р. Гетов
при участието на секретаря Христина Ал. Борисова
като разгледа докладваното от Георги Р. Гетов Административно
наказателно дело № 20225330202114 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от Т.А.Ч., ЕГН: **********, с адрес: *** против
Електронен фиш серия К № 4704530 за налагане на глоба за нарушение,
установено с автоматизирано техническо средство или система, издаден от
ОДМВР – Пловдив, с който на основание чл. 189, ал. 4 във вр. с чл. 182, ал. 2,
т. 2 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50 (петдесет)
лева за нарушение по чл. 21, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗДвП.
В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност и за
необоснованост на атакувания електронен фиш (ЕФ). Жалбоподателят твърди
да са допуснати съществени процесуални нарушения поради непосочване на
лицето издател и на дата на издаване на ЕФ. Поддържа по този начин да е
препятствана проверката за компетентност на издателя. Твърди още правото
на защита да е съществено ограничено поради непосочване пред кой орган и в
какъв срок електронният фиш подлежи на обжалване. Взема становище да не
са спазени сроковете по чл. 34 от ЗАНН, което намира за самостоятелно
основание за отмяна на атакувания акт по чл. 58д, т. 4 от ЗАНН. Поддържа
изискванията на ЗАНН към съдържанието на наказателното постановление да
са приложими и за електронния фиш. Намира за недоказана вината на
жалбоподателя. Моли електронният фиш да бъде отменен. Претендират се
разноски. В съдебно заседание, редовно призован, жалбоподателят не се
явява, представлява се от адв. А.А., който поддържа жалбата. Пледира да не е
спазена процедурата по установяване на действителния водач, както и фишът
1
да е издаден след изтичането на 3-месечен срок от откриването на
нарушителя.
Въззиваемата страна с писмено становище от *** Г.Б., приложено на
лист 2 от делото, оспорва жалбата и поддържа електронния фиш. Твърди при
издаването му да не са допуснати съществени процесуални нарушения и
същият да съдържа всички задължителни реквизити на съдържанието си.
Взема становище ясно да е посочено мястото на извършване на нарушението,
както и правилно да е определен размерът на административното наказание
глоба. Поддържа нарушението да е установено с одобрен тип средство за
измерване, което да е годно за употреба към датата на деянието, както и да е
отчетена максимално допустима грешка от 3 км/ч в полза на водача от
измерената скорост. Моли жалбата да бъде оставена без уважение, а
електронният фиш да бъде потвърден. Претендира разноски за
юрисконсултско възнаграждение. В съдебно заседание, редовно призована,
въззиваемата страна не се представлява.
СЪДЪТ, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателствени материали, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено следното:
Жалбата е подадена от Т.А.Ч., спрямо когото е наложено
административното наказание, следователно от лице с надлежна процесуална
легитимация. Екземпляр от електронния фиш е връчен на жалбоподателя на
13.03.2022 г., установено от справката от системата АИС АНД, приложена по
преписката, а жалбата е подадена чрез административнонаказващия орган на
22.03.2022 г., поради което срокът по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП е спазен, а
жалбата е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна,
поради което атакуваният електронен фиш следва да бъде потвърден по
следните съображения:
От фактическа страна съдът приема за установено следното:
На 01.04.2021 г. в 18:54 часа на републикански път II-64 км 49+800 в
посока от гр. Пловдив към с. Труд жалбоподателят Т.А.Ч. управлявал
собствения си лек автомобил „Мерцедес Ц 180“ с рег. № *** със скорост на
движение от 79 км/ч при разрешена скорост от 60 км/ч, която била
сигнализирана на водачите с пътен знак В26, разположен на км 49+860 от път
II-64. Движението на автомобила с посочената скорост било заснето и
установено с видео-радарна система за наблюдение и регистрация на пътни
нарушения с вградено разпознаване на регистрационни номера и
комуникации тип Cordon М2 с № MD1196. Стойността на измерената скорост
от техническото средство била 82 км/ч, като след приспадната максимално
допустима грешка от „минус“ 3 км/ч била установена стойност на скоростта
на движение от 79 км/ч, при което било изчислено, че е налице превишаване
на разрешената скорост с 19 км/ч.
За това деяние и на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 2, т. 2 от ЗДвП
против жалбоподателя Ч. бил издаден обжалваният Електронен фиш серия К
2
№ 4704530, с който му било наложено административно наказание глоба в
размер на 50 лева.
По доказателствата:
Описаната фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа
на събраните и проверени по делото писмени доказателства:
От писмо от директор на дирекция „ИСИУС“ при Български институт по
метрология с № АУ-000029-33913/09.07.2018 г. по описа на БИМ се
установява, че процесното техническо средство тип Cordon М2 е от одобрен
тип и е вписано в регистъра на одобрените за използване типове средства за
измерване под № В-46.
От Протокол от проверка № 4-С-ИСИС/12.02.2021 г. се изяснява, че
процесното техническо средство тип Cordon М2 с № MD 1196 е преминало
последваща периодична проверка на 12.02.2021 г. със заключение, че отговаря
на метрологичните изисквания и са налични защитните стикери върху
средството за измерване. Изяснява се още, че максимално допустимата
грешка при измерване на скоростта е +/- 3 км/ч при движение до 100 км/ч.
От Протокол за използване на автоматизирано техническо средство или
система с рег. № 1030р-10767/12.04.2021 г. се установява, че на дата
01.04.2021 г. мобилна система за видеоконтрол Cordon М2 с № MD1196 е
заснела статични изображения с начален час на работа 12:30 ч. и краен час на
работа 23:30 ч. и с място на контрол републикански път II-64 км 49+800,
посока на движение на контролираните МПС от юг към север, където е
действало ограничение на скоростта на движение от 60 км/ч, сигнализирано с
пътен знак В26.
От изготвеното статично изображение във вид на снимков материал от
радар Cordon-M2 № MD 1196 се изяснява, че е измерена скоростта на
движение на лек автомобил с рег. № ***, стойността на измерената скорост е
82 км/ч, а заснемането е извършено на 01.04.2021 г. в 18:54 часа в посока
приближаване спрямо техническото средство.
От справка за собственост на МПС с рег. № *** се установява, че същото
е собственост на жалбоподателя Т.А.Ч..
От писмо с вх. № 34000/28.04.2022 г. от директора на Областно пътно
управление – Пловдив (лист 10 от делото) се изяснява, че пътният участък на
км 49+800 от републикански път II-64 в посока от гр. Пловдив към с. Труд
попада в обхвата на действия на пътен знак В26, с който е сигнализирано
ограничение на скоростта от 60 км/ч, като се установява, че знакът е поставен
на км 49+860 и зоната му на действие обхваща участъка до км 49+736, където
започва кръстовище. Изяснява се още, че посоката на нарастване на
километража на пътя е от с. Труд към гр. Пловдив.
От писмо с вх. № 35948/05.05.2022 г. от началник на сектор “Пътна
полиция“ при ОДМВР – Пловдив (лист 14 от делото) се установява, че не е
подавана писмена декларация по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП по повод издадения
Електронен фиш серия К № 4704530.
3
При така установените факти съдът приема следното от правна страна:
Обжалваният в настоящото производство електронен фиш е издаден в
съответствие с изискванията на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП за задължителните
реквизити на съдържанието си. В същия са посочени: териториалната
структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е
установено нарушението – ОДМВР Пловдив; мястото – републикански път II-
64 км 49+800 в посока с. Труд; датата – 01.04.2021 г.; точният час на
извършване на нарушението – 18:54 часа; регистрационният номер на МПС –
***; собственикът, на когото е регистрирано превозното средство –
жалбоподателят Т.А.Ч.; описание на нарушението – управление на лек
автомобил с превишена скорост от 79 км/ч при максимално разрешена
скорост от 60 км/ч; нарушената разпоредба – чл. 21, ал. 2 вр. с ал. 1 от ЗДвП;
размерът на глобата – 50 лева; срокът, сметката и мястото на доброволното й
заплащане – четиринадесет дневен срок, в БНБ, по указаната банкова сметка.
В тази връзка неоснователни са възраженията на жалбоподателя за
пороци, свързани с реквизитите на съдържанието на електронния фиш. Тези
задължителни реквизити са изчерпателно изброени в разпоредбата на чл. 189,
ал. 4, изр. 2 от ЗДвП. Посочените в жалбата обстоятелства – издател и дата на
съставяне на ЕФ, не попадат сред тях. Непосочването на обстоятелства, които
не са част от нормативно установеното задължително съдържание на
електронния фиш, не представлява процесуално нарушение и не обосновава
отменително основание. Разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП е специална
спрямо чл. 42 и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН.
Липсата на данни – имена и длъжност, за издател на електронния фиш не
представлява съществено процесуално нарушение. По дефиниция
електронният фиш не носи подпис на издателя си, поради което въпросът за
компетентността на определено лице не се поставя. В него следва да бъде
отразена само структурата на МВР, на чиято територия е установено
нарушението, което е сторено. Съгласно § 1, ал. 1, т. 1 от допълнителните
разпоредби на ЗАНН „електронен фиш“ е електронно изявление, записано
върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-
информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за
нарушения от автоматизирани технически средства или системи. В случая в
електронния фиш е посочено мястото на извършване на нарушението, което
обективно попада на територията на област Пловдив, посочено е и че фишът е
издаден от ОД на МВР – Пловдив, поради което е доказано, че същият е
издаден от компетентната териториална структура на МВР - така Решение №
1272 от 23.06.2021 г. по к.а.н.д. № 948/2021 г. на Административен съд –
Пловдив; Решение № 1642 от 03.08.2021 г. по к.а.н.д. № 1508/2021 г. на XX
състав на Административен съд – Пловдив; Решение № 1493 от 10.08.2020
г. по к.а.н.д. № 1440/2020 г. на XIX състав на Административен съд –
Пловдив. Аргументи в подкрепа на поддържаната от жалбоподателя теза не
могат да се черпят и от разпоредбата на чл. 189, ал. 11 от ЗДвП. Същата
4
приравнява влезлия в сила електронен фиш на влязло в сила наказателно
постановление относно правните последици, но не и досежно процедурата
по издаването на двата акта - в този смисъл Решение № 2449 от 26.11.2019 г.
по к.а.н.д. № 3366/2019 г. на XXIII състав на Административен съд –
Пловдив; Решение № 2259 от 08.12.2020 г. по к.а.н.д. № 2438/2020 г. на XXVI
състав на Административен съд – Пловдив. Поддържаното в жалбата
възражение в обратния смисъл не се споделя от настоящия състав, а видно и
от съдебната практика. При наличието на изрична правна уредба за
реквизитите на съдържанието както на електронните фишове, така и на
наказателните постановления несподелимо е становището по тълкувателен
път да се извеждат и други, непредвидени от законодателя реквизити за
електронните фишове. Действащата подробна и ясна правна регламентация за
издаването на електронните фишове прави излишно и неприложимо
търсенето на аналогия с процедурата по установяване на нарушението с
АУАН и неговото санкциониране с наказателно постановление.
Липсата на дата на издаване на електронния фиш също не е съществено
процесуално нарушение, тъй като такъв реквизит не е нормативно предвиден.
Не се споделя твърдението, че по този начин е препятствана преценката за
спазване на давностните срокове за реализиране на
административнонаказателната отговорност на дееца. Съдът служебно следи
за спазването на този срок и в случая давността не е изтекла, тъй като
деянието е извършено на 01.04.2021 г. При осъществяване на отговорността
на нарушителя чрез издаване на електронен фиш не намират приложение
сроковете по чл. 34 от ЗАНН - така Решение № 2278 от 24.11.2021 г. по
к.а.н.д. № 2294/2021 г. на XXII състав на Административен съд – Пловдив;
Решение № 2114 от 10.11.2021 г. по к.а.н.д. № 2165/2021 г. на XXIV състав
на Административен съд – Пловдив; Решение № 288 от 21.02.2022 г. по
к.а.н.д. № 3087/2021 г. на XIX състав на Административен съд – Пловдив. В
случая не се съставя акт за установяване на административно нарушение, не
са предвидени два етапа, подобно на общия процес по ЗАНН, с повдигане и
предявяване на обвинение и налагане на наказание. Електронният фиш
съчетава и двете. Давностният срок тече от датата на извършване на деянието,
като отговорността на нарушителя е ангажирана преди да е изтекъл 3-
годишен давностен срок, който в случая е и бил прекъснат с образуването на
съдебното производство. По тези съображения преценката за спазването на
давностните срокове, противно на твърдяното от жалбоподателя, не е
препятствана.
Институтът на електронния фиш въвежда специален ред за ангажиране
на административнонаказателната отговорност на лицата за точно
определени административни нарушения. Отнася се до специфични по своя
характер нарушения, при които законодателят с цел защита на особено важни
обществени отношения – живота и здравето на участниците в движението по
пътищата, е въвел възможността отговорността на нарушителите да се
ангажира по специалния ред. Този законодателен подход въвежда
5
изключение от общия ред за реализиране на административнонаказателна
отговорност, при който АУАН следва да се състави в присъствието на
нарушителя. Разпоредбата на чл. 34 от ЗАНН установява срокове за съставяне
на актове за установяване на административни нарушения и за издаване на
наказателни постановления, които не са част от специалното производство по
издаване на електронните фишове. В случая, тъй като нарушението се
установява от автоматизирана система, то датата на установяването му и
датата на издаване на електронния фиш неминуемо съвпадат - така изрично
Решение № 288 от 21.02.2022 г. по к.а.н.д. № 3087/2021 г. на XIX състав на
Административен съд – Пловдив.
Процесното нарушение е извършено на 01.04.2021 г., от който момент
тече и тригодишната давност за административнонаказателно преследване по
чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, респективно от тази дата е започнала да тече и
абсолютната давност по чл. 81, ал. 3 от НК в размер на четири години и шест
месеца. С образуване на съдебното производство давността е прекъсната и е
заместена с нова тригодишна давност. По тези съображения не е изтекла нито
общата давност по чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, нито абсолютната давност по 81,
ал. 3 от НК, а разгледаното възражение на жалбоподателя е неоснователно.
Непосочването на ред и срок за обжалване на електронния фиш не
представлява съществено процесуално нарушение и не влече за последица
неговата отмяна. Описването на тези обстоятелства е насочено единствено
към обезпечаване на възможността реално да бъде упражнено правото на
обжалване по преценка на правоимащото лице. В случая това е сторено от
жалбоподателя Ч., който своевременно е подал жалба против електронния
фиш, пред компетентен орган на съдебната власт, като жалбата е преценена за
процесуално допустима и е разгледана по същество. Посочването на ред и
срок за обжалване на електронния фиш има значение единствено за
допустимостта на жалбата, но няма отношение към законосъобразността на
ЕФ - така Решение № 1570 от 20.08.2020 г. по к.а.н.д. № 1335/2020 г. на XIX
състав на Административен съд – Пловдив; Решение № 1633 от 02.08.2021
г. по к.а.н.д. № 1638/2021 г. на XXIII състав на Административен съд –
Пловдив. Следователно правото на защита на жалбоподателя не е нарушено, а
това възражение също е неоснователно.
Използваното за установяване на нарушението техническо средство тип
Cordon M2 е мобилно съгласно § 6, т. 65, б. „б“ от допълнителните
разпоредби на ЗДвП. При служебно извършената проверка съдът установи, че
не са допуснати нарушения на процедурата по установяване на нарушението
посредством използването на мобилно автоматизирано техническо средство.
Съставен е протокол по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г.,
приет като писмено доказателство по делото. Същият съдържа всички
задължителни реквизити на съдържанието си, определящи го като документ
от съответния вид. Надлежно е удостоверено в протокола, че АТСС е
разположено и настроено съгласно изискванията за обслужване на
производителя и нормативните предписания. Доказано е, че процесният
6
случай не попада в приложното поле на разпоредбата на чл. 11, ал. 2 от
Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. Нарушението е установено с мобилно
АТСС, но не във време на движение – в протокола е удостоверено, че
измерването е в стационарен режим, поради което не е имало забрана за
санкциониране на деянието с електронен фиш.
Налице е ясна връзка между процесния ЕФ и приетата по делото снимка.
От протокола за използване на АТСС се установява, че работата с
техническото средство е започнала на 01.04.2021 г. в 12:30 часа и е
приключила в 23:30 часа на същата дата, като контролът е осъществяван на
републикански път II-64 км 49+800 в посока от юг към север, а посоката за
задействане на АТСС е при приближаване спрямо техническото средство. В
този времеви интервал и на посоченото място е заснето и процесното
статично изображение от техническото средство тип Cordon-M2 с № MD
1196.
С § 1, т. 2, б. „б“ от Закон за изменение на Закона за движението по
пътищата (Обн. ДВ бр. 54 от 05.07.2017 г.) е отменен чл. 165, ал. 2, т. 8 от
ЗДвП, поради което към датата на извършване на нарушението – 01.04.2021
г., мястото за контрол с АТСС не следва да бъде обозначавано с пътен знак
Е24, както и точната му локация не се оповестява чрез средствата за масово
осведомяване или в интернет страницата на МВР. Следователно липсата на
тези обстоятелства не представлява нарушение на процедурата и не засяга
нейната законосъобразност.
За пълнота на изложението и независимо от липсата на наведено такова
възражение следва да се посочи, че електронният фиш не е издавен в
противоречие с нормата на чл. 39, ал. 4 от ЗАНН. Макар действително по така
поставения въпрос да има формирана противоречива съдебна практика,
настоящият състав намира, че за разрешаването на спора законът следва да
бъде приложен съгласно действителната законодателна воля. Разпоредбата на
чл. 39, ал. 4 от ЗАНН гласи, че:
„За случаи на административни нарушения, установени и заснети с
техническо средство или система, в отсъствие на контролен орган и
нарушител, когато това е предвидено в закон, овластените контролни
органи могат да налагат глоби в размер над необжалваемия минимум по
ал.2, за което се издава електронен фиш.“
Противоречието при тълкуването на разпоредбата се дължи на
използваната формулировка „могат да налагат глоби в размер над
необжалваемия минимум по ал. 2“, като в тази връзка следва да се отбележи,
че разпоредбата на чл. 39, ал. 2 от ЗАНН (във всичките й редакции) никога не
е съдържала правило, че налагани глоби под определен размер принципно не
подлежат на обжалване. Подобно правило до обявяването му за
противоконституционно с Решение № 1 от 2012 г. на Конституционен съд на
Република България (ДВ, бр. 20 от 2012 г.) се е съдържало в други
разпоредби – чл. 59, ал. 3 от ЗАНН и чл. 189, ал. 13 от ЗДвП. Всъщност
необжалваемостта на квитанциите по чл. 39, ал. 1 от ЗАНН и на фишовете по
7
чл. 39, ал. 2 от ЗАНН произтича не от размера на налаганата глоба, а от
волята на наказания субект, който приема както извършеното нарушение, така
и размера на наложеното административно наказание. В този смисъл в чл. 39,
ал. 3 от ЗАНН изрично е посочено, че:
„ … ако нарушителят оспори нарушението или откаже да плати
глобата, за нарушението се съставя акт съгласно разпоредбите на този
раздел…“.
Действителната воля на законодателя при тълкуването на правилото по
чл. 39, ал. 4 от ЗАНН се установява при съобразяване на мотивите към
законопроекта за изменение и допълнение на ЗДвП (със сигнатура 054-01-
84 по описа на Народното събрание на РБ), с който в позитивното ни право
едновременно са въведени както институтът на електронния фиш, така и
нормата на чл. 39, ал. 4 от ЗАНН. В мотивите:
- изрично е посочено, че недостатък на съществуващата нормативна
уредба към 2011 г. е, че предвижда възможност при административни
нарушения, установени и заснети с техническо средство или система,
контролните органи да използват облекчен ред за санкциониране на дееца
чрез фиш само ако нарушението представлява маловажен случай и размера
глобата е до 50 лева;
- констатирано е, че тази нормативна уредба не отговаря на обществената
необходимост от ефективна борба с нарушенията на ЗДвП;
- констатирано е още, че целта на законопроекта е да предвиди
възможност овластените за това контролни органи да налагат глоби с фиш
над размерите, до които това е било възможно до този момент.
От гореизложените мотиви е видна законодателната воля нормата на
чл.39, ал.4 от ЗАНН да има „овластитителен характер“, тоест да предостави
възможност на контролните органи да санкционират нарушителите по
опростената процедура (в случая с електронен фиш), дори размерът на
наложената глоба да надхвърля 50 лева (с каквито правомощия до този
момент те не са разполагали). Нормата обаче по никакъв начин не ограничава
възможността ЕФ да се издават и когато се налагат глоби, по-малки или
равни на 50 лева.
Този извод следва по несъмнен начин и при систематичното тълкуване на
чл. 39, ал. 4 от ЗАНН с останалите законодателни промени, осъществени със
същия законопроект и обнародвани в същия брой на ДВ - бр. 10 от 2011 г.
Така с § 10 от ПЗР на ЗИД на ЗДвП (ДВ, бр. 10 от 2011 г.) е извършена
промяна в чл. 59, ал. 3 от ЗАНН, като след думата „постановления“ са
добавени думите „и електронните фишове“, като нормата е придобила
следната редакцията:
„Не подлежат на обжалване наказателните постановления и
електронните фишове, с които е наложена глоба в размер до 10 лева
включително.“
Същевременно с § 8 от ЗИД на ЗДвП (ДВ, бр. 10 от 2011 г.) е
предвидено, че досегашната алинея 5 на чл. 189 от ЗДвП става ал. 13, като
8
след думата „постановления“ се добавя „и електронни фишове“. Така чл. 189,
ал. 13 от ЗДвП придобива следната редакция:
„Не подлежат на обжалване наказателни постановления и електронни
фишове, с които е наложена глоба до 50 лв. включително“.
Със същия параграф 8 от ЗИД на ЗДвП (ДВ, бр. 10 от 2011 г.) са
създадени нова ал. 4 на чл. 189 от ЗДвП, в която е дадена общата уредба на
електронния фиш и нова ал. 10 на чл. 189 от ЗДВП, в която изрично е
посочено че влизат в сила електронните фишове, които:
-не подлежат на обжалване;
-не са обжалвани в срока по ал. 8;
-са обжалвани, но са потвърдени или изменени от съда.
Ако волята на законодателя е била контролните органи да нямат
правомощие да издават електронни фишове на стойност до 50 лева, то
нямаше в закона изрично да предвиди с разпоредбата на чл. 189, ал. 10 от
ЗДвП, че влизат в сила ЕФ, които не подлежат на обжалване, както и че
такива съгласно чл. 189, ал. 13 от ЗДвП са ЕФ на стойност до 50 лева
включително.
Нормите на чл. 189, ал. 13 и на чл. 59, ал. 3 от ЗАНН не се намират в
конфликт помежду си, доколкото чл. 59, ал. 3 от ЗАНН е уреждал
необжалваемостта в общия случай, докато нормата на чл. 189, ал. 13 от ЗДвП
е регламентирала специална необжалваемост само за обществените
отношения, свързани със ЗДвП. Действително и двете норми (чл. 189, ал. 13
от ЗДвП и чл. 59, ал. 3 от ЗАНН) към настоящия момент са обявени за
противоконституционни с Решение № 1 от 2012 г. на Конституционния съд
(ДВ, бр. 20 от 2012 г.), в резултат от което чл. 59, ал. 3 от ЗАНН е и отменена.
Посоченото обаче не променя факта, че:
- двете норми са били действащо право една година след приемане на
новелата на чл. 39, ал. 4 от ЗАНН;
- в тях са внесени гореизложените промени със същия ЗИД на ЗДвП, с
който е приет чл. 39, ал. 4 от ЗАНН, което категорично доказва, че волята на
законодателя е контролните органи да могат да издават електронни фишове
на стойност 50 лева или 10 лева.
Със същия ЗИД на ЗДвП е приета и разпоредбата на чл. 85а от ЗАНН. Тя
обаче не представлява пречка за издаването на електронен фиш на стойност,
равна или по-малка от 50 лева, доколкото предвид разтълкуваната разпоредба
на чл. 39, ал. 4 от ЗАНН тя не съдържа такава забрана.
В тази връзка следва да се отбележи, че с § 36 на ЗИД на ЗДвП (ДВ, бр.
101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г .) в чл. 189, ал. 14 от ЗДвП е внесено
изменение, като след думата „постановления“ се добавя „и фишове“, като
нормата придобива следната редакция:
„За неуредените в този закон случаи по съставянето на актовете,
издаването и обжалването на наказателните постановления и фишове и по
изпълнението на наложените наказания се прилагат разпоредбите на
Закона за административните нарушения и наказания“.
9
Че под фишове по смисъла на чл. 189, ал. 14 от ЗДвП се имат предвид
именно електронните фишове е видно от систематичното място на посочената
алинея – в чл. 189 от ЗДвП, който урежда електронните фишове за разлика от
чл. 186 от ЗДвП, който урежда обикновените фишове.
От изричния текст на чл. 189, ал. 14 от ЗДвП е видно, че по нарочната
законодателна воля след бр. 101 на ДВ от 2016 г. досежно материята на
издаването, обжалваемостта и съдържанието на електронните фишове ЗДвП е
специален закон спрямо ЗАНН. Нормата на чл. 189, ал. 14 от ЗДВП в
актуалната си редакция е по-нов закон от чл. 85а от ЗАНН, уреждащ същия
кръг обществени отношения, поради което следва да се приеме, че мълчаливо
я дерогира.
Следователно след измененията на чл. 189, ал. 14 от ЗДВП не съществува
съмнение:
- че ЗДвП се явява специален закон прямо ЗАНН досежно материята на
ЕФ;
- забрана за издаване на електронни фишове на стойност до 50 лева не
произтича нито от чл. 39, ал. 4 от ЗАНН, нито от специалния закон ЗДвП.
Поради изложеното следва да се приеме, че в позитивното ни право
съществуват само две забрани за издаването на електронни фишове:
- ако за даденото нарушение е предвидено и наказание лишаване от права
/чл. 189, ал. 4 от ЗДвП/;
- ако мобилното АТСС се намира в патрулен автомобил, който е в режим
на движение /чл. 11, ал. 2 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г./.
В процесния случай нито една от тези две пречки не е на налице.
В актуалните си произнасяния касационният съд приема, че издаването
на електронен фиш, с който се налага административно наказание глоба от 50
лева, е допустимо и не противоречи на правилата на процесуалния закон. В
този изричен смисъл: Решение № 382 от 09.03.2022 г. по к.а.н.д. №
3244/2021 г. на XXVI състав на Административен съд – Пловдив; Решение
№ 404 от 10.03.2022 г. по к.а.н.д. № 3246/2021 г. на XX състав на
Административен съд – Пловдив; Решение № 2120 от 10.11.2021 г. по
к.а.н.д. № 2219/2021 г. на Административен съд – Пловдив; Решение №
2567 от 22.12.2021 г. по к.а.н.д. № 2948/2021 г. на Административен съд –
Пловдив.
Настоящият съдебен състав изцяло споделя изложените от касационната
инстанция съображенията, че няма законодателен резон контролните органи
да могат да използват облекчения ред за санкциониране на нарушителите с
електронен фиш при по-сериозни нарушения, при които санкциите могат да
надхвърлят и 700 лева, но да бъдат обвързани да използват по-сложната и
тромава процедура на съставяне на АУАН и издаване на наказателно
постановление при нарушения с много по-ниска степен на обществена
опасност, които се санкционират с глоба до 50 лева.
В същия смисъл, че няма пречки да се налагат глоби на стойност 50 лева
с електронен фиш е и съдебната практика на административните съдилища от
10
останалите съдебни райони в страната - така Решение от 15.02.2022 г. по
к.а.н.д. № 1173/2021 г. на Административен съд – Хасково; Решение № 25 от
10.02.2022 г. по к.а.н.д. № 155/2021 г. на Административен съд – Ямбол;
Решение № 12 от 21.01.2022 г. по к.а.н.д. № 482/2021 г. на Административен
съд – Стара Загора; Решение № 693 от 30.09.2021 г. по к.а.н.д. № 835/2021 г.
на Административен съд – Пазарджик; Решение № 536 от 02.07.2021 г. по
к.а.н.д. № 446/2021 г. на Административен съд – Пазарджик; Решение № 46
от 14.03.2022 г. по к.а.н.д. № 358/2021 г. на Административен съд –
Кюстендил; Решение № 93 от 04.03.2022 г. по к.а.н.д. № 698/2021 г. на
Административен съд – Враца; Решение от 28.02.2022 г. по к.а.н.д. №
108/2021 г. на Административен съд – Силистра; Решение № 12 от 22.02.2022
г. по к.а.н.д. № 183/2021 г. на Административен съд – Ловеч; Решение № 129
от 07.02.2022 г. по к.а.н.д. № 40/2022 г. на Административен съд – Бургас;
Решение № 10 от 03.02.2022 г. по к.а.н.д. № 243/2021 г. на Административен
съд – Видин; Решение № 1655 от 10.12.2021 г. по к.а.н.д. № 1943/2021 г. на
Административен съд – Варна; Решение от 08.11.2021 г. по к.а.н.д. №
269/2021 г. на Административен съд – Русе; Решение от 11.10.2021 г. по
к.а.н.д. № 114/2021 г. на Административен съд – Габрово.
По тези съображения съдът приема, че обжалваният електронен фиш е
законосъобразен.
По приложението на материалния закон съдът намира, че от събраните и
проверени по делото доказателства по категоричен начин се установява, че
жалбоподателят Ч. е извършил от обективна и субективна страна
административното нарушение по чл. 21, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗДвП. От
обективна страна на 01.04.2021 г. в 18:54 часа на републикански път II-64 км
49+800 в посока от гр. Пловдив към с. Труд жалбоподателят е управлявал
собствения си лек автомобил „Мерцедес Ц 180“ с рег. № ***, като се е
движил със скорост от 79 км/ч при максимално разрешена скорост от 60 км/ч,
сигнализирана с пътен знак В26.
Съдът намира, че така направеното описание еднозначно определя част
от земната повърхност, която попада на територията на страната, и позволява
мястото на деянието да бъде отграничено от кое да е друго място в
обективната действителност, поради което не възниква съмнение или
неяснота къде точно е осъществено движението на процесния автомобил в
нарушение на правилата за движение. Доказано от обективна страна е и че в
процесния пътен участък към датата на деянието разрешената максимална
скорост за движение за водачите на МПС е била 60 км/ч. От постъпилата
справка от Областно пътно управление – Пловдив се установява, че на км
49+860 от републиканския път (Карлово – Пловдив) е поставен пътен знак
В26, както и че указаното с него ограничение на скоростта за водачите на
МПС е 60 км/ч. Действието на пътния знак се изчерпва до началото на
следващото кръстовище, за което се установява да се намира на км 49+736 от
същия път - графично изобразено на схемата на лист 11 от делото. Тъй като
посоката на движение на автомобила е от гр. Пловдив към с. Труд, то той се е
11
движил по намаляването на километража на пътя. Следователно мястото на
деянието, представляващо км 49+800 от републикански път II-64 в посока от
юг към север, попада в обхвата на пътния знак В26 (60 км/ч), находящ се на
км 49+860 от същия път.
Възраженията за недоказаност на авторството на деянието от страна на
жалбоподателя съдът приема за неоснователни. С електронния фиш
наказанието глоба е наложено на жалбоподателя Ч. в качеството му на
собственик на лекия автомобил, с който е извършено нарушението, и който не
е посочил друго лице като фактическия водач съгласно предоставеното му от
закона право. В съдържанието на електронния фиш изрично е разяснено
правото на собственика, против когото изначално се съставя ЕФ, да
предостави писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението,
както и срокът за това действие. По този начин правото на защита на
жалбоподателя е охранено в пълнота. Съгласно чл. 188 от ЗДвП собственикът
или този, на когото е предоставено моторното превозно средство, отговаря за
извършеното с него нарушение. Собственикът се наказва с наказанието,
предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил
моторното превозно средство. Чрез възможността за подаване на писмена
декларация по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП с данни за лицето, извършило
нарушението, е създаден механизъм, по който собственикът може да отблъсне
понасянето на отговорността за чуждо поведение. От справката на лист 14 от
делото се установява, че жалбоподателят Ч. не е подавал писмена декларация
в ОД на МВР – Пловдив с данни за друго лице, което да е извършило
нарушението. Следователно законосъобразно е ангажирана именно неговата
отговорност като собственик на превозното средство. Това е така, защото с
безрезултатното изтичане на срока за подаване на писмена декларация от
собственика с данни за друго лице, което да е извършило нарушението,
предметът на доказване по делото се концентрира около обстоятелството кой
е бил собственик на автомобила към датата на деянието, а не кой е бил негов
водач.
Възражението за това електронният фиш да е издаден, без да е спазена
процедура за установяване на водача, е неоснователно. Нормативно
регламентираният ред за установяване на водача на МПС, с което е
извършено нарушението и когато той е различен от неговия собственик, е
чрез подаването на писмена декларация по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП с данни за
лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството му за управление
на МПС. По делото този въпрос беше изследван, като от събраните писмени
доказателства се установи, че жалбоподателят в качеството си на собственик
на процесния лек автомобил „Мерцедес Ц 180“ с рег. № ***, не е подавал
декларацията, предвидена в чл. 189, ал. 5 от ЗДвП. В тази връзка следва да се
отбележи, че с правилото по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП се предоставя субективно
право на лицето по чл. 188 от ЗДвП да подаде писмена декларация пред
териториалната структура на МВР, а не се въвежда правно задължение за
наказващата администрация да изисква във всеки случай попълването на
12
такава декларация. Правната норма предоставя на лицето по чл. 188 от ЗДвП
право на избор за това дали да подаде декларация с данни за лицето,
извършило нарушението. Упражняването на това право винаги зависи
единствено и само от собствената воля на неговия носител, а в случая това е
жалбоподателят Ч.. Той е получил екземпляр от ЕФ на 13.03.2022 г., както се
сочи още в жалбата, но след това не е подал декларация по чл. 189, ал. 5 от
ЗДвП, а вместо това е решил да търси защита чрез жалба пред районния съд.
По този начин жалбоподателят е упражнил правото си на защита и
процесуалните му права не са ограничени. Не е нарушена и процедурата по
издаване на електронния фиш, тъй като не съществува изискване преди
издаването му задължително да бъде попълвана декларация от собственика на
превозното средство.
От субективна страна деянието е извършено виновно и при форма на
вината пряк умисъл. Към момента на осъществяването му жалбоподателят е
формирал съзнание за проявлението на всички признаци от състава на
нарушението – съзнавал е, че управлява моторно превозно средство, с каква
скорост се движи, както и какво е действащото ограничение при движение на
посочения пътен участък, следователно в съзнанието му се е отразил и фактът
на извършеното превишаване в съответен размер на разрешената максимална
скорост за движение, но въпреки това е осъществил деянието си. Във връзка
със субективната страна следва да се посочи, че протоколът за използване на
АТСС с рег. № 1030р-10767/12.04.2021 г. служи като доказателство за това,
че преди началото и след края на осъществявания контрол с
автоматизираното техническо средство е извършена проверка за наличието на
пътните знаци към конкретната дата. Следователно водачът е могъл да
възприеме сигнализираното ограничение на скоростта за движение.
Формирал е съзнание и за обстоятелството, че е собственик на процесния лек
автомобил.
За така извършеното от жалбоподателя административно нарушение
съгласно разпоредбата на чл. 182, ал. 2, т. 2 от ЗДвП е предвидено
административно наказание „глоба“ в размер на 50 лева. Правилно е
определена приложимата санкционна разпоредба. В конкретния случай
превишаването на разрешената максимална скорост е с 19 км/ч, поради което
то попада в приложното поле на цитираната разпоредба, с която се
санкционират случаите на превишаване от 11 до 20 км/ч на разрешената
максимална скорост извън населено място. Правилно е установена и
стойността на скоростта на движение на автомобила, а именно 79 км/ч. В
електронния фиш изрично е посочено, че в него е вписана не измерената
скорост, а установената стойност на скоростта, както и че приспаднатият
толеранс от измерената скорост е от „минус 3 км/ч“. Следователно
установената стойност на скоростта се получава като от измерената скорост,
за която в случая се изясни да е 82 км/ч, се извадят 3 км/ч максимално
допустима грешка (т.нар. толеранс в полза на водача). След извършване на
аритметичната операция се получава и установената стойност на скоростта, а
13
именно 79 км/ч, каквато стойност е посочена и в електронния фиш.
Стойността на разрешената скорост пък е 60 км/ч, поради което
превишаването й е с 19 км/ч.
Видът и размерът на наказанието са определени от законодателя във
фиксиран размер и в тази връзка наложеното на жалбоподателя наказание с
електронния фиш е правилно определено и индивидуализирано. По аргумент
от чл. 27, ал. 5 от ЗАНН в случая липсва процесуална възможност за
определяне на наказанието под предвидения най-нисък размер.
По делото не се установяват никакви обстоятелства, от които да се
приеме, че нарушението представлява маловажен случай, а степента му на
обществена опасност е по-ниска спрямо обикновените случаи на нарушения
от този вид.
По тези съображения съдът приема, че извършването на нарушението от
страна на жалбоподателя е доказано по категоричен начин, а обжалваният
електронен фиш е законосъобразен и обоснован и като такъв трябва да бъде
потвърден.
По разноските:
Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН в производството пред
районния съд страните имат право на присъждане на разноски. С оглед
неоснователността на жалбата право на разноски възниква единствено за
въззиваемата страна, която изрично е направила искане за тяхното
присъждане в писменото становище на лист 3 от делото. Съгласно правилото
на чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН в полза на учреждението или организацията, чийто
орган е издал акта по чл. 58д от ЗАНН, се присъжда възнаграждение в размер,
определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт или друг
служител с юридическо образование. При определяне на размера на
възнаграждението следва да се съблюдава правилото на чл. 63д, ал. 5 от
ЗАНН, съгласно което размерът на присъденото възнаграждение не може да
надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на
чл. 37 от Закона за правната помощ. Последната разпоредба от своя страна
препраща към Наредба за заплащането на правната помощ (Обн. ДВ бр. 5 от
17.01.2006 г.). Съгласно чл. 27е от Наредбата възнаграждението за защита в
производства по ЗАНН е от 80 до 150 лева. Препращането е единствено към
максималния размер, като съдът определя възнаграждението по
справедливост и в рамките на посочената горна граница. В настоящото
съдебно производство административнонаказващият орган е защитаван от
юрисконсулт, който е представил писмено становище. Съдът намира, че с
оглед извършените следствени действия и конкретната фактическа и правна
сложност на делото справедливият размер на възнаграждението за защита от
юрисконсулт е 80 лева, който е съобразен с правилата за неговото
определяне.
За заплащане на присъдените разноски следва да бъде осъдена ответната
страна в процеса – жалбоподателят Т.А.Ч..
14
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 вр. с ал. 9 от ЗАНН,
съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш серия К № 4704530 за налагане на
глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или
система, издаден от ОДМВР ПЛОВДИВ, с който на Т.А.Ч., ЕГН: **********,
с адрес: *** на основание чл. 189, ал. 4 във вр. с чл. 182, ал. 2, т. 2 от Закона за
движението по пътищата е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 50 (петдесет) лева за нарушение по чл. 21, ал. 2 вр. с ал. 1 от
Закона за движението по пътищата.
ОСЪЖДА Т.А.Ч., ЕГН: **********, с адрес: *** да заплати на
ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ
РАБОТИ – ПЛОВДИВ сумата от 80 (осемдесет) лева, представляваща
разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба на основанията,
посочени в Наказателно-процесуалния кодекс, по реда на
Административнопроцесуалния кодекс пред Административен съд – Пловдив
в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните, че решението е
постановено.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
15