ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№
гр. Пазарджик, 06.12.2018 г.
Районен съд – Пазарджик,
Гражданска колегия, в закрито заседание на шести декември хиляди и осемнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИЯ НЕНОВА
като разгледа докладваното от
съдията гр.д. № 1578 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
Ищецът „Ем Джи 05“ ЕООД чрез пълномощника си адв. С.П.
твърди, че от 05.01.2017 г. до 17.01.2017 г. ответниците В.Д.Д. и Д.В.Д. са
работили при него като шофьори на тежкотоварен автомобил – 12 и повече тона.
На 05.01.2017 г. били командировани в чужбина, като
управлявали тежкотоварен автомобил с полуремарке, а на 17.01.2017 г. им била
възложена поръчка за превоз на стоки, която те безпричинно отказали да
изпълнят. В резултат от това ищецът бил принуден да откаже поетата поръчка, поради
което претърпял имуществени вреди в размер на 800 евро.
Същият ден ответниците самоволно направили курс,
който не им е възлаган – от Ротердам, Холандия до офиса на работодателя в
Мюнхен, Германия, където оставили тежкотоварния автомобил. В резултат от това
причинили имуществени вреди на ищеца за изразходвано гориво на стойност 421,02
лв. и пътни такси в размер на 167,20 лв.
След като ответниците оставили автомобила в
Германия, ищецът се принудил да сключи договори за наем на влекача, на полуремаркето
и на гумите с „Пимк“ ООД за периода от 18.01.2017 г. до 04.02.2017 г., въз
основа на който заплатил наемна цена в общ размер на 3 655,50 лв.
Твърди, че действията на ответниците са умишлени и
са извършени не при и по повод изпълнение на възложената им работа.
Поради допуснатите множество нарушения на трудовата
дисциплина ответниците били дисциплинарно уволнени.
Моли да бъдат осъдени ответниците да му заплатят
солидарно обезщетение за претърпените имуществени вреди, причинени от
ответниците умишлено и не при и по повод изпълнение на трудовите им задължения,
в размер на: 800 евро (1 564,66 лв.) – платено от ищеца обезщетение за
вреди в резултат от неизпълнена поръчка за транспорт; сумата от 588,22 лв. –
заплатено от ищеца гориво и пътни такси за изминати самоволно от ответниците
805,4 км по избран от тях маршрут; сумата от 3 674,40 лв. – заплатена от
ищеца наемна цена за 17 дни, през които влекачът и полуремаркето са били в
престой и наемна цена за 805,4 км пробег на гуми, ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба до окончателно заплащане на главниците.
Претендира разноски.
Представя писмени доказателства: трудови договори,
длъжностни характеристики, заповеди за командировка, заповеди, ведно с обратни
разписки, решения на Районен съд – Пазарджик, поръчка за транспорт, разпечатки
от GPS навигация, фактури, приемо-предавателни протоколи,
справка за пътни такси, отчет (сметка) за пътни такси, обобщена справка за
фактури, платежно нареждане, справка за задължения, договори за наем.
При оспорване от страна на ответниците на
основанието и/или размера на предявените претенции моли за допускане на
съдебносчетоводна експертиза и съдебно-техническа и икономическа експертиза,
които да отговорят на подробно формулираните в исковата молба въпроси.
Моли да бъде изискана справка за влизането в сила
на приложените към исковата молба съдебни решения.
За установяване на обстоятелствата около
неизпълнението на поръчката за транспорт от 17.01.2017 г. моли да бъде допуснат
един свидетел при режим на довеждане.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответниците
В.Д.Д. и Д.В.Д. чрез пълномощника си адв. Бабачев оспорват иска по основание и
размер.
Признават, че са били служители на
ищеца и че са предприели възложения им курс през Сърбия, Словения, Италия, Германия,
Холандия и отново Германия от 05.01.2017 г. до 17.01.2017 г., когато оставили
камиона в базата на ищеца в Гархинг, Германия, но считат, че причините за
неизпълнение на курса не могат да им се вменят във вина, тъй като
предоставеният им камион не бил технически изправен за осъществяване на работа
при зимни условия в тази част на Европа поради неработеща печка в шофьорската
кабина и проблемни акумулаторни батерии, за което уведомили ищеца още на
07.01.2017 г. и тъй като той не предприел никакви действия по отстраняване на
техническите проблеми, на 16.01.2017 г. го уведомили, че ще оставят камиона в
базата му в Гархинг, Германия и ще се приберат в България.
Оспорват претендираната сума от 800
евро или 1 564,66 лв., представляваща неустойка за неизпълнение, дължима
от ищеца на третото лице „Спедишън Оберхаммер“ СРА на договорно основание, като
оспорват съществуването на договор или поръчка между ищеца и третото лице. При
условията на евентуалност оспорват размера на претендираната сума, който считат,
че не се установява от приложените към исковата молба доказателства. Оспорват
причинно-следствената връзка между поведението им и настъпването на вреда за
ищеца, тъй като са уведомили своевременно ищеца за връщане на камиона с
ремаркето в базата му в Гархинг и той е могъл да не поема поръчката или да
ангажира друг екипаж за осъществяването й. Оспорват извършеното плащане на тази
сума от ищеца на третото лице, а ако е заплатена, считат плащането за
недължимо.
Оспорват твърдението на ищеца, че
самоволно са оставили камиона в базата му в Гархинг, като твърдят, че са го
направили по негови указания, тъй като иначе нямаше да знаят, че ищецът има
база там.
Тъй като оставянето на камиона в Гархинг
е било по нареждане на ищеца, твърдят, че заплатените пътни такси и разходи за
гориво по маршрута Ротердам, Холандия – Гархинг, Германия, в размер на 588,22
лв., не са недължимо платени.
Оспорват по основание и размер
претендираната сума в размер на 3 674,40 лв., представляваща заплатена от
ищеца наемна цена за влекача и ремаркето и за изминат пробег на гумите. В тази
връзка оспорват като невярно твърдението на ищеца, че през периода от
18.01.2017 г. до 04.02.2017 г. влекачът и ремаркето не са извършвали курс, а
ако това е така, твърдят, че не са поставяли в невъзможност ищеца да ползва
вещите си и поемането на поръчки и тяхното изпълнение през този период е зависило
изцяло от волята на ищеца. Оспорват наличието на наемно правоотношение между
ищеца и третото лице, като считат, че представените с исковата молба договори
за наем нямат достоверна дата.
Оспорват приложената към исковата
молба длъжностна характеристика, като твърдят, че им е представена и са се
подписали под друг по-кратък текст на длъжностна характеристика.
Молят за отхвърляне на исковете.
Молят да бъде допуснат до разпит
един свидетел при режим на довеждане за установяване на причината и начина на
връщане на влекача и ремаркето.
Съдът на
основание чл. 140, ал. 3 ГПК съобщава на страните следния проект на доклад по
делото:
Предявени са кумулативно
съединени осъдителни искове с правно основание чл. 203, ал. 2, вр. чл. 211 КТ,
вр. чл. 45 ЗЗД за осъждане на ответниците да заплатят на ищеца обезщетение за
претърпените от него имуществени вреди в пълен размер, причинени не при и по
повод изпълнение на трудовите им задължения и в резултат от умишленото им и
противоправно поведение.
За уважаване на исковете в тежест на ищеца е да
установи при условията на пълно и главно доказване елементите от фактическия
състав на твърдяното от него субективно материално право: противоправно
поведение на ответниците (действие или бездействие), извършено умишлено и не
при и по повод изпълнение на трудовите им задължения, причинените имуществени
вреди, причинно-следствената връзка между поведението на ответниците и
причинените му вреди и наличието на трудово правоотношение между страните през
процесния период.
С оглед становищата на страните съдът на основание
чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК обявява за безспорно между тях обстоятелството, че ответниците
са били служители на ищцовото дружество през процесния период, че на 05.01.2017
г. са предприели възложения им от ищеца курс през Сърбия, Словения, Италия,
Германия и Холандия с управлявания от тях тежкотоварен автомобил – влекач с полуремарке,
а на 17.01.2017 г. са изминали разстоянието от Ротердам, Холандия до Гархинг, Мюнхен, Германия, където са оставили камиона в базата на ищеца и са
се завърнали в България.
Представените
с исковата молба писмени доказателства като допустими, относими и необходими
следва да бъдат приети по делото.
Основателно
е доказателственото искане на страните за събиране на гласни доказателства за
установяване на правнорелевантните факти, поради което следва да бъде уважено.
Основателно
е направеното от ищеца искане за допускане изслушването на съдебносчетоводна
експертиза, която да отговори на поставените в исковата молба въпроси, тъй като
ответниците оспорват основателността и размера на иска за обезщетяване на вреди
в размер на 800 евро, представляващи изплатено от ищеца обезщетение за
неизпълнение на договорно задължение, и иска за обезщетяване на вреди в размер
на 3 674,40 лв., представляващи заплатена от ищеца наемна цена за ползване
на влекача и полуремаркето и за пробег на гумите.
Не
следва да бъде уважавано ищцовото искане за допускане на комплексна
съдебно-техническа и икономическа експертиза, която да отговори на въпроси, свързани
с изминаване на разстоянието от 805,4 км
по направление от Ротердам, Холандия до Гархинг, Мюнхен, Германия, заплащане на
гориво и пътни такси по този маршрут и техния размер, тъй като тези
обстоятелства не се оспорват от ответниците (оспорването на този иск е свързано
с наличието на основание за направата на тези разходи).
По делото е постъпила информация
относно влизането в сила на решенията, постановени по гр.д. № 1892/2017 г. и
гр.д. № 1886/2017 г. на Районен съд – Пазарджик, поради което повторното й
изискване не е необходимо.
Съдът приканва страните към
постигане на спогодба, като им разяснява, че ако постигнат такава ще спестят
време и разноски, а на ищцата ще бъде върната половината от внесената държавна
такса.
Воден
от горното и на основание чл. 140, чл. 146, ал. 4 ГПК съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в
открито заседание, което ще се проведе на 11.01.2019
г. от 11,15 часа, за която дата
и час да се призоват страните.
ПРИЕМА представените с исковата молба писмени
доказателства.
ДОПУСКА до разпит при режим на
довеждане по един свидетел за всяка от страните за установяване на
правнорелевантните факти.
ДОПУСКА изслушване на съдебносчетоводна
експертиза, която след запознаване с материалите по делото и проучване на счетоводната и друга
документация у дружеството-ищец да даде отговор на следните въпроси: отразени
ли са в счетоводството на ищеца фактура № 20170433/20.02.2017 г., издадена от
„Спедишън Оберхаммер“ СРА, фактура № *********/03.01.2017 г., фактура №
**********/03.01.2017 г., фактура № **********/01.02.2017 г., фактура № **********/01.02.2017
г., фактура № **********/01.02.2017 г., издадени от „ПИМК“ ООД и заплатени ли
са същите; какъв е размерът на дължимия от ищеца наем за ползване на влекача и
полуремаркето за периода от 18.01.2017 г. до 04.02.2017 г., както и какъв е размерът
на дължимия от ищеца наем за гуми за 805,4 км пробег съгласно представените към
исковата молба наемни договори и заплатен ли е същият от ищеца; редовно ли е
водено счетоводството на ищеца за периода от 17.01.2017 г. до 28.02.2017 г.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за възнаграждение на
вещо лице в размер на 200 лв., вносими от ищеца по сметка на Районен съд –
Пазарджик в едноседмичен срок от съобщаването.
НАЗНАЧАВА за вещо лице Любомир Стоицев
Црънчев, който да се призове след внасяне на депозита.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за допускане изслушването на комплексна съдебно-техническа
и икономическа експертиза, която да отговори на поставените в исковата молба
въпроси.
ПРИКАНВА страните
към спогодба за окончателно уреждане на спора, предмет на делото.
Препис
от определението да се изпрати на страните, като на ищеца се връчи и препис от
отговора на ответниците.
Определението
не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: