Р Е
Ш Е Н
И Е №335
гр.Кюстендил,20.12.2019
г.
Кюстендилският окръжен съд,гражданска колегия в открито съдебно
заседание проведено на трети декември две хиляди и деветнадесета година от първи
съдебен състав с
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА МУХТИЙСКА
и
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ БОГОЕВА
ЕВГЕНИЯ СТАМОВА
при участието на секретаря Р.
С. ,като разгледа докладваното от
председателя ГАЛИНА МУХТИЙСКА в.гр.д.
№ 531 по описа за
Производството пред
въззивната инстанция е по реда на чл.258-чл.273 ГПК,в сила от 01.03.2008 г. То е образувано по редовните и допустими въззивни жалби с вх.№ 9283/02.07.
Ответницата Т.Т.Я. е навела
доводи за необоснованост и допуснати съществени съдопроизводствени
нарушения в частта на първоинстанционното решение,с която на осн.чл.32,ал.2 ЗС е извършено
разпределение на ползуването на таванското помещение. Твърди,че таванското
помещение не е обща част на сградата етажна собственост, тъй като по архитектурен проект и съгласно учредената суперфиция с н.а. № **,т.ІІІ ,дело № *1969 г. на
ДРС принадлежи към апартамента й находящ се на втория етаж от сградата, за които е
обособено самостоятелно стълбище.Иска поради
допуснатите съществени
съдопроизводствени нарушения от районния съд при изслушването на заключението на в.л.
,депозирало приетата от районния съд СТЕ
от въззивната инстанция да му
постави допълнителни задачи ,в които да
даде отговор на следните въпроси:Има ли площ и светла площ таванското
помещение,което да позволи преустройството му,или на част от него в жилищен
етаж?Има ли възможност за съответното преустройство на сградата и разделно
ползуване от ищеца на таванското помещение,без да се преминава през
собствеността на ответницата?Има ли някакъв друг вариант за достигане от
ответника на покривната част ? В отговор вх.№ 13839/21.10.2018 г. ответницата
оспорва основателността на насрещната жалба на ищеца В. и моли въззивната
инстанция да потвърди обжалваната с нея част на
първоинстанционното решение.Иска да й се допуснат до разпит двама
свидетели при довеждане за установяване на правоизключващите обстоятелства
основателността на исковете по чл.109 ЗС ,които е изложила в отговора на
исковата молба,за чиято допустимост отново се позовава на съществени нарушения
на съдопроизводствените правила от районния съд с оглед отсъствие на доклад по чл.146 ГПК .
Претендира и за присъждане на сторените й разноски по делото.
Ищецът К.Н.В. в насрещната
си въззивна жалба е навел доводи за
неправилност на обжалваната с нея част на решението,с която се отхвърля иска му
по чл.109 ЗС.Моли за отмяната й и уважаването му с присъждане на сторените му
разноски.Не я заявил нови доказателствени искания.В депозирания му отговор на
въззивната жалба на ответницата оспорва основателността й и моли окръжния съд
да потвърди решението в частта му за иска по чл.32,ал.2 ЗС.Моли да му се
присъдят сторените по делото разноски.
Въззивната инстанция, при условията на чл.269 ГПК прецени валидността и допустимостта на
обжалваното решение, а
правилността му съобразно изложените във въззивните жалби отменителни основания
и задължението й съгласно т.1 от Тълкувателно
решение № 1 от 9.12.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК да прилага императивните материалноправни
норми, го потвърди в
частта му за отхвърлянето на иска с
осн.чл.109 ЗС и го отмени за разпределяне за реално
ползуване между страните на подпокривно
пространство на сграда с идент.№*** построена в ПИ с идент *в гр.Д. ул.*№* при
съседи на имоти ПИ с № * и осъждането на ответницата да осигури на
ищеца достъп до подпокривното пространство,като отхвърли исковете му с
осн.чл.32,ал.2 ЗС и по чл.109 ЗС за предоставяне
на достъп до него ,по следните съображения:
РЕШЕНИЕ № 377 от 30.05.2019 г. по гр.д.№ 1376 по описа за 2018 година на РС-Дупница е
валидно и допустимо,тъй като е постановено в правораздавателната му компетентност от негов законен състав по
редовно предявени и допустими искове с осн.чл.32,ал.2 ЗС и чл.109 ЗС.
Разгледани
по същество от въззивните жалби е
основателна само жалбата на ответницата Т.Т.Я. в частта на първоинстанционното решение,с която в нарушение на чл.32,ал.2 ЗС районният съд е извършил разпределение между
страните на ползуването на подпокривното пространство на
сграда с идент.№** построена в ПИ с идент № *в гр.Д. ул.”*„№* при съседи на
имоти ПИ с № * , и е задължил ответницата Т.Т.Я. да осигури достъп на ищеца К.Н.В.
до него.От приетите по делото от районния съд писмени доказателства н.а. № *,том
*,н.д.№ *г. на СтДРС,н.а. № * том ***,н.д.№ *г. на СтДРС,н.а.№ *,том *рег.№
* н.д.№ * от 26.07.201002 г. на нотариус С. М. вписана с рег.№ * на НК на
РБ,н.а. № *,том *,рег.№ * н.д.* н.д.№ * от 2017 г . на нотариус С. С.
вписан с рег.№ * на НК на РБ и от
допълнителното заключение № 8165/26.11.2019 г. на в.л.инж.Й.А. се установи неправилността на изводите
на първоинстанционния съд , че
таванското помещение, по начина на изграждане и функционална характеристика
съставлява подпокривно пространство и е обща част по см. на чл. 38 ЗС ,поради което с решението си го е разпределил между страните
- собственици на самостоятелни жилищни обекти в сградата етажна собственост.Безспорно
е,че ищецът К.Н.В. е собственик на основание
дарение с н.а.№ **,том * рег.№ ** н.д.№ * от *г. на нотариус С. М. вписана с
рег.№ ** на НК на РБ и № *,том *,рег.№ * н.д.* н.д.№ * от 2017 г . на нотариус С. С.
вписан с рег.№ * на НК на РБ на 1/2 ид.ч.от терена на поземлен имот с
идентификационен № *по кадастралната карта и регистри на гр.Д.,К. област с площ от 361 кв.м.,при
съседи на имота:* * * * * * ведно
с първия жилищен етаж от построената в имота двуетажна жилищна
сграда , самостоятелен обект с предназначение –жилище-апартамент с площ от
86,50 кв.м. с идентификационен № * , както и на самостоятелен обект в сграда-сутерен с площ
от 63,20 кв.м.,ведно с ½ ид.ч.от общите части на сградата. Ответницата Т.Т.Я.,видно от № * том *,н.д.№
*967 г., н.а. № *том **,н.д.№ **/1969 г. на СтДРС е била надарена с
терена на имота ,от който е прехвърлила собствеността върху ½ ид.ч.на Н.
В.. С н.а. № *,том *,н.д.№ *1969 г. на СтДРС,н.а. № * том *І,н.д.№ *г. на
СтДРС,съсобствениците Т.Т. С. и Н. В. В. са си учредели право на строеж върху
съсобствения имот,съответно на нея да построи и притежава втория
етаж,зимничните помещения:стая,салон,коридор и подстълбищно пространство, целия
таван с право до го устрои в стаи за живеене,като всички тези помещения са
особени в самостоятелен вход откъм съседа И. Т. С., а на Н. В. В. да построи и
притежава първия етаж,зимничните помещения, състоящи се от три стаи,коридор и
подстълбищно пространство-всичките обособени в самостоятелен апартамент с вход
откъм съседа Р. Д.. От приетото от въззивната инстанция неоспорено от страните
заключение № 8165/26.11. 2019 г . г. на извършената допълнителна СТЕ от
в.л.инж. Й.А. се установи,че сградата е построена в съответствие с архитеуктурния й проект ,който кореспондира на
учредената й суперфиция с н.а. № *,том *н.д.№
*/1969 г. на СтДРС,н.а. № * том *,н.д.№ */1967 г. на СтДРС. Таванското
помещение е със светла площ и
височина,които съответствуват на законовите изисквания на ЗУТ и Наредба № 7, за
изграждане в него на жилищен етаж от ответницата, до което
постъпът и до подпокривната част
е от стълбището,което по архитектурния проект обслужва само жилището й на
втория етаж , частта й от
сутерена на сградата и целия таван. Ответницата не е осъществила
преустройството на таванското
помещение в жилищен етаж,но този факт не променя изводите на въззивната инстанция ,че
със съсобственикът й Н. В. с
н.а. № *, том ***,н.д.№ */1969 г. на СтДРС,н.а. № ** том *,н.д.№ *1967 г.
на СтДРС в хипотезата на чл.38,ал.2 ЗС са приели,че общата част по
предназначение-тавана на сградата,която може да се преустрои в самостоятелно жилище,ще е единствено нейна собственост.В същия смисъл е задължителната тълкувателна
практика на разпоредбата на чл.38,ал.1и ал.2 ЗС обективирана
в Тълкувателно решение № 34 от 15.VIII.1983 г. по гр. д. № 11/83 г., ОСГК и
разрешението на този правен въпрос с
постановеното по реда на чл.290 ГПК Решение № 118 от 7.01.2015 г. на ВКС по гр. д. № 3138/2014 г., II г. о., ГК,
докладчик съдията Е. Б. Следователно таванът на сградата етажна собственост не
е обща част по см.на чл.38,ал.1 ЗС,поради което искът по чл.32,ал.2 ЗС е
неоснователен и бе отхвърлен от окръжния съд след отмяната на неправилното решение
на ДРС.
В частта му решението на районния съд ,с която е отхвърлил неоснователния иск по чл.109 ЗС на К.В. за осъждането на ответницата Т.Я. за премахване на бурени
и поддържане на дворно място ,за поставяне на дограма и поддържане на
водопровод да не замръзне,предвид правилността му, бе потвърдено от втората
инстанция.Безспорно е, а и видно от показанията на св.Н.,С. и Й. , че страните са разпределили ползуването на терена на
дворното място и ответницата,която живее
в гр.С.,чрез св.Й. и др.лица почиства своята част от двора и полага грижи да не
замръзва общия водопровод на
сградата,чиито тръби преминават през нейната част от сутерена на сградата.
С оглед резултата от спора на
ответницата бяха присъдени на
осн.чл.78,ал.3 ГПК сторените й разноски по делото в размер на * лева.
Воден от горното ОС-Кюстендил
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ частта на РЕШЕНИЕ № 377 от 30.05.2019 г. по гр.д.№ 1376 по описа за 2018 година на РС-Дупница,с
която се разпределя за реално
ползуване подпокривно пространство на
сграда с идент.№**** построена в ПИ с идентификатор № *в гр.Д. ,ул.”*„№** и ОТХВЪРЛЯ
неоснователния иск по чл.32,ал.2
ЗС предявен от К.Н.В. ЕГН ********** ***
А против Т. Т. Я. с ЕГН ********** от гр.С., р-н „*” жк „* бл.* вх *ет.* ап.*, със съдебен
адрес на кантората на процесуалния й представител по пълномощие адв.Ф.Р.Р.
*** тел.:* за разпределение на ползуването на подпокривното пространство на двуетажната
жилищна сграда,построена в терена на поземлен имот с идентификационен № *по
кадастралната карта и регистри на гр.Д.,К.
област с площ от 361 кв.м.,при съседи на имота:* * * * * *
ПОТВЪРЖДАВА го в останалата му отхвърлителна част за иска по чл.109
ЗС.
ОСЪЖДА К.Н.В. ЕГН ********** *** А
да заплати на Т. Т. Я. с ЕГН ********** от гр.С., р-н „*” жк „* бл.** вх
* ет.* ап.*, със съдебен адрес
на кантората на процесуалния й
представител по пълномощие адв.Ф.Р.Р. *** тел.:* за сторените й по делото разноски сумата
в размер на */* лева.
Решението в частта му за иска
по чл.32,ал.2 ЗС не подлежи на касационно обжалване-арг.чл.280,ал.3 ГПК.То може
да се обжалва само в частта му за иска по чл.109 ЗС пред ВКС на РБ ,в 1-месечен
срок от на съобщението за
изготвянето му на страната,придружено с
препис от него на осн.чл.7,ал.2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: