№ 403
гр. Стара Загора, 29.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Александър Георгиев
при участието на секретаря Ралица Цв. Димитрова
като разгледа докладваното от Александър Георгиев Гражданско дело №
20255530100402 по описа за 2025 година
Делото е образувано по обективно съединени искове с правна
квалификация чл.344, т.1, т.2 и т.3 от КТ, предявени от С. Ж. Н. против
Драматичен театър „Гео Милев“-Стара Загора, като ищецът твърди, че
работил при ответника на длъжността „сценичен работник“ по трудов договор
от 23.11.2022г. до 25.11.2024г., който бил прекратен със Заповед №
212/22.11.2024г. на основание чл.325, т.3 от КТ или „изтичане на уговорения
срок“. При постъпване на работа при ответника с него бил сключен трудов
договор на основание чл.68, ал.1, т.1 от КТ, с клауза по чл.70 от КТ в полза на
работодателя със срок до 24.05.2023г. С допълнително споразумение от
25.05.2023г. длъжността му била променена от сценичен работник на „театър-
майстор“ и бил определен нов срок на трудовия договор - до 22.11.2023г. С
ново допълнително споразумение от 22.11.2023г. заеманата от ищеца
длъжност била променена от „театър-майстор“ на „сценичен работник“ със
срок на договора до 24.11.2024г.
Счита, че неговия трудов договор бил сключен за неопределено време,
поради което не можел да бъде прекратен на осн. чл.325, ал.1, т.3 от КТ -
процесната заповед била незаконосъобразна. Претендира признаване на
прекратяване на трудовото правоотношение, извършено със Заповед №
212/22.11.2024г. за незаконно и моли същото да бъде отменено като такова.
Претендира да бъде възстановен на предишната работа в Драматичен театър
“Гео Милев“ в Стара Загора. Претендира заплащане на сумата от 7800лева
представляваща обезщетение за оставане без работа за шест месеца, считано
от 25.11.2024г. поради извършеното незаконното уволнение, ведно със
законната лихва от датата на исковата молба до окончателното заплащане на
1
сумата.
В срока по чл.131 ГПК ответникът е представил писмен отговор, в който
оспорва претенциите като неоснователни и моли да бъдат отхвърлени като
такива. Твърди, че сключеният с ищеца договор бил срочен - за периода от
25.11.2023г. - 24.11.2024г., като дори да е бил сключен за неопределено време,
със заявление вх.№ 183/22.11.2023г. ищецът поискал от работодателя
допълнителното му споразумение да бъде срочно - до 24.11.2024г. Твърди, че
останалите предявени искове са недопустими, а ако съдът ги допусне до
разглеждане - неоснователни, моли да бъдат отхвърлени като такива. Искът за
заплащане на обезщетение по чл.225, ал.1 КТ бил в завишен размер.
Претендира присъждане на разноски по делото.
В исковата си молба ищецът твърди, че полагал труд при ответната
институция по трудово правоотношение обективирано в писмен трудов
договор в периода 23 ноември 2022г. до 25 ноември 2024г. като заемал
длъжността”сценичен работник”. На 25 ноември 2024г. му била връчена
заповед номер 212/22.11.2024г. на директор на Драматичен Театър „Гео
Милев“ град Стара Загора, с която трудовия му договор бил прекратен на
основание чл.325, т.3 КТ или “изтичане на уговорения срок”.
Прекратяването на трудовия му договор обективирано в упоменатото
едностранно волеизявление счита за незаконосъобразно и необосновано и
като такова подлежащо на отмяна с произтичащите от това следствия. При
постъпване на работа в предприятието на ответника и при сключване на
първия трудов договор по между им, същия бил сключен на правно основание
“чл.68, ал.1, т.1 КТ” с клауза по чл.70 КТ в полза на работодателя като
модалитета „срок“ бил определен до 24 май 2023 г. С допълнително
споразумение от дата 25 май 2023 г. била променена длъжността му от
„сценичен работник“ на „театър - майстор“ и бил определен нов срок на
трудовия договор до 22 ноември 2023 г. С ново допълнително споразумение
от 22 ноември 2023 г. заеманата от ищеца длъжност/трудова функция била
отново променена от „театър - майстор“ на „сценичен работник“ със „срок“ на
договора до 24 ноември 2024 г.
Тези действия на работодателя касаели сключване на трудовия договор и
последващите му промени на основание чл. 118 КТ били в нарушение на
императивни разпоредби на Кодекса на Труда водещи и до порочност на
прекратителното волеизявление по смисъла на чл.325, т.3. Именно
законодателя приел, че изначално сключване на „срочен трудов договор“ се
допускало само в изричните хипотези на закона, а именно: Срочен трудов
договор по смисъла на чл.68 ал. 1, т. 1 се сключвал само за “изпълнение на
временни, сезонни или краткотрайни работи и дейности“ в настоящото -
работата която изпълнявал не бил с “временен”, нито “краткотраен” характер -
нито дейността на театъра била такава; „с новопостъпващи работници и
служители в предприятия обявени в несъстоятелност или ликвидация”/чл.68,
ал.2/. Безспорен факт било, че културното учреждение, с което бил в трудово
2
правоотношение нито било в ликвидация, нито било обявено в
несъстоятелност. Ако се предположило, че трудовия му договор бил сключен
на основание чл.68, ал.3 КТ то трябвало в него да било описано
“изключението” мотивирало за това работодателят във връзка с параграф 1, т.8
от ДР на КТ. Дори и в такъв случай законодателят повелил срочния трудов
договор да е за срок най-малко една година /видно от конкретния казус срока
на неговото правоотношение бил по-малък от една година/.
С оглед на което счита, че бил изправен пред хипотезата на чл.68, ал.4
КТ, а именно трудовия му договор бил сключен в нарушение на предходните
разпоредби на чл.68 КТ, а оттук същият следвало да се счита за безсрочен
такъв. При това положение работодателят не имал право да прекрати
трудовото му правоотношение на основание “изтичане на срока” тъй като при
безсрочни трудови договори чл.325, т.3 КТ бил неприложим. Във връзка и с
което счита, че прекратяването на трудовия му договор обективирано с
писмено волеизявление номер било незаконосъобразно и следвало да бъде
отменено.
Доколкото счита уволнението си за незаконно счита, че би следвало
работодателя да обезщети вредите от него по смисъла на чл.225 от КТ. В тази
връзка и в следствие на уволнението бил без работа и към настоящия момент.
Последното му трудово възнаграждение за месеца предхождащ
прекратяването (октомври 2024) на трудовото правоотношение било в размер
на 1300 (хиляда и триста) лева или счита, че работодателя му дължал
обезщетение въз основа на чл.344, т.3 във връзка с чл. 225 КТ в общ размер на
7800 (седем хиляди и осемстотин) лева представляващо шесткратен размер на
брутното му трудово възнаграждение за шестмесечен период от оставането му
без работа считано от 25.11.2024г.
Моли съдът да постанови решение, с което да приеме за установено
спрямо ответника наличие на трудов договор за неопределено време между
страните. Да признае уволнението му обективирано в писмена заповед номер
212/22.11.2024г. на директор на Драматичен Театър „Гео Милев“ град Стара
Загора за незаконосъобразно и като такова да бъде отменено; Ищецът да бъде
възстановен на преди заеманата от него работа в Драматичен Театър „Гео
Милев“ град Стара Загора; Да осъди Драматичен Театър „Гео Милев“ град
Стара Загора да заплати на ищеца обезщетение в размер на 7800 (седем
хиляди и осемстотин) лева за периода, в който бил останал без работа в
следствие на уволнението по смисъла на чл.225 КТ /като шесткратен размер
на последно взето от него трудово възнаграждение/ ведно със законна лихва от
момента на подаване на настоящия иск до действителното им изплащане; Да
осъди Драматичен Театър „Гео Милев“ град Стара Загора да заплати на ищеца
съдебните и деловодни разноски по настоящия спор.
Ответникът в срока по чл. 131 ГПК представя писмен отговор, като
счита исковата молба за допустима, но неоснователна. Оспорва изцяло всички
наведени от ищеца фактически и правни твърдения, както следва: оспорва
3
твърдението на ищеца, че между него и Драматичен театър „Гео Милев”,
Стара Загора бил налице трудов договор за неопределено време. Оспорва
твърдението, че Заповед № 212/22.11.2024год. на директора на Драматичен
театър „Гео Милев”, Стара Загора била незаконосъобразна.
Оспорва твърдението въведено с исковата молба, че ищецът С. Ж. Н.
бил незаконно уволнен със Заповед № 212/22.11.2024год. на директора на
Драматичен театър „Гео Милев” - Стара Загора, която заповед да била
незаконосъобразна. Оспорва твърдението, че ищецът бил незаконосъобразно
уволнен от длъжността „сценичен работник”, която заемал в Драматичен
театър „Гео Милев” - Стара Загора. Оспорва, че бил налице трудов договор за
неопределено време между ищеца и Драматичен театър „Гео Милев” - Стара
Загора. Оспорва твърдението, че ищецът следвало да бъде възстановен на
преди заеманата от него работа в Драматичен театър „Гео Милев” - Стара
Загора. Оспорва, че Драматичен театър „Гео Милев” - Стара Загора следвало
да заплати на ищеца обезщетение в размер на 7 800 лева за периода, в който
останал без работа вследствие на уволнението по смисъла на чл. 225 КТ (като
шесткратния размер на последно взето от него трудово възнаграждение),
ведно със законна лихва от момента на подаване на исковата молба до
действителното им изплащане. Оспорва твърдението на ищеца, че било
налице, макар и хипотетично, "изключението" по § 1, т. 8 от ДР на КТ, защото
бил налице трудов договор сключен между него и театъра на основание чл. 68,
ал. 3 КТ.
С. Ж. Н. бил назначен по трудов договор № 024 от 23.11.2022г., сключен
на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 КТ на длъжността „сценичен работник” в
Драматичен театър „Гео Милев”, Стара Загора, на пълен ненормиран работен
ден - 8 часа. Трудовият договор бил сключен като срочен, със срок за
изпитване 6 месеца, със срок до 24.05.2023г., включително, в полза на театъра.
Факт, който не оспорва и не възразява да бъде отделен като безспорен.
На 09.05.2023год. ищецът подал заявление вх. № 100 от същата дата до
директора на Драматичен театър „Гео Милев”, Стара Загора, с което поискал
да бъде преназначен от длъжността „сценичен работник” на длъжността
„театър - майстор” по основния трудов договор и да бъде назначен по втори
трудов договор като художник - за 4 часа.
С допълнително споразумение от 18.05.2023год. към трудов договор №
024 от 23.11.2022г., на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 КТ, трудовият договор на
ищеца сключен с театъра бил изменен, считано от 25.05.2023г., като Н. бил
преназначен от длъжността „сценичен работник” на длъжността „театър -
майстор”, на пълен ненормиран работен ден - 8 часа. Договорът бил сключен
за срок до 24.11.2023г., включително.
С трудов договор № 008 от 18.05.2023г., сключен на основание чл. 110
вр. чл. 68, ал. 1, т. 1 КТ, на ищеца било възложено да изпълнява длъжността
„художник”, категория специалисти в Драматичен театър „Гео Милев”, Стара
Загора, на пълен ненормиран работен ден - 4 часа, извън работното време по
4
основния трудов договор, при петдневна работна седмица. Трудовият договор
бил сключен за срок до 24.11.2023г., включително.
Със заповед от № 276 от 25.11.2023г. на директора на Драматичен
театър „Гео Милев”, Стара Загора издадена на основание чл. 325, ал. 1, т. 3 КТ
трудовият договор на ищеца за заеманата от него длъжност „художник”,
считано от 25.11.2023г., бил прекратен поради изтичане на уговорения срок.
Със заявление вх. № 183 от 22.11.2023год., С. Н. поискал
допълнителното му споразумение да бъде срочно до 24.11.2024г. На
22.11.2023г., на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 КТ било сключено допълнително
споразумение от към трудов договор № 24 от 23.11.2022г., с което ищецът и
ответникът се споразумели за изменения в трудовия договор, като считано от
25.11.2023г. Н. бил преназначен от длъжността „театър — майстор” на
длъжността „сценичен работник”, на пълен ненормиран работен ден - 8 часа.
Уговорено било, че договорът се сключвал за срок до 24.11.2024г.
включително.
С допълнително споразумение от 01.12.2023г. към трудов договор № 24
от 23.11.2022г., на основание чл. 118, ал. 3 КТ ищецът и театърът се
споразумели за изменения в трудовия договор, като считано от 01.12.2023г. Н.
бил преназначен от длъжността „сценичен работник” на длъжността
„сценичен работник”, на пълен ненормиран работен ден - 8 часа, договорът се
сключвал за срок до 24.11.2024г., включително, като с това споразумение било
увеличено месечното трудово възнаграждение на молителя по делото.
Със заповед от № 212 от 25.11.2024г., на основание чл. 325, ал. 1, т. 3 КТ
директорът на Драматичен театър „Гео Милев”-Стара Загора прекратил
трудовия договор на ищеца за заеманата от него длъжност „сценичен
работник”, считано от 25.11.2024г., поради изтичане на уговорения срок.
Ищецът квалифицирал претенцията си по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ, като
основното искане отправено към съда било да приеме за установено спрямо
ответника наличие на трудов договор за неопределено време.
Счита, че бил налице срочен трудов договор, сключен между ищеца и
Драматичен театър „Гео Милев”, Стара Загора на основание чл. 68, ал. 1, т. 1
КТ, поради което и същият договор било правилно и законосъобразно
прекратен на основание чл. 325, ал. 1, т. 3 КТ.
Според нормата на чл. 68, ал. 4 вр. ал. 1, т. 1 КТ срочният трудов
договор можел да се сключва по изключение за работи и дейности, които
нямали временен, сезонен или краткотраен характер за срок най - малко една
година или за по - кратък срок, но по писмено искане на работника, респ.
служителя. Също така срочният трудов договор по чл. 68, ал. 4 вр. ал. 1, т. 1
КТ със същия работник или служител за същата работа можело да се сключва
повторно само веднъж за срок най - малко една година. В този смисъл било
Решение № 145 от 29.06.2016г., постановено по гражданско дело № 593 по
описа за 2016г. на Върховния касационен съд.
5
В разглеждания случай ищецът сключил с Драматичен театър „Гео
Милев”, Стара Загора трудов договор № 24 от 23.11.2022г. Договорът бил
сключен като срочен, със срок за изпитване 6 месеца, със срок до 24.05.2023г.
включително, в полза на театъра. Впоследствие трудовият договор, с
допълнително споразумение бил продължен за срок до 24.11.2023г., като се
превърнал в такъв сключен за срок от една година. Съобразно разпоредбата на
чл. 68, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 КТ и с оглед заявеното желание на ищеца в тази
посока, театърът сключил с него договор със срок за още една година - от
25.11.2023г. до 24.11.2024г., включително. Иначе казано, налице бил трудов
договор сключен за определен срок, при това по изрична писмено изразено
желание на ищеца. Изводът бил, че Драматичен театър „Гео Милев”, Стара
Загора правилно и законосъобразно, като се позовал на разпоредбата на чл.
325, ал. 1, т. 3 КТ прекратил трудовият договор с ищеца за заеманата от него
длъжност „сценичен работник”. Ето защо, по изложените съображения
намира за неоснователно и недоказано твърдението на ищеца, че между него и
Драматичен театър „Гео Милев”, Стара Загора бил налице трудов договор за
неопределено време.
Алтернативно на горните разсъждения, в случай, че съдът приемел, че
се касаело за трудов договор за неопределено време между ищеца и
Драматичен театър „Гео Милев”, Стара Загора, в условията на евентуалност,
твърди, че била налице хипотезата на чл. 67, ал. 3 КТ, според която:
„трудовият договор за неопределено време не може да се превръща в договор
за определен срок, освен при изричното желание на работника или служителя,
изразено писмено”.
Със заявление вх. № 183 от 22.11.2023г. С. Н. поискал допълнителното
му споразумение да бъде срочно, до 24.11.2024г. Дори и да се приемело, че в
даден момент станал за неопределено време, то с изричното писмено
волеизявление на Н., договорът се превърнал в такъв за определен срок — до
24.112024г. включително. Налице било проявлението на нормата на чл. 67, ал.
3 КТ „Трудовият договор за неопределено време не може да се превръща в
договор за определен срок, освен при изричното желание на работника или
служителя, изразено писмено”. В практиката на ВКС (Решение от 07.10.
2011год., по гражданско дело № 1154/2010год., III г.о. на ВКС и Определение
№ 518 от 11.05.2017год. по гражданско дело № 5383/2016год. на Върховен
касационен съд, 4-то гр. отделение) се приемало, че с разпоредбата на чл. 67,
ал. 3 КТ, приета през 2001 г. се въвеждало ограничение в съществуващата до
тогава пълна свобода за превръщане на сключените безсрочни трудови
договори в срочни за определено време чрез подписване на писмено
споразумение между страните по чл. 119 КТ, без други допълнителни
изисквания за това. Посочвало се, че прилагането на ограничението за
превръщането на безсрочния в срочен трудов договор за определено време,
изисквало наличието на следните предпоставки: писмено изразено
волеизявление на работника или служителя, отправено до работодателя, което
трябвало ясно и безусловно да изразява волята му за превръщане на
6
безсрочния в срочен трудов договор за определено време; волеизявлението на
работника и служителя трябвало да предхожда по време сключването на
споразумението по чл. 119 КТ; същото трябвало да е различно от
споразумението между страните по чл. 119 КТ, като то трябвало да бъде
отделно направено, а не да се извлича от подписаното между работника и
служителя споразумение по чл. 119 КТ. Прието било, че с това изискване
законодателят целял да подчертае, че инициативата за превръщане на
безсрочния в срочен трудов договор била на работника или служителя и той го
желаел доброволно, като при трансформиране на трудов договор за
неопределено време в трудов договор за определен срок следвало да се
съблюдават ограничителните норми на чл. 68, ал. 2 и 3 КТ относно
възможността за сключване на срочен трудов договор за определен срок.
В съответствие с тази практика следвало да се приеме, че
прекратяването на трудовия договор на соченото от работодателя основание
било законно, тъй като трудовото правоотношение било изменено по
надлежния ред, от безсрочно в срочно такова. Въз основа на тези разсъждения
счита за неоснователни и недоказани твърденията на ищеца, че уволнението
му обективирано в писмена заповед № 212/22.11.2024г. на директор на
Драматичен театър „Гео Милев”, град Стара Загора било незаконосъобразно и
като такова да бъде отменено, както и че следвало да бъде възстановен на
преди заеманата от него работа в Драматичен театър „Гео Милев”, град Стара
Загора.
По отношение на предявените искове по чл. 344, ал. 1, т. 2 и т. 3 КТ,
счита същите за недопустими, тъй като следвало да бъдат разглеждани само,
при условие, че иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, бъде доказан и уважен и било
налице влязло в сила решение на това основание, поради факта, че
основателността на претенцията по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ обуславяла и
основателността на исковете по чл. 344, ал. 1, т. 2 и т. 3 КТ. В тази насока било
и Тълкувателно решение № 2 от 23.10.2012г. по тълкувателно дело № 2/2012г.
на Върховен касационен съд, ОСГК, което прогласявало, че възстановяването
на незаконно уволнения работник или служител на предишната му работа се
извършвало с постановено и влязло в сила съдебно решение.
В случай на евентуалност, ако съдът приеме исковете по чл. 344, ал. 1, т.
2 и т. 3 КТ за допустими, намира същите за изцяло неоснователни и
недоказани. По изложените по-горе съображения свързани със
законосъобразността на прекратяването на трудовото правоотношение на
ищеца Драматичен театър „Гео Милев”, град Стара Загора, искането същия да
бъде възстановен на преди заеманата от него работа в Драматичен театър „ Гео
Милев”, град Стара Загора следвало да се отклони като неоснователно и
недоказано.
Що се отнасяло до иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ счита същия за
неоснователен, ако бъде приет за допустим. Това било така, защото при
наличието на срочен трудов договор, какъвто бил налице в разглеждания
7
случай или при договор за неопределено време, но при преобразуването му в
срочен по изрично искане на работника (каквото било факт), изцяло в
правомощията на работодателя да упражни правото си и при изтичане срока
на договора да прекрати същия на основание чл. 325, ал. 1, т. 3 КТ, което
обстоятелство било налице. При така изложените съображения счита, че чл.
344, ал. 1, т. 3 КТ бил неоснователен, а в условията на евентуалност, ако съдът
го намери за допустим и основателен, прави възражение за прекомерност.
В случай на евентуалност, ако искът по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ бъде
уважен изцяло, счита, че било налице неоснователно обогатяване на ищеца,
тъй като твърди, че същия вече получил определено обезщетение за оставане
без работа и при уважаване на претенцията, втори път би получил
обезщетение на същото основание.
На самостоятелно основание твърди, че искът по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ
бил неоснователен, понеже след прекратяване на договорът с Драматичен
театър „Гео Милев”, град Стара Загора, ищецът започнал работа по договор
при друг работодател, поради което не бил останал без работа. Счита, че искът
на ищеца, с който претендира, че Драматичен театър „Гео Милев”, Стара
Загора следва да заплати му обезщетение в размер на 7 800 лева за периода, в
който останал без работа вследствие на уволнението по смисъла на чл. 225 КТ
(като шесткратния размер на последно взето трудово възнаграждение), ведно
със законна лихва от момента на подаване на исковата молба до
действителното им изплащане не бил доказан по размер. В тази връзка
оспорва, че Драматичен театър „Гео Милев”, Стара Загора дължи на ищеца
обезщетение в размер на 7 800 лева за периода, в който останал без работа
вследствие на уволнението по смисъла на чл. 225 КТ, ведно със законна лихва.
От Удостоверение № 18 от 26.02.2025год. за получено трудово
възнаграждение за месец октомври 2024 година, било видно, че за последният
месец, в който ищецът бил на работа в театъра възнаграждението било в
размер на 1 133.02 лева, която сума не съответствала на претендираният
размер на обезщетението - сумарно на 7 800 лева.
В условията на евентуалност счита, че искът по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ
бил предявен в завишен размер. Трудовият договор на ищеца бил прекратен
считано от 25.11.2024год., като ако съдът приеме за основателен този иск, това
била дата от която може да претендира обезщетението по чл. 225 КТ. При това
положение било напълно неоснователно и лишено от логика ищецът да
претендира сумата от 7 800 лева за периода, в който останал без работа
вследствие на уволнението по смисъла на чл. 225 КТ като на практика той бил
без работа от едва три месеца към настоящия момент и било напълно
неоснователно да претендира обезщетение за период от шест месеца. Иначе
казано, предявената в този вид претенция означавала искане за неоснователно
обогатяване, което било неприемливо.
По изложените съображения, моли съдът да отхвърли като
неоснователна и недоказана исковата молба на С. Ж. Н..
8
В условията на евентуалност, ако съдът реши, че са налице основания да
уважи претенция на ищеца по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ и съответно да разгледа и
уважи и исковете по чл. 344, ал. 1, т. 2 и т. 3 КТ, да съобрази и намали размера
на обезщетението за оставане без работа, пропорционално с получените от
НОИ и/или трудово възнаграждение при друг работодател, суми на това
основание и спрямо времето, през което ищецът е останал без работа на
основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ.
Моли ответника да бъде осъден да заплати на Драматичен театър „Гео
Милев“, Стара Загора всички сторени по делото разноски, включително и тези
за заплатено адвокатско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност
на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение.
В съдебно заседание ищеца, представляван от пълномощника си адв.
Бялков, поддържа исковата молба и моли да бъдат изцяло уважени исковите
претенции. Претендира присъждане на разноски по делото.
Ответникът Драматичен театър „Гео Милев“ гр. Стара Загора,
представлявани от пълномощника си адв. П., счита исковете за неоснователни
и молят да бъдат отхвърлени като такива по изложените в отговора на
исковата молба съображения. Претендират за присъждане на направените по
делото разноски, съгласно представения по делото списък.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, обсъди доводите и становищата на
страните, намери за установено следното:
Не се спори между страните и от приетите по делото доказателства
/представени с личното трудово досие на ищеца при ответника/ се установява,
че ищецът е бил в трудово правоотношение с ответника - по трудов договор №
024 от 23.11.2022 г., на длъжността “сценичен работник”, с категория на
персонал „професии неизискващо специална квалификация“, с шифър на
класификатора на длъжностите 9629 0011, в Драматичен театър „Гео Милев”,
гр. Стара Загора, като трудовият договор е сключен със срок за изпитване на
основание чл. 70 от КТ в размер на 6 месеца и е в полза на работодателя.
С допълнително споразумение от 18.05.2023 г., на основание чл. 68, ал.
1, т. 1 от КТ, трудовият договор е изменен, като ищецът е преназначен от
длъжността „сценичен работник” на длъжността „театър - майстор” с
категория на персонал „специалисти“, с шифър на класификатора на
длъжностите 2654 8022.
С допълнително споразумение от 22.11.2023г., на основание чл. 68, ал. 1,
т. 1 от КТ, трудовият договор е изменен, като страните се споразумели за
изменения в трудовия договор, като считано от 25.11.2023 г. ищецът е
преназначен от длъжността „театър - майстор” на длъжността „сценичен
работник” на пълен ненормиран работен ден - 8 часа за срок до 24.11.2024 г. С
допълнително споразумение от 01.12.2023г., на основание чл. 118, ал. 3 от КТ
страните се споразумели за изменения в трудовия договор, като считано от
9
01.12.2023г. ищецът е преназначен на същата длъжност „сценичен работник” с
увеличено месечното трудово възнаграждение. С допълнително споразумение
от 23.04.2024г., на основание чл. 118, ал.3 от КТ страните се споразумели за
изменения в трудовия договор, като считано от 01.04.2024г. ищецът е
преназначен на същата длъжност „сценичен работник”, като с това
споразумение е увеличено месечното му трудово възнаграждение.
Трудовото му правоотношение било прекратено на основание чл.325, ал.
1, т. 3 от КТ - поради изтичане на уговорения срок, със Заповед № 212 от
25.11.2024 г., връчена на същата дата.
Ищецът е работил при ответника и по сключен трудов договор № 008 от
18.05.2023г., сключен на основание чл. 110, във вр. чл. 68, ал. 1, т. 1 от КТ, с
който на ищеца било възложено да изпълнява длъжността „художник”,
категория специалисти в Драматичен театър „Гео Милев”, гр. Стара Загора за
срок до 24.11.2023г., включително. Със заповед от № 276 от 25.11.2023 г. на
директора на Драматичен театър „Гео Милев”, гр. Стара Загора издадена на
основание чл. 325, ал. 1, т. 3 от КТ трудовият договор на ищеца за заеманата от
него длъжност „художник“ е прекратен поради изтичане на уговорения срок.
По делото са представени и приети като доказателства длъжностна
характеристика за длъжността „сценичен работник“ и длъжностна
характеристика за длъжността „театър-майстор“ в Драматичен театър „Гео
Милев”.
По делото са представени и приети като доказателства писмените
материали, съдържащи се в трудовото досие на ищеца, представено от
ответника Драматичен театър „Гео Милев” гр. Стара Загора, от което се
установяват сключените трудови договори, допълнителни споразумения,
изплатена работна заплата на ищеца за м.11.2024 г.
По делото са представени и приети като доказателства актуални копия
на страниците на трудовата книжка на С. Ж. Н., като в съдебно заседание е
представен оригинал на същата за сравнение, като съдът е извършил сверка на
съдържанието на книжката към момента на откритото съдебно заседание, от
която се установява, че след прекратяване на трудовото правоотношение с
ответника, ищецът не е постъпил на работа при друг работодател.
По делото е представено и прието като доказателство писмо от
Дирекция „Бюро по труда“, гр.Стара Загора към „Агенция по заетостта“,
видно от което ищецът не е регистриран като безработно лице след
25.11.2024г. и не е клиент на Бюрото по труда.
За изясняване на обстоятелствата по делото съдът е назначил съдебно-
икономическа експертиза, чието заключение е прието изцяло като
компетентно и добросъвестно изготвено, отговарящо на поставените задачи.
Видно от същото се установява, че последното получено от ищеца брутно
трудово възнаграждение за последния пълен работен месец при ответника е
1313,07 лева, като дължимото обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ за четири
10
месеца и шестнадесет дни изчислено от прекратяването на трудовото
правоотношение на 25.11.2024 г. до първото съдебно заседание на 15.04.2025
г. е 6165,72 лева /шест хиляди сто шестдесет и пет лева и 72 стотинки/ - в
брутна сума. При извършена проверка в ТП на НОИ - гр. Стара Загора вещото
лице е установило, че ищецът не е получил парични обезщетения за
безработица и временна нетрудоспособност за периода от 01.11.2024 г. до
момента на предоставяне на информацията 19.03.2025 г. Съдът възприема
изцяло заключението на вещото лице, което е компетентно и добросъвестно
изготвено, кореспондира с останалите ангажирани по делото писмени
доказателства, отговаря на поставените към него въпроси.
На основание чл.74, ал.1 и т.4 от КТ трудов договор или само отделна
клауза от него са недействителни, когато противоречат на закона или го
заобикалят. Трудовият договор със срок за изпитване е самостоятелен вид
трудов договор и се сключва, когато работата изисква да се провери годността
на работника да я изпълнява или когато той желае да провери дали работата е
подходяща за него - чл.70, ал.1 от КТ. Срок за изпитване може да се уговори
както при договор за неопределено време, така и при всички видове срочни
договори. Видът на трудовия договор е без значение за валидността на
клаузата за изпитване /Решение №118/04.06.2015 г. по гр.д.№6968/2014 г. на
ВКС, III г.о., Решение №65/24.03.2015 г. по гр.д.№5669/2014 г. на ВКС, III г.о.,
Решение №338/27.09. 2011г. по гр.д.№64/2011 г. на ВКС, IV г.о. и др./.
В настоящия случай между страните са сключени два последователни
трудови договора, както следва: на 23.11.2022 г. бил сключен трудов договор
№ 024/23.11.2022г., като бил с уговорен срок за изпитване в полза на
работодателя „шест месеца“, като бил прекратен със Заповед, на основание
„изтичане на уговорения срок”, считано от 25.11.2024 г. и на 18.05.2023 г. бил
сключен трудов договор № 008/18.05.2023 г. със срок за изпитване шест
месеца в полза на работодателя „шест месеца“, като бил прекратен със
Заповед, на основание „изтичане на уговорения срок”, считано от 25.11.2023 г.
Наведените от ищеца доводи за незаконосъобразност на прекратяването
на трудовото му правоотношение са свързани с твърдението, че неговият
трудов договор № 024/23.11.2022г. е сключен за неопределено време, поради
което не може да бъде прекратен на осн. чл.325, ал.1, т.3 от КТ
Безспорно се установява по делото, че по силата на горепосочения
сключен трудов договор ищецът е бил назначаван в Драматичен театър “Гео
Милев“, гр. Стара Загора на една и съща длъжност, а именно „сценичен
работник“, с категория на персонал „професии неизискващо специална
квалификация“, с шифър на класификатора на длъжностите 9629 0011, като в
него и в сключените допълнителни споразумения от 18.05.2023 г. и 22.11.2023
г. е била включена клауза за изпитване.
Разпоредбата на чл. 70, ал.1 от КТ предвижда сключване на трудов
договор със срок за изпитване в случаите, когато работата изисква да се
провери годността на работника или служителя да я изпълнява, а чл. 70, ал.5
11
от КТ е предвидено, че за една и съща работа с един и същ работник или
служител в едно и също предприятие трудов договор със срок за изпитване
може да се сключва само веднъж. По делото е установено, че с ищеца е
сключен трудов договор № 024/ 23.11.2022г. с договорен срок за изпитване – 6
месеца с първоначално изпълнявана длъжност „сценичен работник“, като
считано от 25.05.2023г. същият е преназначен на длъжност „театър – майстор“
с право да изпълнява в рамките на работния ден трудова дейност съгласно
описанието на длъжността от връчената му на 25.05.2023г. длъжностна
характеристика. Трудовият договор № 024/23.11.2022г. е сключен като срочен,
като с изтичане на посочения му срок на 24.05.2023г. е следвало да бъде
прекратен или се е превърнал в безсрочен съгласно чл.71, ал.2 КТ. Преди това
страните на 18.05.2023 г. са сключили допълнително споразумение към него, с
което ищецът е преназначен на длъжност „театър – майстор“, считано от
25.05.2023 г.
Съгласно чл. 70, ал.1 КТ, когато работата изисква да се провери
годността на работника или служителя да я изпълнява, окончателното му
приемане на работа може да се предшества от договор със срок за изпитване
до 6 месеца. За една и съща работа с един и същ работник или служител в едно
и също предприятие трудов договор със срок за изпитване може да се сключва
само веднъж - чл.70, ал.5 КТ. По взаимно съгласие страните могат да изменят
съдържанието на трудовия договор, като предмет на изменение може да бъде
всяка договорна клауза, включително и относно длъжността, която заема
работникът или служителят. След като в допълнително споразумение към
трудовия договор е постигнато изрично съгласие на страните за заемането на
нова длъжност, различна от тази по първоначалния трудов договор, няма
пречка те да договарят срок за изпитване за тази нова длъжност и това няма да
бъде в нарушение на чл.70, ал.5 КТ. Това е така, защото страните по трудовото
правоотношение в рамките на свободата на договаряне могат да уговарят или
не срок за изпитване в полза на работодателя или на работника. С други думи
няма пречка да се сключи договор за изпитване с работник или служител,
който вече е работил при същия работодател по първоначален трудов договор,
ако договорът се сключва за нова трудова функция - такава, каквато до този
момент работникът не е изпълнявал. При преценка дали става дума за нова
трудова функция се изхожда от естеството на работата, от свойствените
задължения за заеманата длъжност - има ли съществена разлика в трудовите
функции. Едни и същи трудови задължения могат да имат различно
съдържание, отнесени към различни трудови функции в зависимост от
спецификата на съответната длъжност, от предмета на дейност и от
организацията на предприятието (Р-160-2015, IV г.о.). За това дали работата е
една и съща не е съществено нито наименованието на длъжността, нито кода й
по НКПД, а трудовата функция в съществените й права и задължения. В
случаите, когато първоначално изпълняваната работа от работника или
служителя включва в обема си и трудовите функции на длъжността, на която
впоследствие е преназначен, не е налице нова длъжност по смисъла на чл.70,
12
ал.5 КТ, поради липса на съществено изменение на трудовите задължения. В
този случай включването на клауза за срок за изпитване при преназначаването
му, е недопустимо и същата клауза е недействителна (Р-369-2014, IV г.о.).
Предвид посоченото е от значение при договорения повторно срок за
изпитване дали е налице съществена промяна в трудовата функция по
възложената за изпълнение длъжност „театър – майстор“.
Безспорно е установено по делото, че ищецът при първоначално
договорения срок за изпитване с трудовия договор от 23.11.2022 г. е назначен
на длъжност „сценичен работник“ с длъжностна характеристика за „сценичен
работник“, която не е идентична по съдържание с трудовата функция,
характерна за длъжността „театър – майстор“ по сключеното на 18.05.2023 г.
допълнително споразумение с основно задължение за осъществяване
организационна и ръководна дейност. Такава е осъществяваната от ищеца за
периода 25.05.2023г. - 24.11.2023г., когато е изпълнявал длъжност „театър –
майстор“ с включени в длъжностната му характеристика различни функции,
които не са присъщи на длъжността „сценичен работник“.
По изключение трудов договор с клауза за изпитване може да се
сключва и при съществуващо трудово правоотношение, но само когато по реда
на чл.119 КТ е съществено променена трудовата функция на служителя,
тежестта за доказване на което е на работодателя. Само в този случай
промяната на съдържанието на трудовото правоотношение ще представлява
сключване на нов договор между същите страни, което ще обуслови отпадане
на забраната по чл.70, ал.5 КТ. Такава промяна се установи безспорно по
делото. При така установените обстоятелства съдът приема, че при
назначаване на ищеца на длъжността „театър – майстор“ съгласно сключеното
на 18.05.2023г. допълнително споразумение е налице съществена промяна в
трудовите му функции, поради което и клаузата, предвиждаща 6-месечен
изпитателен срок за проверка годността му да изпълнява длъжността „театър
– майстор“ не е договорена в нарушение на императивната разпоредба на чл.
70, ал.5 от КТ.
Процесното първо споразумение към договор № 024 от 23.11.2022г. е
сключено срочно, като с изтичане на посочения му срок на 24.11.2023 г.,
договорът е следвало да бъде прекратен или се е превърнал в безсрочен
съгласно чл. 71, ал.2 КТ. Въпреки това страните отново преди изтичането му
на 22.11.2023г. са сключили допълнително споразумение към трудовия
договор № 024/23.11.2022г., с което ищецът е преназначен отново на длъжност
„сценичен работник“, считано от 25.11.2023г., като отново е договорен 6
месечен изпитателен срок при същия работодател.
Налице трайна и еднопосочна практика на ВКС, постановена по реда на
чл.290 ГПК, съгласно която не е допустимо срокът на договора за изпитване
да бъде продължен чрез подписване на допълнителни споразумения.
Законодателят дава право на страните за една и съща работа да сключат само
един трудов договор със срок за изпитване, независимо от продължителността
13
на срока. Съгласно нормата на чл. чл.70, ал.5 от КТ няма възможност да се
сключва втори и въобще последващ трудов договор със срок за изпитване със
същия работник или служител за същата работа. Ограничението обхваща не
само случаите, когато след прекратяване на трудовия договор за изпълнение
на определена длъжност се сключва нов трудов договор за същата трудова
функция, но и когато срокът за изпитване се уговаря повторно при
съществуващо трудово правоотношение /какъвто е настоящия случай/. Това
ограничение произтича от смисъла на клаузата за изпитване - да се провери
годността на работника или служителя да изпълнява точно определена
трудова функция. След като работодателят вече веднъж е сключил срочен
трудов договор с работника да изпълнява длъжността „сценичен работник“ в
периода от 25.11.2022г. до 24.05.2023г. и този договор не е прекратен, той
мълчаливо е заявил, че работникът може да изпълнява работата. Това второ
допълнително споразумение със същия работник, за същата длъжност, не
може да бъде със срок за изпитване, защото годността за изпълнението е вече
проверена и подобно споразумение би било изпразнено от съдържание.
Законовата забрана за последващо изпитване води до недействителност на
клаузата от сключеното на 22.11.2023г. допълнително споразумение към
трудов договор № 24 от 23.11.2022 г., относно срока за изпитване, а тя от своя
страна води до незаконност на посоченото от работодателя основание за
прекратяване на трудовия договор по чл. 325, ал. 1, т. 3 КТ. /в този смисъл
Решение № 11 от 27.01.2015 г. на ВКС по гр. д. № 4911/2014 г., I. г. о., ГК/.
Съобразно факта, че уговорената в сключеното допълнително
споразумение от 22.11.2023 г. към трудовия договор на ищеца № 024 от
23.11.2022г. клауза, предвиждаща 6-месечен изпитателен срок за проверка
годността му да изпълнява длъжността „сценичен работник“ е договорена в
нарушение на императивната разпоредба на чл.70, ал.5 от КТ и като такава е
недействителна съгласно чл.74, ал.1 във връзка с ал.4 от КТ, то и
прекратяването на трудовото правоотношение, извършено от работодателя на
основание разпоредбата на чл.71, ал.1 от КТ се явява незаконосъобразно. При
отпадане на клаузата за изпитване договорът се е превърнал в такъв по чл.67,
ал.1, т.1 от КТ, поради което същият не може да бъде прекратен на
специалното, важащо само за договорите със срок на изпитване основание по
чл.71, ал.1 от КТ. В този смисъл е и съдебна практика на ВКС - Решение №261
от 07.11.2014 год. на ВКС по гр.дело №1477/2014 год., IV г.о., ГК, Решение
№369 от 03.02.2014 год. на ВКС по гр.дело №3037/2013 год., IV г.о.,ГК,
Определение №358 от 27.03.2009 год. на ВКС по гр.дело №102/2009 год., III
г.о., ГК и др.
Предвид гореизложеното искът с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от
КТ се явява основателен и доказан и заповед № 212 от 25.11.2024г., с която
трудовото правоотношение между страните по делото е прекратено, следва да
се отмени, тъй като извършеното уволнение е незаконно.
Предвид уважаването на иска за отмяна на уволнението като незаконно
съдът намира за основателен и втория обективно съединен конститутивен иск
14
с правно основание чл.344, ал.1, т.2 от КТ. Същият следва да бъде уважен,
като бъде възстановен ищецът на предишната му работа – „сценичен
работник“ в Драматичен театър “Гео Милев“, гр.Стара Загора.
Съдът счита за основателен и предявеният иск по чл.344, ал.1, т.3 във вр.
с чл.225, ал.1 от КТ за заплащане на обезщетение за времето, през което
ищецът е останал без работа поради незаконното му уволнение. Съгласно
чл.225 от КТ при незаконно уволнение работникът или служителят има право
на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово
възнаграждение за времето, през което е останал без работа или е работил на
по-ниско платена работа поради това уволнение, но за не повече от 6 месеца.
По делото е назначена съдебно-икономическа експертиза, чието заключение
съдът възприема изцяло като компетентно и добросъвестно изготвено и
неоспорено от страните. Същото се потвърждава и от представеното
извлечение от трудова книжка №220, трудов договор № 024/23.11.2022 г. на
ищеца и писмо изх.№ 10-09-12-45#1/24.3.2025, като следва искът за
обезщетение да бъде уважен до установения от съдебно-икономическата
експертиза размер - 6165,72 лева, с оглед оставане без работа на ищеца. В тази
връзка искът за заплащане на обезщетение в размер на 6165,72 лева за четири
месеца и шестнадесет дни от прекратяването на трудовото правоотношение до
датата на първото съдебно заседание /от 25.11.2024г. до 15.04.2025 г. вкл./,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на
исковата молба - 21.01.2025 г. до изплащането й, като обусловен от главния
иск по чл.344, ал.1, т.1 от КТ, следва да бъде уважен като основателен, тъй
като предпоставя незаконно уволнение, каквото в настоящия случай се
установи. В останалата си част до предявените 7800 лева следва да бъде
отхвърлен като неоснователен и недоказан.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца направените разноски. От ищеца се претендират разноски в
размер от 1100 лева - адвокатско възнаграждение, съгласно представен
договор за правна защита и съдействие. По делото е направено възражение за
прекомерност на сторените от ищеца разноски, което съдът счита за
основателно, с оглед на което адвокатското възнаграждение следва да бъде
намалено до предвидения в разпоредбата по чл. 7, ал.1, т.1 от Наредба №
1/09.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа, съобразено с размера
на минималната работна заплата за страната към момента на сключване на
договора за правна помощ – 14.04.2025г., като същата възлиза на 1077 лeвa
или такова възнаграждение следва да бъде определено след прилагане на
редуцирането му поради прекомерност. С оглед посоченото ответника следва
да бъде осъден да заплати на ищеца частта от направените от него разноски в
размер на 906,11лева, съразмерно на уважената част от претенцията.
Ответникът претендира разноски в размер от 1080 лева - адвокатско
възнаграждение и 5 лeвa платена такса за удостоверение съгласно
представения списък с разноски по делото. С оглед посоченото ищецът следва
да бъде осъден да заплати на ответника направените разноски в размер на
15
172,15 лева, съразмерно на уважената част от претенцията.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати дължимите деловодни
разноски - държавна такса от 100 лева за неоценяемите искове по чл.344, ал.1,
т.1 и т.2 и 246,62 лева по иска за присъждане на обезщетение по чл.344, ал.1,
т.3 от КТ, както и частта от заплатеното от бюджета възнаграждение на вещо
лице по назначената и изслушана експертиза в размер на 250 лева, предвид
което следва да заплати 346,62 лева - държавна такса и 210,33 лева -
възнаграждение на вещо лице, съразмерно на уважената част от предявените
искове.
Водим от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО по отношение на Драматичен театър
“Гео Милев“, гр.Стара Загора, Булстат *********, с адрес: град Стара Загора,
бул. „М.Методий Кусев“ № 28, представлявано от Светла Иванова Тодорова -
директор, съдебен адрес чрез адв. П. от АК-Стара Загора, гр.Стара Загора,
бул.“М. М. Кусев„ № 31, вх. Г, ет.1, ап.2 и ОТМЕНЯВА УВОЛНЕНИЕТО на С.
Ж. Н., ЕГН **********, от г*****, чрез адв. Бялков от АК-Ловеч, съдебен
адрес гр.Велико Търново, ул.“Васил Левски“ № 27, вх. В, ет.3, оф.5,
извършено със заповед № 212/22.11.2024г. на Директора на Драматичен театър
“Гео Милев“, гр. Стара Загора.
ВЪЗСТАНОВЯВА С. Ж. Н., ЕГН **********, от г*****, чрез адв.Бялков
от АК-Ловеч, съдебен адрес гр.Велико Търново, ул.“Васил Левски„ № 27, вх.
В, ет.3, оф.5 на предишната работа – на заеманата преди уволнението от него
длъжност „сценичен работник“ в Драматичен театър “Гео Милев“, гр.Стара
Загора, Булстат *********, с адрес: град Стара Загора, бул. „М.Методий
Кусев“ № 28.
ОСЪЖДА Драматичен театър “Гео Милев“, гр.Стара Загора, Булстат
*********, с адрес: град Стара Загора, бул. „М.Методий Кусев“ № 28,
представлявано от Светла Иванова Тодорова - директор, съдебен адрес чрез
адв. П. от АК-Стара Загора, гр.Стара Загора, бул.“М. М. Кусев„ № 31, вх. Г,
ет.1, ап.2 да заплати на С. Ж. Н., ЕГН **********, от г*****, чрез адв. Бялков
от АК-Ловеч, съдебен адрес гр.Велико Търново, ул.“Васил Левски“ № 27, вх.
В, ет.3, оф.5, сумата от 6165,72 лева/шест хиляди сто шестдесет и пет лева и
72 стотинки/, представляваща обезщетение по чл.225 от КТ за оставането му
без работа за периода от 25.11.2024г. до 15.04.2025г. включително, ведно със
законната лихва от датата на завеждане на исковата молба в съда - 21.01.2025г.
до окончателното й заплащане, както и сумата от 906,11лева/деветстотин и
шест лева и 11стотинки/ направени по делото разноски, като ОТХВЪРЛЯ иска
по чл.225 от КТ в останалата му част - над присъдените 6165,72 лв. до
претендираните 7800 лв. като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА С. Ж. Н., ЕГН **********, от г*****, чрез адв. Бялков от АК-
16
Ловеч, съдебен адрес гр. Велико Търново, ул.“Васил Левски“ № 27, вх. В, ет.3,
оф.5 да заплати на Драматичен театър “Гео Милев“, Булстат *********, с
адрес: град Стара Загора, бул.„М.Методий Кусев“ № 28, представлявано от
Светла Иванова Тодорова - директор, съдебен адрес чрез адв.П. от АК-Стара
Загора, гр.Стара Загора, бул.“М. М. Кусев„ № 31, вх. Г, ет.1, ап.2 сумата от
172,15лева /сто седемдесет и два лева и 15 стотинки/ направени по делото
разноски.
ОСЪЖДА Драматичен театър “Гео Милев“, гр.Стара Загора, Булстат
*********, с адрес: град Стара Загора, бул. „Методий Кусев“ № 28,
представлявано от Светла Иванова Тодорова - директор, съдебен адрес чрез
адв. П. от АК-Стара Загора, гр.Стара Загора, бул.“М. М. Кусев„ № 31, вх. Г,
ет.1, ап.2 да заплати на Държавата в полза на Бюджета на съдебната власт по
сметка на Старозагорския районен съд сумата от 346,62лева/триста
четиридесет и шест лева и 62 стотинки/дължима държавна такса, както и
сумата от 210,33лева/двеста и десет лева и 33 стотинки/, представляваща
разноски за възнаграждение за вещо лице.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба от страните в
двуседмичен срок от посочения в съдебния протокол от съдебно заседание,
проведено на 15.04.2025г. ден на обявяването му - 29.04.2025г., пред
Старозагорския окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________
17