Решение по дело №4416/2018 на Районен съд - Плевен

Номер на акта: 2070
Дата: 28 декември 2018 г. (в сила от 13 юни 2019 г.)
Съдия: Мариана Костадинова Тодорова Досева
Дело: 20184430104416
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 14 юни 2018 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

гр.Плевен, 28.12.2018г.

 

 В ИМЕТО НА НАРОДА

        

         Плевенският районен съд, Х-ти гр.състав, в публичното заседание на  единадесети декември през две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

              ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ТОДОРОВА

 

при секретаря Марина Цветанова като разгледа докладваното от съдията ТОДОРОВА гр.дело №4416 по описа за 2018г. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.422, вр. чл.415 ГПК,  вр. чл.79, ал.1 ЗЗД с цена на иска 570,90 лв. и  иск с правно основание чл.422, вр. чл.415 ГПК, вр.чл.86 ЗЗД с цена на иска 19,99 лв.

Производството по делото е образувано по подадена искова молба от "***" ЕАД, със седалище и адрес на управление ***, ЕИК ***, срещу  М.Г.Б. с ЕГН **********,***,  в която се твърди, че е издадена заповед за изпълнение по подадено заявление от ищеца по ч.гр.д.№1726/18 по описа на РС-Плевен, която е връчена на длъжника, които в срока по чл.414 ГПК е депозирал писмено възражение. Твърди, че претенцията за заплащане на сумите по издадената заповед за изпълнение е поради доставена топлоенергия до топлоснабдения имот на ответника- ***, находящ се на адрес гр. ПЛЕВЕН, ***с аб.№***. Твърди, че  като собственик/ползвател/ на топлоснабден имот, находящ се в гр. Плевен, ответника и клиент на топлинна енергия /ТЕ/ за битови нужди по смисъла на Чл. 153. (1) (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) Всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия . Затова за него важат разпоредбите на действащото за посочения период законодателство в областта на енергетиката. Счита, че съгласно чл. 150. (1) Продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Държавната комисия за енергийно регулиране към Министерски съвет, като съгласно ал.2,  същите влизат в сила 30 дни след първото им публикуване в един централен и един местен ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите. Твърди, че общите условия от 2007 г. са публикувани във вестник „Нощен труд” от дата 13-14.12.2007г. и във вестник „Посоки” бр.239/13.12.2007г. Твърди, че с тях се регламентират търговските взаимоотношения между клиентите на топлинна енергия и Дружеството: правата и задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия; отговорностите при неизпълнение на задълженията и др. Посочва, че в раздел VII от ОУ от 2007 г. - „Заплащане на ТЕ” е определен реда и срока, по който купувачите на ТЕ /в т.ч. и ответницата/, са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ, а именно: в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Твърди, че в този смисъл, задължението на ответника за заплащане на дължимите от него суми в размера, посочен в ежемесечно получаваните фактури е най-късно до края на текущия месец, следващ месеца на доставката на ТЕ. Твърди, че с изтичането на последния ден от месеца ответникът е изпадал в забава за тази сума, като на основание чл.31, ал.6 от ОУ ежедневно е начислявана законна лихва върху дължимата сума. Твърди, че ответника,  съгласно приложеното към заповедното производство извлечение от сметка за абонатен № *** е използвал доставяната от дружеството топлинна енергия през процесния период и не е погасил задължението си. Твърди, че сградата-етажна собственост, в която се намира абонатната станция, от която се доставя ТЕ до имота на ответника е сключила договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия от ***. Твърди, че сумите за ТЕ за процесния период са начислявани от “***” ЕАД по изготвяни отчети от фирмата,извършваща дяловото разпределение на топлинна енергия в сградата на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбата на чл.61, ал.1 от Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за Топлоснабдяването.       Посочва, че претендираните суми за процесния период са: сума за отопление- 336,67 лева, енергия, отдадена от сградна инсталация- 123,81 лв., сума за битово горещо водоснабдяване- 75,14 лв, услуга дялово разпределение- 35,28лв. Твърди, че  в имота на ответника има монтирани 2 ИРУ, 1 водомер и 1 брой щранг-лира в баня, а сумата за сградна инсталация е определена при отопляем обем 147,33 куб.м. Отправя се искане, за постановяване на решение, с което да се признае за установено вземането на ищеца срещу ответника за сумата 570,90 лева за главница за периода 01.10.2016г. – 31.01.2018 г. и лихва върху главницата в размер на 19.99 лева за периода 02.12.2016 г. до 02.03.2018 г. и законната лихва върху главницата от 12.03.2018 г. до изплащане на вземането, за които суми била издадена заповед за изпълнение в производството по чл.410 от ГПК  по ч.гр.д.№ 1726/2018г. по описа на ПлРС. Претендират се и направените по делото разноски.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, в който оспорва дължимостта на сумата от 285,45 лв. главница и 9,99лв. лихва, предвид обстоятелството, че ответницата се явява ***на процесния имот заедно със ***и - А.Г. Б.. Излага съображения, че съгласно разпоредбата на чл. 5, ал. 1 от Закона за наследството /ЗН/ „децата на починалия наследяват по равни части". С оглед изложеното, счита, че претенцията на ищеца е следвало да бъде предявена както срещу ответницата, така и срещу ***ѝ. Счита, че в този смисъл, недопустима се явява претенцията на „Т.П." ЕАД срещу ответницата, за сумата от 285,45лв. - главница и за сумата от 9,99 лв. лихва. Оспорва, че процесният имот е бил топлоснабдяван. Оспорва наличието на строителни книжа, удостоверяващи изградена сградна инсталация за топлопреносна мрежа в процесния имот. Счита, че ищецът следва да представи строителни книжа удостоверяващи, че в сградата има проект и е изградена топлопреносна система, която ищцовото дружество ползва.  Оспорва претендираната от ищеца проектна мощност на радиаторите в сградата. Твърди, че ищецът не доказва вида, броя и мощността на монтираните (ако има такива) отоплителни уреди в сградата. Излага съображения, че съгласно промените в законодателството през 2002 г. е следвало да се извърши заснемане на отоплителната инсталация в процесния имот. Оспорва същото да е направено. Твърди, че никога не е извършвано заснемане на щрангове, отоплителни тела и записване на техните индивидуални параметри и К.П.Д., проектна мощност и кубатура от серитфицирано лице. Счита, че за да докаже претенцията си за топлинно разпределение ищецът следва да има такова заснемане, в противен случай извършените изчисления съгласно методиката за дялово разпределение би се основавала единствено на фантазията на служители на ищеца.  Оспорва ищовото дружество да притежава одобрени строителни книжа в части „АС" и „ОиВ". Счита, че към документите в настоящото производство следва да бъдат представени и екзекутиви  за промените в отоплителната инсталация. Излага съображения, че съгласно българското законодателство всеки измервателен уред трябва да е сертифициран или по БДС или по ISO. Оспорва измервателните уреди да са сертифицирани. Оспорва фирмата, която ***София би следвало да посочи за извършените монтажи на измервателните уреди да има сертификат за монтиране на въпросните устройства. Счита, че всички документи, представени от ищовото дружество следва да бъдат в оригинал, тъй като твърди, че не съществуват и евентуалното представяне на такива с подпис и печат „Вярно с оригинала" са изготвени единствено и само с цел да послужат пред настоящото производство. Счита, че с оглед разпределението на доказателствената тежест, ищцовото дружество е следвало да докаже следните обстоятелства относно процесното вземане:1. Договорните отношения между ответника и топлофикационното дружество - ищец за доставката на топлинна енергия; 2. Качеството на ответника в договорните отношения и по- конкретно - качеството му на потребител на топлинна енергия; 3.       Количеството на реално доставена топлинна енергия за процесния период от ищеца; 4.      Цената на доставената топлинна енергия за процесния период в размер на процесната сума. Счита, че видно от исковата молба, „***" ЕАД не установява по безспорен начин нито едно от обстоятелствата, които е следвало да докаже в производството по подадения от него установителен иск. Ищецът е следвало да установи по безспорен начин при условията на пълно и главно доказване, че ответника е "потребител”, за да бъде обвързан от ОУ на монополиста. Дори и хипотетично да се приеме, че ответника  има качеството "потребител" спрямо ответното дружество (обстоятелство, което, счита че не е безспорно доказано), то последното е следвало да докаже отново в условията на пълно и главно доказване, че реално е доставило топлинна енергия на процесния адрес през процесния период, както и цената на доставената топлинна енергия. Счита, че освен това ищецът не ангажира доказателства, от които да се установи как е образувана стойността на конкретно начислените суми за топлоенергия по партидата на процесния имот. Дружеството основава вземанията си на представени извлечения от сметки на ответника, които ответника оспорва. Излага съображения, че извлеченията от сметки представляват едностранно изготвени частни документи, удостоверяващи изгодни за представилата ги страна обстоятелства и същите нямат обвързваща съда доказателствена сила за отразените в тях данни. Следва да бъде отбелязано, че представените от ищцовото дружество писмени доказателства представляват извлечения от счетоводните му книги. В тази връзка оспорва редовността на водене на счетоводните книги на ищцовото дружество. Оспорва също, че през исковия период ищцовото дружество е доставяло стоки или услуги на процесната стойност, както и че е доставяло топлоенергия на адреса, отговаряща на българския държавен стандарт за топлопреносната мрежа, към исковия период. Смята, че суми се дължат само и единствено от абонати на монополиста за съответния период, при това за доставена и консумирана топлинна енергия, а не за презюмирана и начислена услуга. Предвид гореизложеното счита, че съдът следва да остави без разглеждане ищцовата претенция за процесната сума и да прекрати делото, защото същата е недопустима, предвид липсата на правен интерес за предявяването ѝ. Претендира направените деловодни разноски.

По делото е конституиран като трето лице помагач на страната на ищеца ***" ЕООД със седалище и адрес на управление:*** ***.

Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено следното:

Не е спорно между страните  и се установява имплицитно от извънсъдебните изявления на ответника по делото /Съобщение за подадена декларация от М.Б. от 13.08.2000г./, че е съсобственик в процесния топлоснабден имот ***, находящ се на адрес гр. ПЛЕВЕН, ***. Този факт се признава изрично от съдържащото се в отговора  на исковата молба изявление на ответницата, че е съсобственик на процесния имот по наследяване от родителите им, заедно със ***ѝ А.Г. Б.. От удостоверение за ***№ 14-4118/18.10.2010г. е видно, че ***на С.А.Б. са М.Г.Б. и А.Г. Б.-***.

По делото са представени Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „***”ЕАД на потребители в гр.Плевен, приети с протокол от 12.09.2007г на ***на „***”ЕАД и одобрен с Решение №ОУ-067/3.12.2007г на ДКВЕР и същите не са оспорени от отвеницата по делото. Съгласно чл. 1 от същите, с тях се уреждат взаимоотношенията при продажба на топлинна енергия между “Т.П.” ЕАД, наричана “продавач” и потребителите за битови нужди, наричани “купувачи”. Съгласно чл. 3 ал.1 от Общите условия купувач може да бъде физическо лице, потребител на топлинна енергия за битови нужди, който е собственик или титуляр на вещно право на ползване  на имот в топлоснабдена сграда.Съгласно чл. 14 купувачът е длъжен в 30 дневен срок да уведоми писмено продавача при промяна на титуляра на правото на собственост или вещно право на ползване на топлоснабдения имот.В чл. 57 ал.1 от Общите условия е предвидено, че при промяна на собствеността или вещното право на ползване новият и предишният собственик или ползвател са длъжни да подадат до продавача в срока по чл. 14 заявление за откриване, промяна или закриване на партида, към което са приложени копия от документи удостоверяващи придобиването или прекратяването на правото на собственост или вещно право на ползване на имота.

Съдът възприема заключението на съдебно-счетоводната експертиза като обективно, обосновано, компетентно и безпристрастно. От него се установява, че воденото в счетоводството на ищеца неплатено задължение за процесния топлоснабден имот за топлинна енергия за периода от 01.10.2016г. до 31.01.2018г. е в общ размер от 570,90 лв. от които 336,67 лв.-ТЕ за отопление, 123,81-ТЕ за сградна инсталация, ТЕ за БГВ 75,14 лева и 35,28 лв.- такса услуга дялово разпледеление. Лихвата за забава върху непогасената горепосочена главница за периода от изпадане на ответниците в забава до подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение- 12.03.2018г. е в размер на 21,58 лв.

Съдът възприема заключението на приетата съдебно-техническа експертиза като обективно, обосновано, компетентно и безпристрастно.  От заключението в неговия писмен вид, както и направените уточнения и допълнения в съдебно заседание се установява, че процесния апартамент се намира в топлофицирана сграда. Общия отопляем обем на сградата е 3193,61 куб.м., а отопляемия обем на жилището на ответницата е 147,33 куб.м. За отопление в апартамента на абоната в банята е монтирана щранг-лира, които представляват две тръби по 1 и ½ цола, всяка с дължина 2,50 метра. Мощността на щранг-лирата е 486 W. В апартамента има монтирани два броя отоплителни тела, оборудвани с топлоразпределители. Едното от тях е с мощност 2219 W, а другото с мощност 1973 W. Ползваната топла вода се отчита с индивидуален водомер. До имота на ответницата е доставяна топлоенергия, тъй като абонаттната станция е работила през времето на процесния период. По индивидуалните ИРУ на отоплителните тела е отчитана топлоенергия за отопление за месеците ноември и декември 2017г. Разпределена е и ТЕ за отопление със щранг-лира в баня. Извършеното разпределение на топлоенергията в сградата е съгласно Методика за разпределение на топлинната енергия в сгради етажна собственост, Приложение към чл.61 ,ал.1 от Наредба за топлоснабдяване № 16-334/06.04.2007г. Начислените суми са отразени коректно в индивидуалния мейлинг за всеки месец от процесния период 10.2016-01.2018г. и са в съответствие с Наредба за топлоснабдяване № 16-334/06.04.2007г. Вътрешно-отоплителната инсталация се изгражда на базата на изготвен проект на същата. В него са изчислени мощностите на отделните отоплителни тела за отопление в баня и общи части. Екземпляр от архитектурния проект би трябвало да се съхранява от управителя на жилищната сграда. Измервателните уреди/топлоразпределители/, с които са оборудвани отоплителните тела отговарят на БДС.

При така установеното от фактическа страна, съдът приема следното от правна страна:

По направеното възражение за недопустимост на предявения иск, съдът намира същото за неоснователно. Дали ответницата е собственик на процесния имот изцяло или притежава само иделни части от правото на собственост е въпрос по основателността на предявената претенция, а не по нейната допустимост.

По искът с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.79 ЗЗД с цена на иска 570,90 лв.:

Не е спорно между страните  и се установява имплицитно от извънсъдебните изявления на ответника по делото /Съобщение за подадена декларация от М.Б. от 13.08.2000г./, че е съсобственик в процесния топлоснабден имот ***, находящ се на адрес гр. ПЛЕВЕН, ***. Този факт се признава изрично от съдържащото се в отговора  на исковата молба изявление на ответницата, че е съсобственик на процесния имот по наследяване от родителите им, заедно със ***ѝ А.Г. Б.. От удостоверение за ***№ 14-4118/18.10.2010г. е видно, че ***на С.А.Б. са М.Г.Б. и А.Г. Б.-***. Предвид изложеното, съдът намира за доказано, че ответницата М.Б. е собственик на ½ идеална част от процесния топлоснабден имот.

Съдът намира, че страните по делото са в облигационно правоотношение при общи условия. Съгласно редакцията на чл. 153 от ЗЕ от 17.07.2012г., „всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия.“ В съответствие с педходната редакция на чл.153, ал. 1 ЗЕ „Всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 3 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3.“ Това са действащите правни норми, уреждащи отношенията между страните по делото през процесния период.Под клиент/потребител на топлинна енергия по смисъла на тези разпоредби се има предвид не лицето, което ползва имота на облигационно основание, а притежател на ограничено вещно право на ползване на имота, което е видно и от използваното понятие "право на ползване". Продажбата на топлинна енергия на физически лица за битови нужди се осъществява въз основа на общи условия, утвърдени по реда на чл. 150 от ЗЕ, като не е необходимо сключването на отделен договор. Такава възможност съществува само факултативно като възможност в чл. 151 от ЗЕ. С оглед на това, качеството на клиент/потребител, респективно на лице, което е задължено да заплаща доставената и ползвана топлинна енергия, възниква по силата на закона с придобиването на правото на собственост или ограниченото вещно право на ползване върху имота, без да е необходимо сключването на последващ договор или откриване на партида на новия собственик или титуляр на вещно право на ползване на топлоснабдения имот.  

Съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ качеството на потребител, респ. клиент на топлинна енергия се придобива ex lege - по силата на закона, с придобиването на право на собственост или ограничено вещно право върху индивидуален обект, находящ се в сграда, за която вече е сключен договор за топлоснабдяване. Предвид гореизложеното, е без значение, че между страните не е сключен индивидуален договор за доставка на топлинна енергия. Според чл. 153, ал.6 ЗЕ (в неговата редакция, до изм. бр. ДВ 54 от 2012 г.) етажните собственици, прекратили топлоподаването към своите имоти, остават "потребители" на топлинната енергия от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата, докато в законовия текст след изменението е възприет терминът "клиенти", а не потребители на топлинни услуги, тъй като обективно услугата е прекратена и липсва основание за нейното доставяне, предвидено в закона. Заплащането на топлоенергията, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата за лицата, отказали се от услугата в индивидуалните си имоти, се явява задължение на етажните собственици в съответната сграда, доколкото ЕС не е взела решение за прекратяване на топлоподаването към нея, респективно – доколкото топлоподаването към нея не е прекратено. Правото на част от собствениците да не ползват топлинна енергия за отопляване на индивидуалните си имоти категорично не води до извода, че не следва да заплащат разходваната в общите части топлинна енергия, защото освен собственици и титуляри на вещни права на конкретни имоти, те са съсобственици на сградната инсталация и на общите части в сградата.  Затова те следва да поемат припадащата им се част от разходите за топлинна енергия, тъй като съгласно ЗЕ, ЗС, ЗУЕС всички собственици и носители на вещни права следва да поемат ползите и тежестите, свързани с употребата на общата вещ. При невъзможността топлофикационната услуга да съществува без разходите за топлоенергия, отдавана от сградната инсталация и общите части на сградата, отказът от индивидуалното потребление не води сам по себе си до отпадане на дължимостта на останалите необходими разходи. В този случай прилагането на §1 ДР ще доведе до тъкмо противоположния резултат, от този, който е неговият ratio legis и в крайна сметка – прилагане на по-неблагоприятен режим за потребителите на битова топлоенергия, отколкото прилагането на чл. 153, ал.6 ЗЕ предвижда. За сметка на по-благоприятно третиране именно на непотребители, които са се отказали от услугата. От тази гледна точка, би следвало в случаите на доставяне на топлоенергия за битови нужди в сграда – етажна собственост, да се прилагат разпоредбите на специалния ЗЕ и те не се дерогират от защитаващата правата на потребителите разпоредба на чл. 62 от ЗЗП, по силата на правилото на § 1 от ДР на ЗПП. В горния смисъл са развити съображения от ***И.Р.. Съгласно Тълкувателно решение № 2/2016 на ОСГК на ВКС За отношенията, възникващи при доставяне на топлинна енергия за битови нужди в сграда – етажна собственост, се прилагат разпоредбите на Закона за енергетиката, които не противоречат на разпоредбата на чл.62 във връзка с пар.1 от Допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите.

В настоящия случай дори липсват твърдения за прекратяване на топлоснадбяването до процесния топлоснадбен имот, а и от доказателствата по делото се установи, че в процесния имот са монтирани две отоплителни тела, на които са монтирани уреди за дялово разпределение и е отчетено потребление.

Установи се от съдебно-техническата експертиза, че процесния топлоснабден имот се намира в сграда, за която е сключен договор за топлоснабдяване и през отоплителните периоди на процесния период до сградата е доставяна топлинна енергия, поради което и до процесния топлоснабден имот. В качеството си на клиент на топлинна енергия ответницата дължи на ищеца суми за топлинна енергия за отопление, за топлоенергия, отдадена от сгр.инсталация,за БГВ и за услуга дялово разпределение съразмерно с притежаваното от нея право на собственост. Клиента на топлинна енергия е задължен да участва в заплащането на отделената от сградната инстралация топлоенергия, съобразно своя дял в нея,с оглед разпоредбите на чл.112в от ЗЕЕЕ и чл.142,ал.2,чл.143,ал.3 и чл.153,ал.6 от ЗЕ. Сградната инсталация за отопление и горещо водоснабдяване е обща етажна собственост,съобразно чл.140,ал.3 от ЗЕ,при което и с оглед разпоредбата на чл.38,ал.3 от ЗС всеки собственик следва да участва в ползите и тежестите на тази обща вещ съобразно с частта си. Както се приема и в Решение №5/22.04.2010г. по конст.д.№15/2009г. на Конституционния съд на РБ,заплащането на отдадената от сградната инсталация топлинна енергия не е резултат от реалното ползване на топлинна енергия от собствениците и носителите на вещни права.То следва от факта,че сградната инсталация е обща част по предназначение,от която никой не може да се откаже, поради което и плащането се извършва съразмерно на отопляемите обекти по проект.В случаите на чл.153,ал.6 от ЗЕ, в които потребители в сграда-етажна собственост  прекратят топлоподаването в имотите си, същите остават потребители на топлинна енергия,отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата.

Съдът намира за неоснователни възраженията на ответницата, че процесния имот не  бил топлоснабден през процесния имот. Фактът за топлоснабдяването се установи от приетата и неоспорена съдебно-техническа експертиза. Неоснователни са и останалите възражения на ответницата за липса на строителни книжа, както и на одобрен проект на отоплителната инсталация на сградата, в която се намира процесния топлоснадбен имот. Не се спори между страните, че сградата е въведена в експлоатация и се ползва, поради което, и от този факт следва да бъде прието, че сградата е изградена съобразно одобрените строителни проекти. Същите не се намират в държане на ищеца по делото, а в това на възложителя. Всички оспорени от ответницата факти са установени от приетата по делото съдебно-техническа експертиза. От нея е установено, че Общия отопляем обем на сградата е 3193,61 куб.м., а отопляемия обем на жилището на ответницата е 147,33 куб.м. За отопление в апартамента на абоната в банята е монтирана щранг-лира, които представляват две тръби по 1 и ½ цола, всяка с дължина 2,50 метра. Мощността на щранг-лирата е 486 W. В апартамента има монтирани два броя отоплителни тела, оборудвани с топлоразпределители. Едното от тях е с мощност 2219 W, а другото с мощност 1973 W. Ползваната топла вода се отчита с индивидуален водомер. До имота на ответницата е доставяна топлоенергия, тъй като абонаттната станция е работила през времето на процесния период. По индивидуалните ИРУ на отоплителните тела е отчитана топлоенергия за отопление за месеците ноември и декември 2017г. Разпределена е и ТЕ за отопление със щранг-лира в баня. Извършеното разпределение на топлоенергията в сградата е съгласно Методика за разпределение на топлинната енергия в сгради етажна собственост, Приложение към чл.61 ,ал.1 от Наредба за топлоснабдяване № 16-334/06.04.2007г. Начислените суми са отразени коректно в индивидуалния мейлинг за всеки месец от процесния период 10.2016-01.2018г. и са в съответствие с Наредба за топлоснабдяване № 16-334/06.04.2007г. Вътрешно-отоплителната инсталация се изгражда на базата на изготвен проект на същата. В него са изчислени мощностите на отделните отоплителни тела за отопление в баня и общи части. Измервателните уреди/топлоразпределители/, с които са оборудвани отоплителните тела отговарят на БДС.

По изложените съображения, съдът намира, че ищеца доказа с ангажираните по делото доказателства предявената искова претенция с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.79 ЗЗД по основание. Предвид гореизложеното и въз основа на заключението на съдебно-техническата експертиза и съдебно-икономическата експертиза, съдът приема, че ищеца е доставил на ответника  твърдяното количество,  съобразно дължимото качество топлинна енергия, както и нейната стойност, че разпределението на количество топлоенергия, доставено до абонатната станция, в която е имота на ответника е извършено съобразно предвидените нормативни правила. Съобразно посоченото в заключението на съдебно-икономическата експертиза съдът намира, както и установяването, че ответницата е собственик на ½ идеална част от процесния топлоснадбен имот, че искът е основателен и  доказан до размер от  285,45 лв., за която сума следва да бъде уважен, а за разликата от 285,45 лева до предявения размер от 570,90 лева следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

 По искът с правно основание чл.422, ал.1 вр.чл.415 ГПК, вр.чл.86 ЗЗД с цена на иска 19,99 лв.:

Искът с правно основание чл.422, ал.1 вр.чл.415 ГПК, вр.чл.86 ЗЗД се явява акцесорен по отношение на предходния. С оглед установеността на претендираното задължение на ответницата по делото за заплащане на главница за процесния период, се дължи и обезщетение за забавеното ѝ изплащане в размер на законната лихва на основание чл. 86, ал.1 от ЗЗД. Не се спори, че заплащането на начислените суми за ТЕ е следвало да се осъществи най-късно до 30 дни след изтичането на месеца, за които се отнасят те. Поради уговорения от страните начин на плащане на главницата, и на основание чл. 84, ал.1, пр.1 от ЗЗД, за изпадането на потребителя в забава след изтичането на този 30-дневен срок, не е необходима изрична покана. С изтичането на определения в договора срок, потребителят е изпаднал в забава без покана и дължи обезщетение за забава. Размерът на претендираната лихва за забава се установява от съда на база на приетата по делото съдебно-икономическа експертиза и чрез самостоятелни изчисления от съда на основание чл.162 ГПК общ в размер на 19,99 лв., поради което искът следва да бъде уважен до сумата от 9,99  лв. съразмерно с притежаваното от ответницата право на собственост в процесния топлоснабден имот, за която сума искът се явява основателен и доказан и следва да бъде уважен, а за разликата до 19,99 лв. следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

           Съгласно Тълкувателно решение № 4/2013 на ОСГТК на ВКС, т.12. Съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422,респ. чл.415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство. Съдът в исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производство, включително и когато не изменя разноските по издадената заповед за изпълнение. Съдът като съобрази задължителната тълкувателна практика са ВКС и основателността на предявените обективно кумулативно съединени искови претенции до установения размер, ответницата  следва  да бъде осъдена да заплати направените разноски от ищеца по делото в заповедното производство в общ размер от 37,50 лв. съразмерно с уважената част на исковата претенция.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответницата  следва да бъде осъдена да заплати на ищеца направените от него разноски в настоящото производство за държавна такса  75 лв., юрисконсултско възнаграждение в размер, определен от съда 100 лв. и депозити за ВЛ в размер на 300,00 лв. съразмерно с уважената част на исковата претенция в размер от 237,50 лв.

           По изложените съображения съдът

 

Р        Е       Ш        И:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.79 ЗЗД  по отношение на М.Г.Б. с ЕГН **********,***, че ДЪЛЖИ на кредитора “***” ЕАД гр.ПЛЕВЕН, ЕИК***,със седалище и адрес на управление:*** сумата 285,45 лева, представляваща стойността на консумирана и незаплатена топлоенергия за периода от 01.10.2016г. до 31.01.2018г., в едно със законната лихва от 12.03.2018г. за която сума е издадена заповед за изпълнение № 1190/14.03.2018г. по ч.гр.д.№1726/2018 по описа на РС-Плевен, а за разликата от 285,45 лева до предявения размер от 570,90 лева отхвърля иска като неоснователен и недоказан.

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, ал.1 вр.чл.415 ГПК, вр.чл.86 ЗЗД по отношение на М.Г.Б. с ЕГН **********,***, че ДЪЛЖИ на кредитора “***” ЕАД гр.ПЛЕВЕН, ЕИК***, със седалище и адрес на управление:***,  сумата 9,99 лева, представляваща лихва за забава върху 285,54 лв. за периода 02.12.2016г. – 02.03.2018г., за която сума е издадена заповед за изпълнение № 1190/14.03.2018г. по ч.гр.д.№1726/2018 по описа на РС-Плевен, а за разликата от 9,99 лева до предявения размер от 19,99 лв. отхвърля иска като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК М.Г.Б. с ЕГН **********,*** ДА ПЛАТИ на “***” ЕАД гр.ПЛЕВЕН, ЕИК***, със седалище и адрес на управление:***,  сумата от 37,50 лв. направени разноски за производството по ч.гр.д.1726/2018  по описа на РС-Плевен.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК М.Г.Б. с ЕГН ********** с ЕГН ********** ДА ПЛАТИ на “***” ЕАД гр.ПЛЕВЕН, ЕИК***, със седалище и адрес на управление:***,  сумата от 237,50 лв. направени по делото разноски за ДТ, юрисконсултско възнаграждение и депозит за ВЛ.

Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната на ищеца ***" ЕООД със седалище и адрес на управление:*** ***.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Плевенския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: