О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

                                                                                                                                                                № 260354

23.10.2020г., гр. Пловдив

ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, VII състав, в закрито заседание в състав:

 

    ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФКА  МИХОВА                                   

              ЧЛЕНОВЕ: БОРИС  ИЛИЕВ

                                     МИРЕЛА  ЧИПОВА

 

като разгледа докладваното от съдия Илиев в.ч.гр.дело №2401  по описа за 2020г. на ПОС, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 и  сл.  във връзка  с  чл.248  от   ГПК.

Делото е  образувано по частна жалба  на  „ЕВН  България  Топлофикация“  ЕАД,  ЕИК  *********,  чрез  пълномощника  му  по делото 

юрк. И.  Д.,  против  Определение  №260152  от 18.08.2020г.,  постановено  по    гр.д.№16381/2019г. по  описа  на  ПРС,  VI  гр.с.,  с  което  е  било  изменено  постановеното  по делото  Решение  №2309  от  08.07.2020г.  в частта  му за разноските,  като „ЕВН  България  Топлофикация“  ЕАД  е  осъдено  да заплати  на  адв. К. Л.  Х. адвокатско  възнаграждение  в  размер  на  814,84  лв.  В жалбата  се  излагат съображения  за  неправилност  на  обжалваното  определение,  с което  дължимото  на  адв. К.  Х.  адвокатско  възнаграждение  е  било  увеличено  от  600  лв.  на 814,84  лв.,  като  се  иска  отмяната  му  и  решаване на въпроса  по  същество,  като  искането  на  адв. К. Х. за  увеличаване  на  адвокатското  й  възнаграждение  бъде оставена  без уважение.

Ответната  страна  по  жалбата-  Й. Х. Й.-  П.,  чрез пълномощника  й  адв. К.  Х.,  не взема  становище по нея. 

Пловдивският окръжен съд, като провери законосъобразността на обжалвания съдебен акт, представените доказателства и становищата на страните, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

Частната жалба е  процесуално  допустима,  тъй като  е  подадена  от легитимирана  страна  и  е  насочена  срещу съдебен  акт,  който  подлежи  на  обжалване.  Разгледана  по същество,  е  основателна.

С  постановеното  по делото решение  съдът  е  признал  за  установено,  че   Й.  Х.  Й.-  П. не дължи  на „ЕВН  България  Топлофикация“  ЕАД  сумата от 3631,75  лв.-   стойност  на доставена  топлинна  енергия,  ведно  със  законната  лихва  върху нея  от 05.11.2009г.,  сумата от  662,71  лв.-  обезщетение  за  забава и сумата от 36,01 лв.-  разноски,  за които суми  е  бил издаден  изпълнителен  лист  по  ч.гр.д.№13955/2009г.  по  описа  на  РС-  Пловдив  и  за събирането  им е  било  образувано  изпълнително  дело  №20128190400222  по  описа  на  ЧСИ  Л.  М.,  като  е  отхвърлил  предявения  иск  за установяване  на недължимост на  разноски по ч.гр.д.№13955/2009г.  по  описа  на  РС-  Пловдив  за разликата  над  уважения  размер  от  36,01  лв.  до  претендирания  размер  от 352,83  лв.  В  частта  му  за разноските  съдът  е присъдил  в полза  на ищцата   Й.  Х.  Й.-  П. разноски  за  адвокатско възнаграждение  в размер  на 600  лв. По  реда  на  чл.248 от ГПК  адв. К. Х.,  в качеството  й  на пълномощник  на  ищцата,  е  поискала  изменение  на  решението  в  частта  му за разноските, като  адвокатското  възнаграждение  бъде  увеличено  от  600  лв. на  1575,04  лв.  и  същото  бъде  присъдено по реда на чл.38, ал.2  от  ЗА на  адвоката,  оказал  безплатна  правна  помощ на страната.  С  обжалваното  определение  съдът  е  уважил частично  молбата,  като  е  увеличил  адвокатското  възнаграждение  от 600  лв. на  814,84  лв.  и  е  осъдил  „ЕВН  България  Топлофикация“  ЕАД   да  го заплати  на  адв. К. Х.. 

В частната жалба се оспорва начинът  на определяне  на  дължимото на  процесуалния  представител  на ищцата  адвокатско възнаграждение.  Излагат се доводи,  че по делото  не са били предявени три отделни  иска,  а  един  иск за  установяване  на недължимост на суми, за които  е бил издаден  изпълнителен  лист, в  общ размер  4647,29 лв.,  като  с  оглед  на  тази  цена  на  иска  минималното  дължимо адвокатско  възнаграждение,  определено  съобразно    Наредба  №1  на Висшия  адвокатски  съвет за минималните  размери  на адвокатските  възнаграждения    възлиза  на  555,31  лв.,  поради което  съдът не  е  следвало да  увеличава  същото  над  първоначално присъдените  с решението  600  лв. 

Тези  доводи  са  основателни.  Ищцата е  предявила  срещу ответното  дружество иск  за  установяване  на недължимост  поради изтекла  погасителна  давност   на вземания  за главница,  мораторна  лихва  и  разноски  в  общ размер  от  4647,29  лв.  съгласно  издадения  изпълнителен лист,  за  събирането  на които  е  било  образувано  изпълнително дело.  При това положение материалният  интерес  по  делото възлиза  на  4647,29 лв.  и с оглед  на  същия  съгласно разпоредбата  на  чл.7, ал.2  от Наредба  №1  на Висшия  адвокатски  съвет  минималното адвокатско  възнаграждение  е  в размер  на  555,31  лв.  В  цената  на  иска  и  материалния  интерес по  делото не  следва  да  се  включва  изтеклата  законна  лихва  върху главницата,  чийто  размер  не  е  посочен  в изпълнителния  лист,  тъй като  посочената  претенция  не  е  отделен  иск,  а  законна  последица  от  уважаването  на иска  за  главницата.   Не могат  да  бъдат споделени  доводите  на  ищцата  и  пълномощника  й,  че съобразно  разпоредбата  на  чл.2, ал.5  от  Наредба  №1  на Висшия  адвокатски  съвет за минималните  размери  на адвокатските  възнаграждения  за  всяка  от претенциите  следва  да  бъде  определено  отделно адвокатско  възнаграждение.  Действително  разпоредбата на  чл.2, ал.5  от  наредбата  предвижда,  че  по граждански дела възнагражденията се определят съобразно вида и броя на предявените искове, за всеки един от тях поотделно,  но  разумното  тълкуване  на  същата  налага  да  се  приеме,  че  се  отнася  само  до  главните  искове,  за  които  възнаграждението  следва  да  се  определи  поотделно, но  не  и  за  свързаните  с  тях  акцесорни  претенции,  предявени  в  същото  производство.   В случай,  че има  такива,  то  по  тях  и  главните  искове  следва  да  бъде определено  едно  общо  адвокатско  възнаграждение  с  оглед   материалния  интерес  по  делото  съобразно  чл.7, ал.2  от наредбата.

 Предвид  горното настоящият състав  на съда намира,  че  първоначално  определеното  от първоинстанционния съд адвокатско  възнаграждение  в  размер  на  600  лв.  се явява  съобразено  с изискванията  на Наредба  №1  на Висшия  адвокатски  съвет за минималните  размери  на адвокатските  възнаграждения и с фактическата  и правна  сложност  на делото,  поради  което не  е  следвало  да бъде  увеличавано.  Ето защо  в частта  му,  с  която  в полза  на  адв. К.  Х.  е  било  присъдено  адвокатско  възнаграждение  за разликата над 600  лв.  до  814,84  лв.   обжалваното  определение  следва  да  бъде отменено.

От страна  на  жалбоподателя  е  направено  искане  за присъждане  на разноски,  което  следва  да се  остави  без  уважение,  тъй като  в   производство  по  чл.248  от  ГПК  разноски  не  се  дължат, включително  и  при  обжалване  на  постановения  в  производството  акт  /в този смисъл-  Определение № 278 на  ВКС  от 15.07.2019 г. по ч. гр. д. № 1557/2019 г.,  ІV г.о./.

 

По  изложените  съображения  съдът

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ОТМЕНЯ  Определение  №260152  от 18.08.2020г.,  постановено  по    гр.д.№16381/2019г. по  описа  на  ПРС,  VI  гр.с.,  с  което  е  било  изменено  постановеното  по делото  Решение  №2309  от  08.07.2020г.  в частта  му за разноските,  в частта  му,  с която  „ЕВН  България  Топлофикация“  ЕАД  е  осъдено  да заплати  на  адв. К.  Л.  Х.  адвокатско  възнаграждение  за разликата  над  600  лв.  до  814,84  лв.

ОСТАВЯ  БЕЗ  УВАЖЕНИЕ  искането  на  жалбоподателя  за присъждане  на направените  в настоящото  производство разноски. 

Определението  е  окончателно  и  не  подлежи  на  обжалване.

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: 

 

                                                                  ЧЛЕНОВЕ: