№ 236
гр. И., 27.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – И., СЕДМИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:БОРИС Д. ЦАРЧИНСКИ
при участието на секретаря Ивалина Ст. Станкова
като разгледа докладваното от БОРИС Д. ЦАРЧИНСКИ Гражданско дело №
20241840101075 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 49 ал. 1 и 4 от СК.
Производството по делото е образувано по депозирана искова молба от
Т. В. П. от с. К. против Г. А. П. от гр. И., с която е предявен иск за
прекратяване на сключения между страните граждански брак на 20.10.1990 г. в
с. К., поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство, без
произнасяне по вината.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК страните по делото са депозирали молба
за трансформиране на производството в такова за развод по взаимно съгласие.
Към молбата е приложено споразумение, сключено по реда на чл. 49, ал. 4 от
СК.
В съдебно заседание молителят Т. П. не се явява. Представлява се от адв.
В. К., редовно упълномощена, с изрично нотариално заверено пълномощно.
Молителката Г. П., редовно призована, се явява лично и с адв. П. К..
В съдебно заседание страните поддържат молбата си за развод по взаимно
съгласие и предвид представеното споразумение по чл. 49, ал. 4 от СК,
производството е трансформирано от исково с правно основание чл. 49, ал. 1 СК, в
охранително производство за развод по взаимно съгласие по чл. 50 СК, на
основание чл. 321, ал. 5 от ГПК.
Ето защо съпрузите молят съда да прекрати брака им по реда на чл. 50
от СК и да утвърди споразумението им по чл. 51 от СК.
Съдът след преценка на събраните по делото доказателства, намира
искането за основателно.
1
Видно от приложеното удостоверение за сключен граждански брак,
издадено от Община К. във основа на акт за граждански брак № 25 от
20.10.1990 г., съставен в с. К., общ. К., Т. В. П. и Г. А. Г. са сключили
граждански брак на 20.10.1990 г. пред длъжностно лице по гражданското
състояние при кметство село К., общ. К., като съпругата приела след брака да
носи фамилното име П.. По делото е представено удостоверение за раждане от
22.06.2005 г., издадено въз основа на акт за раждане № 73 от 22.06.2005 г.,
както и удостоверение за семейно положение, съпруг/а и деца на Т. В. П. от
които е видно, че молителите нямат ненавършили пълнолетие деца, родени от
брака.
По делото е предоставено споразумение по чл. 49, ал. 4, във вр. с чл. 51
от СК, с което страните се споразумели бракът им да бъде прекратен по
взаимно съгласие, с което се уреждат всички въпроси относно личните и
имуществените им отношения и фамилното име на съпругата. Ето защо съдът
счита, че не са налице пречки за допускане на развод без да се търсят мотивите
на съпрузите за прекратяване на брака им. Съдът счита, че представеното
споразумение не противоречи на закона и морала, поради което следва да бъде
одобрено и да се счита за неразделна част от решението.
Доколкото молителите са в работоспособна възраст и имат възможност
да реализират доход в размер на поне една минимална за страната работна
заплата за всеки един от тях, то съдът намира, че следва да се определи
окончателна държавна такса в размер от 40 лева на основание чл. 6, т. 3 от
Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК
(ТДТССГПК), като всеки от молителите следва да заплати по сметка на РС –
И. сумата в размер на 20 лева.
Водим от горното, съдът,
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА брака, сключен между Т. В. П., с ЕГН **********, с
постоянен адрес: с. К., общ. К., ул. „Р.“ № 29 и Г. А. П., с ЕГН **********, с
постоянен адрес: гр. И., ул. „С. Б.“ № 22, на 20.10.1990 г. пред длъжностно
лице по гражданското състояние при кметство село К., общ. К., със съставен
акт за граждански брак № 25 от 20.10.1990 г., поради сериозното и
непоколебимо взаимно съгласие на съпрузите за неговото прекратяване, на
основание чл. 50 от СК и
УТВЪРЖДАВА следното споразумение, постигнато между страните по
чл. 51 СК:
„Днес, 27.09.2024 г., в град И., ПОДПИСАНИТЕ
1. Г. А. П., ЕГН **********, от град И., ул. „С. Б.“ № 22, Софийска област,
и
2. Т. В. П., ЕГН **********, от село К., ул.“Р.“ № 29, Софийска област,
2
заявяваме, че желаем да бъде прекратен сключения между нас
граждански брак, за който е издаден Акт за граждански брак № 25/20.10.1990
г. на гр. К.. Община К., област Софийска, като на основание чл. 50, във вр. с
чл. 51 от СК сключваме настоящето споразумение, както следва:
Предвид обстоятелството, че от сключения между нас граждански брак
роденото дете - Т. Т.ва П., родена на **.**.**** г. е пълнолетно, с настоящето
споразумение НЕ ОПРЕДЕЛЯМЕ:
1. РОДИТЕЛСКИ ПРАВА
2. ИЗДРЪЖКА
Ш.ЛИЧНИ ОТНОШЕНИЯ
4. ИЗДРЪЖКА МЕЖДУ СЪПРУЗИ
Страните заявяваме, че нямаме претенции за издръжка един към друг.
4. СЕМЕЙНО ЖИЛИЩЕ
Предвид обстоятелството, че между страните по споразумението е
налице фактическа раздяла от 2000 г., и всеки от нас ползва самостоятелно
жилище и не споделяме общо домакинство, с настоящето споразумение не се
определя предоставянето ползването на семейно жилище за в бъдеще.
4. ФАМИЛНО ИМЕ
Жената Г. А. П., след прекратяване на брака, запазва фамилното си име
от преди брака, а именно: Г..
4. ИМУЩЕСТВЕНИ ОТНОШЕНИЯ
Страните заявяваме, че нямаме придобити по време на брака
недвижими имоти, влогове или съвместно участие в търговски дружества.
По отношение на движимите вещи, придобити по време на брака сме
извършили извънсъдебна делба и всеки от нас е получил своя дял, като
нямаме други претенции по отношение на дяловете .
Страните заявяваме, че по изложения по-горе в настоящето
споразумение начин, сме уредили своите лични и имуществени
взаимоотношения и приемаме условията на настоящето споразумение.“
Приподписано от състава на съда, настоящото споразумение става
неразделна част от съдебното решение.
ОСЪЖДА Т. В. П., с ЕГН **********, с постоянен адрес: с. К., общ. К.,
ул. „Р.“ № 29, да заплати по сметка на Районен съд - И. сумата в размер на 20
лв. /двадесет лева/, представляваща окончателната държавна такса за развод,
на основание чл. 6, т. 3 ТДТССГПК.
ОСЪЖДА Г. А. П., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. И., ул. „С.
Б.“ № 22, да заплати по сметка на Районен съд – И. сумата в размер на 20 лв.
/двадесет лева/, представляваща окончателната държавна такса за развод, на
основание чл. 6, т. 3 ТДТССГПК.
3
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване, съгласно чл.
330, ал. 5 ГПК.
Съдия при Районен съд – И.: _______________________
4