РЕШЕНИЕ
№ 155
гр. Пловдив, 20.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Нестор Сп. Спасов
Членове:Емилия Ат. Брусева
Антония К. Роглева
при участието на секретаря Красимира Хр. Н. Кутрянска
като разгледа докладваното от Емилия Ат. Брусева Въззивно търговско дело
№ 20235001000184 по описа за 2023 година
Производство по чл.258 и сл. от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба вх. №1364 от 31.01.2023 г. от „О**-з.“ АД –
гр. С., ул. „С. С.“ *, ЕИК *** чрез процесуалния и представител адв. Н. Ш.
против решение №357 от 08.12.2022г., постановено по т. д. N 110/2022г. по
описа на Окръжен съд – С.З., в частта с която е осъдено дружеството –
жалбоподател да заплати на Е. Т. Р., сума над 98 0000 лева до присъдения
размер от 250 000 лева, представляваща обезщетение за претърпените от
ищеца неимуществени вреди - болки и страдания, вследствие смъртта на
неговата съпруга А.Д. при ПТП, настъпило на 21.11.2020 г., ведно със
законната лихва върху сумата, считано от 15.06.2021г., до окончателното
изплащане на сумата, сумата 1 800 лева, представляваща обезщетение за
претърпените от него имуществени вреди - разходи за траурни стоки и услуги,
свързани с транспортирането на тялото на съпругата му до Р.Г., починала в
резултат на ПТП, настъпило на 21.11.2020г., ведно със законната лихва върху
сумата, считано от 15.06.2021г., до окончателното изплащане на сумата,
сумата 15 130 лева - адвокатско възнаграждение по чл. 38 от ЗА на адв. М. З. и
1
сумата 10 698.40 лева – разноски по делото.
Изложени са съображения за неправилност, необоснованост и
незаконосъобразност на решението. Твърди се, че неправилно е възприета
фактическа обстановка от съда, което е довело до неправилен извод за липса
на съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалата. Намира, че
определеният размер на обезщетението е неадекватен на реално причинените
неимуществени вреди и не е съобразен с икономическата и социална
действителност към датата на настъпване на ПТП. По отношение на
обезщетението за имуществени вреди, намира претенцията за недоказана,
поради това, че в представената фактура от траурната агенция не било
посочено какви са конкретните предоставени услуги на ищеца и липсвало
разрешение от З.и. – С.З. за пренасяне на тленните останки на починалата от
територията на Р. Б. в друга държава.
Иска се отмяна на решението в осъдителната му част за разликата над
98 000 лева до присъдения размер от 250 000 лева относно обезщетението за
неимуществени вреди и изцяло – относно обезщетението за имуществени
вреди в размер на 1800 лева – разходи за траурни стоки и услуги, свързани с
транспортиране на тялото на съпругата му до Р.Г..
По въззивната жалба е постъпил писмен отговор от въззиваемата страна
Е. Т. Р. - чрез процесуалния му представител адв. М. З., с който е изразено
становище за неоснователност на жалбата. Въззиваемият намира за
недоказано възражението за съпричиняване на вредоносния резултат от
пострадалата и поддържа, че тя е нямала техническа възможност да избегне
ПТП. Относно обезщетението за имуществени вреди поддържа, че разходите
по транспортиране тялото на пострадалата, за да бъде погребано в Г., са пряка
и непосредствена последица от непозволеното увреждане. Относно
присъдения размер на обезщетението за неимуществени вреди, намира, че то е
съобразено с установените по делото отношения на емоционална близост и
топлота между ищеца и неговата съпруга и негативните му преживявания след
нейната смърт. Моли решението да се потвърди изцяло в обжалваната му част.
Претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение за
производството пред въззивния съд.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства и доводите
на страните, намира за установено следното:
2
Обективно и субективно съединени искове с правно основание чл.432
ал.1 и чл.497 от Кодекса за застраховането във връзка с чл.84, ал.3 от ЗЗД.
Ищецът Е. Т. Р., роден на ***г. в гр. К., Р.Г. – представляван от адв. М. З.
със съдебен адрес: гр. С.З., ул. „Х.Д.А.“ ** твърди, че на 21.11.2020г., на път
**, в землището на общ. Г., обл. С.З., е настъпило пътно – транспортно
произшествие, в резултат на което на **г. е починала А.Д. – съпруга на ищеца
Е. Р.. Твърди, че автомобилната катастрофа е причинена от П.Л.Б., при
управление на товарен автомобил „Р.М.“ с рег. №**, с прикачено полуремарке
„К.**“, с рег. №**. Твърди, че ПТП е причинено от водача Б., който при
спускане, на десен завой, поради движение с несъобразена с пътните условия
скорост и неправилно задействане на спирачната система на товарния
автомобил, полуремаркето поднесло и навлязло в двете ленти за насрещно
движение. Твърди, че по това време в същия пътен участък, но в
противоположна посока, в лявата лента за движение в посока от гр. Г. към гр.
В.Т. се движел управлявания от А.Д. лек автомобил „Д.С.“ с рег. №
*** Твърди, че водачката предприела действия по предотвратяване на
инцидента като завъртяла волана надясно, но въпреки това в дясната лента за
движение настъпил удар между двете превозни средства.
Твърди, че вследствие ПТП А.Д. получила политравма /мозъчна
контузия, мозъчен оток, контузия на бял дроб, фрактура на гръдната кост,
серийна фрактура на ребра 1-9 ребро вдясно, фрактура на първа ребрена дъга
вляво, парциален хемопневмоторакс вдясно, фрактура на сакрум/ и въпреки
предприетото лечение, починала на **г. Твърди, че смъртта на съпругата му е
пряка и непосредствена последица от пътно транспортното произшествие.
Твърди, че вследствие на причинената смърт на А.Д. е понесъл
неимуществени вреди – психически дискомфорт, страдания и мъка от
загубата. Твърди, че двамата са били много близки и привързани един към
друг, споделяли всички радостни и тежки моменти като семейство, грижили
се един за друг и се подкрепяли. Поради тези обстоятелства внезапната смърт
на съпругата му нарушила обичайния му начин на живот и му причинила
големи страдания.
Твърди, че към датата на ПТП гражданската отговорност на
причинителя на вредите е била предмет на застраховка „Гражданска
отговорност” при ответника „О**-з.“ АД – гр. С..
3
Ищецът моли съда да осъди ответника „О**-з.“ АД – гр. С. да му
заплати 250 000 лева - обезщетение за неимуществени вреди за претърпените
от него болки и страдания в резултат на причинената смърт на А.Д. – негова
съпруга, която е починала на **г. вследствие на травмите, получени при пътно
– транспортно произшествие, станало на 21.11.2020г., предизвикано от
виновен водач П.Л.Б., при управление на товарен автомобил „Р.М.“ с рег.
№**, с прикачено полуремарке „К.**“, с рег. №**, застрахован при „О**-з.“
АД – гр. С. по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите по полица, валидна от 15.04.2020г. до 14.04.2021г., сумата
1 800 лева – обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди за
траурни стоки и услуги, свързани с транспортиране тялото на съпругата му до
Р.Г., заедно със законната лихва върху присъдените суми, считано от датата на
уведомяването на застрахователя - 15.06.2021г., до окончателното изплащане,
както и разноските по делото.
Ответникът „О**-з.“ АД – гр. С., ул. „С. С.“ *, ЕИК *** чрез
процесуалния му представител адв. Н. Ш. с отговор на исковата молба
оспорва предявените искове. Признава се обстоятелството, че на 15.06.2021г.
ищецът е депозирал застрахователна претенция. Твърди се обаче, че
допълнително изисканите от застрахователя документи не са били
представени. С оглед на това счита, че не се намира в забава по отношение на
евентуално определените обезщетения за вреди. Оспорва твърденията за
наличие на виновно и противоправно поведение на водача П.Л.Б., при
управление на товарен автомобил „Р.М.“ с рег. №**, с прикачено полуремарке
„К.**“, с рег. №** и твърди, че липсва причинно – следствена връзка между
ПТП и причинените вреди. Прави възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат от пострадалата А.Д., поради това, че не се е движила в
най-дясната за нея пътна лента, не е контролирала непрестанно управляваното
от нея превозно средство и не е съобразила скоростта си на движение с
факторите, посочени в чл.20 ал.2 от ЗДвП /сочи нарушения по чл.5, чл.15 ал.1
и чл.20 ал.2 от ЗДвП/. Твърди също, че пострадалата е била без поставен
обезопасителен колан /нарушение по чл.137а от ЗДвП/, а при правилно
поставен такъв, дори и да не може да се избегне сблъсъка, уврежданията биха
били в по-малък обем и степен. Счита претендираното от ищеца обезщетение
за прекомерно завишено по размер и неотговарящи за критериите за
справедливост. Претенцията за заплащане на обезщетение за имуществени
4
вреди също намира за неоснователна. Не се оспорва наличието на валидно
застрахователно правоотношение по застраховка „гражданска отговорност”.
Първоинстанционният съд е намерил претенциите на ищеца – съпруг на
починалата А.Д. за основателни в пълните им предявени размери – за сумата
250 000 лева – неимуществени вреди и за сумата 1800 лева – имуществени
вреди.
Ответникът обжалва решението за разликата над 98 000 лева до
присъдения размер от 250 000 лева за неимуществени вреди и за 1800 лева –
обезщетение за имуществени вреди. До размер от 98 000 лева – обезщетение
за неимуществени вреди решението не е обжалвано и не е предмет на
въззивното производството.
Между страните към момента е влязло в сила решение
№357/08.12.2022г., постановено по търг.д. № 110/2022г. по описа на Окръжен
съд – С.З., в частта, с която е осъдено „О**-з.“ АД – гр. С., ул. „С. С.“ *, ЕИК
*** да заплати на Е. Т. Р., сума до 98 0000 лева - обезщетение за претърпените
от ищеца неимуществени вреди - болки и страдания, вследствие смъртта на
неговата съпруга А.Д. при ПТП, настъпило на 21.11.2020 г., ведно със
законната лихва върху сумата, считано от 15.06.2021г. до окончателното и
изплащане.
Ето защо настоящата инстанция не обсъжда въпроса за това настъпило
ли е ПТП на 21.11.2020г., причинно – следствената връзка между ПТП и
травмите на пострадалата и вследствие на тях – настъпилата смърт на ***г.,
отговорността на водача П.Л.Б., при управление на товарен автомобил „Р.М.“
с рег. №**, с прикачено полуремарке „К.**“, с рег. №**, както и сключената
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ за цитираното
МПС с ответника.
За пълнота на изложението следва да се посочи само, че в хода на
въззивното производство е приключило наказателното дело, по което
обвиняем е водачът на товарния автомобил П.Л.Б.. С влязла в сила на
21.03.2024г. Присъда №10/05.03.2024г. по НОХД №40/2024г. по описа на ОС –
С.З. П.Л.Б. е признат за виновен в това, че на 21.11.2020г. по второкласен път
** „П.на Р.“, общ. Г., обл. С.З., километър ** при управление на МПС – влекач
„Р.М.“ с рег. №**, с прикачено полуремарке „К.**“, с рег. №**, е нарушил
правилата за движение, регламентирани в ЗДвП – чл.20 ал.1 от ЗДвП
5
/Водачите са длъжни да контролират непрекъснато ППС, които управляват/ и
с това по непредпазливост е причинил смъртта на А.Д., родена на **г., за което
му е наложено и съответно наказание.
Съгласно чл.300 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е
задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици
от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата
противоправност и виновността на дееца.
Следва да бъде разгледана жалбата относно това налице ли е
съпричиняване на вредоносния резултат по смисъла на чл.51 от ЗЗД, относно
размера на определеното обезщетение за неимуществени вреди, репарира ли
то в достатъчна степен болките и страданията на ищеца, вследствие смъртта
на съпругата му, настъпила в резултат на ПТП или се явява несъобразено със
социалните и икономически условия към датата на ПТП, както и доказана ли е
претенцията за имуществени вреди.
С молба, получена от ответника на 15.06.2021г., ищецът е поискал
изплащане на застрахователно обезщетение. Видно от представеното писмо
изх. № **г. „О**-з.“ АД е отказал изплащане на обезщетение като се е позовал
на неангажирани доказателства за виновността на застрахования водач за
настъпване на ПТП. В това писмо се съдържа признание на обстоятелството,
че ищецът е отправил писмена застрахователна претенция до „О**-з.“ АД за
заплащане на застрахователно обезщетение и че това искане е достигнало до
ответника на 15.06.2021г. Горното води до извод за наличие на предпоставките
по чл.380 от КЗ относно допустимостта на преките искове на ищеца против
застрахователя.
Обстоятелството, че ищецът е съпруг на починалата в резултат на ПТП
А.Д. се установява от представеното извлечение от Акт за сключен брак,
издаден от община М.-С., окръг Р., Р.Г.. От него е видно, че двамата са
сключили брак на **г.
Относно възражението за съпричиняване:
Възражението за съпричиняване от страна на пострадалата, поради това,
че е била без поставен обезопасителен колан /нарушение по чл.137а от ЗДвП/,
а при правилно поставен такъв, дори и да не може да се избегне сблъсъка,
уврежданията биха били в по-малък обем и степен, е неоснователно. Видно от
заключението на вещото лице инж. Х. Х. /стр.212-229 от делото на ОС/,
6
прието от първоинстанционния съд, непосредствено преди и по време на ПТП
пострадалата е била с поставен обезопасителен триточков колан, като
информация за това се съдържа и в протокола за оглед на местопроизшествие.
Според същото заключение, прието в производството пред ОС – С.З.,
техническата причина за настъпване на сблъсъка е движението на товарната
композиция с по-висока скорост от критичната и когато водачът е задействал
спирачната система, прикаченото полуремарке е било без товар и
композицията е била в процес на завиване при мокра асфалтова настилка, като
по този начин водачът на композицията е загубил управлението над същата. За
водача на лекия автомобил „Д.С.“ не е имало техническа възможност да
избегне ПТП, тъй като навлизането на полуремаркето е изцяло в двете ленти
на движение на лекия автомобил и за нея не е имало свободен коридор да
избегне сблъсъка.
Във въззивното производство е допусната допълнителна задача на
вещото лице инж. Х., а впоследствие и тройна съдебна автотехническа
експертиза, за да се установи влиянието на скоростта, с която се е движил
лекия автомобил като евентуална причина, допринесла за настъпване на
сблъсъка и за разстоянието, което би изминал лекият автомобил с движение 40
км/ч от поставения знак за ограничението до мястото на удара – пак в
посочената връзка.
От заключението на вещите лица инж. С., инж. П. и инж. Д. по тройната
съдебна автотехническа експертиза се установява, че при навлизане на задна
лява част на полуремаркето на товарната композиция в насрещната пътна
лента, поради завоя, за водача на лек автомобил „Д.С.“ е нямало открита
видимост към зоната, в която се е намирала задна лява част на
полуремаркето. Дори да е имало такава видимост, от изследвания момент
той е нямал техническа възможност да спре преди мястото на удара и да
избегне ПТП. Според вещите лица загубата на попътна устойчивост на
товарната композиция може да се дължи на движение със скорост по-голяма
от критичната /52.13 км/ч/ и/или технически неправилни действия на водача –
рязко понижаване на скоростта с въздействие върху спирачната система. При
вариант, че лекият автомобил „Д.С.“ се е движил равномерно с 40 км/ч от
поставения пътен знак за ограничението до мястото на удара /около 130
метра/, то при навлизане на товарната композиция в насрещна пътна лента
7
лекият автомобил „Д.С.“ ще отстои на 36.41 метра от мястото на сблъсъка във
време от 1.90 секунди преди товарната композиция да застане в мястото на
удара. При навлизането в насрещната пътна лента при отчитане надлъжното
движение на полуремаркето до удара, скоростта му е била около 46.80 км/ч.
При вариант, че лекият автомобил „Д.С.“ се е движил с 40 км/ч от момента, в
който товарната композиция е започнала да навлиза в насрещната пътна лента,
водачът на л.а. „Д.С.“ е нямал техническа възможност да спре преди мястото
на удара. При вариант, че лекият автомобил „Д.С.“ се е движил с 40 км/ч от
поставените пътни знаци, водачът на л.а. „Д.С.“ е имал техническа
възможност да спре преди мястото на удара. При този вариант, според вещите
лица, е възможно пътната ситуация да се развие в два варианта: А. л.а. „Д.С.“
попада в коридора на товарната композиция. Това е вариант, при който
скоростта на товарната композиция ще е по-малка от тази в удара, но ще
продължи да се движи със сигурност и ще достигне нова конфликтна точка с
л.а. „Д.С.“. Б. л.а. „Д.С.“ излиза от коридора на товарната композиция. Това е
вариант, при който скоростта на товарната композиция ще е по-голяма от тази
в удара, така че влекачът да издърпа полуремаркето и то да продължи да се
движи без нова конфликтна точка с л.а. „Д.С.“. При движение в дясна пътна
лента с 40 км/ч лекият автомобил „Д.С.“ излиза от коридора на товарната
композиция в един и същ изследван момент с по-голяма дистанция в
сравнение с движение в лява пътна лента преди настъпване на удара. При този
подвариант се увеличава вероятността двете ППС да се разминат.
Според настоящата инстанция не може да се приеме наличие на
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на водача на лекия
автомобил, поради това че не се е движила в най-дясната за нея пътна лента,
не е контролирала непрестанно управляваното от нея превозно средство и не е
съобразила скоростта си на движение с факторите, посочени в чл.20 ал.2 от
ЗДвП /сочи нарушения по чл.5, чл.15 ал.1 и чл.20 ал.2 от ЗДвП/. Дори и при
движение на лекия автомобил с 40 км/ч от знака за ограничението на
скоростта, удар пак би настъпил. Възможността да не настъпи такъв е свързан
с действия, които биха могли да бъдат предприети от водача на товарната
композиция с цел да изправи ремаркето, да го върне в траектория. Според
обясненията на вещите лица, дадени в съдебно заседание на 11.04.2025г. при
приемане на заключението им водачът на товарната композиция със сигурност
не е спирал с максимални спирачни възможности, тъй като ако го беше
8
сторил, би останала т.нар. спирачна следа. Дали обаче същият е намалявал
скоростта, движил ли се е равномерно или е ускорил, не може да се установи.
При това положение вариантът, даден в т.Б от заключението на тройната
експертиза, описан като единствен при който удар може да не настъпи, остава
само хипотеза от теоретична гледна точка, тъй като дали е приложим не
зависи само от действията на водача на лекия автомобил, но и от тези, които
биха могли да бъдат предприети от водача на товарната композиция. След като
не е налице сигурна възможност да се предотврати ПТП от страна на водача на
лекия автомобил и при движение в дясна лента, със скорост от 40 км/ч, а това
пак зависи от скоростта и действията на водача на товарната композиция, не е
налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на А.Д..
Относно размера на обезщетението за неимуществени вреди:
От представения Акт за сключен брак, издаден от община М.-С., окръг
Р., Р.Г. се установява, че Е. Р. и А.Д. са сключили брак на **г.
Показанията на разпитаните свидетели са обсъдени подробно от
окръжния съд. Според свидетеля С.Д. ищецът Е. и А. са заживели на
съпружески начала две години, преди да сключат брак. Много са се обичали,
не можели да живеят един без друг. Живеели в гр. К. в къщата на Е.. Нямали
деца, но правели опити за зачеване и се надявали тя да забременее. След
произшествието Е. бил с него в С.З., тъй като, заради пандемията, не пускали
никой на свиждания в болницата. А. така и не излязла от кома. Свидетелят
дори се затруднил да му съобщи за смъртта и, когато му се обадили от
болницата, тъй като той много плачел. Трудно било да го успокоят. А. била
погребана в М., в селото на майка му и баща му. Е. постоянно ходи на
гробищата и плаче. В дома им в К. все още стоят закачени дрехите на А., които
Е. отказва да махне. Посещавал е психолог. Коренно се променил, вече не бил
весел, както преди.
Свидетелят В.Н.Ф. също твърди, че А. и Е. живеели заедно от 5 – 6
години в М. и в къщата им в К.. За Е. тя била идеалната жена. Постоянно били
заедно – и в градината му помагала, тъй като се занимавал с агрономство, и за
риба, където с лодката залагали мрежи, и на лов. Били неразделни, много се
обичали. Искали да имат деца, ходели на лекар за това и правели терапии за
задържане на плода и имали прогрес през последната година. След
катастрофата Е. имал психологически проблеми, посещавал психолог, но няма
9
голяма промяна в състоянието му. Живее само със спомените за А..
От тези свидетелски показания може да се направи извод, за това, че са
били налице близки отношения и дълбока привързаност между ищеца и
починалата му съпруга. За него смъртта и била шок и тежка загуба.
Отношенията им били основани на обич, грижа и взаимна привързаност.
Свидетелите ги описват като неразделни. Имали общи планове за бъдещето,
надявали се да имат деца. Ищецът е претърпял значителни болки и страдания,
свързани със загубата на неговата съпруга. Той бил в състояние на стрес,
отчаяние, изпълнен с тъга и скръб.
С оглед на така събраните доказателства съдът намира предявения иск за
заплащане на обезщетение за репарация на търпените от ищеца болки и
страдания за основателен. Ищецът е претърпял значителни по степен
емоционални и психически вреди. Това води до извод за основателност на
заявената претенция за обезщетение.
Като съобрази степента на причинените болки и страдания,
обстоятелството, че се касае за загуба на най-близък човек, който е бил все
още млад, бил е грижовен и обичан, обстоятелството, че ищецът е изживял
страдания и тревоги и по време на почти двуседмичния период, през който
пострадалата е била в кома в болницата в гр. С.З., но и при отчитане на
социално – икономическите условия в страната не към настоящия момент, а
към момента на ПТП, който е релевантния такъв към който следва да се
определи размера на обезщетението, съдът счита, че справедливият размер на
обезщетението за неимуществени вреди е в размер на 200 000 лева.
Решението следва да се потвърди в частта, с която е осъдено
дружеството – жалбоподател да заплати на Е. Т. Р., сума над 98 0000 лева до
размер от 200 000 лева, представляваща обезщетение за претърпените от
ищеца неимуществени вреди - болки и страдания, вследствие смъртта на
неговата съпруга А.Д. при ПТП, настъпило на 21.11.2020 г., ведно със
законната лихва върху сумата, считано от 15.06.2021г., до окончателното
изплащане на сумата.
Решението следва да се отмени в частта, с която е осъдено дружеството
– жалбоподател да заплати на Е. Т. Р., сума над 200 0000 лева до присъдения
размер от 250 000 лева, представляваща обезщетение за претърпените от
ищеца неимуществени вреди - болки и страдания, вследствие смъртта на
10
неговата съпруга А.Д. при ПТП, настъпило на 21.11.2020 г., ведно със
законната лихва върху сумата, считано от 15.06.2021г., до окончателното
изплащане на сумата и в тази част за разликата над 200 000 лева до пълния
претендиран размер от 250 000 лева искът да се отхвърли като неоснователен.
Относно претенцията за обезщетение за имуществени вреди:
Претендира се осъждане на ответника за сумата 1 800 лева –
обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди за траурни стоки и
услуги, свързани с транспортиране тялото на съпругата му до Р.Г..
Обстоятелството, че в полза на „Ж.“ ЕООД е заплатена сумата 1800 лева от
ищеца Е. Т. Р. са представени фактура от 09.12.2020г., издадена от
дружеството с наименование на стоката/услугата – траурни стоки и услуги и
платежна нареждане за заплащането и по банков път. Обстоятелството, че
тялото на починалата съпруга на ищеца е превозено до Р.Г. се установява и от
свидетелските показания. Според тях тя е погребана в М.. Напълно резонно е
да бъдат ползвани услугите на траурна агенция за транспортирането на тялото
от гр. С.З. до Г., ведно с необходимите в тази връзка траурни атрибути. В тази
част осъдителна част относно обезщетението за имуществени вреди,
решението следва да бъде потвърдено.
На основание чл.78 ал.1 от ГПК на страните се дължат разноски
съразмерно на уважената и отхвърлена част от жалбата.
На основание чл.38 ал.1 т.2 от Закона за адвокатурата „О**-з.“ АД – гр.
С., ул. „С. С.“ *, ЕИК *** следва да бъде осъдено да заплати на адв. М. З. със
съдебен адрес: гр. С.З., ул. „Х.Д.А.“ ** сумата 8 802 лева за осъщественото
от него безплатно процесуално представителство във въззивното
производство на ищеца Е. Т. Р..
На основание чл.78 ал.1 и 3 от ГПК следва Е. Т. Р. да заплати на „О**-з.“
АД – гр. С., ул. „С. С.“ *, ЕИК *** сумата 8 466.90 лева – разноски за
въззивното производство съразмерно на отхвърлената и уважена част от
жалбата.
Измененият размер на уважената и отхвърлена част от претенциите,
налага корекция и на разноските, присъдени в първоинстанционното
производство. Решението следва да се отмени в частта, с която на адв. М. З. е
присъдено адвокатско възнаграждение над 12650 лева до размер от 15 130
лева и съответно да се потвърди решението до размер от 12 650 лева. То
11
следва да се отмени и в частта, с която на Е. Т. Р. са присъдени разноски за
първоинстанционното производство над 8 572.60 лева и съответно да се
потвърди до този размер.
С оглед на гореизложеното и на основание чл.271 и чл.272 от ГПК,
Пловдивският Апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №357 от 08.12.2022г., постановено по т. д. N
110/2022г. по описа на Окръжен съд – С.З., в частта с която е осъдено
дружеството – жалбоподател „О**-з.“ АД – гр. С., ул. „С. С.“ *, ЕИК *** да
заплати на Е. Т. Р., сума над 98 0000 лева до размер от 200 000 лева,
представляваща обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди
- болки и страдания, вследствие смъртта на неговата съпруга А.Д. при ПТП,
настъпило на 21.11.2020 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано
от 15.06.2021г., до окончателното изплащане на сумата, сумата 1 800 лева,
представляваща обезщетение за претърпените от него имуществени вреди -
разходи за траурни стоки и услуги, свързани с транспортирането на тялото на
съпругата му до Р.Г., починала в резултат на ПТП, настъпило на 21.11.2020г.,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от 15.06.2021г., до
окончателното изплащане на сумата, сума до 12 650 лева - адвокатско
възнаграждение по чл. 38 от ЗА на адв. М. З. и сума до 8 572.60 лева –
разноски по делото пред първоинстанционния съд.
ОТМЕНЯ решение №357 от 08.12.2022г., постановено по т. д. N
110/2022г. по описа на Окръжен съд – С.З., в частта с която е осъдено
дружеството – жалбоподател „О**-з.“ АД – гр. С. да заплати на Е. Т. Р., сума
над 200 000 лева до пълния предявен размер от 250 000 лева, представляваща
обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди - болки и
страдания, вследствие смъртта на неговата съпруга А.Д. при ПТП, настъпило
на 21.11.2020 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от
15.06.2021г., до окончателното изплащане на сумата и в частта, с която е
осъдено „О**-з.“ АД – гр. С. да заплати на адв. М. З. сума над 12650 лева до
размер от 15 130 лева за осъщественото безплатно процесуално
12
представителство на ищеца в производството пред Окръжен съд – С.З. и в
частта, с която е осъдено „О**-з.“ АД – гр. С. да заплати на Е. Т. Р. сума над
8 572.60 лева до 10 698.40 лева – разноски в първоинстанционното
производство и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Е. Т. Р., роден на ***г. в гр. К., Р.Г. –
представляван от адв. М. З. със съдебен адрес: гр. С.З., ул. „Х.Д.А.“ ** против
„О**-з.“ АД – гр. С., ул. „С. С.“ *, ЕИК *** иск за заплащане на обезщетение
за претърпените от ищеца неимуществени вреди - болки и страдания,
вследствие смъртта на неговата съпруга А.Д. при ПТП, настъпило на
21.11.2020 г., за разликата над над 200 000 лева до пълния предявен размер от
250 000 лева, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 15.06.2021г.,
до окончателното изплащане на сумата, като неоснователен.
В останалата част решението е влязло в сила.
ОСЪЖДА „О**-з.“ АД – гр. С., ул. „С. С.“ *, ЕИК *** да заплати на адв.
М. З. със съдебен адрес: гр. С.З., ул. „Х.Д.А.“ ** сумата 8 802 лева за
осъщественото от него безплатно процесуално представителство във
въззивното производство на ищеца Е. Т. Р..
ОСЪЖДА Е. Т. Р., роден на ***г. в гр. К., Р.Г. – представляван от адв. М.
З. със съдебен адрес: гр. С.З., ул. „Х.Д.А.“ ** да заплати на „О**-з.“ АД – гр.
С., ул. „С. С.“ *, ЕИК *** сумата 8 466.90 лева – разноски за въззивното
производство съразмерно на отхвърлената и уважена част от жалбата.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
съобщаването му на страните, при наличие на предпоставките по чл.280 от
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13