Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 262213 12.08.2021 година град Пловдив
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско
отделение, XVІІI граждански състав, в публично съдебно заседание на седемнадесети
юни две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: КРИСТИНА ТАБАКОВА
при участието на секретаря Радка
Цекова,
като разгледа докладваното от
съдията гражданско дело № 8952 по
описа на съда за 2020 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Съдът е сезиран с искова молба от К.Д.К., ЕГН **********,
против ЗАД „Далл Богг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК *********, с която са предявени
обективно съединени осъдителни искове с правно основание по чл. 432, ал. 1 КЗ и
чл. 86 ЗЗД, вр. с чл. 429, ал.3, вр. с ал. 2, т. 2 КЗ.
В исковата молба се твърди, че на 22.05.2020 г.
около 19:00 часа в гр.П., на бул. „П.ш.“ настъпило ПТП. Ищецът управлявал
собствения си лек автомобил марка/модел „БМВ 320 Д“, с рег. № ****, с номер на
рама ****, като при
изчакване за ляв завой с пуснат светлинен сигнал – ляв мигач и пропускайки да
преминат праволинейно движещите се автомобили, бил ударен отзад от лек
автомобил марка „Пежо“, с рег. № ****, собственост на „Хермес Клима“ ЕООД,
управлявано от Я.Н., в резултат на което е настъпло ПТП. В следствие на ПТП-то
на ищеца били причинени множество вреди от имуществен характер. Била увредена
задната част на автомобила – външен десен стоп, десен панел, както и основата
на задната броня.
Към дата на настъпване на събитието причинителят на
вредите лек автомобил марка „Пежо“, с рег. №
**** е имало валиден договор задължителна застраховка „Гражданска отговорност
на автомобилистите“, обективиран в застрахователна полица № ****, сключен със
ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве“.
След настъпилото застрахователно събитие на дата
26.05.2020г. ищецът информира ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве“ за претърпяното от
него ПТП, като отправя претенция за
изплащане на обещетение за щети, причинени на собственото му МПС, по
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, обективирана в
застрахователна полица № ****, сключена
между ответника и причинителя на вредата. Във връзка със заявената претенция
при ответника била образувана щета с № ****,
в хода на която следвало да се установят обстоятелства за определяне и
изплащане на обезщетение. Бил извършен и оглед на пострадалия автомобил. След като била извършена проверка ищецът бил
уведомен от застрахователното дружество с писмо, с изх.№ *** от 22.06.2020г., в
което се сочело, че претендираните от него увреждания били опит за въвеждане на
застрахователя в заблуждение, чрез деклариране на неверни данни, с цел
получаване на имотна облага под форма на застрахователно обещетение, както и че
същите не са в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото застрахователно събитие
на 22.05.2020 г.
Поддържа, че ответникът следва да понесе
отговорност за настъпилите, вследствие на ПТП имуществени вреди по собственото
на ищеца МПС, които оценява на сумата от общо 1236.00 лева, необходима за възстановяване на увредените детайли по
същото.
Моли за присъждането на сумата, ведно
със законната лихва от 26.05.2020 г. /уведомяване на застрахователя/ до
окончателното погасяване. Претендира разноски.
С определение, от открито съдебно заседание, проведено на 17.06.2021 г., е
допуснато изменение на
предявения иск, чрез увеличение размера на иска, а именно: от първоначалния
размер от 1236 лева на 3 170.68
лева.
В срока по чл.
131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба. Твърди, че в исковата
молба не са изложени точно, ясно и изчерпателно всички релевантни за възникване
на правото на обезщетение факти. Липсвало пълно описание на процесното ПТП. Не
можело да се направи извод относно конкретния участък от бул. „П.ш.“, на който е станало
произшествието, не били описани и факторите с пряко значение относно
установяване на механизма на ПТП, като пътна маркировка, пътни знаци, наличие
на светофарна уредба, пътна настилка, посока на ленти на движение и др. Не
ставало ясно какво било поведението на участниците, с оглед евентуално наличие
на съпричиняване на вредоносния резултат, както и установяване на
причинно-следствена връзка между твърдяното ПТП и уврежданията на процесния
автомобил.
Оспорва исковете по основание и размер, както и
излага становище за неонователност на
същите. Счита, че липсва виновно противоправно поведение от страна на другия
водач, който да е нарушил правила за движение по пътищата, съответно не е и
причинил процесното ПТП. Уврежданията по МПС-то, собственост на ищеца не били
настъпили от описаното в исковата молба събитие, следователно не бил налице
фактическият състав на деликта, а именно противоправно поведение на водача,
чиито автомобил бил застрахован в ответното дружество, което да е основание за
ангажиране на отговорността на същото. Счита, че фактическите твърдения на
ищеца са несъответстващи на действителното положение при реализиране на ПТП-то.
Оспорва изцяло и представения двустранен
констативен протокол, като счита, че същият попада в групата на свидетелстващи частни
документи. Твърди, че щетите по външен
десен стоп, заден десен панел и основа задна броня по автомобила на ищеца, а
именно „БМВ 320 Д“, с рег. № **** не са настъпили вследствие на пътния
инцидент, респективно не са в причинно - следствена връзка с него, а с друг такъв. Щетите по автомобила били нанесени от остра
повърхност, каквато не била налице в предната част на водача управлявал лек автомобил марка „Пежо“, с рег. № ****, съобразно
ъгъла на първоначално съприкосновение между двата автомобила, съгласно схема
приложена към двустранния констативен протокол. По цялата лява част на
автомобил - марка „Пежо“, с рег. № ****
били налице множество щети под формата на охлузвания и очуквания,
каквито видимо не били настъпили в резултат на процесното събитие. Счита, че е
налице несъответствие между механизма на нанасяне, характера и степента на
увреждане по автомобила на ищеца, доколкото съобразно степените на деформация
по двата автомобила, същите не отговарят на такива, причинени вследствие на
описаните в исковата молба обстоятелства във връзка с ПТП и представения
двустранен констативен протокол.
Счита, че има
наличие на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца, доколкото в нарушение на чл.
24, ал. 1 и ал.2от ЗДвП, същият рязко е
намалил скоростта си на движение, без да се убеди, че няма да създаде опасност
за останалите участници в движението.
Твърди, че
процесното ПТП е случайно деяние по смисъла на чл.15 НК.
Възразява срещу
размера на ищцовата претенция, който е необоснован, недоказан и прекомерно
завишен. Посочва, че за претендираната сума не са представени никакви
разходо-оправдателни документи. Възразява и срещу претендираната лихва, по
аргумент за неоснователност на главния иск.
Моли за
отхвърляне на исковете. Претендира разноски.
С определение,
от открито съдебно заседание, проведено на 17.06.2021 г., е допуснато изменение на предявения иск, чрез
увеличение размера на иска, а именно: от първоначалния размер от 1236 лева на 3 170.68 лева.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира от фактическа и
правна страна, следното:
За основателността на прекия иск в тежест на ищеца
е да докаже пълно и главно,че в причинна
връзка от виновно противоправно
деяние на лице, чиято „Гражданска отговорност“ към датата на деянието е застрахована
при ответника, е претърпял имуществени вреди,
на притежавания от него лек автомобил, както и техния размер. Следва да
докаже и отправянето на искане до застрахователя за заплащане на причинените
вреди – обезщетение за настъпилото застрахователно събитие, което е
предпоставка за допустимост на настоящата исковата претенции.
В
тежест на ответника е да проведе насрещно доказване, като следва да установи
онези свои правоизключващи и правопогасяващи възражения, които са за
положителни факти, каквото е възражението за съпричиняване, като установи
соченото от него поведение на водача на МПС, което е в причинна връзка с
резултата, вкл. и възражението си, че водачът на застрахованото при него МПС не
е виновен за настъпването на ПТП, а – при установяване на горните
елементи от фактическия състав на вземането от ищеца – следва да докаже, че е
погасил претендираното обезщетение.
При така разпределената доказателствена тежест, съдът
намира предявения иск за основателен по следните съображения:
Между страните
по делото не се спори, че на 22.05.2020 г.,
около 19:00 часа, в гр. Пловдив, на бул. „П.ш.“, е било реализирано ПТП, между лек автомобил
марка „БМВ“ 320 Д, с рег. № ****,
собственост на ищеца К.Д.К., и лек автомобил марка „Пежо“, с рег. № ****, с
водач Я.Н., последното застраховано при ответника ЗАД „Далл Богг Живот и
здраве“, обективирано в застрахователна полица ****.
На основание
чл. 153, вр. с 146, ал.1, т.3 и т.4 ГПК, като безспорни и ненуждаещи се от
доказване са отделени обстоятелствата, че ищецът е предявил в срок писмена
претенция към застрахователя за изплащане на обезщетение, като е спазил
съответната процедура и е представил необходимите документи, но ответникът ЗАД „Далл Богг Живот и здраве“ не е заплатил на ищеца
обезщетение /виж Определение от закрито съдебно заседание от 15.10.2020 г./.
Следователно, съдът приема, че към датата на произшествието – 22.05.2020
г., е налице валидно застрахователно правоотношение между делинквента -
собственик на лек автомобил „Пежо“ и ответника ЗАД „Далл Богг Живот и здраве“, което е покривало съответния риск
за причинените имуществени вреди в резултат на настъпилото ПТП.
Съдът
приема тези факти за доказани, вкл. като съобрази и ги съпостави с приетите
доказателства.
Основните спорни по делото въпроси, с оглед
възраженията на ответника са: дали е налице причинна връзка между настъпилото
ПТП и всички заявени от ищеца увреждания на лек автомобил „БМВ“; налице ли е
вина на водача на лек автомобил „Пежо“, съответно има ли съпричиняване от
водача на увредения автомобил „БМВ“ за настъпване на ПТП; действителният размер
на причинените в резултат на ПТП щети по лек автомобил „БМВ“.
Настъпването
на ПТП не е спорно. Относно механизма на събитието, вредите и последващите
действия на участниците в произшествието, са събрани писмени доказателства и
доказателствени средства.
От
приложения като писмено доказателство – двустранен констативен протокол,
съставен между водачите на двете процесни МПС, а именно: съставен между ищеца К.К.,
като водач на л.а. „БМВ“, с рег. № **** и водачът Я.Н., като водач на л.а. „Пежо“,
е настъпило ПТП, на 22.05.2020 г., 19:00 часа, в гр. П., на бул. „П.ш.“, като при
изчакване за ляв завой и пропускайки да преминат праволинейно движещите се
автомобили, л.а. „БМВ“ бил ударен отзад от лек автомобил марка „Пежо“, вследствие
на което са настъпили имуществени вреди, като вината за случилото се поел
водачът на „Пежо“ – Я.Н..
От
приетите по делото писмени доказателства – Претенция за изплащане на
обезщетение за щети по МПС по застраховка „Гражданска отговорност“ по
застрахователна полица № ****, отправена
на 26.05.2020 г. от ищеца до застрахователя – ответник, опис - заключение от 26.05.2020
г. и писмо от ответника до ищеца с изх. № ****/22.06.2020 г., безспорно се
установява, че на 26.05.2020 г. ищецът е посетил офис на ответното дружество,
където била образувана щета с № ****. Направен бил оглед на щетите по МПС и е
изготвен „Опис-заключение“ по щета № ****. В описа са описани, че увредени
детайли са: „стоп външен десен – П /Подмяна/, панел десен - П+Б /Подмяна и Боя/
и задна броня основа - П+Б /Подмяна и Боя/“.
По делото, като безспорни и ненуждаещи се от
доказване са отделени обстоятелствата, че ищецът е предявил в срок писмена
претенция към застрахователя за изплащане на обезщетение, като е спазил
съответната процедура и е представил необходимите документи, в резултат на
което ответникът ЗАД „Далл
Богг Живот и здраве“ е отказал да заплати на ищеца обезщетение.
Настъпването на ПТП
не е спорно. Относно механизма на събитието, вредите и последващите действия на
участниците в произшествието, са събрани писмени доказателства и
доказателствени средства.
От съставения
Двустранен констативен протокол от 22.05.2020 г., се установява, че вина за
случилото се, е поел водачът на л.а. „Пежо“, с рег. № **** – Я.Н., застрахован
с застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното дружество, който причинил
произшествието.
Относно механизма на
произшествието, по делото са събрани гласни доказателствени средства, чрез
разпита на св. Я.Г.Н. /без родство/ - водачът на л.а. „Пежо“. Свидетелят заявява, че е бил участник в процесното ПТП, което било реализирано през 2020 г. в гр. П., на бул. „П.ш.“, в посока към града. Твърди, че л.а.
„БМВ“ спрял внезапно, поради което свидетелят като водач на л.а. „Пежо“ не
могъл да спре и го ударил отзад, странично. Сочи, че са две платната за
движение в този участък, като л.а. „БМВ“ се движел в неговото платно за
движение, като бил леко вляво, пред него. Преди удара се движили един след
друг, може би около 2-3 минути. Водачът на БМВ –то тръгнал да спира. Свидетелят
не е видял да има включен светлинен сигнал за извършване на маневра. Движел се
е с максимум 30 км./ч. Ударът се случил в неговата лента за движение и ударът
бил между неговата предна лява част, преден калник и задния десен калник на БМВ
– то. Уврежданията на БМВ – то били стоп, калник. ПТП се случило следобед, но
било след 17:00 ч., било светло, лятно време, сухо време. Свидетелят заявява,
че се е подписал под буква „А“ на двустранния протокол, който съставили с
пострадалия. Свидетелят твърди още, че се оказало, че и двата автомобила имат
застраховки в ЗАД „Далл Богг Живот и здраве“, като след ПТП – то,
застрахователят го потърсил, поради което отишъл да му направят оглед на
автомобила. Свидетелят установява също, че снимките, приложени по делото на л.
27-28 от застрахователя, не отразяват състоянието на МПС непосредствено след
ПТП-то, а са извършени няколко седмици след ПТП, тъй като той бил сменил преден
ляв калник.
Показанията
следва да бъдат ценени като пълни, непротиворечиви и последователни. Същият
възпроизвежда свои преки впечатления за случилото се, като казаното от него се
подкрепя и от останалите доказателства.
Прието
е заключение на съдебно авто-техническа експертиза, което се възприема като
компетентно, подробно и неоспорено от страните. След прецизен и задълбочен
анализ, вещото лице сочи, че от техническа гледна точка – механизмът на настъпилото произшествие е, че на втората отдясно на
ляво (втората от юг на север) пътна лента на бул. „П.ш.“, при подход за
извършване на маневра „завой на ляво“ л.а. „БМВ“ 320 Д, движещият се по същия
път и в същата посока, водач на л.а. „Пежо“, със закъснение е възприел
предприетата маневра на л.а. „БМВ“ и следствие на неспазена безопасна дистанция
от л.а. „БМВ“, в резултат на скорости и пресичане на траектории с конфликтна
точка е настъпил преплъзващ удар. Ударът е настъпил в задната част на л.а.
„БМВ“ и предната лява част на л.а. „Пежо“, в резултат на което е настъпило ПТП
с материални щети по двата автомобила. Експертът е
категоричен, че всички описани увреждания по лекия автомобил „БМВ“ съответстват на механизма на ПТП и са
негово следствие.
При така
установената фактическа обстановка и ангажирани доказателства, преценени
поотделно и в съвкупност, съдът приема за доказано, че
инцидентът е настъпил именно по посочения от ищеца механизъм, описан и в
съставения двустранен протокол за ПТП. Направените от ответника оспорвания за
различен такъв – останаха недоказани, при което не се споделят.
Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 1 от Закона за движение по пътищата, водачите на пътни превозни средства използват дясната половина
на пътя по посока на движението си, освен в случаите, когато с пътен знак или
със светлинен сигнал е указано нещо друго. Според разпоредбата на
чл. 23, ал. 1 ЗДвП, водачът на пътно
превозно средство е длъжен да се движи на такова разстояние от движещото се
пред него друго превозно средство, че да може да избегне удряне в него, когато
то намали скоростта или спре рязко.
Следователно, с описаните по – горе
действия, водачът на лек автомобил „Пежо“ е нарушил правилата на движение,
доколкото не се движел в дясната
половина на пътя по посока на движението си, както и не се движел на такова разстояние от движещия се пред него л.а.
„БМВ“, че да може да избегне удряне в него, когато то е спряло, и в резултат на
това противоправно поведение е настъпило процесното ПТП. Освен фактът на ПТП и
противоправно поведение на делинквента, от доказателствата по делото се
установяват и останалите признаци от фактическия състав на непозволеното
увреждане – настъпването на вреди и причинната връзка между тях и виновните
действия на делинквента.
Съдът намира за неоснователно възражението на ответника за наличие на съпричиняване
на щетите на процесния лек автомобил от страна на водача на този автомобил,
доколкото заявените в подкрепа на това възражение твърдения за несъобразена
скорост на този водач не се подкрепят от събраните по делото доказателства.
Тълкуването на чл. 51, ал. 2 ЗЗД налага разбирането, че,
за да е налице вина на участник в пътното движение и принос на увредения към
резултата, е необходимо не само извършваните от последния действия да нарушават
предписаните от ЗДвП и ППЗДвП правила за поведение, но и
нарушенията да са в пряка причинна
връзка с настъпилия вредоносен резултат. По делото не се установиха при
условията на пълно и главно доказване възраженията за такова поведение на
ищеца, което да се намира в причинно - следствена връзка с ПТП и да е
допринесло за настъпване на вредите. Няма данни ищецът да има принос или да е
нарушил правило за движение по пътищата.
В тази връзка
следва да се отбележи, че в дължимата грижа при управление на МПС, не се
включва безпределно изискване за всестранно и пълно предвиждане на всеки
възможен резултат, ако няма обективни данни за налична опасност. Отделно, дори
да е налице някакво нарушение /каквото в случая не се установява/ - то трябва да е в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен
резултат, т.е. последният да е негово
следствие, тъй като приложението на правилото на чл.51, ал.2 ЗЗД е
обусловено от наличието на причинна връзка между вредоносния резултат и
поведението на пострадалия, с което той обективно
е създал предпоставки и/или възможност за настъпване на увреждането. Приносът
трябва да е конкретен - да се изразява в извършването на определени действия
или въздържане от такива от страна на пострадалото лице, както и да е доказан,
а не хипотетично предполагаем. В този смисъл са както принципните постановки,
застъпени в т.7 на ППВС 17/1963 г., така и трайната съдебна практика,
постановена по реда на чл. 290 ГПК - Решение № 45/15.04.2009г. по т.д. № 525/
2008г. ВКС, II т.о.; Решение № 206/12.03.2010г. по т.д. № 35/ 2009г., ВКС,
II т.о и др.
Ето защо и доколкото въведеното защитно възражение за съпричиняване не е
установено от навелата го страна /Решение № 67/15.05.2014 г. по т.д. №
1873/2013 г. на ВКС, I т.о., Решение № 98
от 24.06.2013 г. по т. д. № 596/2012 г., II т. о. на ВКС по реда на
чл. 290 ГПК/, същото се явява неоснователно.
Страните по делото не спорят, че застраховката
„Гражданската отговорност“ на водача на л.а. „Пежо“ към датата на ПТП е била
застрахована при ответника, при което същият е материалноправно легитимиран да
отговаря по иска, тъй като рискът при застраховка „Гражданска отговорност”
включва опасността от възникване на санкционното задължение за поправяне на
вредите, причинени от виновно деяние в нейния стриктен смисъл - чл. 45 ЗЗД.
Противоправното поведение на
водача на л.а. „Пежо“ се установява. Същият е нарушил правила за движение по
пътищата - съгласно чл. 5, ал. 1, т.1
ЗДвП - всеки участник в движението с поведението си не трябва да
създава опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в опасност
живота и здравето на хората и да причинява имуществени вреди. В случая, тези
предписания са били нарушени. Не е спазено и правилото на чл. 23, ал. 1 ЗДвП, според което водачът
на пътно превозно средство е длъжен да се движи на такова разстояние от
движещото се пред него друго превозно средство, че да може да избегне удряне в
него, когато то намали скоростта или спре рязко.
Изложеното
обуславя извод за провеждане на пълно и главно доказване на елементите от
фактическия състав на претенцията – противоправно поведение от страна на водача
на МПС, който е предизвикал инцидента по твърдения механизъм, в резултат от
който са настъпили твърдените имуществени вреди за вещта на ищеца.
Няма данни
установените щети да са били налични преди ПТП / или да не са свързани с него,
поради което и възраженията на ответника не се споделят.
От заключението на съдебно авто-техническата
експертиза се установява, че вредите са в причинна връзка с механизма и техният
размер възлиза на 3170.68 лева, при
вариант, за части, материали и труд, с оригинални части втора употреба, по пазарни
цени; при вариант - оригинални части от алтернативен доставчик, по пазарни цени
възлиза на 4311.97 лева; по цени на „Технокар“ – на 3955.27 лева; по цени на
автосервиз „Х. 93“ ЕООД – на 4233.50 лева, а по цени на автосервиз „А.“ – на
4311.97 лева.
Обезщетението винаги се определя
съобразно възстановяването на автомобила с нови части. При така събраните
доказателства претенцията в размер на 3 170.68 лева, се явява изцяло основателна.
Съгласно разпоредбата на чл. 386, ал. 2 КЗ
обезщетението трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване
на застрахователното събитие, като доказването на вредата е в тежест на ищеца.
С оглед горното, претенцията е доказана по основание. Отказът за плащане
при предявяване на искането по реда на чл. 380 КЗ, не е следвало да бъде
постановяван, тъй като е незаконосъобразен.
Относно нейния размер, при така събраните доказателства, както се посочи и
по-горе, претенцията се явява изцяло основателна, поради което същата следва да
се уважи изцяло.
По акцесорната претенция
за законна лихва:
Установи се наличие на главен дълг.
Съгласно чл. 493, ал. 1, т. 5 КЗ, във вр. с чл. 429, ал. 2, т. 2, във
вр. с ал. 3 КЗ лихвите за забава на застрахования, за които застрахователят
отговаря пред увреденото лице, се плащат само в рамките на застрахователната
сума (лимита на отговорност). В този случай от застрахователя се плащат само
лихвите за забава, дължими от застрахования, считано от датата на уведомяването
от застрахования за настъпването на застрахователното събитие по реда на чл. 430, ал. 1, т.
2 или от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователна
претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна. От представената по
делото писмени доказателства по претенцията, се установява, че ищецът е
уведомил застрахователя на 26.05.2020 г. Предвид горното, ответникът е бил
уведомен за инцидента към тази дата и от нея следва да бъде присъдена законната
лихва.
По
отговорността за разноски:
С оглед изхода
на спора при настоящото му разглеждане, разноски се дължат на ищеца, на
основание чл. 78, ал.1 ГПК.
Ищецът е представил доказателства и претендира
разноски в общ размер от 960 лева, от които 130 лева – държавна такса, 160
лева – депозит САТЕ, сумата от 20 лева – депозит свидетел и 650 лева –
заплатено адвокатско възнаграждение.
Съдът намира за
неоснователно направеното от ответника възражение за прекомерност на
заплатеното адвокатско възнаграждение, тъй като същият е съобразен с
минималните размери на адвокатските възнаграждения съгласно НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. с оглед
материалния интерес и съответства на процесуалните усилия за защита интересите
на ищеца по делото.
Разноските от
общо 960 лева ще се възложат в тежест на ответника.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА ЗАД „ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД, ЕИК
*********, да заплати на К.Д.К., ЕГН
**********, следните суми: сумата от 3170.68
лева (три хиляди сто и седемдесет лева и шестдесет и осем стотинки) - главница, представляваща застрахователно обезщетение за ПТП,
настъпило на 22.05.2020 г., в гр. Пловдив, бул. „П.ш.“, за причинени имуществени вреди на лек автомобил „БМВ
320 Д“ , с рег. № ****, настъпили по вина на водач на застрахования
при ЗАД „ДАЛЛБОГГ:
ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД, съгласно полица № ****, лек автомобил „Пежо“, с рег. № ****, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на уведомяване на
застрахователя – 26.05.2020 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 960 лева (деветстотин и шестдесет лева)
– разноски за настоящото производство.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/ Кристина Табакова
Вярно с оригинала!
РЦ