РЕШЕНИЕ
№99, 23.03.2018г.,
гр.Исперих,
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД - ИСПЕРИХ
на двадесети февруари две хиляди и
осемнадесета година,
в публично заседание, в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕЛИЦА БОЯДЖИЕВА-ГЕОРГИЕВА
Секретар : Наталия Т.
като разгледа докладваното от
Съдията
гр.дело № 410 по описа за 2017г.,
за да се произнесе взе предвид
следното :
Производството е по
реда на чл.7 в.в. чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ.
Постъпила
е искова молба вх.№ 1937/ 26.05.2017 година от А.Ю.К., ЕГН – ********** ***
чрез адвокат П.Г. от АК – Бургас срещу Прокуратурата на Република България, с
която е предявил претенции за заплащане на 1000.00 лв. имуществени вреди и
11000.00лв. неимуществени вреди вследствие на неоснователното му привличане в
качеството на обвиняем и вземане спрямо него на мярка за неотклонение
„Подписка“ по Досъдебно производство № 275 ЗМ – 196/ 2015г. по описа на РУ на
МВР Исперих, преписка вх.№ 352/ 2015г. на Районна прокуратура град Исперих,
прекратени спрямо ищеца с НП № ГГР 21522106 ГТС от 09.02.2017г. на Районна
прокуратура град Исперих. Обезщетенията се претендират ведно със законната
лихва от 21.03.2016г. до окончателното им изплащане. В исковата молба се
разказва, че ищецът е на 34 години, със средно образование, неосъждан, работи
на две места за да издържа семейството си. От около 10 години страдал от
дискова херния във връзка с което бил опериран два пъти. Втората операция била
през месец декември 2015 година. След изписването си от болницата му било
предписано домашно амбулаторно лечение под лекарско наблюдение. Междувременно
бил призован да се яви в РУ на МВР град Исперих по образуваното Досъдебно
производство № 275 ЗМ – 196/ 2015г. по описа на РУ на МВР Исперих. С оглед
влошеното си здравословно състояние К. представил на разследващите органи
медицинска документация удостоверяваща, че здравословното му състояние не
позволява да пътува. Въпреки това, той бил отведен в полицейското управление на
град Исперих под конвой. Пътуването от град Бургас до град Исперих причинило на
ищеца множество страдания и влошило медицинският му статус. След
освобождаването му А.К. изпаднал в дълбок душевен и емоционален стрес, бил
силно притеснен и уплашен. Ищецът твърди, че със своите незаконосъобразни
действия Прокуратурата на Република България е засегнала негативно честта и
доброто му име, които са били уронени пред близките му и познатите му.
Привличането му като обвиняем, първоначалното му отвеждане под конвой в град
Исперих са рефлектирали сериозно върху психиката на А.К.. По тази причина той е
подирил репариране на претърпените имуществени и неимуществени вреди по
настоящият процесуален ред, тъй като тези вреди се намират в пряка и
непосредствена връзка с неоснователното привличане на К. като обвиняем и
вземане спрямо него на мярка за неотклонение „Подписка“. Ищецът е разграничил претендираното
обезщетение в три пункта – сумата 3000.00лв. за претърпени неимуществени вреди
от взетата мярка за неотклонение „Подписка“, сумата 8000.00лв. за претърпени
неимуществени вреди от привличането в качеството на обвиняем в периода от
21.03.2016г. до 09.02.2017г. и сумата 1000.00лв. за претърпени имуществени
вреди – реализирани транспортни разходи между град Бургас и град Исперих във
връзка с поддържаното спрямо ищеца обвинение по
Досъдебно производство № 275 ЗМ – 196/ 2015г. по описа на РУ на МВР
Исперих. Претендират се и сторените по делото разноски.
В срока за писмен
отговор на исковата молба по реда на чл.131 от ГПК, ответникът Прокуратура на Република България
чрез Районна прокуратура-гр.Исперих, представлявана от зам.районен прокурор
Валентин Цанев, представя отговор, с който оспорва изцяло предявените искове
като неоснователни и претендира за отхвърлянето им. Претенцията за заплащане на
неимуществени вреди оспорва като изключително завишена по размер, несъответна
на претендираните вреди, на икономическия стандарт в РБългария и на
установената съдебна практика. Счита, че взетата мярка за неотклонение
„Подписка“ не е нарушила в голяма степен обичайния ритъм на живот на ищеца.
Освен това тя не била сред изрично предвидените хипотези по ЗОДОВ в които може
да се ангажира отговорността на прокуратурата. Срокът на разследването не бил
неразумен. Ищецът не бил ангажирал доказателства за твърдените негативни
последици. Липсвали доказателства и за интензивността на причинените вреди. По
отношение на претенцията за имуществени вреди – реализирани разноски за пътни
разходи не били ангажирани доказателства за вид транспорт, дати на пътувания,
свързани с извършване на конкретни процесуални действия. Оспорват претенцията
за имуществени вреди и по размер. Счита че претенцията за лихва следва да е от
датата на която актът за частично прекратяване на производството спрямо ищецът
е влязъл в сила. Заявено е възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско
възнаграждение, тъй като делото не се отличавало с фактическа и правна
сложност. Депозирано е и възражение срещу искането на А.К. за ангажиране на
гласни доказателства в процеса. По всички изложени съображения ответникът моли
искът да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
В съдебно заседание ищецът чрез своя
процесуален представител заявяват, че поддържат исковата молба и молят
исканията им да бъдат уважени по същество.
Представителят на Прокуратурата заявява
становище за неоснователност на исковите претенции. Моли да бъдат отхвърлени по
същество.
Съдът, след като се запозна с представените
по делото гласни и писмени доказателства, намира за установена следната
фактическа обстановка : Досъдебното производство № 275 ЗМ – 196/ 2015 година по
описа на РУ град Исперих е било образувано на 11.06.2015 година срещу
Неизвестен извършител за това, че на 05.05.2015 година в град Исперих, област
Разградска е отнел чужди движими вещи – банкноти с номинал 2.00лв. и 5.00лв. на
обща стойност 200.00лв. от владението на Гюлнур Фикрет Ахмед, 45 годишна от
град Исперих, без нейно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като
за извършване на кражбата е ползван специален начин. На 13.01.2016 година ищецът А.Ю.К. е бил
разпитан по досъдебното производство в качеството му на свидетел. /л.37 от ДП/ На
същият ден е участвал и в процесуално-следствено действие „Разпознаване на лица
и предмети”. /л.43 от ДП/ На 21.03.2016 година К. е бил привлечен като обвиняем
за осъществено престъпление по чл.210, , ал.1, т.2 в.в. чл.209, ал.1 от НК, за
това че на 05.05.2015 година в град Исперих, област Разградска с цел да набави
за себе си и за другиго – Мирослав Куцаров Куцаров, ЕГН – ********** *** имотна
облага е възбудил и поддържал у Гюлнур Фикрет Ахмед, ЕГН ********** ***
заблуждение и с това и причинил имотна вреда в размер на 220.00лв., като
измамата е извършена от две лица, сговорили се предварително за нейното
извършване.С постановлението спрямо ищеца е била взета и Мярка за неотклонение
„Подписка”. На 23.03.2016г. К. е разпитан в качеството му на обвиняем. На
13.04.2016 година А.К. е участвал в процесуално-следствено действие „Очна ставка”,
за което е съставен протокол от същата дата. /л.53 от ДП/. На 04.11.2015 година
на ищеца била връчена призовка да се яви в РУ – град Исперих за разпит като
свидетел по досъдебното производство на дата 18.11.2015г. Предвид
обстоятелството, че лицето не се явило на посочената от разследващия полицай
дата, на 19.11.2015г. младши разследващ полицай е разпоредил ищецът К. в
качеството на свидетел да бъде доведен принудително за разпит в РУ град Исперих
на 29.12.2015 година. За разпит на същата дата и принудително довеждане на
ищеца е издадено и Постановление на разследващ полицай от 09.12.2015г. На
30.12.2015 година младши разследващ полицай е разпоредил отново ищецът К. в
качеството на свидетел да бъде доведен принудително за разпит в РУ град Исперих
на 11.01.2016г. На 28.12.2015г. Началника на Първо РУ Бургас е изпратил на
разследващия полицай медицински документ удостоверяващ, че ищецът е с влошено
здравословно състояние, в следоперативно лечение и не може да пътува. В
Досъдебното производство е представено копие на Епикриза /л.113 от ДП/ видно от
която в периода 03.12.2015г. до 06.12.2015г. К. е бил хоспитализиран и му е
проведено оперативно лечение. В епикризата е посочено, че лицето е временно
нетрудоспособно за 34 дни. На
13.01.2016г. на А.К. е връчена призовка за явяване на разпит в качеството му на
свидетел на дата 08.02.2016г. На 08.02.2016г. на К. е връчена призовка за
явяване в качеството му на свидетел на разпит на дата 17.02.2016г. В
досъдебното производство няма протоколи за разпит на лицето на тези дати. На 24.03.2016г. и на 13.04.2016г.
разследването е предявено два пъти лично
на ищеца в присъствие на защитник, за което е съставен протокол /л.159 от ДП/.
На 09.02.2017г. с Постановление заместник районният прокурор при РП – Исперих е
прекратил обвинението по Досъдебното
производство № 275 ЗМ – 196/ 2015 година по описа на РУ град Исперих по
отношение на ищеца А.Ю.К., като е отменил и взетата по отношение на него мярка
за неотклонение. В обстоятелствената част на постановлението прокуратурата е
приела, че ищецът не е съпричастен към разследваното престъпление.
По
делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза, която дава заключение, че
ищецът е посетил град Исперих четири пъти – на 13.01.2016г., на 23.03.2016г.,
на 24.03.2016г. и на 13.04.2016г. При пътуванията си в исковата молба същият
сочи че е ползвал два автомобила – „Фор Мондео” и „Сеат Алхамбра”, като вещото
лице е дало среден разход на горивото между двата автомобила и е изчислило, че разходите
извършени от ищеца при посещенията в Досъдебното производство възлизат на
сумата 171.52лв. при изминати общо 1552км. за четирите посещения.
По делото е назначена и комплексна
съдебно-медицинска експертиза със специалисти съдебен медик, невролог и
ендокринолог. Експертите дават следното заключение : От приложената по делото
писмена документация и извършения преглед на ищеца се е установило, че А.К.
страда от Артериална хипертония /с давност около 4-5 години/; Неинсулинозависим
захарен диабет тип 2 с давност от 2013г. и усложнения от заболяването –
диабетна полиневропатия и диабетна ретинопатия; Лумбална поясна дискова херния,
с оплеквания от 25-26 годишна възраст, повод за хоспитализации /м.март 2014г.,
м.август 2017г./ и оперативно лечение /м.октомври 2013г. и м.декември 2015г./.
За хроничните заболявания Неинсулинозависим захарен диабет и Артериална
хипартония провежда системно лечение под наблюдение на специалисти. За захарния
диабет е постигната относителна клинична ремисия – със задържане над нормалните
нива на кръвната захар /кръвнозахарен профил и гликиран хемоглобин/. Въпреки
постоянното прилагано лечение и контрол е налице гликемично състояние с умерено
високи стойности, една от причините за което може да бъде постоянния стрес –
остър или хроничен. Развилите се усложнения на Неинсулинозависимия захарен
диабет – диабетна полиневропатия и диабетна ретинопатия са пряка последица на
необратимия ход на метаболитното заболяване. Поясната дискова херния е хронично
заболяване, което може да протича с епизоди на често обостряне и винаги е
съпроводено с различно проявен по степен болков синдром. След проведеното
опреративно лечение през декември 2015 година е било задължително спазването на
режим без физически натоварвания и спазване на постелен режим /покой/ в продължение
на 3 месеца. Принудителното транспортиране на А.К. *** за разпита на
13.01.2016г. е било в противоречие с дадените указания за постоперативно
вазстановяване и е свързано с изживяване на значителни болки и страдания.
Всички документирани заболявания на А.к. били с хроничен характер и необратим
ход. Необходимо било постоянно лечение и контрол за компенсиране на
състоянието. Заболяването Захарен диабет се влияело от стресоганни фактори, а
усложненията – диабетна полиневропатия и диабетна ретинопатия са пряка
последица на необратимия ход на метаболитното заболяване.
В хода на производството са разпитани
свидетелките Емилия Колева и Фатме
Хюсеин- съпруга и майка на ищеца. И двете свидетелки в своите показания
разказват, че през месец декември 2015 година А.К. бил опериран, като лекарите
му указали, че не следва да пътува три месеца след операцията. През месец
януари 2016 година в къщата му дошли полицаи и отвели К..***, където останал
без храна и вода една нощ. Близките му тръгнали след него и му занесли
необходимите лекарства. След преживения стрес заради извършеното принудително
отвеждане при разследващия полицай състоянието на К. се влошило. Изпитвал
притеснения и отбягвал контактите с други хора. Съседите и приятелите му
започнали да му се подиграват. По повод обвинението семейството реализирало
много разходи. Платили на адвокат, който да го защитава. Пътували много. Четири
пъти идвали до град Исперих. Междувременно диабета на ищеца се влошил. Стоял
затворен вкъщи и все се чудел какво ще прави семейството му ако го осъдят без
да е виновен. След тези събития ищецът пак лежал в болница. Поставяни му били
системи. Жизнените му показатели при изследванията били влошени, като
лекуващата го лекарка го предупредила, че заради преживения стрес болестта му
ще се влоши.
Описаните обстоятелства относно емоционалните преживявания на ищеца по повод
образуваното срещу него наказателно производство и всички въпроси, свързани с организиране
на защитата му и явяванията му пред разследващият орган, се установяват от
показанията на разпитаните по делото свидетели, както и представени
свидетелства за регистрация на двата леки автомобила, с които се е придвижвал
ищецът при пътуванията му по повод на
Досъдебното производство, както и медицинската документация съдържаща се в
медицинското досие на ищеца изискана от личният му лекар.
Въз основа на така
изложеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:
Предявеният иск има своето правно основание в разпоредбата на чл.2, ал.1, т.3
от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/ –
осъдителен иск за заплащане на обезщетение за причинени имуществени и
неимуществени вреди от незаконна дейност на правозащитни органи, в случая от
незаконно обвинение в извършване на престъпление, като образуваното
наказателно производство е било прекратено поради това, че деянието не е
извършено от лицето. За уважаването на този иск в тежест на ищеца е да
докаже упражнена спрямо него незаконна дейност на правозащитен орган, от която
търпи вреди, както и наличието на пряка причинна връзка между твърдяните вреди
и увреждащия го акт. В тежест на ищеца е да докаже и размера на претърпените от
него вреди.
Отговорността
на Държавата по цитираната законова разпоредба има гаранционно обезщетителен
характер и е обективна - възниква винаги, когато са налице посочените в
разпоредбата предпоставки, независимо дали длъжностните лица на обвиняващата
прокуратура и разследващите органи са действали правомерно и по свое вътрешно
убеждение, но като краен резултат не са доказали в хода на досъдебното
производство виновността на привлеченото към наказателна отговорност лице. По
този начин отговорността на Държавата е поставена единствено в зависимост от
крайния резултат, с който е приключило наказателното производството, а именно наказателно
производство е било прекратено поради това, че деянието не е извършено от
лицето, какъвто е и разглежданият в
настоящото производство случай с обвинението на ищеца А.К.. Крайният акт, с
който се определя незаконосъобразността на обвинението срещу него е влязлото в
сила Постановление
на заместник районният прокурор при РП – Исперих от 09.02.2017г..
В този
случай и съгласно разпоредбата на чл.4 от ЗОДОВ Държавата дължи на неоснователно
обвиненото лице – ищец в настоящото производство обезщетение за всички
имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането и каквито според съда бяха категорично доказани.
Безспорно
се установи, че ищецът е претърпял обичайно съпътстващите незаконното обвинение
неимуществени вреди, за които задължителната съдебна практика,
наложена по реда на чл.290 ГПК, е възприела разбирането, че дори не
са нужни формални, външни доказателства за установяването им, тъй като те
настъпват винаги в резултат от наказателното производство и дори не е
необходимо да се описват подробно в исковата молба. Тези вреди се изразяват в
нравствените, емоционални, психически, психологически терзания на личността,
накърнената чест, достойнство, добро име в обществото. Целта на обезщетението,
в този случай, е не да поправи вредите, а да възстанови психическото,
емоционално и психологическо равновесие на пострадалото лице. Възприето е
разбирането, че е нормално да се приеме, че по време на цялото наказателно
производство лицето, обвинено в извършване на престъпление, за което
впоследствие производството е прекратено, изпитва неудобства, чувства се
унизено, а също така е притеснено и несигурно; накърняват се моралните и
нравствените ценности у личността, както и социалното му общуване.
Обезщетението за тези вреди се
съизмерява по справедливост – чл.52 от ЗЗД, което понятие според съдебната
практика не е абстрактно, а предполага във всеки конкретен случай да се
съобразят обективно настъпилите обстоятелства - тежестта на повдигнатото и
поддържано срещу ищеца обвинение, продължителността на наказателното
преследване, вида и продължителността на наложената му мярка за неотклонение,
отражението на наказателното преследване върху физическото и психическо здраве
на обвиняемия, върху взаимоотношенията му със семейството, близките и
приятелите му, социалния му живот, върху доброто му име в обществото и
положението му в работата, в т.ч. върху възможностите за професионални изяви и
развитие в служебен план, както и всички обстоятелства, имащи отношение към
претърпените морални страдания, преценявани с оглед конкретиката на случая.
В
настоящият случай ищецът е бил обвиняем по Досъдебното производство № 275 ЗМ – 196/ 2015
година по описа на РУ град Исперих около 11 месеца в периода 21.03.2016 –
09.02.2017г. Негативните преживявания на стрес и
притеснения, огорчение и срам, които е търпял, са го съпътствали изцяло в този
близо едногодишен период. Променил обичайния си ритъм на живот, като станал
затворен, необщителен, напрегнат и угрижен. Чувствал се е злепоставен пред
своите близки, роднини, приятели, тъй като приятелите му му се подигравали и по този начин са поддържали тези неприятни
за него преживявания, от друга страна е преживявал постоянно несигурността и
тревогата от това какво ще бъде развитието на досъдебното производство. Изпитвал
е страхове и притеснения от евентуално ефективно осъждане, предвид, че е
обвинен за тежко умишлено престъпление, което е било основание да изпада в
размисли за последците, които ще понесат близките му. Засегнати са били
достойнството и доброто му име в обществото, което като цяло се е отразило и е
затруднило отношенията в семейството и в приятелския му кръг. Отказвал да
общува с най-близките, затварял се и стоял сам. Влошило се здравословното му
състояние. Бил е хронично болен от неинсулинозависим диабет, като заради стреса
на който е бил подложен във връзка с осъщественото принудително довеждане през
месец януари 2016 година, и последващите пътувания заради задълженията за
явяване по Досъдебното производство стресогенните фактори за К. са се увеличили,
като това е довело до влошаване на показателите му при провеждане на
изследвания през 2016г. и 2017г., наложила се е нова хоспитализация през 2017г.
Разследващият орган не се е съобразил с представените му писмени доказателства,
че лицето е в следоперативен период и следва да спазва постелен режим най-малко
три месеца и точно в този период е осъществено принудителното довеждане за
разпита проведен на 13.01.2016г. в град Исперих, което допълнително е усложнило
здравословното състояние на ищеца, донесло му е емоционална и физическа болка.
При
установяване на изложените обстоятелства съдът кредитира показанията на двете
разпитани свидетелки, които са последователни, допълващи се и непротиворечиви като
описват емоционалното състояние на ищеца в периода на воденото срещу него
наказателно производство и кореспондират
с писменият доказателствен материал приложен по делото и заключенията на двете
извършени експертизи. Доводите на ответната страна за необективност и
заинтересованост на техните показания поради особените отношения, в които се
намират с ищеца, не се споделят от съда. Вредите, които тези свидетели
установяват са от такова естество – емоционални състояния, което предполага, че
са били пряко достояние на хора от близкото обкръжение на ищеца и пред които
той е могъл да даде явен израз на емоциите си – съпругата му и майка му. Освен
това и двете свидетелки установяват в показанията си обективните факти, които
са провокирали тези емоционални състояния на ищеца, като естествени и присъщи
преживявания при обстоятелствата, в които е бил поставен. В тази връзка отново
следва да се отбележи и съдебната практика, че при наличие на хипотезата на чл.2, ал.1, т.3, предл.2 от ЗОДОВ съдът може да
присъди обезщетение за претърпени вреди в рамките на обичайното и без да са
налице други доказателства освен тези за установяване на основанието за
възникване на отговорността.
Предвид
всичко изложено до тук, съдът прецени, че искът за обезщетяване на претърпените
от ищеца неимуществени вреди е
основателен и доказан до размер от 5 000.00 лева, която сума съобразно
принципа за пълната обезвреда на всяка една причинена щета, намира за напълно
необходима. Ищецът е търпял множество отрицателни последици за психическото му
и физическо състояние - на него и семейството му. Развитието на досъдебното
производство е имало неблагоприятни отражения за него в личен и социален план,
които е следвало да превъзмогва по време на воденото срещу него наказателно производство.
През цялото това време той се е чувствал лично ангажиран да защитава своята
правота, като в повече от обичайните си занимания, винаги лично се е явявал
пред разследващите органи, преживявайки винаги всички съпътстващи го негативни
емоции - стрес, притеснения, неспокойство, неудобство и срам, непълноценност
при общуването с хората, близките, приятелите. Всичко това безспорно е довело
до нравствени страдания и е нарушило психическия и душевен мир на ищеца. Следва
да бъде присъдено по-ниско от претендираното обезщетение в размер на 8000.00лв.
като се съобрази и факта, че наказателното производство водено срещу ищеца се е
ограничило само до досъдебната фаза, не се е стигнало до съд и допълнителни
явявания на ищеца пред друг съдебен орган, съпроводени с допълнителни негативни
психически преживявания –
ситуации при които се присъжда по-високо обезщетение, тъй като и интензитета на
изтърпяните болки и душевни страдания е по-висок. Следва да бъде отбелязано, че
незаконно повдигнатото обвинение спрямо ищеца обхваща и взетата спрямо него
мярка за неотклонение „Подписка“. В тази насока е задължителната съдебна
практика. Не се присъжда отделно обезщетение за търпяната мярка за
неотклонение, дори когато тя е „Задържане под стража“. В случая при присъждане
на по-горе посоченото обезщетение съдът отчита обстоятелството, че в периода 21.03.2016 до
09.02.2017г. с оглед взетата мярка за неотклонение е била ограничена
възможността на ищеца да се предвижва свободно в пространството и да напуска по
свое усмотрение адреса си, което му е създало значителни неудобства. А.К. е бил
с влошено здравословно състояние, но разследващият орган не се е съобразил с
това обстоятелство. Довел го е принудително за разпит след болничен престой с
указано следболнично лечение с три месечен постелен режим. Независимо, че това
принудително довеждане е осъществено преди повдигане на обвинението то е
оказало негативно влияние над здравословното състояние на ищеца и след
повдигане на обвинението на 21.03.2016г. тъй като не са спазени предписанията
на лекарите за пълен покой и съответно това е удължило оздравителния процес и
болките и страданията са продължили и след повдигане на обвинението, като
въпреки тях К. се е явявал редовно при призоваванията от разследващия полицай за различните процесуално-следствени
действия.
С оглед изложените по-горе обстоятелства
производството по искането да бъде присъдено обезщетение в размер на 3000.00лв.
заради търпяната мярка за неотклонение „Подписка“ следва да бъде прекратено
като недопустимо.
Относно искането за заплащане на имуществени
вреди в размер на 1000.00лв. за пътни разходи на ищеца във връзка с незаконното
обвинение, съдът счита че същите следва да бъдат уважени до изчислената сума от
вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза, а именно в размер на 171.52лв.
За сумата над този размер искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен и
недоказан.
Двете обезщетения следва да бъдат присъдени
ведно със законната лихва от датата на влизане в сила на Постановлението за
прекратяване на наказателното производство спрямо ищеца, но такива данни не се
съдържат в досъдебното производство поради което за начална дата следва да бъде
взета датата на постановяване на съдебният акт – 09.02.2017г.
В настоящото производство ищецът е реализирал
съдебни и деловодни разноски в размер на 1130.00лв. включващи заплатена
държавна такса в размер на 10.00лв., заплатено възнаграждение за вещо лице в
размер на 120.00лв. и заплатен адвокатски хонорар в размер на 1000.00лв. С
оглед уважената и отхвърлената част от исковите претенции, съобразявайки и
претенцията по която производството следва да бъде прекратено, ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца по чл.78, ал.1 от ГПК за
разноски по делото сумата 486.98лв.
Ищецът е останал задължен за реализирани в
производството разноски в размер на 750.00 /седемстотин и петдесет лева/ за
възнаграждения на трите вещи лица осъществили съдебно-медицинската експертиза,
които по реда на чл.77 от ГПК следва да бъдат принудително събрани.
Воден
от изложеното съдът
Р Е Ш
И :
ПРЕКРАТЯВА
производството по иска на А.Ю.К., ЕГН – **********
*** ответникът Прокуратурата на Република България, представлявана
от Главния прокурор Сотир Цацаров да бъде осъден да му заплати обезщетение в
размер на 3000.00 /три хиляди лева/ за претърпени неимуществени вреди от
необосновано налагане на мярка за неотклонение „Подписка“ в продължение на
единадесет месеца за периода от 31.03.2016г. до 09.02.2017г., ведно със
законната лихва от 21.03.2016г. до окончателното изплащане на сумата КАТО
НЕДОПУСТИМО.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, представлявана от Главния
прокурор Сотир Цацаров, на основание чл.2, ал.1, т.3, предл.2 от ЗОДОВ, ДА ЗАПЛАТИ на ищеца А.Ю.К., ЕГН – ********** ***, сумата от 5 000.00 (пет хиляди лева) - парично обезщетение за причинените му неимуществени вреди вследствие на
незаконното му обвинение в извършване на престъпление по Досъдебно производство № 275 ЗМ – 196/ 2015г. по описа на РУ
на МВР Исперих, преписка вх.№ 352/ 2015г. на Районна прокуратура град Исперих, ведно със законната лихва върху претендираното обезщетение, считано от
09.02.2017г. до окончателното и изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над
5000.00 /пет хиляди лева/ до първоначално предявеният размер от 8000.00 /осем
хиляди лева/ КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, представлявана от Главния
прокурор Сотир Цацаров, на основание чл.2, ал.1, т.3, предл.2 от ЗОДОВ, ДА ЗАПЛАТИ на ищеца А.Ю.К., ЕГН – ********** ***, сумата от 171.52 (сто седемдесет и един лева и петдесет и две
стотинки) - парично обезщетение за причинените му имуществени вреди вследствие на
незаконното му обвинение в извършване на престъпление по Досъдебно производство № 275 ЗМ – 196/ 2015г. по описа на РУ
на МВР Исперих, преписка вх.№ 352/ 2015г. на Районна прокуратура град Исперих, ведно със законната лихва върху претендираното обезщетение, считано от
09.02.2017г. до окончателното и изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над 171.52 (сто седемдесет и един лева и
петдесет и две стотинки) до първоначално предявеният
размер от 1000.00
/хиляда лева/ КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, представлявана от Главния
прокурор Сотир Цацаров, на основание чл.10, ал.3 от ЗОДОВ, ДА ЗАПЛАТИ на ищеца А.Ю.К., ЕГН – **********, сумата от 486.98 /четиристотин осемдесет и шест лева и деветдесет и
осем стотинки/ – направените от него разноски по производството,
вкл. заплатена проста ДТ за образуване на делото, възнаграждение за вещо лице и
адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА на осн. чл.77 от ГПК А.Ю.К.,
ЕГН – **********
ДА ЗАПЛАТИ по сметка на РС – Исперих за разноски по делото сумата 750.00
/седемстотин и петдесет лева/, представляваща възнаграждение за вещите лица по
назначената тройна съдебно-медицинска експертиза.
Решението подлежи на обжалване пред Разградски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :