Р Е Ш Е Н И Е
№ 667/10.4.2023г.
гр. Пловдив, 10.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Пловдив, II отд., VII състав, в открито заседание на двадесет и седми
март през две хиляди двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ШОТЕВА
при секретаря
Христина Николова и участието на прокурора Кичка Казакова, като разгледа
докладваното от председателя Мариана Шотева адм. дело № 2889 по описа за 2022
г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е
по реда на Глава Единадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във
връзка с чл. 285, ал. 1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането
под стража (ЗИНЗС).
Образувано е по
искова молба на Х.М.К., ЕГН **********,***, чрез адв. В.С., срещу Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията” (ГДИН) - София, бул. „Ген. Николай Столетов” № 21 за
присъждане на сумата в размер на 30 000 лева, ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от датата на исковата молба до крайното й изплащане, представляваща
обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат от поставянето му в
неблагоприятни условия за изтърпяване на наказание „лишаване от свобода“ в Затвора
Пловдив в периода от 01.06.2016 г. до 09.11.2022 г., причинени от нарушаване
правото му на каре и в периода от 10.11.2020 г. до 09.11.2022 г., причинени от
държане в пренаселени килии, без постоянен достъп до санитарен възел и
постоянно течаща топла и студена вода, наличие на мухъл, лошо осветление, липса
на достатъчно въздух, както и наличие на гризачи и дървеници. Имуществените
вреди се сочи, че се изразяват болки, страдания, обида, огорчение, възмущение и
внушаване на чувство за малоценност. С горното се презюмира нарушаване правата
по чл. 3 от Европейската конвенция за защита на правата на човека (ЕКЗПЧ) и чл.
3 от ЗИНЗС. Исковите претенции в т.ч. претендираните суми, както и периодите на
пребиваване в Затвора Пловдив, първоначално са заявени в исковата молба като в
първото по делото о.с.з. е допуснато изменение на иска в горния смисъл. Претендира
се присъждане на сторените разноски в размер на 10 лева заплатена държавна
такса. Допълнителни съображения са изложени в депозирана по делото писмена
защита.
Ответникът –
Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” - София чрез процесуалния си
представител юриск. Ч. счита така предявените претенции за неоснователни и
недоказани, поради което настоява за отхвърлянето им. Претендира юрисконсултско
възнаграждение.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Пловдив дава заключение за неоснователност на исковата
претенция.
Административен
съд – Пловдив, II отд., VII състав, след като прецени поотделно и в съвкупност
събраните в настоящото производство доказателства, намира за установено
следното.
Не е спорно
между страните, а и след извършена служебна проверка се констатира, че по
искова молба, предявена от ищеца К. срещу ГДИН за присъждане на обезщетение за
понесени неимуществени вреди от бездействията на администрациите в Арест
Пазарджик в периода от 10.06.2013 г. до 10.07.2013 г., в Затвора Пазарджик в
периода от 10.07.2013 г. до 01.06.2016 г. и в Затвора Пловдив в периода от 01.06.2016
г. до 10.11.2020 г., в Административен съд – Пловдив е образувано адм. дело № 2919/2020
г., приключило с влязло в сила съдебно решение.
При това
положение, и доколкото за част от исковия период, а именно от 01.06.2016 г. до
10.11.2020 г. вкл. (1 624 дни), спорът между същите страни (Х.М.К. и ГДИН) и на същото основание
(чл.
284, ал. 1 от ЗИНЗС – искова претенция за неимуществени вреди, причинени на
ищеца от специализираните органи по изпълнение на наказанията в Затвора Пловдив
в резултат на нарушения на чл. 3 от ЗИНЗС), е разрешен с влязло в сила решение, исковата
молба в частта, в която се претендира присъждане на обезщетение в размер на 20
705 лева (доколкото
сумата в размер на 30 000 лева се претендира като обезщетение за неимуществени
вреди за целия исков период от 01.06.2016 г. до 09.11.2022 г. вкл., който се
установи, че е 2 353 дни, настоящият съдебен състав приема, че претендираното
дневно обезщетение възлиза на около 12,75 лева (30 000 лв. : 2 353 дни = 12,74968…), ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на исковата молба до
крайното й изплащане, представляваща обезщетение за причинени неимуществени
вреди в резултат от поставянето на ищеца в неблагоприятни условия за
изтърпяване на наказание „лишаване от свобода“ в Затвора Пловдив в периода от
01.06.2016 г. до 10.11.2020 г. вкл., ще следва да бъде оставена без
разглеждане, а производството - прекратено на основание чл. 299, ал. 2 от ГПК във
връзка с чл. 144 от АПК.
По отношение на останалата
част от исковия период, а именно от 11.11.2020 г. до 09.11.2022 г. вкл., от приетите
по делото становище (л. 35-37) и справка относно правното положение на ищеца
(л. 42) се установява следното:
- от 11.11.2020
г. до 22.02.2021 г. вкл. е пребивавал във Втора група в стая № 74, която е с
площ от 27,25 кв.м. и с капацитет до 6 л.св., с два отваряеми прозореца с
размери 0,95/1,12 м. и 0,50/1,17 м. и санитарен възел с площ от 4,58 кв.м. с
един отваряем прозорец с размери 0,25/1,17 м. В периодите от 11.11.2020 г. до
22.12.2020 г. вкл. и от 05.02.2021 г. до 22.02.2021 г. вкл. в това спално
помещение са пребивавали между 7 и 8 л.св., а в останалите – до 6 л.св.;
- от 23.02.2021
г. до 09.11.2022 г. вкл. е пребивавал във Втора група в стая № 81, която е с
площ от 28,98 кв.м. и с капацитет до 7 л.св., с два отваряеми прозореца с
размери 0,97/1,17 м. и 0,67/1,17 м. и санитарен възел с площ от 2,73 кв.м. с
един отваряем прозорец с размери 0,15/1,20 м. В периодите от 23.02.2021 г. до
17.06.2021 г. вкл., от 03.08.2021 г. до 28.11.2021 г. вкл. и от 20.01.2022 г.
до 09.11.2022 г. вкл. в това спално помещение са били настанени между 8 и 9
л.св., а в останалите – 7 л.св.
От представените
становища (л. 35 и л. 43) се установява също така, че във всички спални
помещения в Затвора Пловдив има обособени санитарни възли, в които всеки л.св.
има достъп до течаща студена вода. Къпането на л.св. е в обща баня, като всички
л.св. имат достъп до течаща топла вода, съгласно утвърден график за
разпределение на времето на л.св. от съответната група, а като работещ, К. е
имал достъп до баня всеки ден след приключване на работния процес, в подкрепа
на което е представен График за
разпределение на времето на л.св. от Втори пост (л. 107). Спалните помещения са
добре осветени и с отваряеми прозорци за естествена вентилация. Проветряването
на стаята е по желание на л.св. и могат да правят това чрез отваряне на
прозорците, като никога не е имало проблем стаята да бъде проветрена. Прането
става по усмотрение на самия л.св. – в пералнята на затвора, ръчно или чрез
изнасяне за пране от близките. През периода на изтърпяване на наказанието на
л.св. К.,*** не са правени основни ремонти на стаите, в които е пребивавал
л.св., но са извършвани текущи ремонти, като е извършвана своевременна смяна на
течащи кранчета, отстранявани са течове, сменяни са осветителни тела, не е
допускано да има счупени прозорци, тъй като същите са подменяни своевременно.
През 2017 г. е извършено боядисване на общите помещения на л.св., дограмата е
подменена с нова – ПВЦ, поставен е гранитогрес в общите умивални, банята е
обща, подът на която е с мозайка, а стените – с фаянсови плочи. С постъпването
в затвора на всеки л.св. се осигурява комплект спално бельо и завивки, а при
желание от страна на л.св. домакинът осигурява колкото комплекта са необходими.
Л.св. имат право да получават и от своите близки спално бельо и одеяла, т.е. да
използват лични такива в ротация със служебни. Санитарните възли са плътно
преградени от спалните помещения и нямат визуален контакт с тях. В затвора
отоплението се извършва с централно парно. ГДИН сключва централен договор за ДД
обработки на всички помещения в затворите и общежитията към тях, има утвърден
график, по който се извършва дезинсекция и дератизация на помещенията в
затвора, в подкрепа на което са представени договор и протоколи за извършени
услуги (л. 20 и сл. и л. 44 и сл.).
Със Заповед № Л-2063/06.08.2019
г. на Началника на Затвора Пловдив ищецът, работещ като прислужник на
администрация към домакинския щат на Затвора Пловдив, е преназначен в работещ
като шивач при условия на доброволен неплатен труд, при 5-дневна работна
седмица, 8-часов работен ден, почивни дни – събота и неделя, считано от
07.08.2019 г. (л. 40), като съгласно становище от 01.03.2023 г. на инспектор
„ТРЗ“ в Затвора Пловдив, ищецът продължава да полага труд като „шивач“ съгласно
чл. 80 от ППЗИНЗС (л. 108).
Като свидетели по
делото са разпитани И.И.Р. и Т.Д.Т..
От показанията
на свидетеля Р. се установява, че от близо две години са заедно с ищеца в една
килия, като доскоро са били близо 9 човека в килията, а в момента са 6, но в
период от една година и повече са били 9 човека, в момента в помещението имало
7 легла, от които само 6 са обитавани, но преди това е имало 9 и деветте били
пълни. В килията посочва, че няма нито топла вода, нито дежурно осветление, не
може да се проветрява, тъй като са сложили решетка на прозореца, има много
дървеници и хлебарки, дори плъхове излизали от тоалетната. Пръскали против
хлебарки и дървеници, но явно не действало, като пръскали само по земята. Не
раздавали препарати за почистване на стаите, като в спалното чистел, който
намерел, имали метли и лопати, но слагали от личния си прах за пране, с който
да чистят пода. Свидетелят заявява също така, че си е закупил одеяло от лавката
и с него се завива, като К. ползва за завивка одеяло – лично, тъй като е
родопско, а в затвора не давали такива. Знае, че ищецът е получавал хранителни
пратки, като за месец декември е получил хранителна пратка, а през февруари не
е получил. По отношение на пратките посочва, че виждат това, което идва при
тях, като след като са минали през скенер, на следващия ден плодовете
почерняват и не знае дали това е редно или не. Дрехите си ги сушали в стаята,
тъй като нямало помещение за сушене, също така и дрехите си перяли в стаята.
Твърди, че внасянето на храни в затвора минавало през скенер, както и че никой
от работещите не ползвал каре, а ищецът работел – от както свидетелят е в една
стая с ищеца, знае, че е той работи, а така също е работел и преди това, като
не се е оплаквал по отношение на работата си. По отношение на топлата вода заявява,
че я ползват в общо помещение – баня, като уточнява, че работещите се къпят в
16 часа, а другите л.св. я ползват в сряда и петък в определен час, за което
имало график, но твърди, че банята е на 50 метра и до нея се стигало чрез
преминаване гол на площадка и можело да се разболееш.
От показанията
на свидетеля Т. се установява, че в момента същият не е в една килия заедно с
ищеца, но са били заедно в килията, в която К. е в момента – от месец март до
месец ноември миналата година (2021 г.), като сега ходи в неговата килия, за да
се виждат. В момента твърди, че са 7 човека в тази килия, а в периода, в който
са били заедно (9 или 10 месеца)– са били 9 човека. В килията студена вода
твърди, че има, но топла – не, в нито една килия нямало топла вода. Имало
хлебарки, дървеници, дори мишки излизали вечер от тоалетната, много мухъл имало
по стените. Периодично сочи, че пръскали през 2-3 месеца против дървеници, но
нямало ефект и свидетелят има чувството, че след като напръскат, още повече
дървеници и хлебарки се появявали и според него е било напълно неефикасно. В
момента твърди, че не получават препарати за почистване, като този месец
(м.02.2023 г.) получили 1 кг. прах за всички и се падало по 200 гр. на човек и
по един сапун за пране, преди са давали веро, гъби за миене, сега давали само
по 1 кг. прах за пране. Дрехите твърди, че си ги сушат в стаята – направили са
си самоделни простори. Имало слабо проветрение – имало два прозореца – един
по-малък и един по-голям, като и двата били отваряеми, но не можело да влиза
достатъчно въздух от тях, както и слънцето не влизало, изпарението от дрехите правело
въздуха по-влажен и по-задушен. Доколкото свидетелят е наясно, хранителните
продукти, които получават при свиждането, минавали през скенер и много често се
случвало близките на свидетеля му донесат банани, след като преминат през
скенера, на следващия ден почернявали. К. като работещ, свидетелят твърди, че
през дните, когато бил на работа, нямал престой на открито – само в почивните
дни го изкарвали и доколкото си спомня, от постъпването си в затвора – от 2015
г. ищецът работел с леки прекъсвания, като първоначално е работел в обособеното
производство, където не се ползвало каре, след това е работел като чистач в
администрацията, където също нямало каре, а сега бил домакин на затвора, но
също не ползвал каре, имал време за почивка, но нямало време да го ползва на
открито, като уточнява, че така било за всички работещи в затвора. В килия № 81
свидетелят посочва, че имало тоалетна, но тя представлявала една дупка в
земята, нямало нито казанче, била първобитна тоалетна, отделена от общото
помещение, където живеят, тази килия била на Втори отряд. Завивките си ги поръчвали
отвън, за тези които нямали, от затвора им осигурявали по 1 чаршаф, 1 калъфка и
1 одеяло, лично свидетелят не ги ползвал, тъй като близките му са му донесли
отвън.
Съдът приема
свидетелските показания за логични, последователни и почиващи на непосредствени
впечатления и спомени на свидетелите, като същите ще се преценяват от съда, с
оглед на всички други данни по делото.
При така
установеното от фактическа страна, съдът формира следните правни изводи.
Разпоредбата на
чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС предвижда, че държавата отговаря за вредите, причинени
на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по
изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл. 3 от ЗИНЗС. Съгласно
чл. 285, ал. 1 от ЗИНЗС искът по чл. 284, ал. 1 се разглежда по реда на глава
единадесета от АПК, а съгласно чл. 205 от АПК, искът за обезщетение се
предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто
незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите.
Ответникът в
настоящото производство - Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ със
седалище гр. София, съгласно чл. 12, ал. 2 от ЗИНЗС е юридическо лице към
министъра на правосъдието и осъществява прякото ръководство и контрола върху
дейността на местата за лишаване от свобода и пробационните служби, част от
структурата, на което са областните служби „Изпълнение на наказанията“ съгласно
чл. 12, ал. 1 и 3 от ЗИНЗС. За вредите, причинени от незаконосъобразни актове,
действия и/или бездействия на администрацията на затворите и областните служби
„Изпълнение на наказанията“ и длъжностни лица в системата на тази
администрация, отговаря юридическото лице. При това положение, ГДИН за исковите
периоди има както процесуална, така и материалноправна легитимация да отговаря
по предявените искове.
На следващо
място е необходимо да се отбележи, че установените в Част Седма от ЗИНЗС
правила, не въвеждат като предпоставка за успешно провеждане на исковата
претенция за обезщетение, действията или бездействията на администрацията да
бъдат отменени като противоправни с административен или съдебен акт. За да бъде
приета основателност на иск за вреди с правно основание чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС, следва кумулативно да бъдат доказани: акт, действие и/или бездействие на
специализираните органи по изпълнение на наказанията, с което се нарушава чл. 3
от закона и настъпила в резултат на нарушението неимуществена вреда в правната
сфера на ищеца, която се предполага до доказване на противното по силата на
въведената с разпоредбата на чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС оборима презумпция. Или
иначе казано, отговорността на държавата се ангажира при доказано подлагане на
изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение (чл. 3, ал. 1), както
и при поставянето на лицата в неблагоприятни условия за изтърпяване на
наказанието „лишаване от свобода“ или „задържането под стража“, изразяващи се в
липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление,
проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност,
продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на
помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или
обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх,
незащитеност или малоценност (чл. 3, ал. 2).
Все в тази
насока следва да се посочи, че според чл. 43, ал. 2 от ЗИНЗС, всяко място за
лишаване от свобода трябва да разполага с необходимите жилищни, битови и други
помещения за осъществяване на поправително въздействие, а арестите – за
поддържане на физическото и психическото здраве и уважаване човешкото
достойнство на задържаните лица.
В чл. 43, ал. 4
от ЗИНЗС (в сила от 7.02.2017 г.) е установено изискването минималната жилищна
площ в спалното помещение за всеки лишен от свобода да не е по-малка от 4 кв.м.
Доколкото обаче, не съществува легална дефиниция на понятието „жилищна площ“,
то тя следва да се определя по общоприетите правила, а именно, като се измерва
по контура на съответните вертикални конструктивни елементи – стени и колони. А
за да е достатъчна тази жилищна площ, то тя следва да осигурява възможност
лицата да сменят позата си и да извършват свободно движения за задоволяване на
битовите си нужди - спане, обличане, занимания в затворени помещения, като
гледане на телевизия, четене на книги и т.н.
Според чл. 43,
ал. 5 от ЗИНЗС (предишна ал. 4 – ДВ, бр. 13 от 2017 г., в сила от 7.02.2017 г.)
количеството дневна светлина, степента на изкуственото осветление, отопление и
проветряване, достъпът до санитарни възли и течаща вода, както и минимумът
обзавеждане на спалните помещения, се определят с правилника за прилагане на
закона, като в чл. 20, ал. 3 от ППЗИНЗС е конкретизирано, че на лишените от
свобода се осигурява постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода, като в
заведенията от закрит тип и арестите в затворите ползването на санитарен възел
и течаща вода се осъществява в спалните помещения.
В спорното
съдебно производство, в т.ч. и исково такова, двете страни - ищец и ответник по
иска са равнопоставени. Те имат еднакви възможности за извършването на
процесуални действия, насочени към разкриване с помощта на доказателствените
средства на истината относно фактите, релевантни за спорното право.
Доказателствената тежест не е равнозначна на задължение да се представят
доказателства. Принципите на обективната истина и служебното начало в съдебния
административен процес, налагат съдът да основе констатациите си за всеки факт
върху наличните доказателства, без да има значение дали те са представени от страната,
която носи доказателствената тежест относно този факт, от противната страна по
административния спор, или пък са издирени служебно от съда. При това
положение, въпросът за доказателствената тежест се свежда до последиците от
недоказването. Доказателствената тежест се състои в правото и задължението на
съда да обяви за ненастъпила тази правна последица, чийто юридически факт не е
доказан. В този смисъл с определението за насрочване на делото в открито
съдебно заседание, е разпределена доказателствената тежест и на страните са
дадени указания за подлежащите на установяване факти и последиците от
недоказването.
С оглед
констатираната по-горе недопустимост на част от предявения иск, е необходимо
уточнението, че исковата молба на К. срещу ГДИН ще бъде разгледана по същество
в частта, с която се иска присъждане на сумата в размер на 9 295 лева (30 000 лв.
– 20 705 лв. = 9 295 лв.), ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от датата на исковата молба до крайното й изплащане,
представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат от
поставянето му в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказание „лишаване
от свобода“ в Затвора Пловдив в периода от 11.11.2020 г. до 09.11.2022 г. вкл.
(729 дни), изразяващо се в: нарушаване правото на каре, държане в пренаселени
килии, без постоянен достъп до санитарен възел и постоянно течаща топла и
студена вода, наличие на мухъл, лошо осветление, липса на достатъчно въздух,
както и наличие на гризачи и дървеници, така, както е предявен и изменен искът,
доколкото в настоящото исково производство ищецът е този, който определя
предмета на правния спор.
От събраните
доказателства се установява, че за период от 587 дни, а именно: от 11.11.2020
г. до 22.12.2020 г. вкл. и от 05.02.2021 г. до 22.02.2021 г. вкл., когато
ищецът е бил настанен във Втора група в стая № 74, която е с капацитет до 6
л.св., а в нея са били настанени между 7 и 8 л.св., както и в периодите от
23.02.2021 г. до 17.06.2021 г. вкл., от 03.08.2021 г. до 28.11.2021 г. вкл. и
от 20.01.2022 г. до 09.11.2022 г. вкл., когато ищецът е бил настанен във Втора
група в стая № 81, която е с капацитет до 7 л.св., а в нея са били настанени
между 8 и 9 л.св., настоящият съдебен състав приема, че ищецът е пребивавал в
помещения, в които жизненото му пространство не е отговаряло на предвидените
стандарти в чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС, възприети и от Съвета на Европа и от Съда
по правата на човека, които са в размер на 4 кв.м.
Не се установява
обаче нарушение на чл. 20, ал. 2 от ППЗИНЗС, доколкото от представените по
делото данни от Затвора Пловдив се установява, че всички помещения, в които е
бил настанен ищецът, са добре осветени и с по два отваряеми прозореца, в т.ч.
прозорци са налични и в обособените санитарни възли. Това, че прозорците имат
решетки, в каквато връзка са наведените от свидетеля Р. твърдения, по никакъв
начин не се отразява на количеството въздух, което може да влезе в помещението,
а в минимална степен се отразява на количеството светлина в помещението, но от
друга страна решетките са поставени поради спецификата на сградата, която е за
изтърпяване на наложено наказание „лишаване от свобода“. Отделно от това,
проветряването и наличието на свеж въздух в килиите зависи изцяло от самите
лишени от свобода, които избират кога и колко време да проветряват помещението.
Няма нарушение и
на чл. 20, ал. 3 от ППЗИНЗС, тъй като във всички помещения на Затвора Пловдив,
в т.ч. и тези, в които е пребивавал К., е осигурен достъп до санитарен възел и
течаща студена вода. А по отношение наличието на топла течаща вода, от
приложеното от ответника становище се установява, че в Затвора Пловдив на л.св.
е осигурен достъп до такава, съгласно графика за разпределение на времето на
лишените от свобода от съответната група, освен това, през целия исков период
се установява, че ищецът е работещ, а като такъв, е имал достъп до баня всеки
работен ден.
Като недоказани
следва да се приемат твърденията за претърпени вреди от наличието на дървеници
и гризачи в Затвора Пловдив, тъй като от страна на затворническата
администрация са представени конкретни данни за извършвани периодично
дезинфекция, дезинсекция и дератизация, които се установи, че касаят целия
исков период. Отделно от това, от страна на ищеца не се твърди, а и липсват
ангажирани доказателства да е подавал оплаквания за хигиената в помещенията в
Затвора Пловдив, в т.ч. и за наличието на инсекти и гризачи. Действително, от твърденията
на ищеца и разпитаните свидетели, е възможно да се приеме, че помещенията, в
които е пребивавал К., са с лоши хигиенни условия, но следва да се отбележи, че
хигиената в спалните помещения и намиращите се в тях санитарни помещения изцяло
зависи от настанените л.св., които се грижат за почистването и на които се
установява, че макар и в ограничени количества, са били раздавани препарати за
целта, в т.ч. същите са разполагали с възможността да закупят такива и от
лавката на затвора, както и да поискат да им предоставени от техните близки. При
така установеното няма как отговорността на ответника да бъде ангажирана за
лошите хигиенни условия в спалните помещения, в които е бил настанен ищецът, в
т.ч. и за наличието на мухъл, доколкото решение на самите л.св. е да сушат
дрехите си в спалните помещения. А и няма данни ищецът да е подавал оплаквания
за наличието на мухъл в килиите. Все в тази насока и досежно твърденията на
свидетеля Т., че получаваните от л.св. хранителни продукти минават през скенер,
е необходимо да се посочи, макар след изменението на иска, това твърдение да е
отпаднало, че от една страна всички хранителни продукти задължително подлежат
на проверка, съгласно чл. 73, ал. 14 от ППЗИНЗС, а от друга, видно от
представения нарочен протокол от 09.03.2023 г. за извършено дозиметрично
измерване, не са установени превишени максимално допустимите норми.
По отношение на
следващото твърдение на ищеца, а именно, че като работещ не му е спазвано
„правото на каре“, на първо място следва да се посочи, че като работещ К.
следва да спазва разпоредбите в ЗИНЗС и ППЗИНЗС, досежно работещите. Съгласно
чл. 16а, т. 1 от ППЗИНЗС, по време на работа на лишените от свобода не се
разрешава да напускат определените от администрацията работни места. Т.е. дори
и същият, съгласно чл. 86, ал. 1 от ЗИНЗС да има право на престой на открито не
по-малко от един час на ден, с приемането на работата, доброволно се отказва от
това си право. За
сметка на това пък на работещите л.св. се осигурява почивка през работния ден,
същите получават възнаграждение за положения труд, а последният се зачита за
намаляване срока на наказанието, като два работни дни се считат за три дни
лишаване от свобода (чл. 41, ал. 3 от НК). При това положение, не може да се
приеме, че с назначаването на работа (от която ищецът е можел да се откаже по
всяко време) ищецът е бил поставен в неблагоприятни условия за изтърпяване на
наказанието „лишаване от свобода“, още повече, че започването на работа, е по
желание на съответния л.св. (чл. 164, ал. 5 от ППЗИНЗС).
Ето защо, съдът
намира, че са налице конкретно установените бездействия от страна на
служителите на ответника ГДИН, изразяващи се в неосигуряване на достатъчно
жилищна площ в посочените по-горе периоди, които водят до извода, че битовите
условия в Затвора Пловдив за тези периоди създават предпоставки за увреждане на
психическото здраве на лишените от свобода, както и за уронване на човешкото им
достойнство. Тези неблагоприятни условия, освен пряко водещи до унизително и
недостойно отношение към лишените от свобода, водят и до извода за заплаха за
здравето им поради липса на осъществени елементарни хигиенни стандарти. При
това положение, правилото на чл. 284, ал. 5, във връзка с ал. 1 от ЗИНЗС налага
да се приеме, че К. е претърпял посочените по-горе неимуществени вреди,
изразяващи се в описаните в исковата молба негативни психически състояния.
Тук е мястото да
се посочи, че отговорността на държавата за причинените вреди по чл. 284, ал. 1
от ЗИНЗС е обективна и освобождава ищеца от тежестта да доказва вина на
конкретно длъжностно лице. Обективният характер означава още, че държавата
отговаря за вредите, причинени от нейните органи или длъжностни лица при
изпълнение на административната дейност, които са последица от
незаконосъобразните им актове, действия или бездействия, без значение дали са
причинени виновно от тях. В конкретния случай ищецът твърди определени
обстоятелства, свързани с лошите условия, при които е изтърпявал наказание
„лишаване от свобода“ и посредством ангажирани от негова страна доказателствени
искания, тези твърдения следва да се приемат за доказани, доколкото нито са
оспорени от ответника, нито са ангажирани доказателства, които да ги оборят.
Тези обстоятелства, съгласно практиката на Съда по правата на човека,
включително пилотното решение „Нешков и други срещу България“, съставляват
самостоятелно и достатъчно основание да се приеме, че ищецът е бил подложен на
нечовешко и унизително отношение в разрез с разпоредбите на чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС и чл. 3 от ЕКЗПЧОС.
Така, съгласно
чл. 52 от Закона за задълженията и договорите ЗЗД), приложим по препращане от
§ 1 ЗР на ЗОДОВ, обезщетението за неимуществени вреди се присъжда от съда по
справедливост. Понятието „справедливост“ е морално-етична категория и включва
съотношението между деянието и възмездието. Всъщност, размерът на обезщетението
като паричен еквивалент на причинените неимуществени вреди, се определя при
съобразяване характера, вида, изражението и времетраенето на претърпените
вредни последици, ценността на засегнатите нематериални блага и интереси и при
отчитане икономическия стандарт в страната към момента на увреждането, така, че
обезщетението да не бъде средство за неправомерно обогатяване. Спазването на
принципа на справедливостта като законово въведен критерий за определяне
паричния еквивалент на моралните вреди, изисква размерът на обезщетението за
претърпени неимуществени вреди да бъде определен от съда, с оглед на всички
установени по делото факти и обстоятелства, касаещи начина, по който
незаконосъобразната административна дейност се е отразила на увреденото лице. С
оглед характера на деянието, естеството и степента на претърпените вредни
последици от ищеца и периодите, през които е търпял неприемливите условия при
изтърпяване на наказанието „Лишаване от свобода“ в Затвора Пловдив и при
отчитане икономическия стандарт на страната (за тези периоди), според настоящия
състав, обезщетението, което е най-справедливо в този случай да се присъди, е в
размер на 3 000 лева, съобразявайки актуалната практика и насоките на ЕСПЧ. Тук
е мястото да се посочи, че ЕСПЧ приема, че обезщетение в размер на 30 % от
това, което той би присъдил, е адекватно за компенсиране на вредите от лоши
условия за задържане в Словения и Русия (така Bizjak v. Slovenia, жалба №
25516/12, решение по допустимост от 8 юли 2014 г. и Shmelev and others v.
Russia, жалба № 41743/17 и 16 др., решение по допустимост от 17 март 2020 г.).
Съответно, за справедлива база за размера на обезщетението се приема между 4 и
5,3 евро на ден (така Bizjak vs Slovenia, жалба 25516/12, решение по
допустимост от 08 юли 2014 г.; Domjàn vs Hungary, жалба 5433/17, решение
от 14 ноември 2017 г.), като посочената база е определена като справедлива за
установено задържане в лоши условия в Унгария, при съобразяване на жизнения
стандарт за страната. В този смисъл и доколкото според статистически данни на
Евростат минималните месечни възнаграждения в България се явяват по-ниски от
тези в Унгария средно с 40 %, то отчитайки жизнения стандарт в България, за
справедлив размер за исковите периоди (които са в рамките на 2020 г. – 2022 г.)
би следвало да се счита такъв между 2,00 евро и 2,55 евро на ден при
констатирано едно нарушение, съответно до 5,00 евро на ден при констатирани
повече от едно нарушение. Ето защо, според този съд, при положение, че се
установи, че за период от 587 дни е налице единствено пренаселеност на
помещенията, в които е пребивавал ищецът, т.е. констатирано е едно нарушение,
именно посоченият размер най-точно и съответно ще овъзмезди претърпените
психически увреждания от ищеца и този размер именно съответства на конкретната
преценка, направена от състава на база установените по делото факти и съобразно
обществения критерий за справедливост. В останалата част искът следва да бъде
отхвърлен като неоснователен.
Съответно,
спрямо този размер на главния иск, ще следва да бъде уважена и акцесорната
претенция за присъждане на обезщетение за забавено плащане на парично
задължение, в размер на законната лихва върху главницата, считано от датата на
предявяване на исковата молба, а именно 09.11.2022 г. до окончателното й изплащане.
С оглед изхода
на спора, на ищеца се дължи присъждане на сторените разноски, които се
констатираха в размер на 10 лева – заплатена държавна такса.
По отношение на
претендираното от ответника възнаграждение за осъществената защита от
юрисконсулт, то следва да се посочи, че такова не му се следва, тъй като
производството по делото е водено по специалния ред по чл. 286 от ЗИНЗС, а в
ал. 2 от същата разпоредба не е предвидено заплащане на юрисконсултско
възнаграждение. Разпоредбите на чл. 286, ал. 2 и ал. 3 от ЗИНЗС, тълкувани в
тяхната взаимовръзка, се явяват специални по отношение на общите разпоредби на
чл. 10, ал. 4 от ЗОДОВ и чл. 143, ал. 3 от АПК. Липсата на изрична уредба в
ЗИНЗС, която да предвижда отговорност на ищеца за заплащане на юрисконсултско
възнаграждение на ответника при пълно или частично отхвърляне на иска/исковете
му, означава, че такова не се дължи, поради което и искането на ответника за
присъждане на разноски следва да се остави без уважение.
Ето защо и
поради мотивите, изложени по-горе, Административен съд – Пловдив, ІІ отд., VІІ
състав,
Р Е Ш
И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ исковата молба
на Х.М.К., ЕГН **********,***, срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”
- София, бул. „Ген. Николай Столетов” № 21 в
частта, с която се иска присъждане на сумата в размер на 20 705 лева, ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от датата на исковата молба до
крайното й изплащане, представляваща обезщетение за причинени неимуществени
вреди в резултат от поставянето му в неблагоприятни условия за изтърпяване на
наказание „лишаване от свобода“ в Затвора Пловдив в периода от 01.06.2016 г. до
10.11.2020 г. вкл.
ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 2889/2022
г. по описа на Административен съд – Пловдив в посочената част.
ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“ - София, бул. „Ген. Николай Столетов” № 21 да заплати на Х.М.К.,
ЕГН **********,***, сумата
от 3 000 (три хиляди) лева, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди по време на престоя му в Затвора Пловдив в периода от
11.11.2020 г. до 09.11.2022 г. вкл., ведно със законната лихва, считано от
09.11.2022 г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за присъждане на сумата в размер на 9 295
лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди по време на
престоя в Затвора Пловдив за периода от 11.11.2020 г. до 09.11.2022 г. вкл., в останалата му част.
ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“ - София, бул. „Ген. Николай Столетов” № 21 да заплати на Х.М.К.,
ЕГН **********,***, сумата
от 10 (десет) лева разноски по делото.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на
Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията“ - София, бул. „Ген. Николай
Столетов” № 21 за присъждане на разноски по делото.
Решението
подлежи на обжалване пред тричленен състав на Административен съд – Пловдив в
14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му, а в ЧАСТТА, с
която производството е прекратено (с характер на определение) подлежи на
обжалване пред тричленен състав на Административен съд – Пловдив с частна жалба
в 7-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: