№ 46238
гр. София, 31.12.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесет и първи декември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ
като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело
№ 20231110154393 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на ГЛАВА XIII ГПК (Общ исков процес)
Производството е образувано по искова молба с вх. №
274479/04.10.2023 г., от И. Г. Ц., С ЕГН: **********, С АДРЕС: ГРАД
СОФИЯ. Ж.К. „....", ЕТ. 3, АП. 21, чрез адв. В. П. Н. ,със съдебен адрес : град
София, ул. ,......., партер, тел. 02/85...... 0888......... срещу „Т С“ ЕАД, ЕИК
............., представлявано от А А - Изпълнителен директор и И. И Е
председател на УС, с която е предявен отрицателен установителен иск с
правна квалификация чл.439 ГПК, с който се иска да бъде установено, че
ищецът - И. Г. Ц., не дължи по отношение на ответника „Т С“ ЕАД следното
вземане, установено с влязла в сила заповед за изпълнение по ч. гр. дело
№9648/2012г., по описа на СРС, 89-и с-в, въз основа на която е издаден
изпълнителен лист от 13.07.2012год., а именно: сумата в размер на 1598,34
лева -главница за доставена топлинна енергия за периода м.11.2007г. -
м.04.2011г., ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от
18.05.2012г. до окончателно изплащане на вземането, сумата от 388,65 лева -
лихва за периода 31.12.2007г. - 06.04.2012г., както и 89,74 лева - сторени
съдебни разноски, поради погасяване на вземането по давност и
респективно на възможността за неговото принудително изпълнение.
В исковата молба са изложени обстоятелства, че било образувано
изпълнително дело (ИД) по молба на взискателя „Т С ЕАД, въз основа на
изпълнителен лист, издаден на 13.07.2012г., по ч. гр. дело №9648/2012г., по
описа на СРС, 89-и с-в, по силата на който Н К Ц.а и Г Ц. Ц. /наследодател на
ищеца/ са осъдени да заплатят разделно на „Т С ЕАД следните суми, а
именно: 3196,67 лева - главница за доставена топлинна енергия за периода
м.11.2007г. - м.04.2011п, ведно със законната лихва за забава върху
главницата, считано от 18.05.2012г. до окончателно изплащане на вземането,
1
сумата от 777,30 лева - лихва за периода 31.12.2007г. - 06.04.2012г., както и
179,48 лева - сторени съдебни разноски.
Твърди се, че след образуване на изпълнителното производство Н Ц.а
заплаща изцяло своето задължение и делото бива приключено спрямо нея.
Впоследствие Г Ц. почива, а като длъжник, на негово място, бива
конституиран единственият му наследник по закон - И. Ц., който е ищец.
Посочва се, че срещу ищеца, в качеството му на наследник на Г Ц. Ц., е
образувано и се води изпълнително дело №20128440402698 на ЧСИ С Я
Считам, че вземането се явява погасено по давност, поради което не
може да бъде предмет на принудително изпълнение. Излага подробни правни
съображения, че погасителното давност на вземането е три годишни, тъй като
е въз основа на издаден изпълнителен лист (ИЛ), а последното изпълнително
действие, което прекъсва давността е осъществено на 14.11.2014 г. Сочи, че
чак на 26.06.2018 г. не са извършвани изпълнителни действия. Твърди, че в
периода от 14.11.2014 г. до 26.06.2018 г. не е прекъсвана или спирана
давността.
Претендира разноски. Моли делото да се гледа в тяхно отсъствие.
Като писмени доказателства и доказателствени средства представя
следните документи: 1. Изпълнителен лист от 13.07.2012г. по ч. гр. д.
№9648/2012г., по описа на СРС, 89-и с-в; 2. Покана за доброволно
изпълнение; 3. Удостоверение за наследници
В срока по чл.131 ГПК, оспорва иска. Моли съда да открие
производство по чл.51 ЗН, с което съдът да даде подходящ срок на ищеца да
заяви дали приема наследството или не. Оспорва да е настъпила погасителна
давност. Счита, че същата е петгодишна, поради наличието на влязла в сила
заповед за изпълнение. Излага твърдения, че действия, които прекъсват
давност са извършени през 2012 г., 2014, г., 03.02.2016 г., 10.02.2017 г., 2018
г., 03.12.2019 г., 09.04.2019 г. до 24.07.2019 г било спряно, 28.10.2021 г.,
17.07.2023 г., 18.08.2023 г. Твърди, че петгодишна давност започва да тече от
26.06.2015 г. с оглед постановено тълкувателно решение т.10 от ТР
2/26.06.2016 г. по тълк. д. № 2/2013 на ОСГТК на ВКС за частична отмяна на
ППВС 3/18.11.1980 г. Моли съда да изиска изпълнително дело
20178410408268 по описа на ЧСИ Н М с рег. № 841 на КЧСИ. Моли съда да
отхвърли исковата молба. Прави искане делото да се гледа в негово
отсъствие. Поави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение. Претендира разноски. Представя списък по чл.80 ГПК.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид изложеното в ИМ,
нейното уточнение и ОИМ, приема следното от фактическа и правна
страна:
По представителната власт
Ищецът се представлява от адв. В. Н. за всички инстанции, съгласно
представено пълномощно (л.9 от делото).
2
Ответникът се представлява от юрисконсулти, на основание чл. 30 вр.
чл.32, т.3 ГПК.
По държавната такса
Цената на двата иска е 2 076.73 лева, поради което на основание чл.1
ТДТССГПК, държавната такса е в размер на 83.07 лева, която сума е внесена
(л.17 от делото).
По редовността на ИМ
На този етап, съдът приема, че исковата молба е редовна, съдържа
всички реквизити по чл.127-128 ГПК, изключение на чл.128, т.2 ГПК. Ето
защо следва да се съобщи проект за доклад по делото
По доказателствата
Страните са представили към исковата молба и отговора на исковата
молба писмени доказателства и доказателствени средства, които са
допустими, относими и необходими за правилното решаване на повдигнатия
пред съда правен спор, поради което следва да бъдат допуснати като писмени
доказателства и доказателствени средства.
Съдът приема, че искането на ответника да изискване на
изпълнителното дело е допустимо, относимо и необходимо. Ето защо следва
същото да се изиска.
По производството по чл.51 ЗН
Разпоредбата на чл.48 ЗН въвежда оборима презумпция, че наследникът
е приел наследството (Решение № 437 от 17.01.2012 г. на ВКС по гр. д. №
70/2011 г., III г. о., ГК ). Ето защо в тежест на ищеца е да докаже, че се
отказал от наследството или не го и приел.
В тежест на ответника е да докаже, че ищецът е приел наследството с
конклуденти действия – получаване на пенсия, апартамент, теглене на пари
от банки, разпродажба на имущество и др., тъй като при направено приемане
на наследство, отказът е нищожен.
Въпреки изложеното, съдът приема, че наследството все още може да не
е прието или ищецът да не се отказал от него, поради което следва да се
открие производство по чл.51 ЗН като се определи едномесечен срок на
ищеца, считано от получаване на съобщението, в който изрично писмено да
заяви по делото дали приема или се отказва от наследството на Г Ц. Ц. и Н К
Ц.а. Следва да му се укаже, че ако в определения срок не подаде отговор,
дали приема, или се отказва от оставеното наследство, губи правото да
приема наследството и отказът му бъде вписан в особената книга по чл. 49,
ал. 1 ЗН при СРС.
Предварителни въпроси
Въпреки, че е предявен установителен иск, поради което, съдът
служебно следва да прикани страните да уредят спора доброволно – чрез
съдебна спогодба, медиация или друг алтернативен способ за доброволно
3
решаване на спора или един от способите по ГПК – признаване на иска,
признаване на факти, неприсъствено решение и др., като им укаже, че
доброволното и извънсъдебно уреждане на отношенията е най -
взаимноизгодният за тях начин за разрешаване на спора, както и че в открито
съдебно заседание може да се сключи съдебна спогодба с изпълнителна сила
и изчистване на спорните предмети, обстоятелства в претендираните суми.
При приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна
такса се връща на ищеца, т.е. същата се определя върху 2 % от пазарната
цена. Разноските по производството и по спогодбата остават върху страните,
както са ги направили, ако друго не е уговорено.
С оглед принципа за процесуална икономия (чл.13 ГПК) съдът следва
да прикани страните да използват Единния портал за електронно правосъдие
(ЕПЕП) и електронна поща за призоваване и размяна на книжа с оглед
разпоредбите чл.44 ГПК и ЗЕДЕУУ и да се укаже на страните и техните
процесуални представители, че при избор за призоваване и размяна на книжа
по електронната поща се прилагат разпоредбите на чл.8 ЗЕДЕУУ, чл.41а
ГПК, като удостоверяването на получаване от страните се извършва
задължително с потвърждение от страните, че съобщението е получено
(чл.44, ал.3, т.3 ГПК).
С оглед разпоредбата на чл.102з, ал.3 ГПК съдът следва да укаже на
страните и техните процесуални представители, че ако изпращат до съда
книжа, които следва да бъдат разменени до другите участници по делото,
които не са заявили, че желаят да получат електронни изявление от съда и не
са задължени да получават такива, следва да заплатят предварително такса на
брой страници, определена с тарифата по чл.73, ал.3 ГПК, а именно 0,10 лева
за всяка страница, а ако фотокопието е повече от 50 страници – за всяка
следваща по 0.07 лева, на основание чл.23 ТДТССГПК.
С оглед изложеното, делото следва да бъде насрочено в едномесечен
срок, като първата свободна дата е 18.03.2024 година от 10.15 часа , за която
дата да се призоват страните, като им се връчи препис от настоящото
определение.
Воден от горното, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
СЪОБЩАВА, на основание чл. 140 ГПК вр. чл. 146 ГПК, следния
проект за доклад на делото:
Страни, предмет и правна квалификация, чл.146, ал.1, т.1 ГПК –
Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и
възражения:
Производството е образувано по искова молба с вх. № 274479/04.10.2023 г., от И. Г.
Ц., С ЕГН: **********, С АДРЕС: ГРАД СОФИЯ. Ж.К. „....", ЕТ. 3, АП. 21, чрез адв. В. П.
Н. ,със съдебен адрес : град София, ул. ,......., партер, тел. 02/85...... 0888......... срещу „Т С“
4
ЕАД, ЕИК ............., представлявано от А А - Изпълнителен директор и И. И Е председател
на УС, с която е предявен отрицателен установителен иск с правна квалификация чл.439
ГПК, с който се иска да бъде установено, че ищецът - И. Г. Ц., не дължи по отношение на
ответника „Т С“ ЕАД следното вземане, установено с влязла в сила заповед за изпълнение
по ч. гр. дело №9648/2012г., по описа на СРС, 89-и с-в, въз основа на която е издаден
изпълнителен лист от 13.07.2012год., а именно: сумата в размер на 1598,34 лева -главница за
доставена топлинна енергия за периода м.11.2007г. - м.04.2011г., ведно със законната лихва
за забава върху главницата, считано от 18.05.2012г. до окончателно изплащане на вземането,
сумата от 388,65 лева - лихва за периода 31.12.2007г. - 06.04.2012г., както и 89,74 лева -
сторени съдебни разноски, поради погасяване на вземането по давност и респективно на
възможността за неговото принудително изпълнение.
В исковата молба са изложени обстоятелства, че било образувано изпълнително дело
(ИД) по молба на взискателя „Т С ЕАД, въз основа на изпълнителен лист, издаден на
13.07.2012г., по ч. гр. дело №9648/2012г., по описа на СРС, 89-и с-в, по силата на който Н К
Ц.а и Г Ц. Ц. /наследодател на ищеца/ са осъдени да заплатят разделно на „Т С ЕАД
следните суми, а именно: 3196,67 лева - главница за доставена топлинна енергия за периода
м.11.2007г. - м.04.2011п, ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от
18.05.2012г. до окончателно изплащане на вземането, сумата от 777,30 лева - лихва за
периода 31.12.2007г. - 06.04.2012г., както и 179,48 лева - сторени съдебни разноски.
Твърди се, че след образуване на изпълнителното производство Н Ц.а заплаща изцяло
своето задължение и делото бива приключено спрямо нея. Впоследствие Г Ц. почива, а като
длъжник, на негово място, бива конституиран единственият му наследник по закон - И. Ц.,
който е ищец.
Посочва се, че срещу ищеца, в качеството му на наследник на Г Ц. Ц., е образувано и
се води изпълнително дело №20128440402698 на ЧСИ С Я
Считам, че вземането се явява погасено по давност, поради което не може да бъде
предмет на принудително изпълнение. Излага подробни правни съображения, че
погасителното давност на вземането е три годишни, тъй като е въз основа на издаден
изпълнителен лист (ИЛ), а последното изпълнително действие, което прекъсва давността е
осъществено на 14.11.2014 г. Сочи, че чак на 26.06.2018 г. не са извършвани изпълнителни
действия. Твърди, че в периода от 14.11.2014 г. до 26.06.2018 г. не е прекъсвана или спирана
давността.
Претендира разноски. Моли делото да се гледа в тяхно отсъствие.
В срока по чл.131 ГПК, оспорва иска. Моли съда да открие производство по чл.51 ЗН,
с което съдът да даде подходящ срок на ищеца да заяви дали приема наследството или не.
Оспорва да е настъпила погасителна давност. Счита, че същата е петгодишна, поради
наличието на влязла в сила заповед за изпълнение. Излага твърдения, че действия, които
прекъсват давност са извършени през 2012 г., 2014, г., 03.02.2016 г., 10.02.2017 г., 2018 г.,
03.12.2019 г., 09.04.2019 г. до 24.07.2019 г било спряно, 28.10.2021 г., 17.07.2023 г.,
18.08.2023 г. Твърди, че петгодишна давност започва да тече от 26.06.2015 г. с оглед
постановено тълкувателно решение т.10 от ТР 2/26.06.2016 г. по тълк. д. № 2/2013 на
ОСГТК на ВКС за частична отмяна на ППВС 3/18.11.1980 г. Моли съда да изиска
изпълнително дело 20178410408268 по описа на ЧСИ Н М с рег. № 841 на КЧСИ. Моли съда
да отхвърли исковата молба. Прави искане делото да се гледа в негово отсъствие. Поави
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Претендира разноски.
Представя списък по чл.80 ГПК.
чл.146, ал.1, т.2 ГПК – Правна квалификация на правата, претендирани
от ищеца, на насрещните права и възражения на ответника:
Отрицателен установителен иск с правна квалификация чл.439 ГПК, с който се
5
иска да бъде установено, че ищецът - И. Г. Ц., не дължи по отношение на ответника „Т С“
ЕАД следното вземане, установено с влязла в сила заповед за изпълнение по ч. гр. дело
№9648/2012г., по описа на СРС, 89-и с-в, въз основа на която е издаден изпълнителен лист
от 13.07.2012год., а именно: сумата в размер на 1598,34 лева -главница за доставена
топлинна енергия за периода м.11.2007г. - м.04.2011г., ведно със законната лихва за забава
върху главницата, считано от 18.05.2012г. до окончателно изплащане на вземането, сумата
от 388,65 лева - лихва за периода 31.12.2007г. - 06.04.2012г., както и 89,74 лева - сторени
съдебни разноски, поради погасяване на вземането по давност и респективно на
възможността за неговото принудително изпълнение.
чл.146, ал.1, т.3 и т.4 ГПК - Кои права и кои обстоятелства се признават;
Отделя като безспорни и ненуждаещи се от доказване следните
обстоятелства:
Не се спори между страните, че наследодателите на ищеца Н К Ц.а и Г Ц. Ц. са били
потребители на ответното дружество, което доставя топлинна енергия. Не се спори, че
спрямо тях има влязла в сила Заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 22.05.2012 г. по гр. д.
№ 9648/2012 г. на СРС. Не е спорно, че въз основа на тази заповед и образувано
изпълнително дело № 20128440402698 по описа на ЧСИ С Ярег. № 844 на КЧСИ и
изпълнително дело № 20178410408268 по описа на ЧСИ Н М рег. № 841 на КЧСИ. Не се
спори, че ищецът е наследник на Н К Ц.а и Г Ц. Ц.
Спори се между страни какъв е периодът на погасителната давност, дали ищецът е
приел наследството на Н К Ц.а и Г Ц. Ц. и да е настъпила погасителната давност.
чл.146, ал.1, т.5 ГПК - Как се разпределя доказателствената тежест:
За да бъде уважен искът, ищецът при условията на пълно и главно доказване следва
да установи следните обстоятелства:
1. Правен интерес от водене на производството
2. Образувано изпълнително дело
3. Периодът между две действия, които прекъсват погасителната давност давността е
повече от 3 или 5 години – период от време в размер минимум на 3 или 5 години,
който да е осъществен между две изпълнителни действия
4. Ищецът е направил отказ от наследство
При условията на насрещно и пълно доказване, ответникът следва да установи
всички обстоятелства, въз основа на които претендира сумата (ТР № 8/27.11.2013 г. по
тълк. д. № 8/2012 на ОСГТК на ВКС):
Наследодателите на ищецът са потребители на енергия
Сумата е ликвидна и изискуема – установена със съдебен акт
Ищецът е приел наследството
условията за настъпване или спиране на погасителната давност в период по-малък от 3
или 5 години
УКАЗВА на страните, че могат да изложат становището си във връзка с
дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните
процесуални действия в откритото съдебно заседание и ако не направят
доказателствени искания във връзка с дадените им указания, губят
възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл.147 ГПК –
ако твърдят нови обстоятелства, да посочат и представят нови доказателства,
но само ако не са могли да ги узнаят, посочат и представят своевременно, или
ако твърдят нововъзникнали обстоятелства от значение за делото – да
посочат и представят доказателства за тях.
6
ДОПУСКА като писмени доказателства и доказателствени средства
следните документи: 1. Изпълнителен лист от 13.07.2012г. по ч. гр. д.
№9648/2012г., по описа на СРС, 89-и с-в; 2. Покана за доброволно изпълнение; 3.
Удостоверение за наследници
ОТКРИВА производство по чл.51 ЗН по молба на ответника
ОПРЕДЕЛЯ едномесечен срок на ищеца И. Г. Ц., считано от
получаване на съобщението, в който изрично писмено да заяви по делото
дали приема или се отказва от наследството на Г Ц. Ц. и Н К Ц.а, на
основание чл.51 ЗН.
УКАЗВА на ищеца И. Г. Ц., че ако в определения срок не подаде
отговор, дали приема, или се отказва от оставеното наследство, губи правото
да приема наследството и отказът му бъде вписан в особената книга по чл. 49,
ал. 1 ЗН при СРС, на основание чл.51 ЗН.
УКАЗВА на ответника, че следва да докаже, че ищецът е приел
наследството с конклуденти действия – получаване на пенсия, апартамент,
теглене на пари от банки, разпродажба на имущество и др., тъй като при
направено приемане на наследство, отказът е нищожен.
ДА СЕ ИЗИСКАТ заверени преписи от:
изпълнително дело № 20128440402698 по описа на ЧСИ С Ярег. № 844
на КЧСИ
изпълнително дело № 20178410408268 по описа на ЧСИ Н М рег. № 841
на КЧСИ
като УКАЗВА на ЧСИ, че на основание чл. 405, ал.1 ЗСВ, който при
неизпълнение на разпореждане на съдия, дадено по съответния ред въз основа
на ЗСВ, се наказва с глоба от 50 до 2000 лв., ако не подлежи на по-тежко
наказание, а съгласно чл.87 вр. чл.91 ГПК, ако трето неучастващо в делото
лице откаже да представи поискан му от съда документ или предмет за
изследване, за който е установено, че се намира у него, съдът му налага глоба,
в размер от 50 до 300 лв., и го подканва да го представи.
УКАЗВА на ЧСИ, че исканата информация може да се изпрати на един
от следните адреси: 1. гр. София, бул. Цар Борис III, № 54, Софийски районен
съд; 2. електронната поща (************@***.*******); 3. факс (+359 (2)
8955 611); 4.чрез Система за сигурно електронно връчване.
ПРИКАНВА страните да уредят спора доброволно – чрез съдебна
спогодба, медиация или друг алтернативен способ за доброволно решаване на
спора, като им УКАЗВА, че доброволното и извънсъдебно уреждане на
отношенията е най-взаимоизгодният за тях начин за разрешаване на спора.
При приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна
такса се връща на ищеца. Разноските по производството и по спогодбата
остават върху страните, както са ги направили, ако друго не е уговорено.
УКАЗВА на страните, че:
съгл. чл. 40 от ГПК (1) Страната, която живее или замине за повече от един
7
месец в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват
съобщенията - съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в Република България.
Същото задължение имат законният представител, попечителят и пълномощникът на
страната.
(2) Когато лицата по ал. 1 не посочат съдебен адресат, всички съобщения се
прилагат към делото и се смятат за връчени. За тези последици те трябва да бъдат
предупредени от съда при връчване на първото съобщение.
Чл. 41. (1) (Доп. – ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) Страната,
която отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщила по делото или на
който веднъж й е връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес. Такова
задължение има страната и когато тя е посочила електронен адрес за връчване. Същото
задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на
страната.
(2) (Доп. – ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) При неизпълнение на
задължението по ал. 1, както и когато страната е посочила електронен адрес за връчване,
но го е променила, без да уведоми съда, или е посочила неверен или несъществуващ адрес,
всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени. За тези последици
страната трябва да бъде предупредена от съда при връчване на първото съобщение.
Чл. 41а. (Нов – ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) (1) Когато
връчването се извършва по чл. 38, ал. 2, съобщението, съдържащо информация за
изтегляне на призовката, съобщението или книжата, се смята за връчено в деня на
изтеглянето му от адресата. В случай че съобщението не бъде изтеглено в 7-дневен срок
от неговото изпращане, то се смята за връчено в първия ден след изтичането на срока за
изтегляне.
(2) Когато връчването се извършва по чл. 38, ал. 3 и 6, съобщението, съдържащо
информация за изтегляне на призовката, съобщението или книжата, се смята за връчено в
деня, в който адресатът е потвърдил получаването му. В случай че получаването не е
потвърдено в 7-дневен срок от неговото изпращане, съобщението се връчва по общия ред.
Чл. 50. (1) Мястото на връчване на търговец и на юридическо лице, което е
вписано в съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес.
(2) Ако лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес,
всички съобщения се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.
(3) Връчването на търговци и на юридически лица става в канцелариите им и
може да се извърши на всеки служител или работник, който е съгласен да ги приеме. При
удостоверяване на връчването връчителят посочва имената и длъжността на получателя.
(4) Когато връчителят не намери достъп до канцеларията или не намери някой,
който е съгласен да получи съобщението, той залепва уведомление по чл. 47, ал. 1 . Второ
уведомление не се залепва.
(5) (Нова – ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) Връчването на
кредитни и финансови институции, включително тези, извършващи събиране на вземания
срещу потребители, на застрахователни и презастрахователни дружества и на търговци,
които извършват доставка на енергия, газ или предоставяне на пощенски, електронни
съобщителни или водоснабдителни и канализационни услуги, на нотариуси и частни
съдебни изпълнители се извършва само по реда на чл. 38, ал. 2 на посочен от тях
електронен адрес.
ПРИКАНВА страните и техните процесуални представители, че с
оглед принципа за процесуална икономия, да поискат достъп до настоящото
дело в Единния портал за електронно правосъдие (ЕПЕП), както да
8
представят изрично волеизявление за искане за призоваване и размяна на
книжа по електронен път чрез ЕПЕП и електронна поща (e-mail, книжата и
самото писмо следва да бъдат подписани с КЕП).
УКАЗВА на страните и техните процесуални представители, че при
избор за призоваване и размяна на книжа по електронната поща се прилагат
разпоредбите на чл.8 ЗЕДЕУУ, чл.41а ГПК, като удостоверяването на
получаване от страните се извършва задължително с потвърждение от
страните, че съобщението е получено (чл.44, ал.3, т.3 ГПК).
УКАЗВА на страните и техните процесуални представители, че ако
изпращат до съда книжа, които следва да бъдат разменени до другите
участници по делото, които не са заявили, че желаят да получат електронни
изявление от съда и не са задължени да получават такива, следва да заплатят
предварително такса на брой страници, определена с тарифата по чл.73, ал.3
ГПК, а именно 0,10 лева за всяка страница, а ако фотокопието е повече от 50
страници – за всяка следваща по 0.07 лева, на основание чл.102з, ал.3 ГПК
вр. чл.23 ТДТССГПК.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 18.03.2024 година от 10.15
часа, за която дата и час да се призоват страните.
ПРЕПИС от настоящото определение да се изпрати на страните.
ПРЕПИС от отговора на исковата молба да се изпрати на ищеца.
ДЕЛОТО да се докладва на съдия – докладчик при постъпване на
книжа и след провеждане на процедура по призоваване.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9