№ 107
гр. Пазарджик, 06.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на девети януари през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:Димитър Чардаков
при участието на секретаря Д. Буюклиева
като разгледа докладваното от Димитър Чардаков Гражданско дело №
20245220100069 по описа за 2024 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Съдът е сезиран едновременно с осъдителен иск по чл.31, ал.2 ЗС и
молба по чл.57, ал.2 СК. Поради отказа на брачния съд да разгледа молбата по
чл.57, ал.2 СК същата е приета за съвместно разглеждане ведно с иска по
чл.31, ал.2 ЗС.
Ищцата Д. Д. А. с ЕГН ********** от гр. Б** твърди, че с ответника Б.
Г. Г. с ЕГН ********** от ** са бивши съпрузи, чиито брак е прекратен на
03.03.2023г. с решение от същата дата, постановено по гр. д. №3453/2022г. на
РС – Пазарджик. Твърди, че съгласно утвърденото от брачния съд
споразумение по чл.51 СК упражняването на родителските права по
отношение на децата ** Б.ов Г. и ** Б.ов Г. е предоставено на ответника,
комуто е предоставено и ползването на семейното жилище, представляващо
УПИ І-302, в кв. 24 по плана на с. **, с площ от 1438 кв.м., ведно с
построената в имота масивна едноетажна жилищна сграда със застроена площ
от 100 кв.м., находящ се в **. Ищцата твърди, че описаният имот е съсобствен
между страните при равни части – по ½ ид. част. Твърди, че по силата на
решението за развод целият имот се ползва от ответника, считано от
03.03.2023г., без брачният съд да е определил наем по чл.57, ал.2 СК. Твърди,
1
че писмено е поканила ответника да заплаща наем за ползването на нейната
част от имота, но същият е отказал. Затова иска от съда да го осъди да й
заплати сумата от 3000лв. - обезщетение за ползването на съсобственото
семейно жилище след развода само от ответника, дължимо за времето от
датата на развода – 03.03.2023г. до датата на исковата молба – 08.01.2024г.
Освен това иска от съда да определи месечен наем по чл.57, ал.2 СК в размер
на 300 лв., който ответникът да й заплаща занапред. Сочи доказателства и
претендира разноски.
Ответникът не оспорва наличието на съсобственост и начина, по който
се ползва имота след развода. Оспорва иска при твърдение, че наем по чл.57,
ал.2 СК се дължи само ако е определен от съда или е изрично уговорен в
споразумението по чл.51 СК. Твърди, че ако съпрузите не са уговорили
размера на наема в споразумението, то следва да се тълкува като
споразумение за безвъзмездно ползване. Евентуално твърди, че наем се дължи
от датата на писмената поканата – 27.11.2023г., а не от датата на развода.
Освен това, от наема следва да се приспадне площта от жилището, която се
ползва от децата, както и свободната част от дворното място, което не е част
от жилището. Моли за отхвърляне на иска и претендира разноски. Твърди, че
между страните има висящ съдебен спор по предявен от него иск за
определяне на по-голям дял от общото имущество на основание чл.29, ал.1 и
ал.3 СК, който счита за преюдициален спрямо предявените искове и моли
производството по делото да бъде спряно на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК.
Съдът въз основа на доказателствата по делото и на закона прие от
фактическа и от правна страна следното:
Не е спорно и се установява от представеното съдебно решение за
развод, постановено по гр. д. №3453/2022 г. на РС – Пазарджик, че страните са
сключили граждански брак на 14.11.2009 г., който е прекратен по тяхно
взаимно съгласие на 03.03.2022 г. С решението е утвърдено споразумението
между съпрузите по чл.51 СК, съгласно което упражняването на родителските
права по отношение на децата от брака ** Б.ов Г. и ** Б.ов Г. е предоставено
на ответника, комуто е предоставено и ползването на семейното жилище в **.
Не е спорно, че ответникът и двете деца ползват семейното жилище от датата
на развода. От представения нот. акт №196, том ХІІІ, рег. №16158, нот. дело
№2286/2016 г. е видно, че имотът е закупен от ответника Б. Г. Г. на 19.12.2013
2
г., т.е. по време на брака, и съгласно чл.21, ал.1 вр. чл.18, ал.3 СК принадлежи
общо на двамата съпрузи, доколкото не се твърди и не се установява те да са
избрали някой от режимите на разделни имуществени отношения по чл.18,
ал.1, т.2 или т.3 СК. Имотът включва дворно място - УПИ І-302, в кв. 24 по
плана на с. **, с площ от 1438 кв.м., ведно с построената в него масивна
едноетажна жилищна сграда със застроена площ от 100 кв.м., находящ се в **.
С прекратяването на брака е прекратена и съпружеската имуществена
общност на основание чл.27, ал.1 СК, при равни дялове на съпрузите върху
общото имущество – чл.28 СК. Претенцията за определяне на по-голям дял по
чл.29 СК има конститутивен характер, а съдебното решение има действие
занапред. По тази причина съдът не споделя аргументите на ответника според
които тази претенция има преюдициално значение за настоящия спор и
производството по настоящото дело следва да бъде спряно на основание
чл.229, ал.1, т.4 ГПК до приключване на делото по иска за определяне на по-
голям дял по чл.29 СК. В случай, че на съпруга, който самостоятелно ползва
семейното жилище се определи по-голям дял от имуществената общност, това
обстоятелство ще е основание за изменение на размера на наема по чл.57, ал.2
СК, тъй като по правната си същност производството по претенцията за
предоставяне ползването на семейното жилище не е исково, а спорна съдебна
администрация, решението по което не се ползва със сила на пресъдено нещо
и може да бъде променяно при промяна на обстоятелствата /вж. решение №96
от 14.03.2016г. по гр.д. №4842/2015г. на ВКС, ІV г.о./. До тогава обаче важи
принципа за равенство на дяловете по чл.28 СК, в съответствие с който следва
да се регулират всички правоотношения между съпрузите, породени от
съсобствеността върху семейното жилище, вкл. правото на неползващия
съпруг на обезщетение по чл.31, ал.2 ЗС за периода, през който не е определен
наем по реда на чл.57, ал.2 СК.
В хипотеза при която след развода съсобственото семейно жилище е
предоставено за ползване на единия от бившите съпрузи, но бракоразводният
съд не е бил сезиран и не е определи размера на дължимия наем, за всеки от
съпрузите съществува възможност, докато е налице правото на ползване въз
основа на съдебното решение, да поиска от бракоразводния съд по реда на
чл.57, ал.2 СК да определи наемната цена, която да се заплаща за в бъдеще. За
3
периода от влизане в сила на решението за развод, с което е предоставено
ползването на семейното жилище само на единия от бившите съпрузи, до
определянето размера на наема по реда на чл.57, ал.2 СК или до настъпването
на условия за прекратяване правото на ползване, неползващия съпруг има
право на обезщетение на основание чл.31, ал.2 СК. В този случай отправянето
на нарочна писмена покана не е необходимо, тъй като правоотношението по
ползването на семейното жилище въз основа на съдебното решение е
възникнало като възмездно /вж. решение №71 от 29.06.2018г. по гр.д.
№2750/2017г. на ВКС, ІІ г.о. и определение №196 от 07.04.2014г. по ч.гр.д.
№1568/2014г. на ВКС, І г.о./.
В настоящия случай споразумението между съпрузите по чл.51 СК не
съдържа уговорки за размера на наема, дължим на съпруга, който не ползва
семейното жилище, нито е уговорено изрично, че другият съпруг, който
упражнява родителските плава, ще го ползва безвъзмездно. Когато не е
уговорено друго между съпрузите, правоотношението между тях относно
ползването на семейното жилище винаги възниква като възмездно, тъй като
по силата на закона то има характеристиките на наемно правоотношение –
чл.57, ал.1 СК, а договорът за наем по дефиниция е двустранен и възмезден
договор. Ако размерът на наема не е уговорен между съпрузите или не е
определен от брачния съд наемното правоотношение не се трансформира в
безвъзмездно, тъй като при спор между съпрузите наемът винаги може да
бъде определен от съда по правилата на чл.162 ГПК. Следователно няма
пречка неползващият съпруг да предяви претенция за заплащане на
обезщетение, вкл. за минало време, дори ако липсва уговорка за размера на
наема. Както е прието в горепосоченото решения на ВКС, наемът се дължи от
влизане в сила на решението за развод, с което е предоставено ползването на
семейното жилище /от който момент възниква наемното правоотношение/, без
да е необходима покана от страна на неползващия съпруг.
Наемното правоотношение между съпрузите по чл.57 СК има за
предмет семейното жилище. Според дефиницията в §5, т.30 от ДР на ЗУТ
жилището представлява съвкупност от помещения, покрити и/или открити
пространства, обединени функционално и пространствено в едно цяло за
задоволяване на жилищни нужди. От това определение може да се направи
извод, че частта от дворното място, която не е заета от жилището, не служи
4
пряко за задоволяване на жилищни нужди, а има обслужващо и второстепенно
предназначение, като в някои случаи дори е възможно да се използва за
нежилищни нужди, като напр. паркиране на превозни средства, различни
стопански дейности и др. Безспорно свободните дворни площи могат да се
отразят благоприятно върху функционалността на жилището, но това не им
придава жилищно предназначение. В този смисъл е и т.1 от Постановление №
12 от 28.XI.1971 г., Пленум на ВС, съгласно което понятието семейното
жилище обхваща жилищните и сервизните помещения, предназначени да
задоволяват битовите нужди на цялото семейство - съпрузите, децата и
другите пълнолетни членове на семейството.
Следователно свободното дворно място в процесния имот е изключено
от предмета на наемното правоотношение по чл.57, ал.1 СК и съпругът, на
когото брачният съд е предоставил ползването на семейното жилище не
разполага с правото еднолично да ползва и дворното място, в което е
построено същото. При това положение той не дължи наем за тази част от
имота по силата на съдебното решение за развод и предоставеното с него
право на ползване. Същият евентуално би дължал обезщетение по чл.31, ал.2
ЗС, ако фактически /без основание/ ползва частта на другия съпруг от
свободното дворното място, но в този случай е необходимо да се установи
още, че е той създава пречки на другия съсобственик да ползва тази част от
имота съобразно обема на правата си. В този случай е необходима и
отправянето на покана от страна на неползващия съсобственик, от който
момент се дължи обезщетението, за разлика от дължимия наем по чл.57 СК.
Съгласно ТР №7 от 2.11.2012 г. по тълк. д. № 7/2012 г. на ВКС , ОСГК,
ползващият съсобственик започва да пречи, когато другия съсобственик е
отправил искане да си служи с вещта, което е доведено да знанието на първия
и той не е отстъпил частта, съответстваща на дела на претендиращия или не
му е предоставил възможност да ползва общата вещ заедно с него. В тази
хипотеза - лишеният от възможността да ползва общата вещ според нейното
предназначение и според притежавания от него обем права има съгласно
чл.31, ал.2 ЗС право да получи обезщетение.
Подобни обстоятелства обаче нито се твърдят, нито се установяват по
делото, а напротив – ищцата твърди, че е отправила то ответника покана
единствено за заплащане на наем, а ответникът изрично е заявил, вкл. в хода
5
на производството, че не възразява ищцата да ползва цялата свободна част от
дворното място, вкл. и неговата, където преди развода е отглеждала
зеленчуци. Ето защо площта на дворното място не следва да се има предвид
при определяне размера на обезщетението по чл.31, ал.2 ЗС, както и за наема
по чл.57 СК, който се дължи занапред.
Освен това, от площта на жилищната сграда /семейното жилище/
следва да се изключи частта, която се припада на двете деца, тъй като не се
дължи наем за ползваната от ненавършилите пълнолетие деца жилищна площ
– чл.57, ал.2, изр. 2 СК. Семейният кодекс не посочва какво следва да се има
предвид под жилищна площ. Определение за понятието жилищна площ е
дадено в §1 от ДР на Наредбата за жилищните нужди на длъжника и
членовете на неговото семейство, приета с ПМС № 31 от 15.02.2008 г.,
съгласно което жилищната площ се определя като сбор от площите на
помещенията в жилището, предназначени за обитаване - дневни, спални,
детски стаи и трапезарии (когато има кухня с място за хранене), измерени по
вътрешния контур на съответните вертикални конструктивни елементи - стени
и колони. В ал.2 изрично е посочено, че в жилищната площ не се включват:
кухненските боксове, самостоятелните кухни, трапезариите (когато няма
кухня с място за хранене), вестибюлите без пряко осветление, нишите за
спане, както и обслужващите и спомагателните помещения - бани, тоалетни,
преддверия, коридори, килери, складове, изби, тавански помещения и други
подобни. Въпросът е бил уреден по сходен начин и в следните отменените
нормативни актове: §5 от ДР на Правилника за прилагане на Закона за
общинската собственост; чл.11, ал.6 от Наредба за разпределяне и продажба
на жилища, приета с ПМС № 1 от 27.01.1978 г. и чл.41, ал.1 вр. чл.37 от
Наредба № 5 за правила и норми по териториално и селищно устройство;
От заключението на съдебната техническа и оценъчна експертиза е
видно, че жилищната площ на процесното семейно жилище е 43.74 кв.м. От
нея на двете децата се полагат две части, т.е. 29.16 кв. м. Тази площ следва да
се извади от площта на цялото жилище, която е 100 кв.м. За останалата част от
семейното жилище, чиято площ е 70.84 кв.м., ответникът дължи на ищцата
наем за ползването на нейната ½ ид.ч., тъй като семейното жилище включва
не само светлата жилищна площ но също така и обслужващите и
спомагателните помещения в жилището /вж. т.1 от Постановление № 12 от
6
28.XI.1971 г., Пленум на ВС относно понятие за семейно жилище./. Съгласно
заключението на ВЛ месечният наем за 1 кв.м. от процесното жилище е 4 лв.
Следователно дължимият от ответника месечен наем по чл.57, ал.2 СК за ½
част от площта на семейното жилище /без ползваната жилищната площ от
децата/ е 35.42 кв.м. х 4 лв. = 141.68 лв. Ищцата претендира определяне на
месечна наемна цена от 300 лв., поради което молбата по чл.57, ал.2 СК следва
да се уважи до размера на 141.68 лв. и да се отхвърли в останалата част.
Въз основа на същата наемна цена следва да се определи и размерът на
обезщетението по чл.31, ал.2 ЗС, дължимо от ответника за периода преди
подаването на исковата молба от 03.03.2023 г. до 08.01.2024 г. /общо 10 месеца
и 5 дни, което възлиза на 1436.80 лв. Ищцата претендира обезщетение за
същия период в размер на 3000 лв., поради което искът следва да се уважи до
размера на 1436.80 лв. и да се отхвърли за разликата до 3000 лв.
При този изход на делото ищцата имат право на съдебни разноски,
съразмерно с уважената част от иска – чл.87, ал.1 ГПК. Същата е представила
доказателства за направени разноски в размер на 1028.37 лв., от които 148.37
лв. – внесена държавна такса, 600 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение
и 280 лв. – внесен депозит за вещо лице. От тези разноски следва да се
присъдя по съразмерност 492.52 лв.
Ответникът също има право на разноски съразмерно с отхвърлената
част от иска на основание чл.78, ал.3 ГПК. Същият е представил
доказателства за направени разноски в размер на 880 лв., от които 800 лв. –
заплатено адвокатско възнаграждение и 80 лв. – внесен депозит за вещо лице.
От тези разноски следва да се присъдя по съразмерност 458.54 лв.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ответника Б. Г. Г. с ЕГН ********** от ** да заплати на
ищцата Д. Д. А. с ЕГН ********** от гр. Б**, на основание чл.31, ал.2 ЗС,
сумата от 1436.80лв., представляваща обезщетение за ползването само от
ответника на съсобственото семейното жилище на страните, находящо се в
**, през периода от 03.03.2023г. до 08.01.2024 г., което ползване е осъществено
въз основа на решението за развод от 03.03.2023 г., постановено по гр. д.
7
№3453/2022г. на РС – Пазарджик, като ОТХВЪРЛЯ иска за заплащане на
обезщетение за разликата над 1436.80 лв. до претендираните 3000 лв.
ОПРЕДЕЛЯ, на основание чл.57, ал.2 СК, размера на наема по наемното
правоотношение по чл.57, ал.1 СК между съпрузите Б. Г. Г. и Д. Д. А.,
възникнало по силата на съдебното решение за развод от 03.03.2023 г.,
постановено по гр. д. №3453/2022г. на РС – Пазарджик, в размер на 141.68 лв.
на месец, считано от 09.01.2024 г. докато е налице правото на ответника Б. Г. Г.
да ползва семейното жилище въз основа на съдебното решение или до
настъпване на промяна в обстоятелствата, при които е определен наема, като
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 141.68 лв. до претендирания месечен наем
от 300 лв.
ОСЪЖДА ответника Б. Г. Г. да заплати на ищцата Д. Д. А. съдебни
разноски в размер на 492.52 лв.
ОСЪЖДА ищцата Д. Д. А. да заплати на ответника Б. Г. Г. съдебни
разноски в размер на 458.54 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Пазарджик в
2-седмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
8