№ 687
гр. София, 30.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-Е, в закрито заседание на
тридесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Рени Коджабашева
Членове:Йоана Генжова
Антоанета Г. Ивчева
като разгледа докладваното от Йоана Генжова Въззивно гражданско дело №
20221100502946 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.435-438 от ГПК
Образувано е по частна жалба на Г.ф., чрез пълномощника юрисконсулт
К.Я., - длъжник по изпълнително дело №20228600400156 по описа на ЧСИ
В.М. с район на действие СГС, срещу разпореждане за приети по делото
разноски, с което съдебният изпълнител след направено възражение отказва
да намали приетите разноски за адвокатски хонорар до размер на сумата от
200 лева, както и пропорционалната такса по т.26 от ТТРЗЧСИ.
Жалбоподателят излага доводи, че адвокатското възнаграждение,
прието от ЧСИ, не е съобразено с Наредба № 1/2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, тъй като надвишава сумата от 200
лева за образуване на изпълнително дело, като включва и сума, съгласно
чл.10, т.2 от Наредбата за водене на изпълнително дело и извършване на
действия с цел удовлетворяване на парични вземания, както и не е съобразено
с фактическата и правна сложност на делото, като действията на взискателя се
състояли единствено в изготвяне на молба за образуване на изпълнително
дело. Излагат се доводи, че Г.ф. е юридическо лице с обезщетителна,
обезпечителна, социална и защитна функция, с публична дейност и
събирането на дължимите от него суми не е свързано с никаква фактическа и
1
правна сложност, като издирване на длъжник или проверка за налично
имущество или парични средства, запориране на банкови сметки и др., тъй
като седалището и банковите сметки на Фонда са публични и общоизвестни.
Спрямо Гаранционния фонд не се налагало осъществяването на каквито и да
било принудителни действия за реализиране на вземанията и задължението
по изпълнителния лист би било платимо в срока за доброволно изпълнение,
каквато била практиката на Гаранционния фонд, но в случая срещу
решението, въз основа на което е издаден изпълнителният лист, била
подадена касационна жалба. Била подадена молба за спиране на
изпълнителното производство, като за това било внесено обезпечение в
размер на присъдената сума. Поддържа се, че изпълнителното дело не се
отличава с фактическа или правна сложност, поради което следвало да бъде
определено в нормативно установения минимум. Не били осъществени от
процесуалния представител на страната действия по изпълнителното
производство, които да обусловят заплащането на разноски по чл.10, т.2 от
Наредбата. Поддържа, че приетият размер на адвокатското възнаграждение не
съответства на фактическата и правна сложност на делото и на обема на
извършените от пълномощника на взискателя процесуални действия. Излага
доводи, че следва да бъде намалена и начислената такса по т. 26 ТТРЗЧСИ.
Съобразно изложеното е направено искане постановлението на ЧСИ да бъде
отменено като незаконосъобразно, и адвокатското възнаграждение на
взискателя да бъде намалено до размер от 200 лв., както и да бъде коригиран
размерът на пропорционалната такса по т. 26 ТТРЗЧСИ. Претендират се
разноски и юрисконсултско възнаграждение.
Взискателят и ответник по жалбата – адв. Н.Д. , пълномощник на
длъжника Р.С.М., е депозирал писмени възражения по реда на чл. 436, ал. 2
ГПК, в които се излагат доводи за неоснователност на депозираната жалба,
като се поддържа, че уговореното възнаграждение е в съответствие с
размерите по Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Представени са мотиви на ЧСИ, с които е заявено становище за
неоснователност на жалбата.
Софийски градски съд, като разгледа жалбата, становището на
взискателя, мотивите на ЧСИ, и се запозна с приложения препис от
2
изп.дело №20228600400156 по описа на ЧСИ В.М. с район на действие
СГС, намира следното :
Жалбата срещу разпореждането на ЧСИ, с което е оставено без
уважение искането на длъжника за намаляване на адвокатското
възнаграждение на взискателя и таксата по т. 26 ТТРЗЧСИ, е подадена в
двуседмичния срок по чл. 436, ал. 1 ГПК, от процесуално легитимирано лице
и срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител – постановление
за разноските по изпълнението ( чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК), поради което е
процесуално допустима.
От представения препис от изп.дело №20228600400156 по описа на
ЧСИ В.М. с район на действие СГС, се установява, че същото е образувано по
молба на Р.С.М., чрез пълномощника адв. Н.Д., за принудително събиране на
присъдени вземания срещу Г.ф. по изпълнителен лист от 28.02.2022г.,
издаден по в.т.д. №308/2021г. по описа на Апелативен съд – Велико Търново,
като на основание чл. 18, ал. 1 от ЗЧСИ взискателят е предоставил
определянето на начина на изпълнение на ЧСИ. Искане за присъждане на
адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗА в полза на пълномощника на
взискателя адв. Н.Д. е заявено с молбата за образуване на изпълнителното
производство. Представен е договор за правна защита и съдействие, от който
е видно, че правната защита и съдействие се предоставят безплатно на
взискателя Р.С.М. на основание чл.38, ал.1, т.3 от ЗА.
Изпратена е покана за доброволно изпълнение до длъжника, връчена на
02.03.2022г.
Постъпило е на 02.03.2022г. възражение от длъжника Г.ф., чрез
пълномощника юрисконсулт К.Я., до съдебния изпълнител за прекомерност
по смисъла на чл.78, ал.5 от ГПК на приетите разноски за адвокатско
възнаграждение на взискателя.
С обжалваното разпореждане от 08.03.2022 г. ЧСИ е оставил
възражението без уважение.
Постъпила е на 07.03.2022г. молба от длъжника, чрез пълномощника
юрисконсулт К.Я. до съдебния изпълнител, с която същият е уведомен, че
срещу въззивното решение, въз основа на което е издаден изпълнителният
лист, е подадена касационна жалба, както и молба за спиране на
принудителното изпълнение.
3
При направено възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК съдът следва да
извърши преценка за съответствие между размера на адвокатското
възнаграждение, което е заплатено от страната на упълномощения от нея
процесуален представител, и фактическата и правна сложност на делото, като
съобрази и размерите, определени като минимални такива за съответния вид
работа в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, под които адвокатското възнаграждение не
може да бъде намалено. В случаите на осъществена защита по
изпълнителното производство, какъвто е настоящият, това са размерите,
определени в чл. 10 същата. С чл. 10, т. 1, т. 2 и т. 3 от Наредба № 1/2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения (в относимата й за
спора редакция към датата на сключване на договора за правна защита и
съдействие – 04.11.2021г.), за защита по изпълнително дело е предвидено, че
минималният размер на адвокатското възнаграждение за образуване на
изпълнително дело е 200 лв.; за процесуално представителство, защита и
съдействие на страните по изпълнително дело и извършване на действия с цел
удовлетворяване на парични вземания до 1000 лв. – 200 лв., и за вземания над
1000 лв. – 1/2 от съответното възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т. 2 – 7 от
Наредбата.
Съгласно чл. 426, ал. 2 ГПК, в молбата си взискателят посочва начина
на изпълнението, като той може да посочи едновременно няколко начина
само ако това е нужно за удовлетворяване на вземането му. Сезирането на
ЧСИ с конкретен изпълнителен способ е условие за редовност на молбата на
взискателя, поради което първоначалното посочване на изпълнението следва
да се счита, че е основание за начисляване адвокатско възнаграждение само за
образуване на изпълнително дело по т. 1 на чл. 10 НМРАВ, а не и по т. 2 на
същата разпоредба. В чл. 426, ал. 2 изр. 2 ГПК е предвидено, че в течение на
производството взискателят може да посочва и други начини на изпълнение,
като в такива случаи е предвидено да бъде начислявано адвокатско
възнаграждение по т. 2 на чл. 10 НМРАВ за процесуално представителство,
защита и съдействие на страните по изпълнително дело и извършване на
действия с цел удовлетворяване на парични вземания.
В настоящия случай съдът намира, че не следва да се присъжда
адвокатско възнаграждение на пълномощника на взискателя по чл. 10, ал. 1, т.
4
2 от Наредбата, тъй като освен подаването на молба за образуване на
изпълнителното дело, в която на основание чл. 18, ал. 1 от ЗЧСИ е
предоставено определянето на начина на изпълнение на ЧСИ, същият не е
извършил други изпълнителни действия, доколкото с разпореждане за
спиране от 15.03.2022г. е спряно производството по изпълнително дело
№20228600400156 на основание чл.432, ал.1, т.4 от ГПК въз основа на
определение №99/08.03.2022г., с което е спряно изпълнението на невлязлото в
сила въззивно решение №36/23.02.2022г. по в.т.д. №308/2021г. на АС –
Велико Търново, в частта му, с която след частична отмяна на решение
№260023/29.04.2021г. по т.д. №68/2020г. на ОС – Ловеч, Г.ф. е осъден да
заплати на Р.С.М. обезщетение за неимуществени вреди вследствие на ПТП
от 24.08.2019г. в размер на още 50 000 лева (разликата над 90 000 лева до
140 000 лева).
Ето защо, съдът приема, че ЧСИ неправилно е постановил отказ за
намаляване на размера на адвокатското възнаграждение на сумата от 200
лева.
Предвид промяната на размера на адвокатското възнаграждение и
наличието на искане в жалбата за съответно намаляване на размера и на
пропорционалната такса по т.26 от ТТР към ЗЧСИ, същата следва да бъде
преизчислена, като с оглед промяната на адвокатското възнаграждение,
размерът й е 3705,78 лв. без ДДС.
По разноските:
Съгласно константната съдебна практика на ВКС, в производствата
относно дължимостта и размера на разноските, каквото е и процесното, не се
допуска кумулиране на нови задължения за разноски и разпоредбата на чл. 81
ГПК не намира приложение (определение № 489 от 17.10.2017 г. по ч. гр. д. №
3926/2017 г. на IV г. о. ВКС, определение № 933 от 17.09.2018 г. по ч. гр. д. №
2845/2018 г. на IV г. о. ВКС и др.). Предвид изложеното, искането на
жалбоподателя за присъждане на разноски е неоснователно.
По изложените мотиви, Софийски градски съд, ЧЖ-ІV-Е състав
РЕШИ:
5
ОТМЕНЯ по жалба от длъжника Г.ф., чрез пълномощника
юрисконсулт К.Я., разпореждане от 08.03.2022г., постановено по изп.
№20228600400156 по описа на ЧСИ В.М. с район на действие СГС, с което е
оставено без уважение възражение на длъжника за намаляване на приетите за
събиране разноски за възнаграждение за процесуално представителство на
взискателя Р.С.М. за размера над сумата от 200 лева, както и срещу
определения размер на пропорционалната такса по т.26 от ТТРЗЧСИ, като
вместо това постановява:
НАМАЛЯВА разноските, поставени в тежест на длъжника Г.ф. за
процесуално представителство на взискателя Р.С.М. от 1672 лева на 200 лева,
и пропорционалната такса по т.26 от ТТРЗЧСИ от 3764,68 лева без ДДС на
3705,78 лева без ДДС.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6