№ 3031
гр. София, 11.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 153 СЪСТАВ в публично заседание на
двадесет и осми септември, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:НИКОЛАЙ Н. ЧАКЪРОВ
при участието на секретаря ЛИЛИЯ П. ПЕТКОВА
като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ Н. ЧАКЪРОВ Гражданско дело №
20211110125065 по описа за 2021 година
Предявени са кумулативно обективно съединени осъдителни искове по чл. 128, т. 2
КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата в общ размер на 9 260 лв., представляваща
неизплатени трудови възнаграждения за периода 27.11.2019 г. – 28.02.2021 г., както и сумата
в общ размер на 632,23 лв. обезщетение за забава върху претендираните главници за периода
01.01.2020 г. – 05.05.2021 г. Претендира се и законна лихва от датата на предявяване на
исковете и разноски.
Ищецът твърди да е работил при ответника като шофьор на тежкотоварен автомобил
по трудово правоотношение, което е прекратено едностранно без предизвестие по реда на
чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ, считано от 23.03.2021 г. Твърди още да не са му заплатени дължимите
трудови възнаграждения за периода 27.11.2019 г. – 28.02.2021 г.
Ответникът не оспорва, че ищецът е бил негов служител до 23.03.2021 г., но твърди
да му е заплатил всички дължими обезщетения, трудови възнаграждения и командировки,
като до 07.08.2020 г. ищецът е получавал възнагражденията си по собствена банкова сметка,
а след това до датата на прекратяване на правоотношението – по предоставена му от
ответника дебитна карта, от която ищецът е теглил полагащите му се възнаграждения.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и на основание чл. 12 вр.
чл. чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
В разпоредбата на чл. 128, т. 2 КТ е уредено едно от основните задължения на
1
работодателя по трудово правоотношение, свързано с изплащането на трудово
възнаграждение за положен от работника и служителя труд. Работодателят е длъжен в
установените срокове да плаща уговореното трудово възнаграждение за извършената
работа. В този смисъл за да възникне вземане за трудово възнаграждение следва да са
налице няколко предпоставки: наличие на трудово правоотношение, положен труд от страна
на работника по това правоотношение до неговото прекратяване, уговорено трудово
възнаграждение и неизпълнение задължението на работодателя за неговото изплащане за
извършената работа. В тежест на ищеца - работник е да докаже съществуването на трудово
правоотношение с ответника-работодател и изпълнение на трудовата функция за твърдения
период, както и размера на уговореното трудово възнаграждение. При установяване на тези
предпоставки в тежест на ответника - работодател е да докаже, че е изпълнил задълженията
си за заплащане на дължимото възнаграждение за отработения период.
Страните по делото не спорят относно възникването и съществуването на трудовото
правоотношение по между им и заеманата от ищеца длъжност при ответника съобразно
приетия по делото трудов договор № 1903/26.11.2019 г., както и относно размера на
уговореното в него основно трудовото възнаграждение със съответните надбавки.
Не спорят още, че в периода 27.11.2019 г. – 28.02.2021 г. ищецът С. е изпълнявал
трудовите си задължения в страни от Европейския съюз, където е бил командирован от
страна на работодателя, както и че за една част от периода С. е получавал командировачни
пари по лична банкова сметка, а за друга – по служебна дебитна карта на ответното
дружество.
Спорен е въпросът, дали ответникът е изпълнил задълженията си за изплащане на
дължимото възнаграждение за посочения период.
Съгласно чл. 270, ал. 3 КТ трудовото възнаграждение се изплаща лично на работника
или служителя по ведомост или срещу разписка или по писмено искане на работника или
служителя – на негови близки. По писмено искане на работника или служителя трудовото
му възнаграждение се превежда на влог в посочена от него банка.
Съгласно приетото по делото заключение на съдебно-счетоводната експертиза за
периода на съществуване на трудовото правоотношение на ищеца е начислено трудово
възнаграждение в общ размер на 7 083,61 лв., след направени удръжки за осигуровки, което
съответства на уговореното в трудовия договор основно възнаграждение и надбавки.
В периода декември 2019 г. – февруари 2021 г. ищецът е бил командирован в страни
от Европейския съюз с нарочни заповеди на работодателя и с право на дневни в размер на
27 евро на ден, което съответства на минимално определената в приложение 3 към чл. 31,
2
ал. 1 от Наредба за командировките и специализации в чужбина ставка за командировъчни
пари на персонала на сухоземни транспортни и специални средства при единична езда. За
този период на ищеца са начислени командировачни в общ размер на 7 181,81 лв.
В експертизата се посочва още, че до 07.08.2020 г. ответното дружество е превело по
лична банкова сметка на ищеца в Първа инвестиционна банка АД суми в общ размер на
7 447 лева, с посочено основание – командировачни, а след това, до 27.02.2021 г., ответното
дружество е продължило да превежда суми по банкова сметка на управителя на
дружеството – Д.Д., в Банка .. АД. Преведените суми са в общ размер на 10 254 лв., като от
тях са извършвани плащания на РОS терминал и тегления в страната и в чужбина с
издадената към сметката карта в общ размер на 9 635,85 лв. Ищецът признава, че е
използвал тази карта, като преведените по нея суми са за командировачни и други средства
във връзка с извършваната от него работа в страни от Европейския съюз.
Искът е неоснователен.
За периода ноември 2019 г. – юни 2020 г. дължимото на ищеца възнаграждение е
било в размер на 3 159,26 лв., а за командировки – 4 013,35 лв., или общо 7 172,62 лв.
Ответникът е превел по лична сметка на ищеца сумата в общ размер на 7 447 лв.
За периода юли 2020 г. – февруари 2021 г. дължимото на ищеца възнаграждение е
било в размер на 3 924,35 лв., за командировки – 3 168,45 лв., или общо 7 092,80 лв., а от
служебната карта, използвана от ищеца, са изтеглени суми в общ размер на 7 730,01 лв.
Следователно дължимите суми за трудови възнаграждения и за дневни пари за
командировачни за исковия период са били в общ размер на 14 265,42 лв., а ищецът е
получил за същия период от ответника суми по банков път общо в размер на 15 177,01 лв.,
от които 7 447 лв. по лична сметка и 7 730,01 лв. по служебна сметка.
По делото се установява погасяване на задълженията от ответника по един от
начините, посочени в чл. 270, ал. 3 КТ, като липсата на изрично писмено искане от
работника за изплащане на дължимите възнаграждения по банков път не променя този факт,
а същевременно не се ангажираха доказателства за твърденията на ищеца, че получените от
него парични средства над дължимите дневни за командировки, респективно част от тях, са
били разходи за ремонт на управлявания от него тежкотоварен автомобил, за пътни такси и
пр. Ето защо предявеният иск следва да се отхвърли.
Поради недоказаност на главния иск неоснователна се явява и акцесорната претенция
за лихви.
При този изход на спора право на разноски възниква за ответника, на който следва да
се присъдят 800 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и
съдействие от 17.05.2021 г.
3
С аргумент от чл. 78, ал. 6 ГПК разноските за държавна такса и депозит за вещо лице
остават за сметка на съда.
Така мотивиран съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от С. ТР. С., ЕГН **********, съдебен адрес: гр. София,
ж.к. ... срещу „И.“ ЕООД, ЕИК .., със седалище и адрес на управление: гр. София, ... искове с
правно основание чл. 128, т. 2 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата в общ размер на
9 260 лв., представляваща неизплатени трудови възнаграждения за периода 27.11.2019 г. –
28.02.2021 г., както и сумата в общ размер на 632,23 лв. обезщетение за забава върху
претендираните главници за периода 01.01.2020 г. – 05.05.2021 г.
ОСЪЖДА С. ТР. С., ЕГН **********, съдебен адрес: гр. София, ж.к. ... да заплати на
„И.“ ЕООД, ЕИК .., със седалище и адрес на управление: гр. София, ... на основание чл. 78,
ал. 3 ГПК сумата 800 лв. – разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски гра..и съд в двуседмичен срок,
считано от 12.10.2021 г.
Препис от решението да се връчи на страните на осн. чл. 7, ал. 2 ГПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4