№ 27275
гр. София, 20.02.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 67 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:АЛЕКСАНДЪР В. АНГЕЛОВ
като разгледа докладваното от АЛЕКСАНДЪР В. АНГЕЛОВ Частно
гражданско дело № 20241110101940 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 417 ГПК.
Образувано е по заявление с вх. № 8385/10.01.2024 г., подадено от М. К.
Ч., ЕГН ********** за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 417 ГПК срещу Г. А. Д., ЕГН **********, за сумата в
размер на 8900 лева, представляваща задължение по запис на заповед от
13.09.2020 г.
На първо място с оглед проверката дали процесният документ има
качеството на твърдяната от ищеца ценна книга - а именно запис на заповед,
съдът следва да провери дали същият е редовен от външна страна и дали
съдържа изискуемите законови реквизити по чл. 535 ТЗ, без които същият би
бил недействителен, респ. в случай, че някой от реквизитите липсва дали
може да бъде заместен или саниран по смисъла на чл. 536 ТЗ. Съгласно
нормата на чл. 535 ТЗ записът на заповед като ценна книга следва да бъде
съставен в писмена форма и да съдържа изрично посочени реквизити:
наименованието "запис на заповед", както в заглавието му, така и в самия му
текст, безусловно обещание да се плати определена парична сума, падеж,
името на лицето, на което следва да се плати, дата и място на издаване.
Същият трябва да съдържа подпис, да няма добавки, поправки и зачертавания
в съдържанието му.
Съдът намира, че процесният запис на заповед е нищожен на основание
чл. 537 във вр. с чл. 486, ал. 2 ТЗ. В закона са посочени изчерпателно
начините, по които може да бъде определен падежът. Според разпоредбата на
1
чл. 486, ал. 1 ТЗ, която е императивна, падежът на записа на заповед може да
бъде: на предявяване, на определен срок след предявяване, на определен срок
след издаване и на определен ден. В процесния запис на заповед са посочени
два падежа – в титулната част е посочено, че същият е платим при
предявяване, а в съдържанието на ценната книга срещу текста „Падежът на
паричното задължение е на:“ е посочено „на 14.09.2021 г.“, което опорочава
формата на ценната книга и води до неговата нищожност. Специфичният
характер на този вид едностранни волеизявления /каквито са изобщо
менителничните ефекти/ ограничава приложението на общата разпоредба на
чл. 20 ЗЗД. Законодателят е придал на менителничните ефекти абстрактен и
строго формален характер, с което свободното изразяване на волята на
издателя е значително ограничено. Допустимите начини, по които може и
следва да бъде определен падежът в записа на заповед, са посочени изрично в
нормата на чл. 486 ал. 1 ТЗ. Под страх от недействителност законът забранява
определянето на падеж по друг начин, включително при уговаряне на
последователни падежи. Така в определение № 146 от 23.03.2009 г. на ВКС по
ч. т. д. № 125/2009 г., I т. о., ТК, определение № 749/23.12.2009 г. на ВКС по
т. д. № 857/2009 г., IV г. о., ГК, Решение № 201 от 2.08.2018 г. на ВКС по т. д.
№ 1703/2017 г., I т. о., ТК, Решение № 148 от 15.11.2017 г. на ВКС по т. д. №
61/2017 г., I т. о., ТК се приема, че е нищожен запис на заповед, който
съдържа падеж на определена дата, и в него е посочено и че е платим при
предявяване, тъй като падежът следва да бъде посочен ясно и по начин, който
не буди съмнение.
Предвид изложеното съдът намира, че заявлението следва да бъде
отхвърлено, поради което
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление вх. № 8385/10.01.2024 г. по описа на СРС,
подадено от М. К. Ч., ЕГН ********** за издаване на заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 417 ГПК срещу Г. А. Д., ЕГН **********, за
сумата в размер на 8900 лева, представляваща задължение по запис на заповед
от 13.09.2020 г.
Разпореждането може да се обжалва от заявителя с частна жалба пред
Софийски градски съд в едноседмичен срок от получаването на
2
препис.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3