РЕШЕНИЕ
№ 284
гр. Пловдив, 07.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на
втори февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Светлана Ив. Изева
Членове:Радостина Анг. Стефанова
Светлана Анг. Станева
при участието на секретаря Пенка В. Георгиева
като разгледа докладваното от Светлана Анг. Станева Въззивно гражданско
дело № 20225300500014 по описа за 2022 година
Въззивното производство е по реда на чл.258 и следващите във вр.
с чл.439, ал.1 ГПК.
Образувано е по постъпила въззивна жалба, подадена от Н. Д. А.
от ***, ЕГН **********, чрез адв. Е.И., срещу решение №1940/01.11.2021 г.
по гр.дело №11498/2020 г. на РС - Пловдив, ХХ гр. състав, с което е
отхвърлен предявеният от Н.А. против „Водоснабдяване и канализация“
ЕООД, ЕИК *********, иск с правно основание чл.439 от ГПК, за признаване
за установено, че ищцата, в качеството на наследник на П.А.А., не дължи на
ответника като погасени поради давност, половината от сумите, за които е
издаден изпълнителен лист на 09.10.2013 г. по ч.гр.д. №14289/2013 г. по описа
на ПРС, ХIII гр.с., въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК както следва: 663.88 лв. – главница, представляваща дължима
сума за доставка на питейна и отведена канална вода за периода от 09.01.2006
г. до 01.08.2013 г., ведно със законната лихва от 04.09.2013 г. до изплащане на
вземането, както и сумата от 16.90 лв. държавна такса и 75 лв. адвокатски
хонорар. А. е осъдена да заплати на „ВиК“ ЕООД направените по делото
разноски в размер на 280 лв.
Във въззивната жалба се излагат съображения за неправилно
приложение на материалния закон. Неправилно е прието, че не е изтекла
предвидената от закона давност, като се излагат подробни съображения в тази
насока. Иска се отмяна на решението и постановяване на ново, с което да
1
бъде уважен иска, като се присъдят и разноските по делото.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от
насрещната страна, като се излагат съображения, че жалбата е неоснователна,
обжалваното решение е правилно и законосъобразно и следва да се потвърди,
а на страната да се присъдят разноските във въззивното производство.
Пловдивският окръжен съд, въззивно гражданско отделение,
V граждански състав, като прецени събраните по делото доказателства,
намира следното:
Въззивната жалба е депозирана в законоустановения срок,
изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу съдебен акт, подлежащ
на въззивно обжалване, поради което се явява процесуално допустима и
следва да се разгледа по същество.
При служебната проверка на основание чл.269 от ГПК се
констатира, че решението е валидно - постановено е в рамките на
правораздавателната компетентност на съдилищата по граждански дела, и
допустимо – съдът се е произнесъл по иск, с който е бил сезиран – по
предмета на делото, правилно изведен въз основа на въведените от ищеца
твърдения и заявения петитум. Правилно е дадена материално – правната
квалификация на иска. Налице са всички положителни и липсват отрицателни
процесуални предпоставки за постановяване на решението.
Въззивната проверка за правилност се извършва на решението
само в обжалваната част и само на поддържаните основания. Настоящият
състав при служебната си проверка не констатира нарушения на императивни
материално-правни норми, които е длъжен да коригира, и без да има изрично
направено оплакване в тази насока съгласно задължителните указания,
дадени с ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Настоящата инстанция, като съобрази доводите на страните,
съгласно правилата на чл.235, ал. 2 вр. чл. 12 от ГПК, и предвид релевираните
в жалбата въззивни основания, прие за установено следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с иск с правно основание чл.
439, ал.1 ГПК.
В исковата молба се твърди, че през 2013 г. ответникът образувал
ч.гр.д. №14289/2013 г. и се снабдил с изпълнителен лист срещу наследодателя
на ищцата П.А.А.. През 2016 г. е образувано изпълнително дело №67/2016 г.
на ЧСИ Драгомира Митрова. В хода на изпълнителното производство А.
починал. Ищцата, в качеството на наследник, е конституирана по
изпълнителното дело като длъжник. Заявлението за издаване на заповед за
изпълнение е входирано на 04.09.2013 г., като от тази дата е започнала да тече
нова погасителна давност за вземането на кредитора. Вземанията, за които е
издаден изпълнителния лист, се погасяват с изтичане на тригодишна давност.
За периода от 04.09.2013 г. до 04.09.2016 г. не са предприети валидни
изпълнителни действия, прекъсващи погасителната давност. В молбата за
образуване на изпълнително дело не е посочен изпълнителен способ, липсва и
2
възлагане по чл.18 ЗЧСИ, като, макар и депозирана на 21.01.2016 г., същата
не прекъсва погасителната давност. Счита, че сумите 663.88 лв. главница за
периода от 09.01.2006 г. до 01.08.2013 г., ведно със законната лихва, както и
сумата от 16.90 лв. държавна такса и 75 лв. адвокатски хонорар са погасени
по давност. Иска се да се признае за установено, че не дължи посочените
суми, като се присъдят и разноски.
Ответникът „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД в срока за
отговор на исковата молба изразява становище за неоснователност на
предявения иск, тъй като е налице прекъсване на погасителната давност, с
оглед предприетите изпълнителни действия, като излага подробни
съображения в тази насока. Претендира разноски.
От събраните по делото доказателства от състава на районния съд
е прието за установено следното:
Безспорно е по делото, че жалбоподателката (ищца в
първоинстанционното производство) е наследник – съпруга на П.А.А.,
починал на *** г. Същият е оставил и друг наследник – дъщеря М.А..
Срещу А. на 09.10.2013 г. е издаден изпълнителен лист въз основа
на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК №8819/09.09.2013 г. по ч.гр.д.
№14289/2013 г. на ПдРС, ХIII гр.с., за заплащане на „ВиК“ ЕООД сумата от
1327.75 лв. главница, 362.08 лв. лихва за периода от 09.06.2006 г. до
01.08.2013 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на
заявлението – 04.09.2013 г. до изплащането, 33.80 лв. държавна такса и 150
лв. адвокатски хонорар.
Въз основа на молба и приложения изпълнителен лист е
образувано изпълнително дело №67/2016 г. на ЧСИ Драгомира Митрова, рег.
№828 с район на действие района на ОС Пловдив.
Съдът е приел, че спорът по делото се концентрира върху въпроса
погасени ли са процесните суми в рамките на висящия изпълнителен процес
за тяхното събиране.
Прието е, че с предявяването на иска по чл. 439 ГПК длъжникът
оспорва изпълнението, а съгласно чл. 439, ал. 2 ГПК искът може да се
основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в
производството, по което е издадено изпълнителното основание. Искът по
своя предмет е отрицателен установителен и има за цел за отрече
съществуването на изпълняемо право. В това производство ищецът може да
навежда всички правопогасителни, правоотлагащи, правопрекратяващи
възражения, основани на факти, непреклудирани в производството по
издаване на изпълнителното основание. Претенцията на длъжника следва да
се основава на ново твърдение за настъпил факт, а не на липса на такъв,
доколкото основанието на ответника вече е било доказано и удостоверено с
изпълнителното основание. Тези съображения са съобразени с трайната
съдебна практика.
В производството по издаване на заповед за изпълнение,
3
законодателят е предвидил редица средства за защита на длъжника. Съгласно
чл.414, ал.1 ГПК длъжникът може да възрази срещу заповедта за изпълнение,
от което следва правото на кредитора съгласно чл. 415 ГПК да предяви иск за
установяване на вземането си. Когато обаче възражение не е подадено,
респективно е уважен предявеният от кредитора иск с правно основание чл.
422, ал. 1 ГПК, заповедта за изпълнение влиза в законна сила – арг. чл. 416
ГПК. Изпълнителният лист се издава въз основа на влязлата в сила заповед за
изпълнение и следователно изпълнителното основание се ползва със
стабилитет. Затова неподаването на възражение по чл. 414, ал. 1 ГПК,
оттеглянето му или влизане в сила на съдебното решение по иска с правно
основание чл. 422, ал.1 ГПК имат за последица създаване на стабилитет за
заповедта за изпълнение. В случая, издадената заповед за изпълнение на
парично задължение и издадения въз основа на нея изпълнителен лист по
ч.гр.д. № 14289/2013 г. по описа на Районен съд - Пловдив, се ползват с
посочените по-горе правни последици. Именно поради това искът по чл. 439
ГПК може да се основа само на факти, настъпили след стабилизирането на
изпълнителното основание, послужило за реализиране на принудителното
удовлетворяване на кредитора.
Оспорването на фактите и обстоятелствата, относими към
ликвидността и изискуемостта на вземането, които са били известни на
ищцата и тя е могла да посочи в срока за възражение по чл. 414, ал. 1 ГПК, се
преклудира. Съгласно Тълкувателно решение № 3/2011 г. от 18.05.2012 г. на
ОСГТК на ВКС, плащанията за доставка на питейна вода и отвеждане на
канална вода, представляват по своя характер периодични платежи, чиято
изискуемост настъпва през определен интервал от време с определяем размер
на плащанията, поради което същите са погасяват с изтичане на по-кратката
тригодишна давност. С кратка давност се погасяват и вземанията за
обезщетение за забава– чл.111, б. „б“ и б. „в“ ЗЗД. Тригодишната давност се
прилага и по отношение на обезщетението за забавено плащане и на
разноските. При периодичните месечни платежи, падежът настъпва с
изтичане срока за плащане на всяка месечна вноска. Считано от този момент
започва да тече погасителната давност съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД. С
предприемане на действия на принудително изпълнение, давността се
прекъсва, съгласно чл. 116, б. „в“ ЗЗД, а след прекъсването, съгласно чл. 117,
ал. 1 ЗЗД, започва да тече нова тригодишна давност.
Съдът е приел, че вземането, установено с влязла в сила заповед за
изпълнение поради неподаване на възражение в срока по чл. 414 ГПК, се
ползва с известен стабилитет, като не може да се оспорва на основания, които
са могли да бъдат релевирани в заповедното производство и в този смисъл
подобни доводи са преклудирани. Според съда, позовавайки се на трайната
практика на ВКС, този стабилитет не може да се приравни на сила на
пресъдено нещо, поради което и срокът за погасяване вземането по давност
не е петгодишен на основание чл. 117, ал.2 ЗЗД. С петгодишен давностен срок
се погасяват само вземанията, които са били предмет на установяване в
4
рамките на същинско двустранно спорно исково производство, какъвто не е
настоящият случай предвид липсата на предявяван иск по чл. 42 ГПК.
Позовава се на решение № 94 от 27.07.2010 г. на ВКС по т. д. № 943/2009 г., I
т. о., ТК, решение № 42/26.02.2016 г., по гр.д. № 1812 по описа за 2015 г. IV
г.о., решение № 139 от 28.08.2013 г. по т. д. 98/2012 г. на ВКС, II т.о. и ТР №
2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, което приравнява заповедното производство на
производствата по издаване на изпълнителен лист на несъдебно изпълнително
основание по ГПК (отм.) относно последиците, свързани с давността. Този
извод не се споделя от настоящия състав.
Според изложеното в мотивите към ТР №3/18.05.2012 г. по т.д.
№3/2011 г. на ВКС, ОСГТК, вземанията на водоснабдителните дружества
съдържат признаците на понятието периодични плащания по смисъла на
чл.111, б.В от ЗЗД и за тях се прилага тригодишната давност. Касае се за
повтарящи се задължения за предаване на пари, имащи единен
правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени
интервали от време.
Това правило обаче не се прилага за признатите по съдебен ред
вземания, тъй като според чл.117, ал.2 ЗЗД, ако вземането е установено със
съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет години.
Както е посочено в определение №480/27.07.2010 г. по ч.гр.д.
№221/2010 г. на ВКС, IV г.о., съществуването на вземането, по което е
издадена заповедта за изпълнение, не е установено със сила на присъдено
нещо, но законодателят е преклудирал възраженията срещу основателността
на претенцията със срока за възражение по чл. 414, ал. 1 ГПК. Ако длъжникът
не възрази в срок, заповедта влиза в сила и на практика се получава ефект,
близък до силата на присъдено нещо, защото единствената възможност за
оспорване на самото вземане са основанията по иска с правно основание чл.
424 ГПК. Извън тях и след срока по чл. 424, ал. 2 ГПК длъжникът не може да
се ползва от друга форма на искова защита, с която да оспорва самото
вземане. В този смисъл са и определение №956/22.12.2010 г. по ч.т.д.
№886/2010 г. на ВКС, I т.о.; определение №443/30.07.2015 г. по ч.т.д.
№1366/15 г. на ВКС, II т.о. С решение №6/21.01.2016 г. по т.д. №1562/2015 г.
на ВКС, I т.о., е прието, че задължителната практика на ВКС е, че при всички
хипотези на чл.416 ГПК, настъпва стабилитет на заповедта за изпълнение по
чл.410 ГПК, а изпълнителната сила на заповедта за изпълнение по чл.418 ГПК
се стабилизира окончателно, тъй като по новия процесуален ред заповедите за
изпълнение влизат в сила /за разлика от несъдебните изпълнителни основания
по чл.237 ГПК-отм./ и оспорването на фактите и обстоятелствата, относими
5
към ликвидността и изискуемостта на вземането, се преклудират (решение
№781 от 25.05.2011 г. по гр.д. № 12/2010 г. на ВКС, ІІІ г.о.). Преклудират се и
възраженията срещу основателността на претенцията. С изтичането на срока
по чл.414 ГПК и влизане в сила по реда на чл.416 ГПК на заповедта за
изпълнение всяко възражение на длъжника, че вземането не съществува, е
преклудирано и не може да бъде заявено с нов иск (решение №207 по гр.д.
№7030/2014 г. на ВКС, ІV г.о.) извън специалните хипотези на чл.424 и чл.439
ГПК. Предвидените специални способи за защита на длъжника след влизане в
сила на заповедта за изпълнение /исковете за оспорване на вземането, които
могат да се основават само на новооткрити писмени доказателства или нови
писмени доказателства, респ. на факти, настъпили след издаването /
обосновават извода, че при настъпване, респективно - стабилизиране
изпълнителната сила на заповедта за изпълнение по отношение на
материализираното в нея вземане, то не може да се оспорва от длъжника по
съображения, твърдения и факти, които е могъл и е следвало да заяви преди
влизането в сила. Резултат на стабилитета на заповедта за изпълнение и
преклудиране на възможността да се оспорват посочените факти и
обстоятелства, е недопустимостта на последващ процес, основан на факти,
несъвместими с материалното право, чието съществуване е установено с
влязлата в сила заповед. Тези факти са обхванати от преклудиращото
действие на заповедта и са изключени от съдебна проверка. Ако длъжникът е
разполагал с възражения срещу правото, установено със заповедта, но не ги е
упражнил надлежно и в срок, те се преклудират. В това се изразява
пресичащото действие на заповедта по отношение на фактите, съществували
до проявлението на изпълнителната сила, съответно - стабилизирането .
Преклузията е важима и за възраженията на длъжника в процеса по реда на
чл.422 ГПК. Ако пропусне възраженията си, правото да ги въведе в нов
процес е изчерпано /т.17 на ТР №4/2013г. на ОСГТК на ВКС и решение
№129/09.01.2015 г. по т.д. №469/2012 г. на ВКС, І т.о./.
Ето защо настоящата инстанция прие, че в разпоредбата на чл.117,
ал.2 ЗЗД под „решение“ се има предвид всеки акт на съда (влязло в сила
решение или заповед за изпълнение). Според трайната съдебна практика,
давността е тригодишна само в случаите, когато в законова норма е
предвидена такава (напр. при издаден изпълнителен лист въз основа на запис
на заповед - с нормата на чл.531, ал.1 във връзка с чл.537 ТЗ е регламентирана
6
тригодишна давност от падежа за погасяване на исковете по записа на
заповед срещу издателя – решение №139/28.08.2013 г. по т.д. №98/2012 г. на
ВКС, II т.о.; решение №94/27.07.2010 г. по т.д. №943/2009 г. на ВКС, I т.о. и
др.). Идентично е и виждането в решение № 37 от 24.02.2021 г. по гр.д. №
1747/2020 г. на ВКС, IV г.о., с което е прието, че когато влиза в сила
заповедта за изпълнение, започва да тече новата петгодишна давност за
вземанията, установени със сила на пресъдено нещо, като е поставен знак за
равенство между влезлите в сила заповеди за изпълнение и влезлите в сила
съдебни решения.
Съдът е приел, че при разглеждане на твърденията на ищцата, че
вземането е погасено по давност в рамките на образувания срещу нея
изпълнителен процес, следва да се съобразят задължителните указания,
дадени с ТР № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Настоящият състав напълно се
солидаризира с посоченото. В изпълнителния процес давността не спира,
защото кредиторът може да избере дали да „действа” (да иска нови
изпълнителни способи, защото все още не е удовлетворен), или да „не
действа” (да не иска нови изпълнителни способи). Относно прекъсването на
давността се прие, че при изпълнителния процес давността се прекъсва
многократно - с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с
извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния
способ. Искането от взискателя да бъде приложен определен изпълнителен
способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го
приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с
предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. За разлика
от изпълнителното дело, ищецът няма нужда да поддържа висящността на
исковия процес, но трябва да поддържа със свои действия висящността на
изпълнителния процес като внася съответните такси и разноски за
извършването на изпълнителните действия, изграждащи посочения от него
изпълнителен способ (извършване на опис и оценка, предаване на описаното
имущество на пазач, отваряне на помещения и изнасяне на вещите на
длъжника и др.), както и като иска повтаряне на неуспешните изпълнителни
действия и прилагането на нови изпълнителни способи. Прекъсва давността
предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен
изпълнителен способ (независимо от това, дали прилагането му е поискано от
взискателя и/или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител
7
по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на
изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на
кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане,
извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването
и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от
проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни
действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело,
изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването
на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки,
набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за
определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение,
плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др. Искането на
кредитора за прилагане на определен изпълнителен способ само по себе си е
достатъчно за прекъсване на давността, независимо дали действия по
реализирането му са предприети от ЧСИ. За нуждите на преценката дали
изпълнителното производство е прекратено на основание чл. 433, ал.1, т.8
ГПК и дали вземането на кредитора е погасено по давност е без значение дали
искането от взискателя за предприемане на определен изпълнителен способ е
последвано от извършването на валидни изпълнителни действия, както и дали
те са били успешни. От значение е кредиторовата пасивност, респективно
активност. В случай на процесуална активност на кредитора, ако той е
поддържал висящността на изпълнителния процес с регулярни искания за
прилагане на нови изпълнителни способи, той не следва да бъде
санкциониран с прекратяване на производството и с обявяване на вземането
му за погасено по давност, поради евентуално бездействие на съдебния
изпълнител или безуспешност на посочения изпълнителен способ.
От приложеното изпълнително дело № 67/2016 г. по описа на ЧСИ
Драгомира Митрова, с рег. № 628 на КЧСИ, с район на действие – района на
Окръжен съд – Пловдив, се установява, че е присъединено към изп.д.
№117/2008 г. по описа на същия ЧСИ с постановление от 25.01.2016 г.
Заверено копие от делата е приложено към първоинстанционното дело.
Изпълнителното производство в случая е образувано на
25.01.2016 г. (постановление на л.188), изискани са различни справки. С
молба от 01.03.2016 г. (л.194) е поискано от взискателя конституирането на
наследниците на П.А., налагане на запори и възбрана, насрочване на опис на
движими вещи в жилищата на длъжниците. С протокол (л.195) от 07.03.2016
8
г. са конституирани наследниците на починалия длъжник - жалбоподателката
и нейната дъщеря.
С нова молба от 29.05.2017 г. (л.220) кредиторът е поискал освен
проучване на имуществото на новите длъжници, и извършване на опис на
движими вещи в жилищата им.
Съдът е приел, че с молба от 28.08.2018 г. /л.231/ е прекъсната
давността, тъй като е поискано извършването на конкретни изпълнителни
действия. Настоящият състав счита, че това е направено в един по – ранен
момент – още на 01.03.2016 г., доколкото са посочени още в този момент
конкретни изпълнителни способи. Не се установява ЧСИ да е констатирал
нередовност и причините, поради които не е предприел действия. Факт е, че
запорните съобщения са изпратени на 10.09.2018 г., като на гърба на
изпълнителния лист /л.184/ са посочени датите на осъществените в полза на
взискателя плащания - общо шест, първото на 26.11.2018 г., а последното на
07.05.2019 г. Плащанията сочат на успешно проведено принудително
изпълнение.
На 04.10.2018 г. е подадена молба /л.240/ от взискателя до ЧСИ, с
посочен изпълнителен способ, който прекъсва давността, а именно искане да
се извършат описи и продажба на движими вещи, които ще се намерят в
жилищата на наследниците.
На 17.10.2018 г. /л.252/ ЧСИ е наложил възбрана върху недвижим
имот – собственост на Н.А., както и запор върху трудовото възнаграждение,
като възбраната е вписана на 18.10.2018 г.
На 13.08.2020 г. е подадена нова молба /л.280/ от взискателя до
ЧСИ, с посочен изпълнителен способ, който прекъсва давността, а именно:
направено е искане да се извърши справка на банковите сметки на
длъжниците и в случай, че имат такива – да се наложи запор върху банковите
им сметки, както и да се извършат описи и продажба на движими вещи, които
ще се намерят в жилищата на наследниците.
На 21.08.2020 г. /л.282/ ЧСИ е наложил запор върху банковата
сметка на длъжника Н. Д. А..
Както е посочено в мотивите към т.10 от ТР №2/26.06.2015 г., не
са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на
9
изпълнителното дело, изпращането и връчването на ПДИ, проучването на
имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето
на документи, книжа и др., назначаване на експертиза за определяне на
непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащане въз
основа на влязлото в сила разпределение и др. От друга страна давността
прекъсва с предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на
определен изпълнителен способ – насочване на изпълнението чрез налагане
на запор или възбрана, присъединяване на кредитора, възлагане на вземане за
събиране или вместо плащане, извършване на опис и оценка на вещ,
назначаване на пазач и др.
В случая не е налице бездействие на кредитора, тъй като от него е
искано извършване на изпълнителни действия. Според решение №37 от
24.02.2021 г. по гр.д. № 1747/2020 г. на ВСК, IV г.о., ако искането на
кредитора е направено своевременно, но изпълнителното действие не е
предприето от надлежния орган преди изтичането на давностния срок по
причина, която не зависи от волята на кредитора, давността се счита
прекъсната с искането, дори то да е било нередовно, ако нередовността е
изправена надлежно по указание на органа на изпълнителното производство.
В случая не е налице бездействие на кредитора, не е изтекла предвидената в
закона петгодишна давност. Както правилно е посочено и от
първоинстанционния съд, не съществуват две отделни действия, респективно
– молби от взискателя за извършване на изпълнителни действия, прекъсващи
давността, между които да е изтекъл срок, по-голям от две години, поради
което и не е настъпила перемпция по смисъла на чл. 433, ал.1, т. 8 ГПК.
По изложените съображения искът е неоснователен и правилно е
отхвърлен като такъв. Решението на първоинстанционния съд е правилно и
законосъобразно и следва да се потвърди, макар и по различни (относно
давността) съображения, а жалбата – да се остави без уважение.
С оглед изхода на делото – отхвърляне на жалбата, не следва да се
присъждат разноски в полза на жалбоподателя. Ответната страна е поискала
присъждане на разноски в размер на 200 лв. за юрисконсултско
възнаграждение. Не е направено възражение от въззивника, като следва да се
присъди претендираната сума съгласно приложения списък на разноските.
Воден от гореизложеното, Пловдивският окръжен съд,
V граждански състав,
РЕШИ:
10
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение №1940/01.11.2021 г.,
постановено по гражданско дело №11498/2020 г. по описа на Районен съд -
Пловдив, ХХ граждански състав.
ОСЪЖДА Н. Д. А., ЕГН **********, от ***, да заплати на
„Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление град Пловдив, бул. Шести септември №250,
юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 (двеста) лева.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11