О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ ……………/…………………………….,
гр.Варна
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД –
гр.Варна, ХVІІ-ти състав, в закрито съдебно заседание на деветнадесети януари две хиляди двадесет и трета година в състав:
СЪДИЯ: Мария Иванова
– Даскалова
като
разгледа адм.дело №122 по описа за 2023г. на
съда, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.166 от АПК, приложим на основание чл.172,
ал.5 и ал.6 вр. ал.1 от ЗДвП.
Образувано е по постъпила с вх.№848/19.01.2023г. жалба на Б.А.Р. *** срещу ЗППАМ №22-03819-001855/03.01.2023г. издадена полицейски инспектор в сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР- Варна, с която му е наложена принудителна административна мярка по чл.171, т.1, б."б" от ЗДвП-временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца. В жалбата е направено искане да бъде постановено определение, с което на основание чл.60 от АПК да бъде спряно предварителното изпълнение на Заповедта и да бъде разпоредено връщане на СУМПС на Р. до окончателното решаване на спора.
Във връзка с искането за спиране в жалбата се твърди, че допуснатото предварително изпълнение било без в нея да е
включено изрично разпореждане за това в нарушение на чл.60, ал.1 от АПК. Липсвали
мотиви за разпореждането съгласно чл.60, ал.2 от АПК. Твърди се, че
предварителното изпълнение на заповедта щяло да доведе до значителни и трудно
поправими вреди за Р., съществено щял да се засегне особено важен негов интерес
- да работи. Свидетелството за управление на МПС му било необходимо, тъй като
ежедневно водел съпругата си по лекари, тъй като А.Х. имала 100% трайна
неработоспособност с чужда помощ. СУМПС му било необходимо за да управлява
автомобил, с който удовлетворява нуждите на семейството. Твърди се, че за Р.
настъпвали непоправими вреди и пропуснати ползи, тъй като с предварителното
идпълнение на заповедта се осуетявали трудовите и семейните му задължения и той
не бил в състояние да осъществява дейността си и да се издържа и изхранва.
Приложени са две епикризи на А.И.Х. и ЕР №0927 от заседание №051 от
13.04.2022г. с което й е определена 75% трайно намалена работоспособност поради
общо заболяване с дата на инвалидизацията 10.02.2021г. за срок от 2 години до
01.04.2024г.
Ответникът – полицейски инспектор в сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР-
Варна не изразява становище по искането за спиране на изпълнението на
заповедта. Представя под опис преписката по издаване на заповедта.
Съдът, след като се запозна с представените по делото доказателства, достигна
до следните фактически установявания и правни изводи във връзка с искането за
спиране на изпълнението на Заповедта:
Искането за спиране е направено от адресата на заповедта, когото тя засяга
неблагоприятно и за който е налице правен интерес и активна легитимация да я
оспори с искане за спиране. Процесуална предпоставка за допустимост на искането
за спиране на заповед с правно основание чл.171, т.1,б."б" от ЗДвП е
наличието на подадена жалба срещу Заповедта. В случая искането за спиране на
предварителното изпълнение на ЗППАМ е обективирано в подадената в срок жалба
срещу нея, пред компетентния да се произнесе съд, поради което е допустимо.
Разгледано по същество, искането е неоснователно.
В случая се иска спиране на предварително изпълнение на ЗППАМ №22-03819-001855/03.01.2023г.
издадена полицейски инспектор в сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР- Варна, с
която на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка по чл.171,
т.1, б."б" от ЗДвП-временно отнемане на свидетелството за управление
на МПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца. Това
изпълнение е допуснато по силата на закона, по аргумент от чл.172, ал.6 от ЗДвП,
че обжалването на заповедите за прилагане на ПАМ не спира изпълнението им.
Поради това изцяло неоснователни са оплкванията изложени от представителя
на жалбоподателя, че в случая е следвало издателя на заповедта да постанови изрично
и мотивирано разпореждане за допускане на предварителното й изпълнение. Тъй
като принудителна административна мярка се налага със заповед, на която
законово е допуснато предварително изпълнение, в тази хипотеза е налице
законова презумпция за съществуването на една, повече или на всички
предпоставки по чл.60 от АПК още при издаване на заповедта за прилагане на ПАМ,
която се издава при съставяне на АУАН за нарушение по чл.171, т.1, б.б от ЗДвП,
при която хипотеза се предвижда изземване на СУМПС на водача.
Тази съществуваща по силата на чл. 172, ал. 6 от ЗДвП презумпция е оборима,
но за разлика от хипотезата на допуснатото с разпореждане по чл.60 от АПК
предварително изпълнение, тежестта за оборването й лежи върху искащия спиране
на изпълнението и връщане на СУМПС-то.
В специалният ЗДвП няма забрана за спиране на предварителното изпълнение,
по аргумент от което и с оглед препратката в чл. 172, ал. 5 от ЗДвП към АПК
предпоставките за спиране на изпълнението на акт от вида по чл.172, ал.1 от ЗДвП в хода на висящо производство по обжалването му са разписани в чл. 166,
ал.4 във вр. с ал.2 от АПК.
Искането за спиране на актове по чл. 172, ал. 1 от ЗДвП по чл. 166, ал. 2
от АПК зависи от преценката дали са доказани твърденията, че незабавното
изпълнение на ПАМ може да причини значителна или трудно поправима вреда на
адресата, противопоставима по интензивност на презумираните предпоставки по чл.
60, ал. 1 от АПК.
В конкретния случай ПАМ е наложена въз основа на АУАН, серия GA № 879819 от
30.12.2022г., с който на 30.12.2022г. е установено, че Б.А.Р. е извършил нарушение
на чл.5, ал.3, т.1 , пр.2 от ЗДвП- в град Варна управлявал лек автомобил Опел
Астра с рег.№LZA-44080
собственост на Jozef Andrzej Szawaryn употреба на наркотични вещества „кокаин“, установено с техническо средство
„Дрегер Драг Тест 5000 0014“. Съгласно чл.166, ал.2 от АПК към която препраща
чл.166, ал.4 от АПК изпълнението на обжалваната пред съда заповед може да бъде
спряно от съда като обезпечителна мярка, когато се установи от доказателствата
по делото, че от предварителното изпълнение на акта на жалбоподателя може да
бъде причинена значителна или трудно поправима вреда.
Законовата презумпция за високата обществена значимост на защитените
обществени отношения, а именно безопасността на движението по пътищата и
преустановяването на административни нарушения, които застрашават живота и
здравето на хората, са съображенията заради които е допуснато предварително
изпълнение на този вид принудителни мерки по силата на закона. Поради това предпоставка
за постановяване на спиране е наличието на такъв противопоставим интерес за
жалбоподателя, който по степен на важност не само е съизмерим, а превишава
интересите в чл.60, ал. 1 от АПК. В случая само се твърди в жалбата, че се
осуетява и препятства възможността на жалбоподателя да престира труд и да се
издържа. Не са представени никакви писмени доказателства в преписката и с
жалбата, че Р. работи на длъжност, за която по длъжностна характеристика му се
възлага управление на МПС. Представените писмени доказателства са за 75% трайна
нетрудоспособност поради общо заболяване не на Р., а на А.И.Х.. С жалбата не са
представени писмени доказателства в подкрепа на твърдението, че тя е негова
съпруга, нито че той е нейн личен асистент. Автомобилът, който на 30.12.2022г. Р.
е управлявал не е собственост на Х.. Поради това неподкрепено от доказателства
в преписката е твърдението в жалбата, че Р. ежедневно водел Х. по лекари. Твърдението
в жалбата, че свидетелството за управление на МПС е необходимо на Р. за да
изпълнява семейните си задължения не е достатъчно, за да се приеме, че
наложената ПАМ може да ме причини значителна или трудно поправима вреда, която да
е с по-висок интензитет на засягане и значимост от интензитета и значимостта на
охраняваните обществени отношения и интереси. Поради това не може да се направи
обоснован извод, че с допуснатото по силата на закона предварително изпълнение
на Заповедта на Р. ще му бъдат причинени значителни и трудно поправими вреди.
Следва да се посочи, че възникналите неудобства за жалбоподателя не надхвърлят
обичайните такива, които изпитва всеки човек, който няма свидетелство за
управление на МПС. Допуснатата по силата на закона принудителна мярка
изразяваща се в отнемане на СУМПС на водача, който е установено, че управлява
МПС след употреба на наркотични вещества охранява както интересите на членове
на обществото и другите участници в движението, така и близките и познати на Р.,
които той в състояние след употреба на наркотици би возил в автомобил, ако се
постанови спиране на предварителното изпълнение на заповедта и връщане на
свидетелството му за управление.
Поради това не се установява след издаване на заповедта да са настъпили
такива нови факти и обстоятелства, които да обосноват уважаването като
основателно и доказано на искането за спиране на изпълнението на оспорената
заповед допуснато от закона, които да водят до извод за наличие на опасност за Р.
да настъпят такива значителни и трудно поправими вреди, които са противопоставими
на интензитета на обществения интерес по чл.60, ал.1 от АПК. Тъй като направеното
с жалбата искане за спиране на изпълнението на ЗППАМ не е подкрепено с
доказателства, не са налице предпоставките по чл.166, ал.2 от АПК за спиране
предварителното изпълнение на ЗППАМ. Интересът на жалбоподателя е засегнат от
временното отнемане на СУМПС, но не в степен, която да е противопоставима на
обществения такъв, свързан със здравето и сигурността гражданите, вкл. на
близките и познатите му хора, при движението им по пътищата. По изложените
съображения искането в жалбата за спиране на изпълнението на заповедта за
неоснователно и следва да бъде отхвърлено.
Водим от това и на основание чл. 166, ал. 4 вр. ал. 2 от АПК вр. чл. 172,
ал. 6 от ЗДвП, Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТХВЪРЛЯ направеното в жалба вх.№848/19.01.2023г. от Б.А.Р. *** искане да
бъде спряно изпълнението на ЗППАМ №22-03819-001855/03.01.2023г. на Началника на
РУ-Провадия към ОД на МВР- Варна, с която му е наложена принудителна
административна мярка по чл.171, т.1, б."б" от ЗДвП-временно отнемане
на свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността,
но не повече от 18 месеца.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба в 7- дневен срок от
съобщаването му пред ВАС- София по реда на глава ХІІІ от АПК.
Препис от определението да се изпрати на жалбоподателя чрез адвоката му и на
ответника.
СЪДИЯ: