№ 45
гр. ......., 06.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ......., V СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ ДЕЛА, в
публично заседание на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Росица Г. Тодорова
при участието на секретаря Стефка Сл. Методиева
като разгледа докладваното от Росица Г. Тодорова Гражданско дело №
20221820101041 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
С исковата си молба Н. С. В., ЕГН ********** чрез пълномощника си
адв.Г. със съдебен адрес: гр......, ул. “........“ № 9, офис 2 е предявил срещу
ответника „Газо-енергийно дружество .......“ ЕООД, ЕИК ...... със седалище и
адрес на управление: гр........, Софийска област, бул.”..... ” № 13,
представлявано от С.В.С. - управител иск с правно основание чл.124, ал.1 вр.
чл.439, ал.1 от ГПК. Иска се съдът да признае за установено по отношение
на ответника, че на основание чл.117, ал.1 вр. чл.111 б.“в“ от ЗЗД не дължи на
ответника сумата от 324.00 лева представляваща стойността на извършеното
по Договор за присъединяване на битови потребители № 465 от 19.01.2009 г.;
сумата от 5790,60 лева представляваща стойността на продаден природен газ
по Договор № 511 от 22.12.2008 г.; сумата от 1360.00 лева сторени от ищеца
разноски; както и законната лихва върху сумата от 7474,60.00 лева считано от
18.02.2010 г.
Излагат се твърдения, че пред ЧСИ Стоян Лазаров рег. № 927 с район
на действие Софийски окръжен съд по молба на „Газо-енергийно дружество
.......“ ЕООД на 24.11.2017 г. е образувано изпълнително дело №
20179270400630 въз основа на изпълнителен лист от 26.03.2013 г. издаден по
1
гр.д. № 106/2010 г. по описа на Районен съд ....... въз основа на заповед за
изпълнение. Претендираните суми касаят плащане от ищеца в качеството му
на собственик на недвижим имот и предоставен му природен газ.
Изпълнителният лист е от 26.03.2013 г. и е издаден срещу ищеца за следните
суми: 324.00 лева представляваща стойността на извършеното по Договор за
присъединяване на битови потребители № 465 от 19.01.2009 г.; сумата от
5790,60 лева представляваща стойността на продаден природен газ по
Договор № 511 от 22.12.2008 г.; сумата от 1360.00 лева сторени от ищеца
разноски; както и законната лихва върху сумата от 7474,60.00 лева - сбор от
посочените суми, считано от 18.02.2010 г.
Последното изпълнително действие по образуваното изпълнително
дело е налагането на запор по притежаваните от ищеца сметки в Общинска
банка, Пиреос и Алианц, като запорите са от 13.12.2017 г.
На 12.02.2018 г. на ищеца било връчено съобщение за образуваното
изпълнително дело и насрочването на опис, оценка и изземване на 22.02.2018
г., но на посочената дата не били извършени никакви изпълнително-
процесуални действия. В тази връзка в двугодишния срок от налагането на
запор по банковите сметки на ищеца не са били предприети изпълнителни
действия от страна на взискателя, поради което същото се е прекратило по
силата на закона, без да е бил необходим нарочен акт, тъй като взискателят не
е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на повече
от две години, считано към 13.12.2017 г.. Сочи, че се позовава на текста на
чл.433 ал.1, т.8 от ГПК. От датата на извършване на последните валидни
изпълнителни действия - 13.12.2017 г. съгласно т.10 от ТР № 2/2013 г. на
ОСГТК на ВКС започва да тече нова давност, която в конкретния казус е три
годишна, тъй като става въпрос за периодични платежи.
В този смисъл е изтекла давността по отношение на вземанията за
главница, лихви и разноски присъдени в полза на ответника, обективирани в
изпълнителен лист от 26.03.22013 г.. На основание чл.119 от ЗЗД по давност
са погасени и сумите за законни лихви, текли на база издадения изпълнителен
лист.
Препис от исковата молба и доказателствата са връчени на ответника
„Газо-енергийно дружество .......“ ЕООД, който в срока по чл.131 от ГПК
депозира писмен отговор, в който заявява становище, че искът е
2
неоснователен и недоказан, поради което следва да се отхвърли по следните
съображения: С молба от „Газо-енергийно дружество .......“ ЕООД депозирана
на 24.11.2017 г. с вх. № 6741 до ЧСИ Стоян Лазаров е поискано образуване на
изпълнително дело срещу длъжника Н. С. В., налагане на запори върху
банковите сметки на длъжника и възлагане по смисъла на чл.18, ал.1 от
ЗЧСИ, за извършване на всички необходими действия за събиране на
вземането по изпълнителния лист. С разпореждане от 24.11.2017 г. ЧСИ
Стоян Лазаров е образувал изп. дело № 20179270400630 срещу ищеца, с което
е разпоредил изпращане на съобщение до НАП, извършване на справки в
НОИ, РБСС и налагане на запори върху трудовото възнаграждение на
длъжника и банковите му сметки, насрочил е опис на движимо имущество на
длъжника и да му се изпрати съобщение за образуване на изпълнителното
дело. На 30.11.2017 г. е изпратено до Н. С. В. съобщение за образуване на
изпълнително дело с изх. № 008044, като в разписката връчителят е
отбелязал, че при посещение на 12.08.2018 г. по данни на съседи, длъжникът
не живее на адреса и е залепил уведомление от същата дата. На 13.12.2017 г.
е изпратено запорно съобщение с изх. № 008041/30.11.2017 г. до „Общинска
банка“ АД получено от банката на 15.12.2017 г.. На 18.12.2017 г. е изпратено
запорно съобщение с изх. № 008043/30.11.2017 г. до „Алианц Банк България“
АД, получено от банката на 18.12.2017 г.. На 18.12.2017 г. са изпратени две
съобщения с изх. № 008045/30.11.2017 г. и № 008046/30.11.2017 г. до НАП
..... област. С писмо изх. № 1103/27119 от 02.01.2018 г., входирано под №
46/05.01.2018 г. при ЧСИ Стоян Лазаров, „Алианц Банк България“ АД е
уведомила съдебния изпълнител, че е наложила запор по банковите сметки на
длъжника открити в банката. С писмо изх. № ЗС-03-5241/1/ от 11.01.2018 г.,
входирано под № 1473/24.01.2018 г. при ЧСИ Стоян Лазаров, „Пиреос Банк
България“ АД е уведомила съдебния изпълнител, че е наложила запор по
банковата сметка на длъжника, открита в банката. С молба вх. №
3539/01.03.2019 г. по изпълнително дело № 20179270400630 ответникът е
поискал извършването на нови действия по събиране на вземането. На
27.03.2020 г. е изпратено съобщение с изх. № 003669/10.03.2020 г. до ОД на
МВР – ..... област, отдел „Пътна полиция“ – ..... област с искане за
информация за притежаваните от длъжника МПС-та получено от
институцията на 30.03.2020 г.. На 13.03.2020 г. е изпратено запорно
съобщение с изх. № 003665/10.03.2020 г. до „Юробанк България“ АД. На
3
13.03.2020 г. е изпратено запорно съобщение с изх. № 003666/10.03.2020 г. до
„Банка ДСК“ АД.
Така констатираните обстоятелства опровергават твърденията на
ищеца изложени в исковата молба, като последните изпълнителни действия, с
които е прекъсвана давността за събиране на вземането по изпълнителното
дело са извършени през 2020 г. В съдебната практика е прието, че давността
по изпълнителното производство се прекъсва многократно с всяко
предприето от страната или съдебния изпълнител действие по събиране на
вземането, а съгласно т.10 от ТР № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по т.д. № 2/2013
г. на ОСГТК, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни
действия в продължение на две години и изпълнителното производство е
прекратено на основание чл.433 ал.1, т.8 от ГПК, нова погасителна давност за
вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето
последното валидно изпълнително действие. В този смисъл се оспорват
доводите на ищеца изложени в исковата молба, като се излагат правни
аргументи в тази насока, подробно описани в отговора на исковата
молба.
Съдът, след като се запозна с материалите по делото, намери за
установено следното от фактическа страна:
Видно от изпълнителен лист от 26.03.2013 г. същият е издаден във
връзка с гр.д. № 106/2010 г. по описа на РС ....... срещу Н. С. В., ЕГН
********** в полза на „Газо-енергийно дружество .......“ ЕООД за следните
суми: 324.00 лева представляваща стойността на извършеното по Договор за
присъединяване на битови потребители № 465 от 19.01.2009 г.; сумата от
5790,60 лева представляваща стойността на продаден природен газ по
Договор № 511 от 22.12.2008 г.; сумата от 1360.00 лева сторени от ищеца
разноски; като сумата е в общ размер от 7474,60 лева, ведно със законната
лихва върху сумата считано от 18.02.2010 г..
От приложените към настоящото дело заверени копия от материалите
съдържащи се по изпълнително дело № 20179270400630/2017 г. по описа на
ЧСИ Стоян Лазаров рег. № 927 на КЧСИ с район на действие Софийски
окръжен съд се установява следното:
С молба вх. № 6741 от 24.11.2017 г. по описа на ЧСИ Стоян Лазаров
„Газо-енергийно дружество .......“ ЕООД в качеството на взискател е поискал
4
образуването на изпълнително дело срещу длъжника Н. С. В. въз основа на
изпълнителен лист по гр.д. № 106/2010 г. на РС ....... за следните суми: 324.00
лева представляваща стойността на извършеното по Договор за
присъединяване на битови потребители № 465 от 19.01.2009 г.; сумата от
5790,60 лева представляваща стойността на продаден природен газ по
Договор № 511 от 22.12.2008 г.; сумата от 1360.00 лева сторени от ищеца
разноски; като сумата е в общ размер от 7474,60 лева, ведно със законната
лихва върху сумата считано от 18.02.2010 г.. Направено е искане на
основание чл.18, ал.1 от ЗЧСИ за извършване на всички необходими
действия за привеждане в изпълнение на изпълнителния лист.
До ищеца е изпратено съобщение за образуване на изпълнителното
дело, като видно от разписката съдържаща се по изпълнителното дело в нея е
отбелязано, че по данни на съсед, лицето Н. С. В. към 12.02.2018 г. не живее
на адреса.
Видно от уведомление изх. № 8044/30.11.2017 г. по описа на ЧСИ
Стоян Лазаров и разписка удостоверяваща връчването му, е че Н. С. В. не е
открит на адреса, поради което е залепено уведомление на 12.02.2018 г., като
в разписката връчителят е отбелязал, че по данни на съседи, длъжникът не
живее на адреса.
Видно от разпореждане от 24.11.2017 г., ЧСИ Стоян Лазаров е
образувал изп. дело № 20179270400630 срещу, с което е разпоредил
изпращане на съобщение до НАП, извършване на справки в НОИ, РБСС и
налагане на запори върху трудовото възнаграждение на длъжника и
банковите му сметки, насрочил е опис на движимо имущество на длъжника на
22.02.2018 г., както и да му се изпрати съобщение за образуване на
изпълнителното дело.
На 13.12.2017 г. са изпратени запорни съобщения до „Общинска
Банка“ АД получено на 15.12.2017 г.; до Алианц Банк България АД получено
на 18.12.2017 г.
На 08.12.2017 г. са изпратени две съобщения до НАП ..... област, с
които е поискано издаване на удостоверение съдържащо информация за
размер на публичните задължения на длъжника, наложени върху
имуществото му мерки за обезпечаването им, както и за имущество срещу
което е започнало принудително изпълнение, а също и банкови сметки,
5
движимо имущество, недвижимо имущество, търговски обекти и касови
апарати, доходи, трудови договори.
От писмо изх. № ЗС-03-52415/1/ от 11.01.2018 г. на „Пиреос Банк
България“ АД входирано под № 1473/24.01.2018 г. по описа на ЧСИ Стоян
Лазаров, банката е уведомила, че е наложила запор по банковата сметка на
длъжника, открита в банката.
С писмо изх. № 1103/27119/02.01.2018 г. по описа на Алианц Банк
България се установява, че във връзка с изп. дело № 20179270400630, на
длъжника Н. С. В. е наложен запор на разплащателната сметка открита при
банката.
Видно от молба вх. № 3539/01.05.2019 г. по описа на ЧСИ Стоян
Лазаров е, че „Газо-енергийно дружество .......“ ЕООД е поискало да бъдат
изискани нови справки по изпълнително дело № 20179270400630 относно
банкови сметки и касетки на Н. С. В. - от НОИ за наличие на трудови
договори; от Агенция по вписванията за сделки с недвижими имоти; от
Община ....... за декларирани данни за имущество; от КАТ ..... област за
наличие на МПС. При наличие на имущество на името на длъжника се иска
същото да бъде запорирано или възбранено.
Видно от писмо изх. № 003669/10.03.2020 г. по описа на ЧСИ Стоян
Лазаров от Областна дирекция на МВР ..... област, отдел Пътна полиция е
изискана справка за притежавани от длъжника Н. С. В. моторни превозни
средства. Обратна разписка удостоверява, че ОД МВР ..... е получило писмото
на 30.03.2020 г.
Със запорно съобщение изх. № 003665/10.03.2020 г. по описа на ЧСИ
Стоян Лазаров е наложен запор на банковите сметки открити от длъжника Н.
С. В. при Юробанк България АД.
Изпратено е запорно съобщение изх. № 003666/10.03.2020 г. по описа
на ЧСИ Стоян Лазаров до БАНКА ДСК ЕАД, с което е наложен запор на
банковите сметки открити от длъжника Н. С. В..
При така установената фактическа обстановка съдът стигна до
следните правни изводи:
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл.439
вр. чл.124, ал.1 от ГПК, при който с оглед въведените от ищеца оспорвания
отричащи вземанията на ответника, в тежест на ответното дружество е да
6
докаже, че претендираните от него и оспорени от ищеца вземания
съществуват.
С предявяването на иска по чл.439 от ГПК длъжникът оспорва
изпълнението, като съгласно ал.2 на посочената разпоредба, искът може да се
основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в
производството, по което е издадено изпълнителното основание. Касае се за
отрицателен установителен иск, който има за цел да отрече съществуването
на изпълняемото право. В това производство ищецът може да навежда
всички правопогасителни, правоотлагащи, правопрекратяващи възражения,
основани на факти, които не са преклудирани в производството по издаване
на изпълнителното основание. Затова, този иск може да се основава само на
факти, настъпили след стабилизирането на изпълнителното основание, въз
основа на което е реализирано принудителното удовлетворяване на
кредитора.
В случая процесното вземане се основана на изпълнителен лист от
26.03.2013 г. издаден въз основа на влязъл в сила на 16.06.2010 г. съдебен акт
– спогодба по гр.д. № 106/2010 г. по описа на РС ........ С изпълнителния лист,
ищецът е осъден да заплати на ответника сумата от 324.00 лева
представляваща стойността на извършеното по Договор за присъединяване на
битови потребители № 465 от 19.01.2009 г.; сумата от 5790,60 лева
представляваща стойността на продаден природен газ по Договор № 511 от
22.12.2008 г.; сумата от 1360.00 лева сторени от ищеца разноски; както и
законната лихва върху сумата от 7474,60.00 лева считано от 18.02.2010 г.
Ищецът навежда доводи за недължимост на претендираните вземания,
поради погасяването им по давност, в рамките на което основание съдът
дължи произнасяне.
Нормата на чл.117, ал.2 от ЗЗД регламентира, че ако вземането е
установено със съдебно решение, срокът на новата давност всякога е пет
години.
В случая съдебният акт по гр.д. № 106/2010 г. по описа на РС ....... е
влязъл в сила на 16.06.2010 г., от който момент е започнала да тече давността
по чл.117, ал.2 от ЗЗД, която изтича на 16.06.2015 г.
Съгласно чл.116, б."в" от ЗЗД, давността се прекъсва с
предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането.
7
Според задължителните разяснения по т.10 от ТР № 2/26.06.2015 г. по т.д. №
2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, давността се прекъсва с предприемането на кое
да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ
(независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и/или е
предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от
взискателя съгласно чл.18, ал.1 от ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез
налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитор, възлагането
на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка
на вещ, назначаването на пазач, разсрочването и извършването на продан и
т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети
задължени лица. Искането да бъде приложен изпълнителен способ също
прекъсва давността, тъй като съдебният изпълнител е длъжен да го приложи,
съгласно ТР № 2/2015 г. на ОСГТК на ВКС. Не са изпълнителни действия и
не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и
връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на
имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето
на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на
непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз
основа на влязлото в сила разпределение и др.
В случая изпълнителния лист срещу ищеца е издаден на 26.03.2013 г.,
но както бе посочено и по-горе молбата, с която е инициирано образуването
на изпълнително производство въз основа на издадения изпълнителен лист е
депозирана пред ЧСИ Стоян Лазаров едва на 24.11.2017 г., т.е повече от две
години след изтичане давността по чл.117, ал.2 от ЗЗД за събиране на
вземането по гр.д. № 106/2010 г. по описа на РС ......., което налага извода, че
петгодишната погасителна давност е била изтекла към момента на
предприемане на първите действия по принудително изпълнение – а именно
налагането на запори на банкови сметки на длъжника през 2018 г. във връзка
с образуваното изпълнително дело № 20179270400630 по описа на ЧСИ Стоян
Лазаров.
Твърдяното от ищеца бездействие на ответника се установява по
безспорен начин от ангажираните по делото писмени доказателства.
Видно от представената по делото молба за образуване на
изпълнително дело същата е входирана с № 6741 от 24.11.2017 г. по описа на
8
ЧСИ Стоян Лазаров, което сочи, че към момента на сезиране на съдебния
изпълнител – 24.11.2017 г. петгодишната давност по отношение на
вземанията е била изтекла.
Изложеното води до извод, че в периода от влизане в сила на съдебния
акт по гр.д. № 106/2010 г. по описа на РС ....... - 16.06.2010 г. до изтичане на
петгодишния давностен срок за събиране на вземането - 16.06.2015 г. по
делото не се установи спрямо ищеца да са предприети каквито и да било
изпълнителни действия и дори не е било налице образувано изпълнително
дело, по което да са извършвани действия, които да прекъсват или спират
давността, в резултат на което тя е изтекла, тъй като е започнала да тече от
момента на влизане в сила на съдебното решение.
Ето защо предявения иск по чл.439, ал.1, вр. чл.124, ал.1 от ГПК следва
да се уважи изцяло, като основателен и доказан.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК с оглед изхода на делото, ответното
дружество следва да бъде осъдено да заплати на ищеца направените по делото
разноски. В случая ищецът е заплатил държавна такса в размер на 303,07 лева
и 1300.00 лева адвокатско възнаграждение, като общата сума на сторените
разноски възлиза на 1603,07 лева.
Мотивиран от така изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.439 от ГПК, по
отношение на „Газо-енергийно дружество .......“ ЕООД, ЕИК ...... със седалище
и адрес на управление: гр........, Софийска област, бул.”..... ” № 13, че Н. С. В.,
ЕГН ********** със съдебен адрес: гр......, ул. “........“ № 9, офис 2 чрез
пълномощника си адв.Г. НЕ ДЪЛЖИ изпълнение за следните суми: 324.00
лева представляваща стойността на извършеното по Договор за
присъединяване на битови потребители № 465 от 19.01.2009 г.; сумата от
5790,60 лева представляваща стойността на продаден природен газ по
Договор № 511 от 22.12.2008 г.; сумата от 1360.00 лева сторени от ищеца
разноски; както и законната лихва върху сумата от 7474,60.00 лева считано от
18.02.2010 г., за които суми е издаден изпълнителен лист от 26.03.2013 г. по
гр.д. № 106/2010 г. по описа на РС ....... въз основа на който е образувано
изпълнително дело № 20179270400630 по описа на ЧСИ Стоян Лазаров рег.
9
№ 927 с район на действие Софийски окръжен съд поради погасяване на
вземанията по давност.
ОСЪЖДА „Газо-енергийно дружество .......“ ЕООД, ЕИК ...... ДА
ЗАПЛАТИ на Н. С. В., ЕГН ********** сумата от 1603,07 лева /хиляда
шестстотин и три лева и седем стотинки/ направени по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – .......: _______________________
10