РЕШЕНИЕ
№ 6751
гр. *, 15.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 155 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ПЕТЯ П. СТОЯНОВА
при участието на секретаря *
като разгледа докладваното от ПЕТЯ П. СТОЯНОВА Гражданско дело №
20231110162579 по описа за 2023 година
РЕШИ:
Р Е Ш Е Н И Е
№ 15.04.2025 година град *
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД IIІ ГО, сто петдесет и пети
състав
На двадесети февруари две хиляди двадесет и пета година
в публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ П.СТОЯНОВА
Секретар *
1
*
като разгледа докладваното от съдия Петя П. Стоянова
гражданско дело номер 62579 по описа за 2023 година на СРС, 155 състав,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на Т. Н. И., с ЕГН **********, от гр. *,
ул. „*“ № *, против „*-90“ ЕООД, с ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. *, ж.к.
„*, представлявано от управителя *. Ищецът, чрез процесуалния си представител, твърди, че
с решение от 25.09.2009 г. по гр.д. № 3480/2007 г. по описа на СГС, I ГО, 6 състав, бил
осъден да заплати на „*-90“ ЕООД сумата от 17 000 лв., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 10.09.2007 г. до окончателното заплащане на сумата, както и сумата
от 153,50 лв. и сумата от 343,40 лв. и на основание чл. 64, ал. 1 от ГПК /отм./ сумата от 3
115,20 лв. – разноски по делото. Твърди, че от влизане на решението в сила – 14.10.2010 г. до
предявяване на иска сумата не била събрана, като взимането на ответника било погасено по
давност. Позовава се на чл. 112 от ЗЗД. Също така твърди, че ответникът предприел действия
по принудително събиране на вземането, като било образувано изп.д. № 936/2010 г. по описа
на ЧСИ А. Д., с рег. № *, действащ в района на СГС, по което не били предприети никакви
изпълнителни действия. Моли съда да постанови решение, с което да приеме за установено
по отношение на „*-90“ ЕООД, че Т. Н. И. не дължи на ответника сумата от 17 000 лв., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 10.09.2007 г. до окончателното заплащане
на сумата, както и сумата от 153,50 лв. и сумата от 343,40 лв. и на основание чл. 64, ал. 1 от
ГПК /отм./ сумата от 3 115,20 лв. – разноски по делото, по изпълнителен лист, издаден въз
основа на решение от 25.09.2009 г. по 3480/2007 г. по описа на СГС, I ГО, 6 състав, поради
погасяване на вземането по давност, претендира направените по делото разноски. Ангажира
доказателства.
В съдебно заседание ищецът, редовно призован, не се явява, не изпраща
представител. По делото е депозирано становище по съществото на спора.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответното дружество „*-90“ ЕООД, с който оспорва предявената искова претенция като
неоснователна. Не спори, че между страните е налице влязло в сила съдебно решение.
Излага подробни съображения във връзка с приложението на чл. 112 от ЗЗД, както и на
Решение № 4 от 20.04.2021 г. на КС, като сочи, че абсолютната давност за ищеца е започнала
да тече на 02.06.2021 г. Твърди, че давността е била прекъсвана с оглед на предприетите от
съдебния изпълнител действия по принудително изпълнение, като на ищеца бил наложен
запор. Позовава се на чл. 116, б. „в“ от ЗЗД и на задължителната съдебна практика. Моли
съда да отхвърли иска, претендира направените по делото разноски. Ангажира
доказателства.
В съдебно заседание ответникът, чрез процесуалния си представител, поддържа
отговора на исковата молба. Моли съда да отхвърли исковата претенция като неоснователна
2
и недоказана, претендира направените по делото разноски.
Предявена е искова претенция с правно основание чл. 439 от ГПК, направено е
искане по реда на чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК.
Съдът, въз основа на събраните по делото доказателства, преценени съобразно
разпоредбата на чл. 12 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
От представения от ищеца заверен препис от решение от 25.02.2009 г. по гр.д. №
3480/2007 г. по описа на СГС, се установява, че Т. Н. И. е бил осъден да заплати на „*-*“
ЕООД сумата от 17 000 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
10.09.2007 г. до окончателното заплащане на сумата, както и сумата от 153,50 лв. и сумата от
343,40 лв. и на основание чл. 64, ал. 1 от ГПК /отм./ сумата от 1 115,20 лв. – разноски по
делото, решението влязло в сила на 14.10.2010 г. От поставения печат върху решението е
видно, че на 28.10.2010 г. в полза на „*-* ЕООД въз основа на влезлите в сила решения е бил
издаден изпълнителен лист, като размерът на присъдените разноски за трите съдебни
инстанции е бил 3 115,20 лв.
От представения заверен препис от покана за доброволно изпълнение, изпратена до Т.
Н. И. от ЧСИ, се установява, че въз основа на издадения изпълнителен лист от 28.10.2010 г.
по гр.д. № 3480/2007 г. по описа на СГС, е било образувано изп.д. № 2010*0400936 по описа
на ЧСИ А. Д., с рег. № *, действаща в района на СГС.
От приложения заверен препис от изп.д. № 2010*0400936 по описа на ЧСИ А. Д., с
рег. № *, действащ в района на СГС, се установява, че същото е образувано по повод Молба
с вх. № 22725 от 18.11.2010 г. на „*-90“ ЕООД с приложен изпълнителен лист от 28.10.2010
г., издаден по гр.д. № 3480/2007 г. по описа на СГС. На 08.12.2010 г. ЧСИ е изискал справки,
на 16.03.2011 г. ЧСИ е изпратил покана за доброволно изпълнение до длъжника и запорно
съобщение до работодателя, с което е бил наложен запор върху трудовото възнаграждение
на длъжника. От изготвената по делото справка се установява, че задължението на длъжника
към 29.06.2011 г. възлиза на общо 33 197,11 лв. По делото са постъпили плащания, както
следва: на 20.06.2011 г. – 78,39 лв., на 08.07.2011 г. – 78,39 лв., на 08.08.2011 г. – 78,39 лв., на
16.09.2011 г. – 78,39 лв., на 24.10.2011 г. – 133,53 лв., на 24.10.2011 г. – 10,23 лв., на
04.11.2011 г. – 78,39 лв., на 16.11.2011 г. – 82,01 лв., на 12.01.2012 г. – 78,39 лв., на 23.01.2012
г. – 22,55 лв., на 03.05.2012 г. – 81,33 лв., на 10.05.2012 г. – 75,28 лв., на 21.06.2012 г. – 81,33
лв., на 02.07.2012 г. – 75,28 лв., на 27.07.2012 г. – 81,33 лв., на 15.08.2012 г. – 75,28 лв., на
11.09.2012 г. – 81,33 лв., на 19.09.2012 г. – 75,29 лв., на 19.10.2012 г. – 81,33 лв., на 29.10.2012
г. – 75,29 лв., на 23.11.2012 г. – 81,33 лв., на 10.12.2012 г. – 75,29 лв., на 23.01.2013 г. – 81,33
лв., на 01.02.2013 г. – 75,30 лв., на 03.04.2013 г. – 81,33 лв., на 03.07.2013 г. – 75,32 лв., на
01.07.2013 г. – 81,33 лв., на 24.07.2013 г. – 150,66 лв., на 13.11.2013 г. – 82,13 лв., на
27.11.2013 г. – 76,24 лв., на 10.02.2013 г. – 82,31 лв., на 19.12.2013 г. – 76,24 лв., на 30.01.2014
г. – 68,71 лв., на 11.02.2014 г. – 63,65 лв., на 24.02.2014 г. – 82,31 лв., на 27.02.2014 г. – 76,25
лв., на 19.03.2014 г. – 82,31 лв., на 01.04.2014 г. – 76,25 лв., на 16.04.2014 г. – 82,31 лв., на
24.04.2014 г. – 76,25 лв. По повод на постъпило изявление от работодателя на длъжника на
3
20.06.2014 г. ЧСИ е изискал нови справки. От изготвената по делото справка се установява,
че задължението на длъжника към 29.05.2015 г. възлиза на общо 40 676,48 лв. На 29.05.2015
г. ЧСИ е изпратил запорни съобщения до банки, а на 13.10.2015 г. е изискал справка. С
молби от 02.06.2017 г., 28.05.2019 г. и 21.05.2021 г. взискателят е посочил способ за
принудително изпълнение. На 13.08.2021 г. длъжникът е подал молба с искане за
прекратяване на производството по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, а с молба от 24.02.2022 г. е
представил Обезпечителна заповед № 2 от 03.02.2022 г., издадена по гр.д. № 169/2022 г. по
описа на РС – *.
При така установената фактическа обстановка за съда се налагат следните изводи:
По предявения отрицателен установителен иск, в съответствие с указаната от съда
доказателствена тежест, ответникът е този, който следва да докаже възникване на
претендираното от него задължение по основание и размер. В конкретния случай
ответникът следва да проведе пълно и главно доказване на основанието за възникване на
задължените на ищеца към ответника.
По делото е безспорно установено, че на 14.10.2010 г. е влязло в сила съдебното
решение по гр.д. № 3480/2007 г. по описа на СГС, въз основа на което на 28.10.2010 г. в
полза на „*-90“ ЕООД е бил издаден изпълнителен лист, въз основа на който изпълнителен
лист е било образувано изп.д. № 2010*0400936 по описа на ЧСИ А. Д., с рег. № *, действащ
в района на СГС. Спори се относно настъпването на факти след приключване на съдебното
дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание.
В конкретния случай въпросът за давността има отношение, доколкото предявената
искова претенция е по реда на чл. 439 от ГПК и на изследване подлежат факти, настъпили
след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено
изпълнителното основание.
Подаването на молба за издаване на изпълнителен лист въз основа на влязло в сила
съдебно решение представлява действие, което прекъсва давностния срок по смисъла на чл.
116, б. ”в” от ЗЗД. Видно от приложения в изпълнителното дело изпълнителен лист, същият
е издаден на основание именно на влязло в сила съдебно решение. С издаване на
изпълнителния лист на 28.10.2010 г. започва да тече нова давност. Следва да се отбележи, че
всяко от действията, предприети от кредитора за принудително изпълнение прекъсва
давността по силата на чл. 116, б. ”в” от ГПК. Съобразно с разпоредбата на чл. 115, ал.1, б.
”ж” от ЗЗД докато трае съдебният процес относно вземането, давност не тече.
Видно от приложения препис от изпълнително дело, по молба за образуване на
изпълнително „*-90“ ЕООД до съдебния изпълнител е била подадена заедно с оригинала на
изпълнителния лист. Считано от издаване на изпълнителния лист на 28.10.2010 г. към
момента на подаване на молбата до частния съдебен изпълнител на 18.11.2010 г. не е изтекъл
предвиденият в закона петгодишен давностен срок.
Съгласно разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК изпълнителното производство се
прекратява, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в
4
продължение на две години, с изключение на делата за издръжка, и когато заяви писмено, че
длъжникът прави вноски срещу задължението си. От приложения заверен препис от
изпълнително дело се установява, че са били предприети действия от ЧСИ.
Съдът следва да съобрази и ТР № 3 от 28.03.2023 г. по тълк.д. № 3/2020 г. на ОСГТК
на ВКС съгласно което погасителна давност не тече докато трае изпълнителният процес
относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г. на
Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълк.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. След
26.06.2015 г. са били подадени молби от взискателя с посочване на способи за принудително
изпълнение на следните дати: 02.06.2017 г., 28.05.2019 г. и 21.05.2021 г. Отделно от това
следва да се посочи, че още при образуване на изпълнителното дело е било изпратено
запорно съобщение до работодателя по повод наложен запор върху трудовото
възнаграждение на длъжника, въз основа на което периодично, почти всеки месец са били
нареждани суми по изпълнителното дело до 24.04.2014 г., а впоследствие на 29.05.2015 г.
ЧСИ е изпратил запорни съобщения до банки, като и до приключване на производството
пред настоящата инстанция не са вдигнати наложените запори върху банкови сметки на
длъжника – ищец в настоящото производство. Налагането на запор върху банковите сметки
на длъжника, запорът върху които не е вдигнат, е действие, което прекъсва погасителната
давност. Ето защо и с оглед на гореизложеното за съда се налага извод, че към момента на
предявяване на иска – 31.01.2022 г. вземането на „*-*“ ЕООД не е погасено по давност. По
изложените съображения предявеният иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
По отношение на направеното от процесуалния представител на ищците искане за
присъждане на направените по делото разноски, на същата съобразно с чл. 78, ал. 1 от ГПК
разноски не следва да бъдат присъждани.
По отношение на направеното от процесуалния представител на ответника искане за
присъждане на направените по делото разноски, съобразно с чл. 78, ал. 3 от ГПК следва да
бъдат присъдени направените по делото разноски в размер на 575 лв. за платено адвокатско
възнаграждение.
С оглед на гореизложеното, Софийският районен съд, 155 състав,
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от Т. Н. И., с ЕГН **********, от гр. *, ул. „*“ № *,
против „*-*“ ЕООД, с ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. *, ж.к. „*,
представлявано от управителя *, за установяване по отношение на ответника, че Т. Н. И. не
дължи на „*-90“ ЕООД сумата от 17 000 лв. /седемнадесет хиляди лева/, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 10.09.2007 г. до окончателното заплащане на сумата,
както и сумата от 153,50 лв. /сто петдесет и три лева и петдесет стотинки/ и сумата от 343,40
лв. /триста четиридесет и три лева и четиридесет стотинки/ и на основание чл. 64, ал. 1 от
ГПК /отм./ сумата от 3 115,20 лв. /три хиляди сто и петнадесет лева и двадесет стотинки/ –
5
разноски по делото, по изпълнителен лист, издаден въз основа на решение от 25.09.2009 г.
по 3480/2007 г. по описа на СГС, I ГО, 6 състав, поради погасяване на вземането по давност.
ОСЪЖДА Т. Н. И., с ЕГН **********, от гр. *, ул. „*“ № *, ДА ЗАПЛАТИ на *-*“
ЕООД, с ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. *, ж.к. „*, представлявано от
управителя *, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, сумата от 575 лв. /петстотин седемдесет и
пет лева/, представляваща направени по делото разноски.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчване на препис на
страните пред Софийски градски съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6