Р Е Ш
Е Н И Е №
144
гр.Кюстендил, 01.07.2022г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Кюстендилският административен
съд, в открито съдебно заседание на двадесет и девети юни две хиляди двадесет и
втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА СТОЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА
АЛЕКСОВА - СТОИЛОВА
НИКОЛЕТА КАРАМФИЛОВА
секретар Лидия Стоилова и с
участието на прокурор Марияна Сиракова от ОП Кюстендил, като разгледа
докладваното от съдия Карамфилова КАНД №158/2022г.,
за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл.208
и сл. от АПК.
М.Ц.Д. *** чрез пълномощника
адвокат Б.Б., съдебен адрес *** обжалва решение №59/17.03.2022г. на КРС,
постановено по АНД №93/2022г. Развиват се съображения за незаконосъобразност на
съдебния акт, представляващи касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Иска се отмяна на решението и
отмяна на ЕФ. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции.
Ответникът не изразява становище по
жалбата.
Заключението на прокурора от ОП
Кюстендил е за неоснователност на касационната жалба и правилност на въззивното
решение.
Предмет
на касационно оспорване е решение на КРС №59/17.03.2022г., постановено по АНД
№93/2022г., с което е потвърден ЕФ
серия К №3539867 за налагане на глоба за
нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система на ОДМВР
– Кюстендил. М.Ц.Д. в качеството й на законен представител на „АРСИС БЪЛГАРИЯ“ ЕООД
гр.София,
на основание чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП, е санкционирана като й е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 50 лв., за нарушение на чл.21,
ал.1 от ЗДвП.
Районният съд е формирал мотиви за
законосъобразност на ЕФ, приемайки че е издаден при спазване на законовите
изисквания за форма, съдържание и процедура, както и поради доказаност на
нарушението от обективна и субективна страна.
Касационната жалба е допустима –
подадена е от процесуално легитимен субект на касационно оспорване, срещу
съдебен акт, подлежащ на обжалване по реда на чл.208 от АПК, в преклузивния
срок по чл.211, ал.1 от АПК.
В пределите на служебната проверка
по чл.218, ал.2 от АПК не се установяват основания за нищожност и недопустимост
на оспореното решение на КРС.
Производството пред въззивния съд е инициирано с жалба на М.Ц.Д. срещу с ЕФ серия К №3539867,
издаден от ОДМВР – Кюстендил. Прието е, че на 03.02.2020г. в 08.59ч., в
с.Невестино, обл.Кюстендил, на ВП ІІ-62 при км 13+500, при разрешена за
населено място скорост на движение от 50 км/ч, е управлявала лек автомобил БМВ
Х3Х Драйв 35Д рег.№СА****ХР с 62
км/ч /приспаднат толеранс от 3% в полза на водача/. МПС е собственост на „АРСИС
БЪЛГАРИЯ“ ЕООД гр.София /срав. данни за регистрация/. Безспорно е, че
нарушението е установено и заснето с мобилно техническо средство TFR1-M 523.
Изготвен е клип. За констатирано нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП е издаден
атакувания ЕФ. От представляващия дружеството не е подадена декларация по
чл.188 от ЗДвП, сочеща друго лице за водач на МПС-то в деня и часа на
извършване на нарушението. Представени са доказателства за годността и
техническата изправност на АТТС, както и протокол за използване на АТСС.
Съгласно разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП
в относимата редакция към момента на извършване на нарушението - ДВ
бр.54/2017г., при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо
средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да
се управлява МПС или отнемане на контролни точки, се издава ЕФ. Безспорно в
случая противоправното деяние е установено именно по посочения от закона начин
– чрез клип, изведен от паметта на АТСС - мобилно техническо средство TFR1-M 523. Тук касационният отбелязва, че поради настъпилата
законодателна промяна в сочената правна норма от 05.07.2017г. санкционирането
на нарушенията, визирани по-горе се извършва чрез облекчената процедура на
издаване на ЕФ по чл.189, ал.4 от ЗДвП /ирелевантно е обстоятелството с каква
система за видеоконтрол е установено нарушението – мобилна или стационарна/. За
нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП при хипотезата на чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП се
налага административно наказание „глоба“ от 50 лв. и не се отнемат контролни
точки по Наредба №Iз-2539/17.12.2012г. Следователно правилно АНО е провел
съкратената процедура по чл.189, ал.4 от ЗДвП за санкциониране на
административно нарушение.
Събраният доказателствен материал КАС намира
за достатъчен, за да обоснове извод за извършено нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП. Представеният клип, както и протокола, представляващ Приложение №1 към
чл.10 от Наредба №8121з-532/12.05.2015г., доказва мястото и времето на
извършване на нарушението – с.Невестино, ВП ІІ-62 при км 13+500, 08.59 ч.,
както и измерената скорост – 62 км/ч след приспаднат толеранс от 3 %. Клипът се
явява годно веществено доказателствено средство в административнонаказателния
процес, доколкото е направен от изправно АТСС /срав. у-ние за одобрен тип
средство за измерване, протокол за проверка/. Субектът на нарушението е
установен след справка и съобразно разпоредбата на чл.188, ал.2 от ЗДвП, която
сочи, че когато нарушението е извършено при управление на МПС, собственост на
юридическо лице се наказва законния представител. След като лекия автомобил е
собственост на ЮЛ, правилно е привлечен към отговорност представляващия
дружеството /не е попълнена и депозирана декларация по чл.188, ал.1 от ЗДвП/.
По тези съображения КАС намира, че административното нарушение е доказано от
обективна и субективна страна.
Релевираното възражение, свързано със
съдържанието на ЕФ е неоснователно. Реквизитите са в пълен обем откъм
изискването на нормата на чл.189, ал.4, изр.2 от ЗДвП.
Правилна
е и квалификацията на нарушението, както по отношение на нарушената
материалноправна норма, така и касателно санкционната такава, поради което
касационният съд намира и това възражение за неоснователно. Описанието на
противоправното деяние във връзка със съставомерните елементи безспорно покрива
хипотезата на чл.21, ал.1 от ЗДвП. Нарушението правилно е скрепено със
санкционната норма на чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП - движение с несъобразена
скорост в населено място.
Като е формирал правни изводи за
законосъобразност на ЕФ въззивният съд е постановил правилно решение, което ще
бъде оставено в сила.
С оглед изхода от правния спор разноски на
касатора не се дължат.
Воден от горното и на основание чл.221,
ал.2 от АПК, Административният съд
Р Е
Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение №59/17.03.2022г. на Кюстендилския районен
съд, постановено по АНД №93/2022г.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: