Решение по дело №5080/2018 на Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№     

гр. Плевен, 23.11.2018 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, VІІІ състав, в публично заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНА ИЛИЕВА

 

при секретаря Лилия Димитрова като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 5080   по описа за 2018 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по повод на предявен от ЕТ „Х.– С.С.” ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя ***, срещу В.К.К. ЕГН **********,*** иск с правно основание чл.439 ГПК да бъде прието за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника сума в размер от 473,87 лева, за която е издаден изп. лист № 3476/01.06.2018 г. по гр. д. № 3438/2018 г. на РС - Плевен и за събирането на която е образувано изп. дело № 20184430400469 по описа на ДСИ при РС - гр. Плевен.

Твърди се в исковата молба, че  на 09.07.2018 г. ищецът е получил покана за доброволно изпълнение по изп. дело № 20184430400469 по описа на ДСИ при РС - гр. Плевен, образувано по искане на ответника В.К.К. за събиране на присъдените му по компенсация съдебни разноски в размер на 439,09 лв. въз основа на изп. лист № 3476/01.06.2018 г. по гр. д. № 3438/2018 г. на РС - Плевен. Излага, че по същото дело ответникът най свой ред е осъден да заплати на ищеца сумата 912,96 лв., за което се е снабдил с изп. лист № 2824/24.04.2018 г. по гр. д. № 3438/2018 г. на РС - Плевен. Сочи, че срещу паричното вземането на ответника в размер на 439,09 лв., предмет на изп. Дело № 20184430400469 на ДСИ ищецът има превишаващо насрещно парично вземане в размер на 912,96 лв. Твърди, че двете насрещни вземания са ликвидни и изискуеми, тъй като са установени с влезли в сила решения по гр.д. №3438/2018 г. на РС Плевен и по в.гр.д. №103/2018 г. на ОС Плевен и страните са се снабдили с изпълнителни листове. Излага, че качеството на насрещните вземания позволява между тях да се извърши прихващане при усл. на чл.103 и сл. от ГПК, след което в полза на ищеца остава вземане от ответника в размер на 473,87 лв. Сочи, че с изявление изх. № 25/09.07.2018 г., получено от ответника на 10.07.2018 г., ищецът е извършил извънсъдебно прихващане между двете насрещни парични вземания. Излага, че насрещните вземания са породени в един и същ момент - 04.04.2018 г., когато е постановено окончателното решение по в.гр.д. №103/2018 г. на ОС - Плевен, с което те са присъдени. Сочи, че съгл. чл.104, ал.2 от ЗЗД от този ден по-малкото вземане на ответника е изцяло погасено с прихващане. Твърди, че към 22.06.2018 г., когато е образувано изп. дело № 20184430400469 на ДСИ предявеното от ответника за принудително събиране вземане вече не е съществувало, тъй като е погасено с извършеното от ищеца прихващане, считано от 04.04.2018 г. Поради изложеното моли съда да уважи предявения иск. 

В проведеното по делото о.с.з. процесуалния представител на ищеца моли съда да уважи предявения иск и да му присъди разноски. Излага, че ответникът още с отговора на исковата си молба е посочил, че е извършил прихващанията на вземанията. Твърди, че в случай ответникът, въпреки че е прихванал сумата е образувал дело за принудителното й събиране, с което допълнително е увеличил задължението си.

В срока по чл.131 ГПК ответникът е депозирал отговор.  Счита, че искът е допустим, но неоснователен и недоказан по основание и размер. Твърди, че посоченото в исковата молба е неточно и не отразява реалната фактическа обстановка във връзка с процесното вземане в размер на 473.87 лв. Излага, че с оглед доброволно уреждане на дължимите суми между страните по делото и с цел избягване на заплащане на други адвокатски такси, такси за ЧСИ и държавни такива на 23.04.2018 г., след влизане в сила на решение по гр. д. № 3438/2018 г.  процесуалният му представител е изпратил по Еконт сумата 475 лв. главница - явяваща се разлика след прихващане на дължимите суми между страните по същото дело на ЕТ Х.- С.С. Сочи, че това е станало с разписка за прием на паричен превод № 71880001698936 / 23.04.2018 г. по описа на ЕКОНТ, като с друга разписка за прием на паричен превод № 71880001699845 / 23.04.2018 г по описа на ЕКОНТ са изпратени и 40 лв. за лихви по същото дело. Излага, че ищецът въпреки многократното ходене на служители на ЕКОНТ да му връчат парите с оглед доброволно уреждане на спора същата не ги е приел. Твърди, че посочените суми са му били върнати от ЕКОНТ 31.05.2018 г.  Излага, че с обезпечителна заповед от 12.07.2018 г. по настоящето дело е прихваната сумата, която ищецът му дължи по процесното дело и е образувано изп. дело за разликата - 473.87 лв и лихвата, която той е бил готов да плати.  Счита, че дължи лихва само до 23.04.2018 г., когато е изпратил паричния превод. Излага, че къч момента ЧСИ му е изпратил ПДИ, в която сочи, че освен дължимата сума следва да плати и 350 лв. адв. хонорар на адвоката за образуваното изп. дело и 176.94 лв. за ЧСИ. Счита, че не дължи търсените суми, с оглед неговото добросъвестно и уважително поведение спрямо държавните институции, съд, ЧСИ  вкл. и спрямо ищеца. Навежда доводи, че е положил всички усилия ищецът да си получи дължимата сума след прихващането още на 23.04.2018 г. Поради изложеното моли съда да отхвърли иска.

В проведеното по делото о.с.з. не се явява и не се представлява.

В нарочна писмена молба моли съда да отхвърли предявения иск. Сочи, че е направил всичко, което зависи от него за заплащане на дължимата сума в размер на 473,87 лева.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Установява се от приложената по делото ПДИ, изпратена до ищеца по делото, че същият е поканен в двуседмичен срок от връчване на поканата да заплати на ответника сума в размер на 439,09 лева, въз основа на издаден изпълнителен лист по гр.д. №3438/2017 г. по описа на ПлРС, ведно с разноските по делото.

Видно е от приложения по делото изпълнителен лист №3476/01.06.2018 г., по гр.д. № 3438/2017 г. е, че ЕТ „Х.– С.С.” е осъден да заплати на В.К.К. сумата от 439,09 лева, представляващи разноски за двете съдебни инстанции – по компенсация.

От приложения по делото изпълнителен лист №2824/24.04.2018 г., по гр.д. № 3438/2017 г. се установява, че В.К.К. е осъден да заплати на ЕТ „Х.– С.С.” сумата от 912,96 лева, на основание чл. 55, ал.1, пр.1 , представляваща получена без основание сума по РКО от 27.05.2013 г, 15.05.2015 г и 27.06.2016 г., ведно със законната лихва от 11.07.2017 г. до окончателното плащане на сумата.

Видно е от приложеното по делото Решение от 04.04.2018 г. по в.гр.д. №103/2018 г. по описа на ПлОС е как окончателно е решен спорът между страните и какви суми са присъдени на всяка една от тях.

По делото е приобщено и изявление за прихващане направено от ищеца по делото, получено от ответника, с което първия на основание чл.103 и сл. От ЗЗД заявява, че прави прихващане на двете насрещни вземания, присъдени с решение по в.гр.д. №103/2018 г. по описа на ПлОС до размера на по – малкото от тях, като след извършеното прихващане К. дължи на ЕТ „Х.– С.С.” сума в размер на 473,87 лева.

Установява се от приложените по делото разписки за доставка на парични суми, че ответникът е направил опит да плати на ищеца оставащата след прихващането сума в размер на 473,87 лева.

От приобщеното по делото решение от 24.08.2018 г. по в.гр.д. №597/2017 г. се установява, че е отменено постановлението на ЧСИ, с което ответникът е осъден да заплати разноски в размер на 350 лева и за сумата от 114,01 лева, поради факта, че не е станал причина за завеждане на делото.  

Видно е от приложеното по делото из.дело № №469/2018 г. по описа на ДСИ при ПлРС, че В.К. е подал молба за образуване на из. дело и предприемане на мерки за събиране на сумата по издадения изпълнителен лист №3476/01.06.2018 г., по гр.д. № 3438/2017 г.

Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:

Искът по чл.439 ГПК е способ за защита на длъжника срещу материалната незаконосъобразност на изпълнението, той е отрицателен установителен и има за предмет предприето от длъжника оспорване на изпълнението по образувано срещу него конкретно изпълнително дело. Надлежни страни по него са длъжникът и взискателят в изпълнителното производство.

По допустимостта:

Съдът следи служебно за правният интерес от предявения отрицателен установителен иск. Ищецът основава иска си на обстоятелства, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, следователно допустимостта на същия произтича от разпоредбата на чл. 439, ал.2 ГПК. Длъжникът в изпълнителното производство има интерес да установи, че не дължи сумите по изпълнителния лист, тъй като с положително решение по отрицателния установителен иск би могъл да постигне прекратяване на изпълнителното производство на основание чл. 433, ал.1, т.7 ГПК. Съдът счита обаче, че ищецът има правен интерес да води настоящия иск само до сумата от 439,09 лева, сумата с която сочи, че е извършил прихващането, а не за цялата претендирана сума в размер на 473,87 лева. Поради изложеното съдът счита, че производството по делото за иска за горницата над 439,09 лева до претендираните 473,87 лева следва да се прекрати като недопустимо, поради лиса на правен интерес.

По отношение на основателността на иска:

За основателност на предявената претенция, в тежест на ищеца е да докаже наличието на твърдените насрещни, ликвидни и изискуеми вземания между страните, както и, че валидно е извършено материалноправно прихващане до размера на по-малкото от тях, при наличие на всички законови предпоставки и изявлението за това е получено от ответника.

 В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване е да установи всички  положителни правоизключващи и правопогасяващи възражения по исковете, от които черпи благоприятни за себе си правни последици.

При така разпределената доказателствена тежест, съдът счита предявения иск за основателен по следните съображения:

       Няма спор и се установява от приобщеното изпълнително дело, че е налице образувано изпълнително производство от В.К. за събиране на сумата по издадения изпълнителен лист №3476/01.06.2018 г., по гр.д. № 3438/2017 г.

 Съгласно разпоредбата на чл. 103, ал.1 ЗЗД, когато две лица си дължат взаимно пари или еднородни и заместими вещи, всяко от тях, ако вземането му е изискуемо и ликвидно, може да го прихване срещу задължението си. При събраните доказателства е видно, че между страните са били налице насрещни, ликвидни /установени със СПН/ и изискуеми вземания.

 По делото е представено уведомление за прихващане на насрещни вземания, отправено от ищеца до ответника, с което е направено изрично изявление по смисъла на чл. 104 ЗЗД за прихващане на възникналите между страните насрещни вземания, с оглед постановеното съдебно решение, до размера на по-малкото от тях.  

 С оглед събраните доказателства, анализирани поотделно и в тяхната взаимовръзка, съдът счита, че ищецът надлежно е упражнил потестативното си право на извънсъдебно прихващане, чийто материален правопогасяващ ефект е настъпил с факта на отправяне на изявлението по реда на чл. 104, ал. 1 предл. първо ЗЗД, от който момент двете насрещни, изискуеми и ликвидни вземания следва да се считат за погасени. Предвид горното, предявеният иск се явява основателен.

За ирелевантни в производството по делото съдът счита направените възражения от ответника по делото, че се е опитал доброволно да плати дължимата от него сума след прихващането. Наведените възражения следва, а и са преценени при принудителното събиране на сумата от страна на ответника.

По делото своевременно е направено искане за присъждане на адвокатско възнаграждение. По отношение размера на същите и с оглед направеното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение съдът счита следното:

Видно от представеното по делото пълномощно и списък по чл.80 от ГПК, уговореното и заплатено в брой адвокатско възнаграждение, е в размер на 4000 лв. Съобразно нормата на  чл.7, ал.2, т. 1 от Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения за процесуално представителство за процесуално представителство, защита и съдействие по дела с интерес до 1000 лв. възнаграждението за процесуално представителство е в размер на 300 лв. Съдът като взе предвид фактическата и правната сложност на делото счита, че следва да бъде определено адвокатско възнаграждение в размер на минимума от 300 лева. Съобразно уважената част от иска в полза на ищеца следва да се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 277,98 лева . На същия следва да се присъди и сторени по делото разноски, свързани със заплащането на държавни такса в размер на 50 лева.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО В ОТНОШЕНИЯТА МЕЖДУ СТРАНИТЕ, че ЕТ „Х.– С.С.” ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя ***, НЕ ДЪЛЖИ НА В.К.К. ЕГН **********,*** сума в размер от 439,09 лева, за която е издаден изп. лист № 3476/01.06.2018 г. по гр. д. № 3438/2018 г. на РС - Плевен и за събирането на която е образувано изп. дело № 20184430400469 по описа на ДСИ при РС - гр. Плевен, на основание чл.439 ГПК.

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. №5080/2018 г. по описа на ПлРС, за горницата над признатата за погасена чрез прихващане сума от 439,09 лева до претендираната в размер на 473,87 лева, КАТО НЕДОПУСТИМО, поради липса на правен интерес.

ОСЪЖДА В.К.К. ЕГН **********,*** да заплати на ЕТ „Х.– С.С.” ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя ***, сторените деловодни разноски в размер на 327,98 лева, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.  

           Решението подлежи на обжалване пред ПлОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Решението на съда в частта, в която се прекратява производството по делото има характер на определение и подлежи на обжалване в едноседмичен срок от връчването му на страните.   

 

                                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: