№ 10618
гр. София, 05.03.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в закрито заседание на
пети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА Гражданско
дело № 20241110114890 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
Производството е образувано по искова молба на Т. Д. Б., ЕГН ********** срещу
Етажна собственост – подземен паркинг, находяща се в гр. С........., представлявана от
управителя В. М. С., с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД,
вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответната етажна собственост да заплати на ищеца
сумата от 4152 лв., представляваща неизплатени възнаграждения съгласно споразумение от
27.10.2023 г. към граждански договор от 01.09.2023 г., подписано между страните, във връзка
с граждански договори от 01.06.2023 г., от 01.07.2023 г., от 01.08.2023 г., от 01.09.2023 г.,
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 14.03.2024 г. до
окончателното плащане.
Ищецът твърди, че между страните са сключени общо четири граждански договора –
от 01.06.2023 г., от 01.07.2023 г., от 01.08.2023 г., от 01.09.2023 г., с идентични права и
задължения за страните по тях, като по силата на чл. 1 от договорите ищецът, в качеството
на „изпълнител“, се е задължил да извършва дейност по поддръжка на територията на
етажната собственост – подземен паркинг на ул. „А.Б.“ № 75 срещу платимо от ответника
като „възложител“ възнаграждение, съобразно изготвен и утвърден график за дежурствата
през съответния месец. Сочи, че на 27.10.2023 г. поради неизпълнение на договорните
задължения на ответника, страните подписали споразумение към гражданския договор от
01.09.2023 г., с което възложителят признал изпълнението на договорните задължения на
изпълнителя по посочените граждански договори, както и че му дължи сума в размер на
4152 лв., представляваща общата стойност на неизплатените му възнаграждения. Излага
съображения, че в споразумението не е посочен падеж за плащане на задължението, поради
което по аргумент от чл. 84, ал. 2 ЗЗД ответникът е изпаднал в забава с подаване на исковата
молба в съда. С оглед гореизложеното моли за уважаване на предявения иск и присъждане
на сторените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който
признава предявения иск за заплащане на дължимите на ищеца възнаграждения по
посочените граждански договори за изработка в размер на общо 4152 лв., заедно със
законната лихва от датата на получаване на исковата молба до окончателното плащане.
Счита, че не дължи законна лихва от подаване до получаване на препис от исковата молба,
тъй като задължението е станало изискуемо именно с получаване на исковата молба. Моли
за задължаване на ищеца да посочи банкова сметка, по която да му бъде преведена сумата. С
оглед обстоятелството, че ответникът не е дал повод за завеждане на делото, тъй като не е
бил поканен да заплати исковата сума преди образуване на делото, моли в полза на ищеца да
1
не се присъждат разноски.
Разпределение на доказателствената тежест:
В тежест на ищеца по иска с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД
е да установи пълно и главно наличието на валидно договорно правоотношение между
страните с посочения в исковата молба предмет, извършване на услугите по договорите в
уговорения срок, т.е. че е изправна страна по договорите, изискуемост на възнаграждението,
както и размера на дължимото възнаграждение.
В тежест на ответника е да докаже възраженията си, както и погасяване на
вземанията по договорите.
СЪДЪТ ОБЯВЯВА за безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване на
основание чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК обстоятелствата, че между страните са сключени общо
четири договора – от 01.06.2023 г., от 01.07.2023 г., от 01.08.2023 г., от 01.09.2023 г., по
силата на които ищецът, в качеството на „изпълнител“, се е задължил да извършва дейност
по поддръжка на територията на етажната собственост – подземен паркинг на ул. „А.Б.“ №
75 срещу платимо от ответника, като „възложител“, възнаграждение, съобразно изготвен и
утвърден график за дежурствата през съответния месец; че ищецът е изпълнил задълженията
си по договорите; че ответникът не е заплатил дължимото възнаграждение по договорите,
възлизащо в размер на исковата сума в посочения в същите срок – до 15-то число на
следващия месец; че на 27.10.2023 г. страните са подписали споразумение, с което
възложителят е признал дължимостта на исковата сума в размер на 4152 лв., представляваща
общата стойност на неизплатените на ищеца възнаграждения (600 лв. по договор от
01.06.2023 г., 1056 лв. по договор от 01.07.2023 г., 1248 лв. по договор от 01.08.2023 г. и 1248
лв. по договор от 01.09.2023 г.).
По доказателствата:
Следва да се приемат представените от ищеца с исковата молба документи като
писмени доказателства по делото.
На ищеца следва да се укаже на основание чл. 127, ал. 4 ГПК банкова сметка или друг
начин за плащане.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 26.03.2025 г. от
11:45 часа, за която дата и час да се призоват страните, като ответникът да се призове на
посочения в отговора на исковата молба съдебен адрес, чрез адв. В. Д..
ОБЯВЯВА на страните проекто-доклада по делото съобразно мотивната част на
настоящото определение.
ПРИЕМА представените с исковата молба писмени доказателства.
УКАЗВА на ищеца на основание чл. 127, ал. 4 ГПК в едноседмичен срок от
получаване на съобщението, с писмена молба, с препис за насрещната страна, да посочи
банкова сметка или друг начин на плащане, по която да му бъдат преведени сумите по
делото, в случай на уважаване на иска.
УКАЗВА на страните, че на основание чл. 146, във връзка с чл. 140, ал. 3 ГПК, могат
да вземат становище по изготвения проект за доклад и дадените със същия указания, най-
късно в първото по делото съдебно заседание.
НАПЪТВА страните към медиация или други способи за доброволно уреждане на
спора.
ПРИКАНВА страните към СПОГОДБА, като им УКАЗВА, че постигнатото по общо
съгласие разрешение на повдигнатия пред съда спор, е по-добро и от най-доброто съдебно
2
решение, като половината от внесената държавна такса се връща на ищеца и съдебната
спогодба има значението на влязло в сила решение, което не подлежи на обжалване пред по-
горен съд.
ПРЕПИС от настоящото определение да се връчи на страните, а на ищеца - и препис
от отговора на исковата молба.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3