Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 03.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско
отделение, II „Е” състав
в публично заседание на единадесети декември две хиляди и двадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ПЕТЪР САНТИРОВ
мл. с-я
КОНСТАНТИНА ХРИСТОВА
при
секретаря Елеонора Г.а,
разгледа
докладваното от съдия Сантиров гр. д. № 2246/2020 г. по описа на СГС, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК
С решение № 256231 от 27.10.2019 г.,
постановено по гр.д. № 38820/2019 г., по описа на СРС, 27 с-в, Б.М.Т. е осъден
да върне на И.А.К., на основание чл. 249, ал. 2 ЗЗД, държането на недвижим
имот, представляващ ГАРАЖ-СКЛАД № 3, находящ се в жилищна сграда - блок № 5,
разположен в подземния етаж кота -1,90 метра, със застроена площ от 18,75 кв.м.,
състоящ се от гараж и складово помещение, при съседи: гараж - склад № 2, улица,
маневрена площ, гараж-склад № 4, стълбищна клетка и стълбищен коридор, заедно с
1,31% ид.ч. от общите част на сградата и съответните идеални части от правото
на строеж върху мястото, находящ се в гр. София, местността „Студентски град“,
построен в УПИ № XIV-2027, 2028 в кв. 172 по плана на гр. София, одобрен с решение
№ 33 по протокол № 31/07.11.2001 г. на СОС, целият имот с площ от 6139 кв.м„
при граници на същия: УПИ XVIII-общински път, УПИ IX-2163, УПИ XXIII-2163, УПИ Х-2027,
УПИ XI-общински, УПИ XII-2028 и от двете страни улица. Със същото решение, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът е осъден да заплати сторените от ищеца съдебни
разноски в производството
пред СРС общо в размер на сумата от 800 лв.
Срещу първоинстанционното решение е подадена
въззивна жалба от ответника Б.М.Т., чрез адв. И. Б. и адв. Л.Ц., с надлежно учредена
представителна власт по делото, с оплаквания за неговата неправилност поради
допуснати от първоинстанционния съд нарушения на материалния закон и необоснованост.
Изтъква, че е необоснован извода на СРС, че ищецът е доказал наличието на
сключен между страните по делото договор за заем за послужване на процесния гараж-склад
№3, тъй като по делото не било установено кога е постигнато съгласие за
сключване на подобен договор, съответно кога е бил му е бил предаден имота от
ищеца. В този смисъл поддържа, че по делото не са установени никакви уговорки
да ползва имота със задължение да го върне на ищеца. Счита че
първоинстанционният съд не е обсъдил всички установени по делото факти в
тяхната съвкупност, включително събраните свидетелски показания. Твърди, че
между страните е бил сключен предварителен договор за продажба на процесния
имот от 2007 г., въз основа на който ответникът правомерно осъществява своето
владение върху вещта. Моли обжалваното решение да бъде отменено, а предявеният
иск – отхвърлен. Претендира направените по делото разноски.
Въззиваемият – ищец И.А.К. не е депозирал
отговор на въззивната жалба, а в хода на устните състезания изразява становище
за нейната неоснователност. Счита за преклудирано позоваването от страна на
ответника на сочения предварителен договор от 2007 г.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни
основания в жалбата.
Съдът, като съобрази доводите на страните и
събраните по делото доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК,
намира въззивната жалба за основателна по следните съображения:
Първоинстанционното производство е образувано
по искова претенция от И.А.К. срещу Б.М.Т., с правно основание чл. 249, ал. 2 ЗЗД,
вр. чл. 310, ал. 1, т. 2 ГПК, за връщането на предаден по заем за послужване
недвижим имот, представляващ гараж-склад № 3, находящ се в жилищна сграда -
блок № 5, разположен в подземния етаж кота -1,90 метра, със застроена площ от
18,75 кв.м., построен в УПИ № XIV-2027, 2028 в кв. 172 по плана на гр. София.
Съгласно разпоредбата на чл. 243 от ЗЗД заемодателят
по договора за заем за послужване предоставя безвъзмездно на заемателя една
определена вещ за временно ползване, а последният се задължава да я върне. За
да бъде уважен предявения от ищеца иск за връщане на заетата вещ, в негова
доказателствена тежест е да установи постигнато съгласие между страните за
сключването на такъв договор и предаването на вещта.
Представените с исковата молба писмени
доказателства, касаещи титулярството на правото на собственост върху процесния
гараж-скад, са поначало ирелеванти към предмета на спора, който касае установяване
съществуването и действието на един облигационен договор, какъвто е заемът за
послужване.
Показанията на ищцовите свидетелиД. и Р.
установяват безпротиворечивия между страните факт на ползване на имота от
страна на ответника, но не изясняват нито момента, нито основанието, въз основа на което е придобита
фактическата власт, включително недвижимият имот да му е предаден от ищеца. В
този смисъл свидетелят Р. заявява, че И.К. му е споделял, че е възпрепятстван
от ищеца да ползва гаража, както и че не знае на какво основание ищецът е
предоставил за ползване имота на ответника и дали последният му е заплащал
наем.
Анализът на показанията на свидетелите
ангажирани от ответната страна – Д..и Г. също не разкриват правното основание,
въз основа на което Б.Т. упражнявана фактическата власт върху имота. Нещо
повече, според показанията на свидетеля Д., работила за строителната фирма,
построила сградата, в която се намира процесния гараж, нейна колежка е предала ключовете от гаража директно на ответника
Т. в края на 2008 г. или началото на 2009 г. Заявеното, при липса на други
данни, опровергава твърдението на ищеца, че лично или по негово поръчение е предал
гаража на ответника, разколебавайки тезата му за наличието на сключен с ответника
договор за заем за послужване. Аргумент в обратен смисъл не следва от показанията
на свидетеля Д.., на които показания се е позовал и СРС - „Разбрали са се с И. тези двата гаража да са за Б.“, тъй като,
тълкувани в контекста на целите показания на този свидетел, те единствено индицират
за постигнато съглашение между страните, с което се урежда титулярството на
правото на собственост върху имота, но не и основанието, въз основа на което се
упражнява фактическата власт от ответника.
С оглед гореизложеното и при недоказване от
страна на ищеца при условията на пълно и главно доказване в съответствие с
правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК наличието на договор за заем за послужване, по
силата на който да е предоставил фактическата власт /държането/ на процесния
недвижим имот на ответника, настоящият състав на съда не споделя крайния правен
извод на СРС за съществуващи между страните по делото облигационни отношения по
договор за заем.
Ето защо обжалваното решение изцяло отменено,
а така предявеният иск с правно основание чл. 249, ал. 2 ЗЗД следва да бъде
отхвърлен като недоказан.
Предвид изхода на спора пред въззивната
инстанция, на ответника следва да бъдат присъдени сторените разноски за
заплатена държавна такса за подадената въззивна жалба – 40 лв. и за адвокатско
възнаграждение пред СРС – 600 лв., чийто размер е намален по възражение на за
прекомерност на ищца до определения минимум в чл. 7, ал. 1, т. 4 от НМРАВ и с
оглед липсата на фактическа и правна сложност на делото. Тъй като по делото не
са представени доказателства за направени от въззивника разноски за адвокатско
възнаграждение, такива не следва да му се присъждат.
По аргумент за
противното от чл. 280, ал. 3 ГПК, като постановено по неоценяем иск, настоящото
решение подлежи на касационно обжалване.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ
изцяло решение №
256231 от 27.10.2019 г., постановено по гр.д. № 38820/2019 г., по описа на СРС,
27 с-в, и вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от И.А.К. ЕГН **********, със съдебен адрес *********“ №**************- адв. В. Ч., срещу Б.М.Т., ЕГН **********,*** - адв.
И. Б. и адв. Л.Ц., иск с правно основание чл. 249, ал. 2 ЗЗД, за осъждането на
ответника да върне на ищеца предадения по договор за заем за послужване
недвижим имот, представляващ ГАРАЖ-СКЛАД № 3, находящ се в жилищна сграда -
блок № 5, разположен в подземния етаж кота -1,90 метра, със застроена площ от
18,75 кв.м., състоящ се от гараж и складово помещение, при съседи: гараж -
склад № 2, улица, маневрена площ, гараж-склад № 4, стълбищна клетка и стълбищен
коридор, заедно с 1,31% ид.ч. от общите част на сградата и съответните идеални
части от правото на строеж върху мястото, находящ се в гр. София, местността
„Студентски град“, построен в УПИ № XIV-2027, 2028 в кв. 172 по плана на гр.
София, одобрен с решение № 33 по протокол № 31/07.11.2001 г. на СОС, целият
имот с площ от 6139 кв.м„ при граници на същия: УПИ XVIII-общински път, УПИ
IX-2163, УПИ XXIII-2163, УПИ Х-2027, УПИ XI-общински, УПИ XII-2028 и от двете
страни улица.
ОСЪЖДА
И.А.К. ЕГН **********,
със съдебен адрес *********“ №******ет. 4, ап. 8, чрез адв. В. Ч., да заплати
на Б.М.Т., ЕГН **********,***, чрез адв. И. Б. и адв. Л.Ц., на основание чл.
78, ал. 3 ГПК, съдебни за разноски за въззивното производство от 40 лв. и сумата
от 600 лв. – разноски за адвокатско възнаграждение по делото пред СРС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: