Разпореждане по дело №9912/2025 на Софийски районен съд

Номер на акта: 67202
Дата: 25 април 2025 г. (в сила от 25 април 2025 г.)
Съдия: Петя Петкова Стоянова
Дело: 20251110109912
Тип на делото: Частно гражданско дело
Дата на образуване: 19 февруари 2025 г.

Съдържание на акта

РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 67202
гр. София, 25.04.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 155 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и пети април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ПЕТЯ П. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от ПЕТЯ П. СТОЯНОВА Частно гражданско дело
№ 20251110109912 по описа за 2025 година
РАЗПОРЕДИ:
Р А З П О Р Е Ж Д А Н Е

№ 25.04.2025 година град
София

СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД IIІ ГО, сто петдесет и пети
състав
На двадесет и пети април две хиляди двадесет и пета година
в закрито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ П. СТОЯНОВА

като разгледа докладваното от съдия Петя П.Стоянова
гражданско дело № 9912 по описа за 2025 година на СРС,
за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 417 от ГПК и е образувано по заявление, подадено
от “** АД, с ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр.София, район „**”, бул.** №
260, представлявано от изпълнителния директор ** *.а и * и прокуриста *а, за издаване на
заповед за незабавно изпълнение на парично задължение против Л. Д. Д., с ЕГН **********,
от гр. София, ж.к. „*, за сумата от 3 853,07 лв. - главница по извлечение от счетоводните
1
книги на “** АД към 12.02.2025 г., съставено въз основа на Договор за кредитна карта №
МК266064 от 04.11.2022 г., сумата от 846,14 лв. - възнаградителна лихва за периода от
04.12.2023 г. до 13.12.2024 г., сумата от 708,96 лв. - мораторна лихва за периода от 04.12.2023
г. до 12.02.2025 г., със законната лихва върху главницата, считано от 19.02.2025 г. до
изплащане на вземането, както и направените по делото разноски.
След запознаване със заявлението и приложените към него доказателства съдът
приема за установено от фактическа и правна страна следното:
С разпореждане от 25.04.2025 г. съдът е уважил заявлението на заявителя за издаване
на заповед за изпълнение за 3 853,07 лв. - главница по извлечение от счетоводните книги на
“** АД към 12.02.2025 г., съставено въз основа на Договор за кредитна карта № МК266064
от 04.11.2022 г., сумата от 846,14 лв. - възнаградителна лихва за периода от 04.12.2023 г. до
13.12.2024 г., със законната лихва върху главницата, считано от 19.02.2025 г. до изплащане на
вземането, като е присъдил и направените по делото разноски в размер на 688,74 лв.
По отношение на искането за присъждане на сумата от сумата от сумата от 708,96 лв.
- мораторна лихва за периода от 04.12.2023 г. до 12.02.2025 г., съдът намира следното:
В производството по реда на чл. 417 от ГПК към заявлението се прилага посочените
в закона документи. Съобразно с новелата на чл. 410, ал. 3 от ГПК заявителят е приложил
към заявлението договор за потребителски кредит от 04.11.2022 г., който намира правното си
основание в чл. 9 от ЗПК, а длъжникът в настоящото производство има качеството на
потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК. Новелата на чл. 7, ал. 3 от ГПК, обн. ДВ, бр.
100 от 2019 г., закрепваща служебното начало, възлага на съда да извърши проверка за
наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, но същевременно
задължавана съда да осигури възможност на страните да изразят становище по тези въпроси.
Заповедното производство е формално и едностранно до издаване на заповед от съда. Ето
защо съдът намира, че в рамките на заповедното производство не може да се осигури
състезателност на страните и възможност да изразят становище по въпроси, свързани с
отделни клаузи в договор, страна по който има качеството на потребител по смисъла на
закона, в случая на Закона за потребителския кредит, който е специален спрямо Закона за
защита на потребителите. Претенцията за присъждане на мораторна лихва след настъпване
на предсрочната изискуемост, съдът намира, че е в противоречие със закона, води до
неоснователно обогатяване за кредитора, а отделно от това след обявяване на предсрочната
изискуемост може да се претендира само законната лихва, но не и мораторната такава.
Ето защо и с оглед на гореизложеното съдът намира, че са налице предпоставките на
чл. 411, ал. 2, т. 3 от ГПК и искането за издаване на заповед по реда на чл. 417 от ГПК за
посочената сума следва да бъде отхвърлено.
Относно размера на присъдените по делото разноски, съдът е присъдил такива
съобразно уважената част от претенцията, в съответствие с разпоредбата на чл. 78, ал. 1 от
ГПК.
Мотивиран от гореизложеното, Софийският районен съд, 155 състав,
2

Р А З П О Р Е Д И :

ОТХВЪРЛЯ заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение на “** АД, с ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр.София, район „**”,
бул.** № 260, представлявано от изпълнителния директор ** *.а и * и прокуриста *а, против
Си Л. Д. Д., с ЕГН **********, от гр. София, ж.к. „*, за сумата от 708,96 лв. /седемстотин и
осем лева и деветдесет и шест стотинки/ - мораторна лихва за периода от 04.12.2023 г. до
12.02.2025 г.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО може да бъде обжалвано с частна жалба пред Софийски
градски съд в едноседмичен срок, който за заявителя тече от връчване на препис от
разпореждането, а за длъжника – в двуседмичен срок от връчване на заповедта.


РАЙОНЕН СЪДИЯ:

Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3