Гр. Пловдив, 06.10.2014 година
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
ХV-ти Граждански състав,
в публично заседание на тридесети септември през две хиляди и
четиринадесета година в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВАЛЕНТИНА ИВАНОВА
Секретар: Ирина
Тодорова
като разгледа докладваното
от съдията гр. д. № 11462 по описа
за 2014 година, за да се произнесе
взе предвид следното:
Обективно съединени искове с правна квалификация чл.128 КТ и чл. 86 ЗЗД.
Производството е образувано по искова молба на А.И.К., ЕГН ********** ***, чрез
адв.******, срещу “Главно управление строителство и
възстановяване” ЕАД, ЕИК ********* с адрес на управление *******,
представлявано от П.К. -*****.
Предявени са обективно
съединени осъдителни искове правно основание чл.245 КТ, вр. чл.128, ал.1 КТ и чл.86 ЗЗД, за заплащане на сумата от
общо 1563,30лв., представляваща сбор от неизплатени трудови
възнаграждения периода 01.08.2013г.-31.05.2014г., в това число по 173,70лв. за
ТВ за месеците август, септември, октомври и декември 2013г. и януари,
февруари, март, април и май 2014г., както и сумата от общо 79,63лв. представляваща сбор от лихви за забавено плащане на неизплатените
трудови възнаграждения за периодите от 1-во число на месеца следващ този на
полагане на труда до 21.07.2014г., ведно със законната лихва върху главницата
от предявяване на искова молба до окончателното плащане и разноски.
Ищецът твърди, че е работил
по ТД № ****** г. в ДП “Строителство и възстановяване” –Поделение П. на длъжността
“*****” с място на работа строителен район П. на държавното предприятие. На осн.чл.18, ал.1, т.2 от Закона за
преобразуване на строителни войски и с Разпореждане №******г. на МС ДП “Строителство и възстановяване” се
преобразувало в ГУСВ ЕАД, който бил правоприемник на правата и задълженията на
закритото ДП. Твърди да останали неуредени отношения с работодателя, като не му
било изплащано ТВ за полагания от него труд в периода ********* Твърди, че му дължат неизплатени трудови възнаграждения,
а именно: ТВ за м.08.2013г. -173,70лв.;
ТВ за м.09.2013г.- 173,70лв.; ТВ за м.10.2013г.- 173,70лв.; ТВ за м.12.2013г.-
173,70лв.; ТВ за м.01.2014г.- 173,70лв.; ТВ за м.02.2014г.- 173,70лв..; ТВ за
м.03.2014г.- 173,70лв.; ТВ за м.04.2014г.- 173,70лв.; ТВ за м.05.2014г.-
173,70лв. С издадено му от “ГУСВ” ЕАД- поделение ***** Удостоверение
изх.№**** ответното дружество признало факта, че му дължи неизплатени трудови
възнаграждения в тези размери и в размер на общо 1563,30лв. Настоява се и на това, че съгласно чл.270, ал.2 от КТ
тр.възнаграждения да се изплащат месечно, поради което и неизплатените му
такива му се дължат с лихва за забава от падежа им, който е последно число на
съответния работен месец. Въз основа на така очертаната обстановка се иска осъждане на ответника да
заплати сумата от общо 1563,30лв., представляваща
сбор от неизплатени трудови възнаграждения периода
01.08.2013г.-31.05.2014г., в това число по 173,70лв. за ТВ за месеците август,
септември, октомври и декември 2013г. и януари, февруари, март, април и май
2014г., както и сумата от общо 79,63лв. представляваща
сбор от лихви за забавено плащане на неизплатените трудови
възнаграждения за периодите от 1-во число на месеца следващ този на полагане на
труда до 21.07.2014г., ведно със законната лихва върху главницата от
предявяване на искова молба до окончателното плащане и разноски.
В
срока по чл.131 ГПК не е постъпил писмен
отговор от ответника.
В
о.сз. на 30.09.2014г. ищецът не се явява не изпраща представител.
В о.сз.
на 30.09.2014г. ответникът, чрез пълномощника**** заявява, че признава изцяло
исковете, както за главница така и за лихви за забавено плащане, а и трудовите
възнаграждения да не са изплатени. Прави възражението за намаляване на разноски
на ищеца за адв.възнаграждение поради прекомерност.
Съдът, като намира да направеното от ответника изявление, че
признава исковите претенции, а те са за
неизплатено ТВ в размер на сумата от общо 1563,30лв. за периода 01.08.2013г.-31.05.2014г., в това
число по 173,70лв. за ТВ за месеците август, септември, октомври и декември
2013г. и януари, февруари, март, април и май 2014г., както и сумата от общо
79,63лв. -сбор от лихви за забавено плащане за периодите от 1-во число на месеца следващ този на полагане на труда до
21.07.2014г.,3493,15лв. за периода 01.08.2010г.-31.08.2011г.,
то е признато
право на ищецът да му бъдат заплатени трудовите възнаграждения в този размер
заедно с лихвите за забава, което право е признато от закона и в този смисъл не
противоречи на закон и добрите нрави, а и изявлението е направено от
представляващ по закон юридическото лице ответник, то налице е признаване и
респективно не оспорване на претециите на ищеца.
До
колкото обаче ищеца не поискал от съдът постановяване
на решение при признаване на иска, то не налице хипотезата на чл. 237, ал.1 ГПК и следва да се постанови такова по общия ред.
Страните
не спорят, а и от представените от ищеца писмени доказателства - ТД № *********
и издадено му от “ГУСВ” ЕАД- поделение П. Удостоверение изх.№******** се
установява действително ищеца да е работил в процесния период в ответното
дружество, както и за полагания от него труд да са останали дължими и
неизплатени му трудови възнаграждения в размер на сумата от общо 1563,30лв.,
представляваща сбор от неизплатени
трудови възнаграждения периода 01.08.2013г.-31.05.2014г., в това число: ТВ за
м.08.2013г. -173,70лв.; ТВ за м.09.2013г.- 173,70лв.; ТВ за м.10.2013г.-
173,70лв.; ТВ за м.12.2013г.- 173,70лв.; ТВ за м.01.2014г.- 173,70лв.; ТВ за
м.02.2014г.- 173,70лв..; ТВ за м.03.2014г.- 173,70лв.; ТВ за м.04.2014г.-
173,70лв.; ТВ за м.05.2014г.- 173,70лв. А от представените справки – изчисления
на лихви за забава в размер на законната лихва направени с “калкулатор БГ”, се
установява и сумата от общо 79,63лв. да представлява сбор от лихви за
забавено плащане на неизплатените
трудови възнаграждения за периодите от 1-во число на месеца следващ този на
полагане на труда до 21.07.2014г., в които размери са и претенцията на ищеца. Тези суми
и ще се присъдят на ищеца, които ответникът да му заплати, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от предявяване на искова молба - 21.07.2014г.
до окончателното плащане.
По отношение на претенцията за разноски на ищеца,
съдът намира същата за основателна, до колкото предвид изхода на делото съгл.
чл.78, ал.1 КТ има право на разноски, а и независимо ответникът да е признал
иска, то до колкото се касае за неизплатени трудови възнаграждения, което си
задължение ответникът не е изпълнил при прекратяване на трудовия договор на
ищецът и до момента, то именно поведението на ответника е станало причина за
завеждане на настоящото дело. Основателно съдът намира възражението на
ответника по чл.78, ал.5 ГПК за намаляване поради прекомерност на разноски на
ищеца за адвокатско възнаграждение. Видно от Договора за ПЗС договорено е и
платено възнаграждение за един **** в размер на 700лв. Действително делото не е с правна и
фактическа сложност, цената на иска по чл.245 КТ е общо 1642,73лв., а съгласно
чл.7, ал.2 т.2 от Наредба №1 за МРАВ за защита по граждански дела по дела с
определен интерес възнагражденията са следните: при интерес от 1000 до 5000лв.
какъвто е и настоящия случай, е -300 лв. + 7 % за горницата над 1000 лв., или
344,99лв. При съобразяване на
фактическата и правна сложност на делото и чл.7,
ал.2, т.2 от Наредба № 1, и до колкото действително по делото е проведено 1
съдебно заседание, като с искова молба е представено и издадено от ответника на
ищеца Удостоверение по чл.128а КТ съдържащо размерите на претендираните ТВ,
извършените по делото процесуални действия са концентриране в искане за
присъждането им, то няма и как да се приеме, за справедлив и обоснован размер
на адв.възнаграждение от 700лв., при цена на иска от общо 1642,73лв. От което и
следва извода, че договореното от ищеца
адвокатско възнаграждение за защита по делото за един адвокат е
прекомерно, поради което следва да бъдат присъдени разноски в съответствие с
чл.36 ЗА и подлежи на намаляване до минималните размери по Наредбата. Поради
което и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца сумата от 344,99лв. - разноски по производството, а над този
размер и до пълния претендирен такъв от 700лв. претенцията на ищеца за разноски
ще се отхвърли, като неоснователна.
На основание чл.78, ал.6 ГПК, дължимите държавни
такси за производството следва да се възложат на ответника, като се осъди същия
да заплати на ПРС държавна такса в размер на 65,71лв. полза
на Държавата по сметка на съдебната власт - бюджетната сметка на Висш съдебен
съвет.
По изложените по-горе съображения, ХV
гр. състав при ПРС,
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА “Главно
управление строителство и възстановяване” ЕАД, ЕИК ********* с адрес на
управление **** ***, да заплати на А.И.К., ЕГН ********** ***, Сумата
от 1563,30лв. (хиляда петстотин
шестдесет и три лева и 30ст.), представляваща сбор от неизплатени трудови възнаграждения за периода
01.08.2013г.-31.05.2014г., в това число: ТВ за м.08.2013г. -173,70лв.; ТВ за
м.09.2013г.- 173,70лв.; ТВ за м.10.2013г.- 173,70лв.; ТВ за м.12.2013г.-
173,70лв.; ТВ за м.01.2014г.- 173,70лв.; ТВ за м.02.2014г.- 173,70лв..; ТВ за
м.03.2014г.- 173,70лв.; ТВ за м.04.2014г.- 173,70лв.; ТВ за м.05.2014г.- 173,70лв.,
както и сумата от общо 79,63лв. (седемдесет и девет лева и 63ст.), представляваща сбор от лихви за
забавено плащане на неизплатените
трудови възнаграждения за периодите от 1-во число на месеца следващ този на
полагане на труда до 21.07.2014г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
21.07.2014г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА “Главно
управление строителство и възстановяване” ЕАД, ЕИК ********* с адрес на
управление *********, да заплати на А.И.К., ЕГН ********** ***, Сумата от 344,99 лв. (триста четиридесет и четири лева и
99ст.), разноски за производството
за адвокатско възнаграждение, А
на ПРС да заплати държавна такса от 65,71
лв. (шестдесет и пет лева и 61ст.), в полза на Държавата по сметка на
съдебната власт - бюджетната сметка на Висш съдебен съвет, като отхвърля
претенцията на ищеца за разноски до пълния претендиран размер от 700лв., като
неоснователна.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред ПОС
в двуседмичен срок от дата на която е обявена на страните за изготвянето му
-14.10.2014г., а
копие от същото да им се изпрати.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/ Валентина Иванова
Вярно с
оригинала!
КЯ