РЕШЕНИЕ
№ 7770
гр. С., 01.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ГОСПОДИН СТ. ТОНЕВ
при участието на секретаря СИМОНА Г. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от ГОСПОДИН СТ. ТОНЕВ Гражданско дело №
20241110103985 по описа за 2024 година
Производството по делото е по реда на Дял І, глава ХІІ от ГПК.
Образувано е по подадена от „Т. С.“ ЕАД искова молба срещу Ж. Л., с
която са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове с
правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД с искане
да се постанови решение, с което да се осъди ответникът да заплати на
ищцовото дружество сумите както следва: 865,29 лв. – стойността на
доставена, но незаплатена топлинна енергия за топлоснабден имот,
представляващ ап. № 25, находящ се в гр. С., ул. „В." № *, вх. *, ет. *, за
периода м. 05.2020 г. – м. 04.2022 г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба – 23.01.2024 г. до окончателно изплащане на
сумата, 159,40 лв. – мораторна лихва за периода 15.09.2021 г. – 05.01.2024 г.;
30,40 лева, стойността на извършена услуга дялово разпределение за периода
м. 12.2020 г. – м. 04.2022 г., ведно със законна лива от датата на подаване на
исковата молба 23.01.2024 г. до окончателно изплащане на сумата и 7,82 лв. –
мораторна лихва за периода 15.02.2021 г. – 05.01.2024 г.
Ищецът твърди, че ответникът като собственик на апартамент № 25,
находящ се в гр. С., ул. „В." № *, вх. *, ет. *, има качеството потребител на
топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ. Сочи, че
продажбата на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при Общи
условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителя, без да е
необходимо изричното им приемане. Твърди, че съгласно общите условия /в
сила от 10.07.2016 г. / купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща
дължимата цена в 45-дневен срок от датата на публикуване на месечните
дължими суми на интернет страницата на ищцовото дружество. Сочи, че
топлоснабденият имот се намирал в сграда етажна собственост, в която
1
разпределението на топлинна енергия било извършвано от „Т. С.“ ЕООД,
съобразно сключения между посоченото дружество и сградата в етажна
собственост договор. Поддържа, че е доставил за процесния период топлинна
енергия, като купувачът не е заплатил дължимата цена, формирана на база
прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за
дялово разпределение. Формулирано е искане да се постанови решение, с
което да се осъди ответникът да заплати на ищеца претендираните суми.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника Ж. Л.. Ответникът оспорва исковете като неоснователни. Оспорва
наличието на облигационна връзка между страните в производството. Оспорва
да е доставено количеството ТЕ, чието заплащане претендира ищеца. Оспорва
и акцесорните претенции за лихви. Прави възражение за изтекла погасителна
давност. Моли съда да отхвърли предявените искове.
Третото лице – помагач "Т. С." ЕООД изразява становище за
основателност на предявените искове.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.
235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в
тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по
договор за продажба между него и ответника, по силата на което е доставил
топлинна енергия в твърдяните количества и за тях е възникнало задължение
за плащане на уговорената цена в претендирания размер, както и че през
процесния период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден
имот, е извършвана услугата дялово разпределение от лице, с което ищецът е
сключил договор и че е възникнало задължение за заплащане на
възнаграждение в претендирания размер. При установяване на тези
обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираните
вземания.
Следва да се установи възникването на облигационно отношение между
страните по договор за продажба и доставка на топлинна енергия в твърдените
количества и задължение за плащане на уговорената цена.
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 Закона за енергетиката, в
редакцията касаеща процесния период, всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
клиенти/потребители на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства
за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите
си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда,
определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Нормата на чл. 150 ЗЕ
постановява, че продажбата на топлинна енергия от топлопреносно
предприятие на потребители/клиенти на топлинна енергия за битови нужди,
се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие.
От нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 14, том
XI, рег. № *****, дело № 1677/2019 г., де установява, че на 09.09.2019 г.
2
ответникът Ж. Л. е придобил собствеността върху апартамент № 25, находящ
се в гр. С., ул. „В.", № *, вх. *, първи жилищен етаж.
Представен и приет е протокол от проведено на 10.07.2010 г. Общо
събрание на етажните собственици на адрес: гр. С., ж. к. "Б.", ул. „В." № * на
което е взето решение да се сключи договор с "И. Б." ЕООД за извършване на
услугата "топлинно счетоводство" и са избрани представители, които да
сключат договора от името на етажната собственост. Към този протокол е
съставен и списък на етажните собственици, които с подписите си са
удостоверили горното решение.
Представен и приет е договор от 19.08.2014 г., сключен между „И. И.“ Г. и „Т.
Е. С.“ Г. за прехвърляне на дружествен дял.
Приет е и договор от 03.06.2020 г., сключен между "Т. С." ЕАД –
възложител и "Т. С." ЕООД – изпълнител, при общи условия за извършване на
услугата дялово разпределение на топлинната енергия по чл. 139в, ал. 2 ЗЕ.
По силата на договора възложителят е възложил на изпълнителя, който е
приел да извършва услугата дялово разпределение на топлинната енергия
между потребителите в сгради етажна собственост или в сграда с повече от
един потребител в гр. С., при спазване на изискванията на Общите условия за
извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия,
одобрени от ДКЕВР с решение № 0У-024 от 10.08.2007 г., срещу насрещното
задължение на възложителя да заплаща договореното възнаграждение.
Приети са съобщения към фактури от 31.07.2021 г., 31.07.2022 г., както и
справка за задължения на абонат.
Приети са и писмени доказателства, представени от третото лице –
помагач с молба от 28.03.2025 г., а именно: индивидуални справки за
отопление и топла вода за период м. 05. 2020 г. – м. 04. 2021 г. и за период м.
05. 2021 г. – м. 04. 2022 г., както и документ за годишен отчет за периода
01.05.2020 г. – 30.04.2021 г. и протокол за неосигурен достъп за периода
01.05.2021 г. – 30.04.2022 г.
От описаната доказателствена съвкупност настоящият състав установява
следното:
През исковия период описания в исковата молба имот е топлоснабден.
Същият е собствен на ответника по делото.
При това положение, по несъмнен начин се явява изяснен въпросът че
ответникът е придобил правото на собственост върху топлоснабдения
апартамент.
Понятието "потребител на топлинна енергия за битови нужди" е
определено в § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ (отм.), действал до 17.07.2012 г., а именно:
физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна
енергия с топлопреносител гореща вода или пара за отопление, климатизация
и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си. Съгласно
разпоредбата на чл. 153 ЗЕ - в редакцията, действала до 17.07.2012 г., всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са "потребители на топлинна енергия". След
отмяната на § 1, т. 42 ДР на ЗЕ и с влизане в сила измененията на ЗЕ от
17.07.2012 г. се въвежда понятието "клиент на топлинна енергия", което е
3
еквивалентно по смисъл на понятието "потребител на топлинна енергия".
Съгласно § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.)
"Битов клиент" е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. Съгласно чл.
153, ал. 1 ЗЕ (редакция след 17.07.2012 г.) всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на
топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение
по чл. 140, ал. 1, т. 2 ЗЕ на отоплителните тела в имотите си и да заплащат
цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната
наредба по чл. 36, ал. 3 ЗЕ. Посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ
клиенти на топлинна енергия за битови нужди, са собствениците и титулярите
на ограниченото вещно право на ползване върху имота. Клиенти на топлинна
енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от
посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със
съгласието на собственика, съответно - на носителя на вещното право на
ползване, за собствени битови нужди и същевременно са сключили договор за
продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично
известните общи условия с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза
третото ползващо имота лице придобива качеството "клиент" на топлинна
енергия за битови нужди и като страна по договора за доставка на топлинна
енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие. Сключването на
договора с третото лице следва да се докаже с всички допустими по ГПК
доказателствени средства, например с откриването на индивидуална партида
на ползвателя при топлопреносното дружество (ТР № 2/17.05.2018 г. по тълк.
д. № 2/2017 г. по описа на ОСГК на ВКС).
В мотивите на тълкувателното решение е посочено, че предоставяйки
съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на
ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на
топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от
ДКЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие.
С оглед на изложеното, собственикът или титуляр на вещно право на ползване
в имот, под режим на етажна собственост, по презумпция на закона се смята
потребител на отдадена от сградната инсталация и отоплителните тела на
общите части на сградата топлинна енергия. По силата на закона между
битовия клиент и топлопреносното предприятие възниква правоотношение по
продажба на топлинна енергия при публично известни общи условия, без да е
необходимо изричното им приемане от потребителя. Достатъчно е взето
решение на Общото събрание на етажните собственици за присъединяване
към топлопреносната мрежа, за да бъде всеки етажен собственик потребител
на постъпилата в сградата топлинна енергия. Следователно договорът за
доставка на топлинна енергия за даден имот, част от сграда, намираща се в
режим на етажна собственост, може да бъде както изричен писмен (при
постигане на съгласие относно същественото съдържание на договора), така и
презюмиран (сключен със самия факт на придобиване на собствеността или
вещното право на ползване), като всеки нов договор за този имот, сключен по
който и да е от двата начина (изричен или презюмиран), преустановява
4
действието за в бъдеще на предходно сключен договор за същия имот с друго
лице. Ето защо за преценката с кого дружеството – ищец е в облигационни
отношения за доставка на топлинна енергия за процесния имот през
процесния период, от значение е обстоятелството с кое лице последно по
време е бил сключен договор за доставка на топлинна енергия (изричен или
презюмиран).
Настоящият състав на съда приема, че ищецът е изпълнил
доказателствената си тежест да установи, че през процесния период
ответникът е имал качеството клиент на топлинна енергия, доставяна до
процесния имот.
Ето защо именно Ж. Л. дължи цената на доставената до имота топлинна
енергия през процесния период.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на
топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за
дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е
регламентиран в ЗЕ (чл. 139 - чл. 148) и в Наредбата за топлоснабдяването.
В нормата на чл. 156 ЗЕ е регламентирано уреждане на отношенията
между топлопреносното предприятие и потребителите на топлина енергия в
сгради – етажна собственост, въз основа на принципа за реално доставената на
границата на собствеността топлинна енергия, като всеки потребител дължи
заплащането на реално потребената въз основа на отчетните единици
топлинна енергия от средствата за дялово разпределение, монтирани на
отоплителните тела в жилището и съответната част от стойността на
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация.
От събраните по делото доказателства, вкл. и от заключенията на
приетите съдебно техническа и съдебно - счетоводна експертизи, които съдът
кредитира по реда на чл. 202 ГПК, както и от документите, представени от "Т.
С." ЕООД, се установява, че в процесния период в имота е доставяна и
потребявана топлинна енергия за отопление на имот, БГВ и сградна
инсталация на стойност общо 909,78 лв. (в тази част съдът кредитира
заключението на СТЕ, което е изчислило сумата без включени изравнявания,
корекции и просрочени задължения от предходни периоди).
Тази топлинна енергия е начислена при условията на установения по
делото осигурен достъп до имота за отчет на уредите за дялово разпределение
за сезон 2020/2021 г. За сезон 2021/2022 г. не е осигурен достъп за отчет, като
от „Т. С.“ ЕООД е представен протокол, удостоверяващ надлежно това
обстоятелство. От СТЕ се установява, че дяловото разпределение е извършено
правилно съобразно нормативните изисквания, а претендираните суми като
стойност на доставена топлинна енергия са изчислени съобразно пълния
отопляемия обем на имота по проект и действащите през процесния период
цени.
Заключението на СТЕ е изготвено не само на база едностранно
съставени от ищеца частни документи (извлечение от сметка и съобщения към
фактури, които са оспорени), но и въз основа на данните, предоставени на
вещото лице от фирмата за дялово разпределение - изравнителни сметки за
потребена топлинна енергия в имота, отчети на уредите за дялово
разпределение и констативен протокол, подписан за клиент (които не са
5
оспорени), и на документи, представени от топлофикационния район, т.е.
изводът за реално доставената до имота топлинна енергия и нейната стойност
е направен не само въз основа на представени от ищеца частни документи.
Не са налице основания заключенията да не бъдат взети предвид при
формиране на фактическите изводи на съда.
От страна на ответника своевременно е направено възражение за
погасителна давност, по отношение на което съдът намира следното:
Задълженията на потребителя за заплащане стойността на топлинната
енергия са такива за периодични плащания, тъй като са налице повтарящи се
през определен период от време еднородни задължения, чийто падеж е
уговорен в общите условия на ищцовото дружество, като не е необходимо
плащанията да са еднакви по размер (така ТР № 3/18.05.2012 г. по тълк. д. №
3/2011 г. по описа на ОСГК на ВКС). Същите се погасяват с изтичането на
тригодишен давностен срок. Съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да
тече от деня, в който вземането е станало изискуемо, а в чл. 114, ал. 2 ЗЗД е
предвидено, че ако е уговорено вземането да става изискуемо след покана,
давността започва да тече от деня, в който задължението е възникнало.
Разпоредбата на чл. 116, б. "б" ЗЗД предвижда, че давностният срок се
прекъсва с предявяване на иск относно вземането. Според Общите условия за
продажба на топлинна енергия от "Т. С." ЕАД от 2016 г., купувачите са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45 -
дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Тъй като настоящият иск е предявен на 23.01.2024 г., то в случая от
23.01.2024 г. давността е прекъсната. Поради това, вземанията на ищеца,
станали изискуеми преди 21.01.2021 г., са погасени по давност.
В случая такива са вземанията за м. 05.2020 г. – м. 11.2020 г.,
включително, тъй като вземането за м. 12.2020 г. е станало изискуемо на
15.02.2021 г. (за цена на ТЕ), поради което за тези вземания погасителната
давност, е изтекла към момента на подаване на исковата молба в съда.
От заключението по ССчЕ се установява, че стойността на главницата за
ТЕ за периода 01.12.2020 г. – 30.04.2022 г. възлиза на 802,93 лева.
Ето защо искът за главница за топлинна енергия е основателен за сумата
от 802,93 лв. и за периода 01.12.2020 г. – 30.04.2022 г., до който размер следва
да бъде уважен, при липса на данни за извършени плащания.
Като законна последица от уважаването на иска, върху главницата
следва да се присъди и законна лихва от датата на подаване на исковата молба
– 23.01.2024 г. до окончателното плащане.
Върху погасената по давност главница за периода м. 05.2020 г. – м.
11.2020 г. лихва не се дължи по аргумент от чл. 119 ЗЗД.
По претенцията за мораторна лихва върху главницата за топлинна
енергия:
Съгласно чл. 33, ал. 1 от Общите условия на ищеца от 2016 г.,
приложими в случая, клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими
суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 и ал. 2 в 45 - дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. Съгласно чл. 33, ал. 4 обаче
продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само
6
за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2, т.
е. ако не са заплатени в 45 - дневен срок след издаване на обща фактура за
отчетния период, определена на база изравнителните сметки. Съгласно чл. 33,
ал. 2 клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал.
2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45
- дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Според чл. 32, ал.
2 след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на
изравнителните сметки, продавачът издава за отчетния период кредитни
известия за стойността на фактурите по ал. 1 и фактура за потребеното
количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база
изравнителните сметки. Върху тези окончателно определени по размер суми
въз основа на реалния отчет на доставеното количество ТЕ клиентите дължат
обезщетение за забава, ако не са заплатили сумите в посочения в чл. 33, ал. 2
срок. Следователно, задълженията на ответника за заплащане стойността на
доставената енергия са възникнали като срочни, поради което поставянето на
потребителя в забава не е обусловено от отправяне на покана от страна на
кредитора или от публикуване на общата фактура на интернет - страницата на
дружеството. В ОУ от 2016 г. падежът на задължението за заплащане
стойността на ТЕ е изрично определен – с изтичане на 45 - дневен срок след
изготвяне на изравнителните сметки след края на отоплителния сезон.
Ето защо за главните вземания за периода м. 12.2020 г. – м. 04. 2022 г.,
спрямо които приложение намират Общите условия на ищеца от 2016 г., в
полза на ищеца съществува вземане за мораторна лихва, начислена в периода
15.09.2021 г. – 05.01.2024 г., в размер на 142,88 лв., определен от вещото лице
по ССчЕ, чието заключение съдът кредитира като обективно, обосновано и
професионално изготвено в тази част.
До сумата от 142,88 лв. искът за мораторна лихва върху главницата за
топлинна енергия е основателен и следва да бъде уважен. За разликата до
предявения размер от 159,40 лв. искът следва да се отхвърли.
По претенцията за услугата за дялово разпределение за процесния
период:
По силата на чл. 22 от Общите условия на ищеца от 2016 г. дяловото
разпределение на топлинна енергия се извършва възмездно от продавача по
реда на чл. 61 и сл. от Наредбата за топлоснабдяването или чрез възлагане на
търговец, избран от клиентите на ЕС, като съгласно ал. 2 на същите клаузи –
клиентите заплащат на продавача стойността на услугата дялово
разпределение, извършвана от избрания от тях търговец.
Съгласно чл. 36 от Общите условия на ищеца от 2016 г. клиентите
заплащат цена на услугата дялово разпределение (извършвана от избран от
клиентите търговец), като стойността се формира от: цена за обслужване на
партидата на клиент и цена на отчитане уредите за дялово разпределение. В
клаузата на чл. 36, ал. 2 от Общите условия 2016 г. е предвидено, че редът и
начинът на заплащане на услугата се определя от продавача, съгласувано с
търговците, извършващи услугата дялово разпределение, и се обявява по
подходящ начин на клиентите. С общите условия, одобрени от ДКЕВР, се
урежда съдържанието на договора за продажба на топлинна енергия между
страните, който на основание чл. 20а ЗЗД има сила на закон за последните.
7
Предвид горните обстоятелства ищецът се легитимира като субект,
който има право да получи цената на извършваната услуга дялово
разпределение, съобразно което предявеният иск за установяване
дължимостта на тази сума в полза на "Т. С." ЕАД – в качеството му на
продавач на топлинна енергия, и при наличните доказателства, представени от
третото лице – помагач "Т. С." ООД, че през процесния период действително е
извършвана услугата дялово разпределение на топлинна енергия, е установен
по основание.
Най-старото процесно вземане за м. 12.2020 г. е възникнало на
01.01.2021 г. /тук 45-дневкият срок за плащане не се прилага/ и давността за
него е изтеклa на 01.01.2024 г. До предявяване на иска не е изтекла давността
за вземането за м. 01.2021 г., т. е. дължима е цената за такси на ФДР за м.
01.2021 г. – 04.2022 г., която съдът определя в размер на 28,60 лева. До този
размер искът следва да се уважи, а за разликата над 28,60 лв. до 30,40 лв.,
както и за периода 01.12.2020 г. – 31.12.2020 г. – да се отхвърли.
По иска за мораторна лихва върху цената на услугата дялово
разпределение на топлинна енергия:
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва
предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия,
поради което длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД.
По делото не са представени доказателства за отправена покана от кредитора
за плащане на това задължение от дата, предхождаща подаването на исковата
молба, поради което акцесорната претенция за сумата от 7,82 лв. е
неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
По разноските:
Право на разноски имат и двете страни, но такива се претендират
единствено от ищеца. Ответникът е представляван от особен представител.
Ищецът е сторил разноски р размер на общо 1000 лева – 100 лева ДТ,
300 лева депозит за ОП, 600 лева депозити за експертизи, като на ищеца се
дължи и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, определено
съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37 ЗПП, вр. чл. 25, ал. 1 от Наредба за
заплащане на правната помощ, при съобразяване материалния интерес,
фактическата и правната сложност на делото.
Съразмерно с уважената част от исковете на ищеца следва да се
присъдят разноски в размер на 1008,41 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Ж. Л., роден на 05.01.1967 г., гражданин на Ф., да заплати на
"Т. С." ЕАД, ЕИК **********, адрес: гр. С., УЛ. „Я.“ ** *, по иска с правно
8
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ, сумата от 802,93 лв.,
представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
периода от 01.12.2020 г. до 30.4.2022 г. за топлоснабден имот, представляващ
ап. № **, находящ се в гр. С., ул. „В." № *, вх. *, ет. *, ведно със законна
лихва от 23.01.2024 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за
забава в размер на 142,88 лв. за периода от 15.09.2021 г. – 05.01.2024 г.,
главница за дялово разпределение за имота за периода 01.01.2021 г. – 30.04.
2022 г. в размер на 28,60 лв., ведно със законна лихва от 23.01.2024 г. до
изплащане на вземането, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от
1008,41 лв., разноски в производството като ОТХВЪРЛЯ иска за цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до
30.11.2020 г. и за разликата над 802,93 лв. до предявения размер от 865,29 лв.,
както и иска за мораторна лихва за забава върху тази главница за разликата
над 142,88 лв. до предявения размер от 159,40 лв., както и иска за главница за
дялово разпределение за периода 01.12.2020 г. – 31.12.2020 г. и за разликата
над 28,60 лв. до предявения размер от 30,40 лв., както и иска за мораторна
лихва върху главницата за дялово разпределение в размер на 7,82 лв. за
периода 15.02.2021 г. – 05.01.2024 г.
Решението е постановено при участието на "Т. С." ЕООД като трето
лице-помагач, на страната на ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с
въззивна жалба, в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9