№ 3792
гр. Варна, 13.08.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на
тринадесети август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Галина Чавдарова
Членове:Тони Кръстев
Цветелина Г. Хекимова
като разгледа докладваното от Тони Кръстев Въззивно гражданско дело №
20253100501681 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх. № 45541/22.05.2025 г. на „Дженерали
Застраховане“ АД срещу Решение № 1354/17.04.2025 г. по гр. д. № 11743/2024 г. на ВРС, с
което дружеството е осъдено да заплати на В. К. Р. сумата от 10,00 лева – частичен иск от
сумата в размер на 466,78 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени
вреди на лек автомобил „Ситроен С3“ с рег. № ** **** **, причинени в резултат на
настъпило на 17.06.2024 г. ПТП, ведно със законната лихва от датата на исковата молба –
16.09.2024 г. до окончателното изплащане на сумата, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ.
В жалбата се отправя искане за отмяна на атакуваното решение в обжалваната му
част с аргументи за неговата неправилност поради необоснованост и нарушение на
материалния и процесуалния закон. Според въззивника, първоинстанционният съд
неправилно е определил размера на застрахователно обезщетение, като същият не
съответствал на реално претърпените вследствие на процесното събитие имуществени
вреди. Съдът неправилно кредитирал заключението на вещото лице по изготвената по
делото съдебна автотехническа експертиза (САТЕ), което било оспорено в частта на т. 2, 3 и
4 от поставените задачи като необосновано и неправилно, респ. непълно. Оспорват се
изводите на вещото лице досежно пазарни цени за час труд и за литър боя като значително
завишени, както и начина на изчисляване на средната пазарна стойност на ремонта с оглед
броя на сервизите в гр. Варна и съотношението между такива, които притежават сертификат
за качество и тези, които не притежават такъв, както и оторизираните за съответните марки.
Също така, вещото лице не било извършило изчислението на стойността за ремонт на
процесното МПС към момента на настъпването на събитието. Релевира се оплакване за
допуснато от първоинстанционния съд процесуално нарушение, тъй като не уважил
искането на ответника за допускане на повторна експертиза. Поддържа, че реалният размер
на материалните щети, нанесени на процесния автомобил е в размер на 133,22 лв., която
сума била определена и заплатена преди завеждане на делото. Поради неоснователността на
главните искове въззивникът счита за неоснователни и акцесорните искове за лихви. Прави
искане за допускане на повторна съдебно-автотехническа експертиза, която да даде отговор
на поставените задачи. Моли да бъде отменено решението на първоинстанционния съд като
неправилно и да бъдат отхвърлени изцяло предявените искове. Претендира разноски.
1
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страни е подала отговор, с който оспорва
жалбата и иска потвърждаване на решението на ВРС като правилно. Позовава се на
релевантна съдебна практика на ВКС. Излага, че вещото лице правилно е определило
средната пазарна цена на труда, след като е сравнило цените за ремонт в сервизи,
притежаващи европейски сертификат за качество, такива без сертификат, както и в
оторизираните сервизи и неоторизирани автомобилни сервизи като счита, че не следва да се
ограничава собственикът на автомобила да го ремонтира в свободно избран от него сервиз.
Оспорва като недоказано възражението, че вещото лице значително било завишило цените
за труд и литър боя. Счита, че вещото лице е отговорило изчерпателно и обосновано на
всички задачи, които са му поставени, и се противопоставя на направеното във въззивната
жалба искане за допускане на повторна САТЕ, като преклудирано и неоснователно. Моли за
потвърждаване на решението и присъждане на сторените разноски.
Депозирана е и частна жалба с вх. № 60929/07.07.2025 г. от В. К. Р. на основание чл.
248, ал. 3 ГПК е срещу Определение № 8473/23.06.2025 г. по гр. д. № 11743/2024 г. на ВРС, с
което е редуцирано адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ищцата
от 480,00 до 200,00 лева с вкл. ДДС. Жалбоподателят счита за неправилен извода на ВРС, че
размерът на заплатеното адвокатско възнаграждение е прекомерен, тъй като същото е в
съответствие с материалния интерес и фактическата и правна сложност на спора. Поддържа,
че не са налице основания за определяне на адвокатското възнаграждения под минимума,
предвиден по Наредба № 1/09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, тъй като същата не е обявена за нищожна от Решение С-438/22 на СЕС.
Развива подробни съображения.
В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК ответникът по жалбата депозира отговор, с който
изразява становище за правилност на обжалваното първоинстанционно определение и моли
за оставяне на жалбата без уважение. Излага подробни аргументи относно задължителния
характер на даденото с Решение С-438/22 на СЕС тълкуване на чл. 101, пар. 1 от ДФЕС и
моли за потвърждаване на обжалваното определение.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от активно легитимирано
лице срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, процесуално допустима е и отговаря на
останалите съдържателни изисквания на чл. 260 и чл. 261 от ГПК.
По направеното от въззивника доказателствено искане за допускане на повторна
САТЕ съставът на въззивния съд намира, че същото не попада в хипотезите на чл. 266 от
ГПК, в които може да се иска събиране на доказателства във въззивното производство.
Макар и заключението на вещото лице да е било оспорено в първоинстанционното
производство, първоинстанционният съд не е допуснал процесуално нарушение като е
обсъдил и приел същото, съобразявайки обясненията на вещото лице в съдебно заседание, и
не е уважил искането за допускане на повторна експертиза като непопадащо в хипотезата на
чл. 201 от ГПК. Въззивният съд не намира основание и за повторно изслушване на вещото
лице. Ето защо, доказателственото искане следва да бъде оставено без уважение.
Предвид допустимостта и редовността на жалбите и на основание чл. 267, ал. 1 ГПК,
съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА за разглеждане въззивна жалба с вх. № 45541/22.05.2025 г. на
„Дженерали Застраховане“ АД срещу Решение № 1354/17.04.2025 г. по гр. д. № 11743/2024 г.
на ВРС, с което „Дженерали Застраховане“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в гр. София, район Оборище, бул. „Княз Александър Дондуков“ № 68, е осъдено
да заплати на В. К. Р., ЕГН **********, с адрес: гр. В., ул. „П. П.“ № **, ет. *, ап. **, сумата
2
от 10,00 лева – частичен иск от сумата в размер на 466,78 лева, представляваща обезщетение
за причинени имуществени вреди, изразяващо се в увреждане на предна броня и лайсна
предна броня лява на собствения на ищеца лек автомобил марка „Ситроен С3“ с рег. № **
**** **, причинени в резултат на реализирано на 17.06.2024 г. ПТП в гр. Силистра, което
ПТП е реализирано по вина на водача на лек автомобил марка „Опел“, с рег. № ** **** **,
застрахован по договор за гражданска отговорност при ответното дружество, ведно със
законната лихва от датата на исковата молба – 16.09.2024 г. до окончателното изплащане на
сумата, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ.
ПРИЕМА за разглеждане, като допустима и редовна частна жалба с вх. №
60929/07.07.2025 г. от В. К. Р. срещу Определение № 8473/23.06.2025 г. по гр. д. №
11743/2024 г. на ВРС, с което Решение № 1354/17.04.2025 год. по гр. д. № 11743/2024 г. на
ВРС е изменено в частта за разноските, като е редуцирано адвокатското възнаграждение на
процесуалния представител на ищцата от 480,00 до 200,00 лева с вкл. ДДС, респ. общият
размер на присъдените разноски от 730,00 на 450,00 лева.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на въззивника „Дженерали Застраховане“ АД
за допускане на повторна САТЕ.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 15.10.2025 г. от
13:30 часа, за която дата и час да се призоват страните с препис от настоящото определение,
като на страните се връчат съответно и преписи от отговорите на въззивната жалба и на
въззивната частна жалба.
ПРИКАНВА страните към спогодба и им указва възможността да уредят доброволно
отношенията си чрез медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора, като им
указва, че при приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна такса
се връща на ищеца.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3