Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Евгений Пачиков | |
За да се произнесе съдът взе предвид следното: С Присъда № 68 по НЧХД № 78/2010 г., постановена на 14.04.2010 г. Великотърновският районен съд е признал подсъдимата Т. М. И., ЕГН * от гр.П. Т. за НЕВИННА в това, че на 20.07.2009 г. в с. Раданово, общ. П. Т. нанесла обида на М. Р. И., с ЕГН * от гр. П. Т., престъпление по чл. 146, ал. 1 предл. 1 от НК, поради което и на основание чл.304 от НПК я оправдава по повдигнатото обвинение. Със същата присъда ВТРС отхвърлил предявения от частния тъжител граждански иск, като осъдил последния да заплати направените по делото разноски. Недоволен от присъдата останал частният тъжител М. Р. И., която в законоустановения срок подала жалба срещу нея чрез своя процесуален представител – адвокат Н.. Според жалбоподателя постановената присъда е неправилна и незаконосъобразна. Счита, че по делото са събрани безспорни доказателства в подкрепа на тяхното обвинение, които сочат несъмнено извършването от подсъдимата деяние. На тази основа жалбоподателя иска отмяна на постановената от ВТРС оправдателна присъда и постановяване на нова осъдителна. ВТОС в качеството си на въззивна инстанция, след като провери правилността и законосъобразността на присъдата по повод на подадената срещу нея жалба и съгласно изискванията на чл.314, ал.1 от НПК приема за установено следното: ЖАЛБАТА Е НЕОСНОВАТЕЛНА. От представените по делото доказателства става ясно, че на 18.01.2010 г. тъжителя подал тъжба вх.№ 1006/10, по описа на ВТРС, във връзка със спор между нея и служителката й – подсъдимата Т. И.. В жалбата си И. е изнесла твърдение, че И. й е нанесла обида, като я нарекла „простачка, глупачка, кучка” и „глупава циганка” – престъпление по чл. 146, ал. 1 НК. Жалбата е подписана от тъжителя. След разглеждането на делото първостепенният съд е достигнал до извод, че деянието не осъществява състава на повдигнатото обвинение нито от обективна, нито от субективна страна, поради което подсъдимият е оправдан. Районният съд е обсъдил доказателствата по делото в тяхната цялост и взаимосвързаност и обосновано е приел, че в случая изобщо не се касае за деяние обида, което подсъдимият да е осъществил по отношение на частния тъжител.Този извод се споделя и от настоящата инстанция, която счита за необходимо да доразвие тезата на районния съд със следното: първоинстанционния съд правилно не кредитира показанията на св. И. А.в частта в която заявява,че подс. И. е казала на тъжителя И. „мангалка,глупачка,простачка”, тъй като, за да бъдат приети за годно доказателствено средство, показанията на свидетеля освен събрани по предвидения процесуален ред следва да бъдат и достоверни. Правилно е установил, че само в показанията на свидетеля А. се съдържа твърдение, че е възприела подсъдимата И. да нарича тъжителя И. „глупачка,простачка”,докато в останалите показания на свидетелите очевидци-свидетелката Л.и свидетелката М., не се съдържат данни за тези епитети. Съществува основателно съмнение за заинтересованост-с оглед заемането на освободеното от подсъдимата И. работно мястото, че показанията на свидетелката А. са недостоверни поради което, не следва да се кредитират.Съдът не ползва и показанията на свидетелката К., тъй като същата не е присъствала и не е възприела обстоятелствата свързани с предмета на доказване. В хода на съдебното производство пред първоинстанционния съд не е установено, че подсъдимата И. е осъществила деянието по повдигнатото обвинение – а именно да е нарекла тъжителката И. с обидните изрази „простачка, глупачка, кучка” и „глупава циганка”, а от обективна страна деянието на подсъдимата И. според предявената тъжба е конкретизирано именно с изричането на тези епитети.Ето защо повдигнатото за това деяние обвинение се явява неоснователно и подсъдимата И. следва да бъде призната за невинна и оправдана. Въз основа на гореиþложеното настоящият съд приема, че липсват данни, обосноваващи наказателната отговорност на подсъдимия, поради което решението на ВТРС за оправдаване по повдигнатото му с тъжбата обвинения е правилно и законосъобразно. Водим от вътрешното си убеждение и с оглед на изложеното, ВТОС намира, че обжалваната присъда е обоснована, правилна и законосъобразна и следва да бъде потвърдена. Като взе предвид горното на основание чл.338 от НПК, съдът Р Е Ш И : ПОТВЪРЖДАВА присъдата на Великотърновски районен съд от 14.04.2010 г. по НЧХД № 78/2010г. като правилна и законосъобразна. РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2. |