№ 895
гр. П., 09.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Явор П. Джамалов
при участието на секретаря Антония П. Стоева
като разгледа докладваното от Явор П. Джамалов Гражданско дело №
20251720102097 по описа за 2025 година
Производството по делото е образувано по искова молба подадена от В. Р. В., ЕГН:
**********. постоянен адрес: гр. С. ****. бул. „Х.Б.“ ********** представляван от адв. Р. Б.
Н., член на САК, с която се моли да бъде постановено решение, с което да се признае за
установено по отношение на В. Ц. П., ЕГН: **********, че дължи на В. Р. В., ЕГН:
**********, сумата от 25 000 лева /двадесет и пет хиляди/ лева, представляваща задължение
по запис на заповед от 11.07.2023г., ведно със законната лихва от 14.02.2025г. - датата на
подаване на заявлението по чл. 417 ГПК, по което е образувано ч.гр.д. № ********г. по
описа на Районен съд-П., VI състав, до окончателното плащане на задължението, както
заплащане на направените по делото разноски.
Иска е с правно основание чл.422 във вр. 415 ГПК във вр. с чл.538, ал. 2 от ТЗ.
Ответника, в законоустановения срок е подал отговор на исковата молба, с който
оспорва изцяло, както по основание така и по размер предявения иск. Излага твърдения, че
процесния запис на заповед е издаден за обезпечаване на договор за извършване на СМР, по
който същия е изпълнил задълженията си и е изправна страна по договора.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства преценени поотделно и в
тяхната съвкупност намери за установено следното:
Видно от материалите от изисканото и приложено по настоящото гражданско дело
ч.гр.д. № ********г., по описа на Пернишки районен съд се установява, че е входирано от
ищецът заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК, въз основа на
запис на заповед от 11.07.2023г., против длъжника-ответник в настоящото производство.
По образуваното дело Пернишки районен съд е издал заповед за изпълнение на
1
парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, като е разпоредил и
незабавно изпълнение. От представения Запис на заповед от 11.07.2023г., с издател В. Ц.
П., се установява, че ответника се е задължил безусловно да платят сумата от 25000.00 лева
на поемателя В. Р. В. ищец в настоящото производство с дата на плащане 15.12.2023г.,
платим при предявяване.
Ищеца след отговора на исковата молба от ответника е посочил , че наистина между
страните е бил налице договор за извършване на СМР, по които той е бил възложител, но
процесния запис на заповед е бил издаден с цел обезпечаване и гарантиране на множество
договори за заем от 02.06.2023 г. когато В. В. е предоставил в заем на В. П. сума в размер
на 3700 лева, от 07.06.2023 г. когато В. В. е предоставил в заем на В. П. сума в размер на
4500 лева, от 15.06.2023 г., когато В. В. е предоставил в заем на В. П. сума в размер на 4300
лева, от 19.06.2023 г., когато В. В. е предоставил в заем на В. П. сума в размер на 3700 лева,
от 23.06.2023 г., когато В. В. е предоставил в заем на В. П. сума в размер на 4000 лева и от
29.06.2023 г., когато В. В. е предоставил в заем на В. П. сума в размер на 4800 лева, или
всички заеми са били на обща стойност от 25 000.00 лева.
В тази връзка по делото е разпитан като свидетел Л.Г.Б., който заявява, че знае и от
двете страни, че ищеца е давал заеми на ответника на обща стойност между 20 000.00 и 30
000.00 лева, без да знае точната сума, тъй като ответника имал проблеми с лихвари и нужда
от лечение на жена му. Същия заявява, че заемите са били дадени в периода април – юли
2023г., като два пъти е бил свидетел как ищеца дава пари на ответника , но незнае размера
на сумата.
Разпитаните по искане на ответната страна свидетели установяват наличие на
договор за СМР между страните, както и че ответника е бил изправна страна по него, което
обстоятелство е ирелевантно, доколкото ищцовата страна твърди, че процесния запис на
заповед обезпечава договори за заем, като и че не знаят да са били сключвани между
страните договори за заем, което по същество е свидетелстване за отрицателн факт, който не
се доказва а оборва от другата страна.
При така установените фактически обстоятелства по делото, съдът приема от
правна страна следното:
В производството по чл.422 ГПК ищецът - кредитор следва да докаже фактът, от
който вземането му произтича, а ответникът-длъжник – възраженията си срещу вземането.
Съгласно съдебната практика на ВКС, а именно Решение № 82/ 10.04.2013г. по
т.дело № 804/2010 година. II т.о. постановено по реда на чл. 290 от ГПК при предявен
менителничен иск – пряк или установителен - чл.422 ГПК, чл.252 или чл.254 ГПК (отм.),
съдът се произнася по въпроса за каузалното правоотношение и връзката му с
менителничното вземане само в хипотезите, в които длъжникът – издател чрез възражение
по чл.465 ТЗ за недобросъвестност на приносителя на записа на заповед отрече
съществуването на конкретно каузално правоотношение между страните и функционалната
му обвързаност с менителничния ефект с твърдения, че задължението му по него не е
2
възникнало или е погасено. В този случай, по аргумент от чл.464, чл.465 и чл.473, ал.2 ТЗ,
тежестта на доказване на възраженията за недобросъвестност на кредитора – поемател е
възложена изцяло върху издателя на ефекта. Кредиторът е освободен от необходимостта да
доказва изискуемо негово вземане по каузална сделка, изпълнението на което записът на
заповед да обезпечава. За разлика от каузалния иск, при който приложимо е процесуалното
правило, че ищецът трябва да докаже правния факт, от който черпи предявеното пред съда
право, при менителничния иск кредиторът следва единствено да установи, че вземането му
произтича от редовен от външна страна ефект - чл.535 ТЗ. Когато отговаря на формалните
изисквания на закона, менителницата /записът на заповед/ има правното значение и на
основание и на доказателство за менителничните права на приносителя на ценната книга.
Поради това, че ищецът-кредитор основава претенцията си на издадения Запис на
заповед от 11.07.2023г., съдът следва да провери, дали същият отговаря на изискванията на
чл.535 от ТЗ, като в противен случай издаденият документ губи манителничната си сила и
престава да бъде Запис на заповед, а може да служи единствено като разписка. Записът на
заповед изисква писмена форма за своята действителност и определено от закона
минимално съдържание. Съгласно чл. 535 от ТЗ всеки запис на заповед трябва да съдържа:
наименованието “запис на заповед” в текста на документа на езика, на който е написан,
безусловно обещание да се плати определена сума пари, падеж, място на плащане, името на
лицето, на което или на заповедта на което трябва да се плати, дата и място на издаване,
подпис на издателя. Елементите, които чл.535 от ТЗ посочва са реквизити на записа на
заповед. Те образуват т.н. „съществено съдържание” на сделката, като липсата на който и да
е от тях е пречка за възникване на записа на заповед – чл. 536 ал.1 от ТЗ., като проверката на
решаващия съд следва да се ограничи единствено и само до редовността от външна страна
на менителничния ефект и в случаите, в които твърдението за наличие на каузална сделка е
въведено от кредитора в исковата му молба, в отговора по чл.131 ГПК или по реда на чл.176,
ал.1 ГПК. Както бе посочено по горе съгласно практиката на ВКС Каузалното
правоотношение, посочено като причина за издаването на ефекта не става предмет на
делото, освен при преминаване към каузален иск, което е допустимо само при прекия
менителничен иск.
Поради което съдът след като изследва оригинала на запис на заповед от
11.07.2023г., приложен по ч.гр.дело ********г. установи, че същия отговаря на
императивното изисквания на чл.535 от ТЗ, счита фактическият състав на записа на заповед
за завършен и доколкото строгата форма е съществено условие за неговата действителност,
същият има менителнична сила, като ответника надлежно се е задължил да заплати
посочената сума на предявяване, какво е било сторено.
Както бе посочено, предвид цитираното решение на ВКС, постановено по реда на
чл.290 ГПК, в настоящия случай следва да се изследва въпроса, възникнало ли е изискуемо
вземане за ищеца по повод на сключена с ответника каузална сделка, в конкретния случай 6
на брой договори за заем, наличие на такива сделки между страните, като в тежест на
ответната страна е да докаже, че е била изправна страна по същите.
3
Предвид събраните по делото доказателства, съдът намира, че ищеца не е доказал
твърденията си за наличие на шест на брой договори за заем, между страните на обща
стойност от 25 000.00 лева. Свидетеля Л.Г.Б., не установява конкретно колко договора за
заем са сключени между страните и на каква стойност всеки един от тях. Същи сочи общо за
няколко договора, без да се уточнява броят им, конкретната сума на всеки един от
договорите. Същия твърди, че е вижда два пъти ищеца да дава пари на ответника, през
периода април- юни, а не както се твърди от ищцовата страна само през месец юни. В
случая от съществено значение е да бъде доказана точната сума на всеки един от договорите
за заем, макар същите да са неформални, което не е сторено в настоящето производство.
Горното произтича от обстоятелството, че процесуалния закон допуска доказване с гласни
доказателства на договори за сума до 5000.00 лева, а над тази сума доказването следва да се
осъществи с писмени доказателства, каквито не се представят в настоящия случай.
Предвид всичко изложено, така предявения иск като неоснователен и недоказан
следва да бъдат отхвърлен изцяло.
При този изход на съгласно разпоредбата на чл. 78, от ГПК, в полза на ответника
следва да бъда присъдени както направените в хода на настоящото производство. В
настоящето производство е представен списък на разноските по реда на чл.80 ГПК от
ответната страна, както и доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на
2700.00 лева. Ищцовата страна е направила възражение за прекомерност на изплатеното
адвокатско възнаграждение. Съдът намира възражението за основателно предвид
фактическата и прав сложност на делото, поради което в полза на ответника следва да бъдат
присъдени разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1000.00 лева.
Водим от горните мотиви Пернишки районен съд
РЕШИ:
ОХВЪРЛЯ предявения иск от В. Р. В., ЕГН: **********. постоянен адрес: гр. С.
****. бул. „Х.Б.“ ********** представляван от адв. Р. Б. Н., член на САК, с който се моли да
бъде постановено решение, с което да се признае за установено по отношение на В. Ц. П.,
ЕГН: **********, постоянен адрес: гр. П., ул. „В.П.“ ** че дължи на В. Р. В., ЕГН:
**********, сумата от 25 000 лева /двадесет и пет хиляди/ лева, представляваща задължение
по запис на заповед от 11.07.2023г., ведно със законната лихва от 14.02.2025г. - датата на
подаване на заявлението по чл. 417 ГПК, по което е образувано ч.гр.д. № ********г. по
описа на Районен съд-П., VI състав, до окончателното плащане на задължението, като
недоказан и неоснователен.
ОСЪЖДА В. Р. В., ЕГН: **********. постоянен адрес: гр. С. ****. бул. „Х.Б.“
********** да заплати на В. Ц. П., ЕГН: **********, постоянен адрес: гр. П., ул. „В.П.“ **
сумата в размер 1000.00 лв. направени разноски в настоящето производство .
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
4
страните пред Пернишки окръжен съд.
След влизане на решението в сила, да се изготви заверен препис от същото за
прилагане по ч.гр.д. № ********г., по описа на съда, като същото бъде върнато и
докладвано на съдията-докладчика.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
5