№ 1877
гр. София, 10.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ
при участието на секретаря РОСИЦА М. ЛАШОВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Гражданско дело №
20211110155163 по описа за 2021 година
Производство е образувано по искова молба, подадена от М. Й. Р., с
която е предявил срещу Столична община иск с правно основание чл. 439
ГПК за признаване за установено спрямо ответника, че ищеца не му дължи
сумата от 200 лв., представляваща административно наказание „глоба“,
наложена по силата на наказателно постановление № 317298 от 11.08.2017 г.,
поради погасяването ѝ по давност.
Ищецът поддържа, че с наказателно постановление № № 317298 от
11.08.2017 г. му било наложено административно наказание „глоба“ в размер
на 200 лв., като постановлението било влязло в сила през 2018г. На основание
наказателното постановление през 2020 г. било образувано изп. д. №
20218380404750 по описа на ЧСИ Милен Бъзински. Твърди се, че
изпълнителното дело било образувано след погасяване на вземането по
давност. Претендира разноски. Пред съда процесуалния представител на
страната поддържа исковата молба и претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата
молба, с който оспорва предявения иск като недопустим и неоснователен.
Твърди, че действията по събиране на процесната сума били предприети
преди погасяването им по давност. Претендира разноски. Пред съда
процесуалният представител на страната поддържа отговора на исковата
молба и моли за отхвърляне на предявения иск, претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По делото не е спорно, че на ищеца с наказателно постановление №
1
317298 от 11.08.2017 г., му е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 200 лв., като от направеното отбелязване върху постановлението,
същото е влязло в сила на 17.09.2018 г.
По делото е представен препис от изп. д. № 20218380404750 по описа на
ЧСИ Милен Бъзински, от което се установява, че същото е било образувано с
молба подадена от Столична община на 22.03.2021 г., като с молбата на
съдебният изпълнител са му възложени всички действия по чл. 18 от ЗЧСИ.
Към молбата за образуване е приложено наказателно постановление №
317298 от 11.08.2017 г. и акт за установяване на административно нарушение
№ 0317298 от 27.07.2017 г.
На 26.03.2021 г. е изпратена покана за доброволно изпълнение до М. Й.
Р. в качеството му на длъжник по изпълнителното дело.
Със запорно съобщение от 26.03.2021 г. изпратено до „Теплан 90“ ЕООД
е наложен запор върху трудовото възнаграждение, което ще бъде изплащано
на М. Й. Р.. От представените доказателства се установява, че запорното
съобщение не е било получено.
Със запорно съобщение от 26.03.2021 г. изпратено до „Юробанк
България“ АД е наложен запор върху сметките на М. Й. Р. в посочената банка,
като съобщението е било получено на 31.03.2021 г.
Други изпълнителни действия частният съдебен изпълнител не е
извършвал.
С определение № 5333 от 27.09.2021 г. постановено по гр. д. №
55163/2021 г. по описа на СРС, 39 състав, е допуснато обезпечение на
предявен отрицателен установителен иск от М. Й. Р. срещу Столична община,
с правно основание чл. 439 от ГПК, с който се иска да се признае за
установено спрямо ответника, че ищецът не му дължи сумата от 200 лв.,
представляваща административно наказание „глоба“, наложена по силата на
наказателно постановление № 317298 от 11.08.2017 г., издадено от Столична
община, поради погасяването по давност, чрез налагане на обезпечителна
мярка „спиране на изпълнението“ по изп. д. № 20218380404750 по описа на
ЧСИ Милен Бъзински, рег. № 838 на КЧСИ, с район на действие Софийски
градски съд, до приключване на производството по настоящото дело
Съгласно разпоредбата на чл.439 от ГПК, длъжникът по изпълнителното
производство може да оспори чрез иск изпълняемото право на взискателя, ако
възраженията му се основат на факти, настъпили след издаването на съдебния
акт. По своето естество искът по чл. 439 от ГПК е отрицателен установителен
иск и с него ищецът се домогва да установи, че изпълняемото право на
взискателя по изпълнителното дело, вследствие на новонастъпилите след
постановяването на съдебния акт факти, е престанало да съществува или че
изпълняемостта му не е настъпила. По изложените съображения предявеният
иск е допустим, доколкото наличието на висящ изпълнителен процес за
събиране на вземането по влязло в сила наказателно постановление е
достатъчно основание за пораждане на правен интерес у длъжника за
предявяване на иска по чл.439 от ГПК, с който се оспорва изпълнението.
Съгласно нормата на чл. 162, ал. 2, т. 7 ДОПК публични са държавните и
2
общински вземания по влезли в сила наказателни постановления.
Разпоредбата на чл. 163, ал. 4 ДОПК постановява, че в случаите, когато
публични вземания са възложени за събиране на съдебен изпълнител,
събирането им се извършва по реда на Гражданския процесуален кодекс.
Следователно редът за събиране на публичното вземане определя и
компетентният съд, който следва да се произнесе по исковата молба за
установяване несъществуването на това вземане. Доколкото в настоящия
случай на основание чл. 163, ал. 4 ДОПК, вр. чл. 2, ал. 3 ЗЧСИ публичното
вземане е възложено за събиране на частен съдебен изпълнител, то и
предявеният иск е с правно основание чл. 439 ГПК и следва да се разгледа от
гражданския съд. В този смисъл е и практиката на смесени петчленни състави
на ВКС и ВАС, които определят компетентност на гражданския съд по искове
за установяване несъществуване на публично вземане, което е възложено за
събиране на съдебен изпълнител - Определение № 92 от 22.11.2012г. на ВАС
по адм. д. № 74/2012г., Определение на ВАС по адм. д. № 1/2013г.,
Определение на ВАС по адм. д. № 7/2013г.; Определение на ВАС по адм. д.
№ 73/2012г., Определение № 35 от 11.05.2017г. на ВАС по адм. д. №
60/2015г., Определение № 45 от 8.07.2016г. на ВАС по адм. д. № 21/2016г.,
Определение № 63 от 17.10.2017г. на ВАС по адм. д. № 47/2017г.,
Определение № 48 от 22.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 34/2018г.,
Определение № 87 от 29.11.2019г. по адм. д. № 45/2019г., Определение № 39
от 02.10.2020г. по адм. д. № 23/2020г., Определение № 52 от 29.12.2020г. на
ВКС по гр. д. № 38/2020г., 5-членен с-в, ГК.
Следва да бъде посочено, че когато принудително събира публично
общинско вземане, съдебният изпълнител не прилага ДОПК и не разполага с
правомощия да се произнесе по възражението за давност, основано на чл. 171
ДОПК. Съгласно чл. 433, ал. 1, т. 7 ГПК съдебният изпълнител може да
прекрати изпълнителното производство, когато бъде представено влязло в
сила съдебно решение, с което е уважен иск по чл. 439 ГПК, т. е. признато е за
установено, че не са налице материално-правните предпоставки за законност
на изпълнителния процес, включително поради погасяване на задължението
по давност. Тъй като няма правомощие да се произнася по възражение за
давност и не е орган в структурата на общинската администрация, съдебният
изпълнител не би могъл да „отпише” погасеното по давност публично
общинско задължение. Едновременно с това разпоредбата на чл. 433, ал. 1
ГПК не оправомощава съдебния изпълнител да вземе предвид евентуално
постановено от орган в структурата на общинската администрация
„отписване”, извършено след предаването на публичното задължение за
събиране по реда на ГПК. Подобно „отписване” би могло да обоснове
отправянето на искане от взискателя по чл. 433, ал. 1, т. 2 ГПК, но
заявяването на такова е в зависимост единствено от волята на взискателя и
при отсъствието му, единствен способ за защита на длъжника в хипотеза на
поддържано твърдение за изтекла погасителна давност по отношение на
публично общинско вземане, остава предявяването на иск - отрицателния
установителен иск по чл. 439 ГПК.
Съгласно чл. 82, ал. 1, б. „а“ ЗАНН давността при наложено наказание
3
„глоба“ е две години. Нормата на чл. 82, ал. 2 ЗАНН регламентира, че
давността започва да тече от влизане в сила на акта, с който е наложено
наказанието и се прекъсва с всяко действие на надлежните органи,
предприето спрямо наказания за изпълнение на наказанието. Следва да бъде
посочено, че глобата, освен публично вземане, е и административно
наказание, която правна природа следва да намери превес, поради което
неприложим по отношение на давността за това вземане е срокът по чл. 171,
ал. 1 ДОПК /в този смисъл тълкувателно решение № 2/12.04.2017 г. по
тълкувателно дело № 3/2016 г. на ВАС/. Образуването на изпълнително
производство е действие, което прекъсва давността и започва да тече нов 2-
годишен срок, но това производство следва да е образувано преди изтичане на
предвидената в НК обикновена или абсолютна давност. Ако в посочения по –
горе 2-годишен срок не се предприемат изпълнителни действия глобата не
подлежи на изпълнение по принудителен ред, в приложение на чл. 82, ал. 1, т.
5 от НК /в този смисъл ТР № 2/28.02.2018 г. по т. д. № 2/2017 г. на ОСНК на
ВКС/.
В настоящият случай с оглед на приложението на разпоредбата по чл. 82,
ал. 1, б. „а” от ЗАНН се установи, че по отношение на наложеното на М. Й. Р.
наказание „глоба“ на основание наказателно постановление № 317298 от
11.08.2017 г. погасителният давностен срок е започнал да тече от датата на
влизането в сила на същото, която дата съгласно направеното от самия
ответника отбелязване върху акта е 17.09.2018 г., която дата касае датата на
връчване на наказателното постановление. Това отбелязване следва да се
цени като извънсъдебно признание по реда на чл. 175 от ГПК от ответника на
неизгоден за него факт. По делото от страна на ответника не са ангажирани
доказателства да са предприети действия, водещи до прекъсване на давността
за периода от влизане в сила на наказателното постановление до образуване
на горепосоченото изпълнително дело. В случая от датата на влизане в сила
на наказателно постановление – 17.09.2018 г. до датата на образуване на
изпълнителното дело - 22.03.2021 г., давността за събиране на наложената
глоба е изтекла. След образуване на изпълнителното дело действително са
предприети действия, годни да прекъснат давността с налагането на запор
върху банковите сметки на ищцата, но същите са неотносими към процесния
случай, доколкото предвидения в закона давностен срок е изтекъл преди
самото образуване на изпълнителното дело.
Изложеното предпоставя, че към настоящия момент правото на
ответника да изпълни принудително вземането за глоба е погасено по давност
и предявеният отрицателен установителен иск е основателен.
По разноските:
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ищецът има
право на разноски, като на страната следва да се присъди сумата от 50 лв.
платен държавна такса и сумата от 300 лв. заплатено адвокатско
възнаграждение.
Воден от горното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
4
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от М. Й. Р., ЕГН
**********, с адрес гр. София, ж.к. „Овча Купел“, бл. 9, вх. А, ет. 8, ап. 29,
срещу Столична община, БУЛСТАТ: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Московска“ № 33, иск с правно основание чл. 439
от ГПК, че М. Й. Р. не дължи на Столична община сумата от 200 лв.,
представляваща административно наказание „глоба“, наложена по силата на
наказателно постановление № 317298 от 11.08.2017 г., поради погасяването
по давност.
ОСЪЖДА Столична община, БУЛСТАТ: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. „Московска“ № 33, да заплати на М. Й. Р.,
ЕГН **********, с адрес гр. София, ж.к. „Овча Купел“, бл. 9, вх. А, ет. 8, ап.
29, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от 350 лв., разноски в
производството.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5