№ 1075
гр. София, 02.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично
заседание на втори ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Анелия Маркова
Членове:Ваня Н. Иванова
Десислава Алексиева
при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева
като разгледа докладваното от Десислава Алексиева Въззивно гражданско
дело № 20211100510529 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С решение № 306139 от 19.12.2019 г. по гр. д. № 61083 по описа за 2018 г. на СРС,
ГО, 65-ти състав е осъден С. Й. К., ЕГН: **********, с адрес гр. София, ж.к. ******* да
заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******* на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ
сумата от 1 131, 64 лв., представляваща дължима цена на доставена и незаплатена топлинна
енергия за периода от 01.09.2015год. до 30.04.2016 год., ведно със законната лихва, считано
от 14.09.2018 год. до окончателното й заплащане, както и сумата в размер на 19,44 лв., цена
на услуга дялово разпределение за периода м.06.2015год. – м.04.2016 год., ведно със
законната лихва ,считано от 14.09.2018 год. до окончателното й заплащане ,както и сумата в
размер на 413,22 лв., деловодни разноски, съобразно уважената част от претенциите като е
отхвърлен предявеният иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ, за
разликата от 1 131,64 лв. до пълния му предявен размер от 1385,80лв., за незаплатена цена за
топлинна енергия ,както и за периода 01.05.2015год. – 30.08.2015год. , като погасен по
давност, както и предявеният иск с правно основание чл.86 от ЗЗД, за заплащане на сумата
от 261, 36 лв. – законна лихва за забава върху неплатената главница за топлинна енергия , за
периода от 15.09.2015год. до 24.07.2018год. и за сумата от 4,80 лв. лихва върху неплатената
главница за дялово разпределение, като неоснователни.
С решението е осъден К. Й. К., ЕГН: **********, с адрес гр. София, ж.к. ******* да
заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ЕИК ******* на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149
ЗЕ сумата от 282,91 лв., представляваща дължима цена на доставена и незаплатена топлинна
енергия за периода от 01.09.2015год. до 30.04.2016год.,ведно със законната лихва ,считано от
14.09.2018год. до окончателното й заплащане ,както и сумата в размер на 4,86 лв. , цена на
услуга дялово разпределение за периода м.06.2015год. – м.04.2016 год., ведно със законната
лихва ,считано от 14.09.2018год. до окончателното й заплащане ,както и сумата в размер на
103,30 лв., деловодни разноски ,съобразно уважената част от претенциите като е отхвърлен
предявения иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ, за разликата от
282,91 лв. до пълния му предявен размер от 346,45 лв., за незаплатена цена за топлинна
енергия, както и за периода 01.05.2015год. – 30.08.2015год. , като погасен по давност, както
1
и предявеният иск с правно основание чл.86 от ЗЗД, за заплащане на сумата от 65,34лв. –
законна лихва за забава върху неплатената главница за топлинна енергия , за периода от
15.09.2015год. до 24.07.2018год. и за сумата от 1,20 лв. лихва върху неплатената главница за
дялово разпределение, като неоснователни.
С решението е осъдена Й. Й. К., ЕГН ********** да заплати на „Т.С.“ ЕАД на
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ сумата от 282,91 лв., представляваща
дължима цена на доставена и незаплатена топлинна енергия за периода от 01.09.2015год. до
30.04.2016 год.,ведно със законната лихва, считано от 14.09.2018год. до окончателното й
заплащане ,както и сумата в размер на 4,86 лв. , цена на услуга дялово разпределение за
периода м.06.2015год. – м.04.2016 год., ведно със законната лихва ,считано от 14.09.2018год.
до окончателното й заплащане ,както и сумата в размер на 103,30 лв. , деловодни разноск,
съобразно уважената част от претенциите като е отхвърлен предявеният иск, с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ, за разликата от 282,91 лв. до пълния му
предявен размер от 346,45 лв., за незаплатена цена за топлинна енергия ,както и за периода
01.05.2015год. – 30.08.2015 год., като погасен по давност, както и предявеният иск с правно
основание чл.86 от ЗЗД, за заплащане на сумата от 65,34лв. – законна лихва за забава върху
неплатената главница за топлинна енергия , за периода от 15.09.2015год. до 24.07.2018 год. и
за сумата от 1,20 лв. лихва върху неплатената главница за дялово разпределение, като
неоснователни.
С решението е осъдена „Т.С.“ ЕАД да заплати на С. Й. К., К. Й. К., Й. Й. К. на
основание чл. 78, ал.3 ГПК сумата в размер на 124, 52 лева – разноски по делото, съобразно
отхвърлената част от исковете.
Решението е постановено при участието на „Т.С.“ ООД , като трето лице помагач на
ищеца.
С определение № 20138033 от 14.06.2021 г. по същото дело съдът е отхвърлил
молбата на С. Й. К., К. Й. К. и Й. Й. К. за изменение на първоинстанционното решение в
частта на разноските.
Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от ответниците.
Решението се обжалва като невалидно, недопустимо и неправилно в частта, в която
претенциите на ищеца са уважени.
Решението било недопустимо, защото искът бил недопустим. Същият бил предявен
въз основа на невалидна заповед по чл. 410 ГПК. Налице било противоречие със Закона на
Нютон-Рихман, който бил обективен закон и не можел да се игнорира с подзаконов
нормативен акт. Делото не било изяснено от фактическа страна независимо от депозирането
на заключение на съдебно-техническата експертиза. Оспорва специалността на вещото лице.
Не било събрани доказателства по иска за температурата на водата, пускането на абонатната
станция. Поддържа се допуснати от районния съд нарушения на материалния закон и
неправилното му прилагане – по отношение на наличието на валидно облигационно
правоотношение по силата на пар. 1, т. 42 от ДР на ЗЕ /отм./ и чл. 153, ал.1 от ЗЕ, които
разпоредби влизали в колизия със ЗЗП, както и по отношение на приложимостта на
разпоредбата на чл. 150, ал. 3 и чл. 153 от ЗЕ, които влизали в колизия с разпоредби от по-
висок ранг. Твърди, че следвало да бъде приложн ЗЗП, а не ЗЕ. Нарушен бил чл. 17, ал. 3 от
КРБ, съгласно който частната собственост била неприкосновена. Неправилно било прието,
че общите условия не било необходимо да бъдат приети от потребителя. Решението на СРС
било постановено в разрез с приетото на с.117 от учебника на проф. К.. Поддържа, че ОУ
съдържали неравноправни клаузи. Твърди, че всички договори са прекратени с ФДР.
Неправилно била възприета разпоредбата на чл. 13 от Директива № 2006/32/ЕС. Твърди, че
не е спазен Стандарт БДС EN 834 и не е спазена методиката към Наредбата. В стандарта
изрично е разписано кой трябва да поеме тежестта по принудителните разходи в сградната
инсталация. Неправилно била кредитирана СТЕ за технологичните разходи на АбС. Видно
от писмото на КЕВР е определена пределна цена, а не пазарна цена. Твърди се нищожност
на част от Наредбата 16-334. Първоинстанционното решение според жалбоподателя
противоречало на чл. 5 и чл. 15 от ЗНА. Оспорва извода на СТЕ за топлинна енергия за БГВ
в размер на 1029,30 лева. Счита, че следва да е 512,57 лв. възразява срещу начина на
определяне на енергията за сградна мощност. Прави възражение, че първоинстанционният
съд не е приложил правилно чл. 86 ЗЗД. Счита, че противоречи на закон начисляване на
2
лихви върху прогнозни сметки. Поддържа, че няма издавани фактури. Иска се от
настоящата инстанция да приеме, че предявеният иск е недопустим или да отмени
решението и да отхвърли така предявения иск. В течение на производството пред въззивния
съд, въззивниците изтъкват, че според тях съществува основание за отвод по чл. 22, ал. 1, т.
1 ГПК, доколкото вещото лице била обучавана от ФДР „И.Б.“ ЕАД, което впоследствие
било прехвърлено на „Т.С.“ ЕООД.
По въззивната жалба е постъпил отговор от ищеца пред СРС- "Т.С." ЕАД. Излага
становище за неоснователност на въззивната жалба и правилност на постановеното решение
на СРС, в частта в която претенциите му са били уважени. Третото лице помагач на страната
на ищеца - "Т.С.“ ЕООД не взема становище по въззивната жалба.
По допустимостта на въззивната жалба:
В частта, в която първоинстанционното решение се обжалва, предявените срещу
ответниците /пред СРС/, въззивници пред настоящата инстанция, искове по чл. 79, ал. 1, пр.
1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, са частично уважени като основателни,
следователно въззивната жалба е допустима.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивната инстанция се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По останалите въпроси - само
доколкото са посочени в жалбата. След служебно извършена проверка съдът приема, че
обжалваното решение е постановено в допустим процес и е валидно:
Доводите на въззивниците относно валидност на издадена заповед по чл. 410 ГПК са
неотносими към настоящия спор, доколкото е предявен осъдителен иск по по чл. 79, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ.
По съществото на спора, Софийски градски съд, действащ като въззивна инстанция
приема следното:
Съгласно новата редакция на чл.153, ал.1 ЗЕ, всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са
длъжни да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и
да заплащат цена за топлинната енергия. С ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г. по тълк. дело №
2/2017 г. на ОСГК на ВКС са дадени задължителни разяснения относно хипотезата, при
която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно
правоотношение, за каквото в случая няма доказателства. В мотивите на това ТР е посочено,
че предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите
на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия
за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи
условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна
енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с
предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди /чл.153, ал.1 ЗЕ/ и дължат цената
на доставената топлинна енергия. Гореизложеното се отнася и за редакциите на чл.153, ал.1
ЗЕ преди ДВ, бр. 54 от 2012 г., визиращи като страна по договора за продажба на топлинна
енергия за битови нужди при публично известни общи условия потребителите на топлинна
енергия за битови нужди. Собственикът или титуляр на вещно право на ползване в имот,
под режим на етажна собственост, по презумпция на закона се смята потребител на
отдадена от сградната инсталация и отоплителните тела на общите части на сградата
топлинна енергия. По силата на закона между битовия потребител и топлопреносното
предприятие възниква правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично
известни общи условия, без да е необходимо изричното им приемане от потребителя.
В разглеждания случай, от доказателствата по делото, вкл. представеният договор за
продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавни имоти от
26.06.1992 г. е видно, че апартамент № 2 на втори етаж в жилищна сграда- блок № 414 , вх.
Е е продаден на Й.Г. К.. Видно от справка за роднински връзки по Наредба № 14/18.11.2009
г., същият е починал на 24.05.2003 г. и е оставил свои законни наследници своята съпруга С.
Й. К., дъщеря му Й. Й. К. и сина му К. Й. К.. Не е спорно между страните, че апартаментът е
придобит по време на брака, следователно е в режим на СИО, поради което и на осн. чл. 5 и
чл. 9 от ЗН, квотите са, както следва: 4/6 за съпругата и по 1/6 за низходящите. Ето защо, по
3
делото е доказано наличие на облигационно правоотношение между страните по силата на
чл. 153 ЗЕ.
Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал.1 от ЗЕ, продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди, вкл. за
общи части на сграда – етажна собственост, се осъществява при публично известни общи
условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР /писмена форма
на договора не е предвидена/. Съгласно ал. 2 на същата разпоредба общите условия се
публикуват най-малко в един централен и един местен всекидневник в градовете с битово
топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо
изрично писмено приемане от клиентите. Тази разпоредба е специална по отношение на
разпоредбата на чл. 16, ал. 1 от ЗЗД, предвиждаща, че договор при общи условия обвързва
приемащия ги само, ако ги е подписал. Следователно, облигационната връзка между
страните възниква при доставяне на топлинна енергия от страна на топлопреносното
дружество и ползването й от потребителя. Както бе посочено, съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ
потребители на топлинна енергия са всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по
чл. 140, ал. 1, т. 3 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цената на доставяната
топлинна енергия при условията и по реда, определени с наредбата по чл. 36, ал. 3. Според
ал. 2 на същия текст, когато собствениците, притежаващи най-малко две трети от
собствеността в сградата – етажна собственост, присъединени към абонатната станция или
нейно самостоятелно отклонение, не желаят да бъдат клиенти на топлинна енергия за
отопление и/или за горещо водоснабдяване, те са длъжни да декларират писмено това пред
топлопреносното предприятие и да поискат прекратяване на топлоснабдяването от тази
абонатна станция или от нейното самостоятелно отклонение, като съгласно ал. 3 лицата по
ал. 2 се смятат за потребители на топлинна енергия до датата на прекратяване на
топлоснабдяването. Потребителите в сграда – етажна собственост, които прекратят
топлоснабдяването към отоплителните тела в имотите си, остават потребители на топлинна
енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на
сградата и дължат заплащане на сумата за мощност – чл. 153, ал. 6 от ЗЕ. В чл. 153, ал. 5 от
ЗЕ е въведена забрана за прекратяване на подаването на топлинна енергия към
отоплителните тела в имотите си чрез физическото им отделяне от сградната инсталация,
направено от потребител. Общите условия определят правата и задълженията на
топлопреносното предприятие и потребителите; реда за измерване, отчитане, разпределение
и заплащане на топлинната енергия; отговорността при неизпълнение на задълженията; реда
и условията за включване, прекъсване и прекратяване на топлоснабдяването; реда за 6
осигуряване на достъп до отоплителните тела, средствата за търговско измерване или други
контролни приспособления. Съответно според нормата на чл. 150, ал. 3 от ЗЕ в срок от 30
дни след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях,
имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да
предложат специални условия. По делото не са изложени твърдения, нито има данни за това
ответниците да са упражнили правото си на възражение срещу общите условия. С оглед на
това следва да се приеме, че между страните по делото в исковия период са били налице
договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с правата и
задълженията на страните съгласно ЗЕ и общите условия за продажба на топлинна енергия
от „Топлофикация – София” ЕАД, одобрени с решение № ОУ02/03.02.2014 г. на ДКЕВР /чл.
150, ал.1 от ЗЕ/.
Неоснователни са доводите на жалбоподателите, че Общите условия на ищеца
противоречат на ЗЗП. В случая не се касае за клаузи, върху чието съдържание потребителят
не може да влияе, доколкото съгласно цитираната по-горе разпоредба на чл. 150, ал. 3 от ЗЕ,
потребителите, които не са съгласни с ОУ, имат право да внесат в топлопреносното
предприятие заявление, в което да предложат специални условия, които след приемането им
от предприятието, да се отразят в допълнителни писмени споразумения. С ТР № 2/2016 г. на
ОСГК на ВКС изрично е прието че за отношенията, възникващи при доставяне на топлинна
енергия за битови нужди в сграда-етажна собственост, се прилагат разпоредбите на ЗЕ,
които не противоречат на разпоредбата на чл. 62, вр. пар. 1 от ДР на ЗПП.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия
4
в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за
извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл. 139 – чл. 148/ и в Наредба
№ 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването /отм./, приложима в настоящия случай.
Според Наредба № 16-334/2007 г. операторът на топлопреносната мрежа осигурява режима
на работа на топлоснабдителната мрежа, като определя температурата и налягането на
топлоносителя в съответствие с изчислителния хидравличен режим и приетия температурен
график за постигане на минимални разходи при производството и преноса на топлинна
енергия до съоръженията на потребителите и следи за спазването им. Така са определени
качествените параметри на доставената услуга. Тези параметри са определени ясно,
респективно посочен е механизъм за определянето им в зависимост от предварително
разчетени критерии. Следва да се има предвид, че ищецът, като продавач на топлинна
енергия, има задължение да достави необходимото количество топлинна енергия до
абонатната станция на съответната сграда – етажна собственост. Същият обаче няма
задължения във връзка с изправността и състоянието на отоплителната инсталация в
сградата, съответно неизправностите и неефективността на същата. Освен това по
отношение на качеството на доставяната топлинна енергия потребителят разполага с
възможността да направи рекламация по реда, предвиден в ОУ. Топлинната енергия за
отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от
сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия
за отопление на имотите /чл. 142, ал.2 от ЗЕ/, като според чл. 145, ал.1 от закона топлинната
енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово
разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на
топломерите в отделните имоти. Настоящият състав намира, че не е налице нарушение на
общностното право при прилагане на горепосочените разпоредби на ЗЕ и Наредба № 16-
334/2007 г. Европейските директиви са актове, които обвързват по отношение на дължимия
резултат, но оставят националните власти да изберат формата и начина на въвеждането им в
действащото право. Те нямат пряко действие, когато са транспонирани в българското право
в срока, указан в тях. Единствено в хипотезата, при която дадена директива не е въведена в
действие в националното право своевременно, всеки правен субект може да се позове пряко
на нейните разпоредби пред българския съд, който не следва да прилага националните
норми, които противоречат на разпоредбите на директивата. Настоящият случай не е такъв.
Самата система за дялово разпределение е въведена с чл. 112г от ЗЕЕЕ /отм./ в изпълнение
на изискванията на Директива 93/76/ЕИО на Съвета от 13.09.1993 г. относно ограничаване
на емисиите от въглероден двуокис чрез подобряване на енергийната ефективност. Тази
директива е отменена с чл. 31 от Директива 2006/32/ЕО на ЕП и на Съвета от 05.04.2006 г.
относно ефективността при крайно потребление на енергия и осъществяване на енергийни
услуги. Именно съгласно директивата, държавите-членки трябва да разработят и реализират
програми в областта на таксуването на енергията, предназначена за отопление,
климатизация и топла вода за битови нужди, на база действителната консумация.
Установено е, че сградата, в която се намира процесният апартамент, е топлоснабдена
и в нея е въведена система за дялово разпределение. Сумите са топлинна енергия за
процесния период са начислявани от ищеца по прогнозни месечни вноски, като след края на
отоплителния период са изготвяни изравнителните сметки от дружеството, извършващо
дяловото разпределение. Това не съставлява нарушение на чл. 13 от Директивата на ЕС
/2006/32/ЕО/ - транспонирана в българското законодателство чрез Закона за енергийната
ефективност /пар. 3 от ДР на ЗЕЕ/, според който в сметките следва да се включва само
реално потребената енергия. Плащането по прогнозни сметки съответства на разпоредбата
на чл. 155, ал.1, т. 2 от ЗЕ, като ежемесечните прогнозни сметки са в полза и на двете страни
по правоотношението – потребителят може да заплати както повече, така и по-малко от
изразходваната за месеца енергия, респ. топлоснабдителното предприятие на свой ред може
да подаде повече или по-малко количество от заплатената му топлинна енергия. В крайна
сметка обаче с последната изравнителна сметка отношенията между страните се уреждат
справедливо и потребителите заплащат реално изразходваната от тях енергия за целия
отчетен период.
Настоящата инстанция приема, че правилно СРС е констатирал, че ответниците са
потребили доставената от ищеца топлинна енергия за процесния период. От представените
от третото лице помагач на страната на ищеца писмени доказателства /л.98 и следв./ се
5
установява, че за процесния период партидата се води на името на Й.Г. К.. Приети по делото
са индивидуални справки за отопление и топла вода и главни отчети за процесния период с
отчетено потребление и подпис на клиент. От заключението на допуснатата, изслушана и
приета по делото съдебно-техническа експертиза /л.85 и следв./ е видно, че за разпределяне
между абонатите е дадено само "чистото количество" ТЕ. Отчитането на топлинна енергия
се извършва по топломер, монтиран в абонатна станция. От отчетената топлинна енергия за
топломер се приспадат технологичните разходи за АС и така изчислената топлинна енергия
се разпределя между потребителите в сградата. На средството за търговско измерване е
извършена метрологична проверка. Самите доказателства за осъществяването й –
свидетелства за проверка на СИ са представени и приети по делото. За периода 01.05.2015 г.
до 30.04.2016 г. фирмата за ДР е отчитала уредите в имота. По време на отчетите са
попълнени документи за главен отчет, които са подписани от потребители и са приложени
по делото. Отчетите са коректно отразени в изравнителните сметки. По данни на фирмата за
ДР в процесното жилище е имало монтирани 5 отоплителни тела и са монтирани
топлоразпределители с дистанционнен отчет. В имота се ползва топла вода и има 2
водомера за топла вода, по които се отчита разхода. Изчислените от вещото лице инж.
Балева, стойности на ТЕ от сградна инсталация съвпадат с отразеното в изравнителните
сметки на ФДР. Вещото лице е определила като стойност на потребената ТЕ за периода
01.05.2015 г. – 30.04.2016 г. сумата в размер на 2078, 67 лв. като същата видно от изрично
отбелязаното включва сума за топлинна енергия за сградна инсталация 141,75 лева, сума за
топлинна енергия за отопление на имота 907,64 лева, сума за топлинна енергия за
подгряване на топла вода 1029,80 лева, т.е. сума в общ размер на 2078,67 лева. Сумите за ТЕ
за процесния имот и период са начислени в съответствие с Наредба № 16-334/06.04.2007 г.
Фирмата за ДР е изготвяла изравнителни сметки след всеки отоплителен сезон. Всяка
изравнителна сметка съдържа ТЕ за отопление, включваща топлинна енергия отдадена от
сградна инсталация , ТЕ за отопление на имота( отдадена от отоплителни тела) и ТЕ за
загряване на топла вода. ТЕ за общи части не се начислява. Експертизата е компетентна,
обективна и обоснована и настоящият състав намира, че същата следва да бъде
кредитирана. Заключенията си вещото лице по СТЕ е изготвило не само на база документи
представени от ищеца, а и тези от третото лице помагач, в частност главни отчети,
подписани от клиент, както и въз основа на данните от справката от показанията на общия
топломер, актът за разпределение на кубатурата, документите за метрологична проверка,
данни от абонатната станция. Съгласно чл. 195, ал. 1 АПК подзаконовият нормативен акт се
смята за отменен от деня на влизане в сила на съдебното решение, т. е. занапред. В ТР №
2/27.06.2016 г. на ВАС е разяснено, че съдебното решение, с което се обявява нищожност
или се отменя подзаконов нормативен акт, няма обратно действие, поради което с оглед
действието занапред на Решение № 8294 от 26 юни 2020 г. по адм. д. № 14350 от 2019 г.
(обн. - Дв, бр. 60 от 2020 г.) съдът приема, че за процесния период Методиката представлява
приложим административен акт. Твърдение на въззивниците за наличие на основание на
отвод у вещото лице по делото е недоказано. Основанията за отвод на вещо лице са
изчерпателно изброени в закона – чл. 196, ал. 1 ГПК вр. чл. 22, ал. 1 ГПК. От събраните
доказателства по делото не се установяват данни за наличие на основания за отвод на
вещото лице, нито такива - за липса на обективност при изготвяне на заключението. Не са
съобщени от вещото лице обстоятелства, които могат да бъдат основание за отвод съгласно
чл. 196, ал. 3 ГПК. Ето защо възражението е неоснователно.
В изпълнение на доказателственото искане на процесуалния представител на
ответниците по делото са представени и приети обобщена режимна карта за отоплителен
сезон 2015 – 2016 г., утвърден от директор дирекция „Експлоатационна дейност“ на „Т.С.“
ЕАД, протоколи за подмяна на топломер от 20.02.2014г., 25.11.2015 г. и 13.11.2017 г., както
и свидетелства за проверка на СИ, съответно от 2014 г., 2015 г. и 2017 г., които не са
оспорени от ответниците. Следователно установено е по категоричен начин, че уредите за
търговско измерване, посредством които е отчитана енергията, са били технически изправни
– преминали са първоначална, респ. последваща метрологична проверка по предвидения
законов ред. Не са налице данни за извършени плащания на суми за топлинна енергия за
този период. С оглед на всичко гореизложено и предвид заключението на СТЕ следва да се
приеме, че ответниците дължат доставената в имота топлинна енергия в присъдените от
първоинстанционния съд размери съразмерно на притежаваната част от апартамента от
6
всеки един от тях.
По въпросите за заплащане на суми за ТЕ, отдадена от сградната инсталация е налице
решение на Конституционния съд № 5/22.04.2010 г. по к.д. № 15/2009 г. в което е прието, че
не е налице противоконституционност. Тази система е въведена в държавите - членки на
Европейския съюз, в изпълнение на изискванията на Директива 93/76/ЕИО на Съвета от
13.09.1993 г. относно ограничаване на емисиите от въглероден двуокис чрез подобряване на
енергийната ефективност (програма SAVE), отменена с чл. 31 от Директива 2006/32/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета от 5.04.2006 г. относно ефективността при крайно
потребление на енергия и осъществяване на енергийни услуги. Съгласно чл. 1 от
директивата държавите членки следва да разработят и реализират програми в областта на
таксуване на енергията, предназначена за отопление, климатизация и топла вода за битови
нужди, на база действителната консумация. Принципът за разпределение на разходите за
отопление съобразно потреблението е залегнал и в Директива 2002/91/ЕО на Европейския
парламент и на Съвета от 16.12.2002 г. относно енергийните характеристики на сградите. В
този смисъл е и прието от СЕС по съединени дела№ № С-708/17 и С725/17.
Съгласно чл. 1а от Закона за нормативните актове /ЗНА/, нормативният акт съдържа
общи правила за поведение, които се прилагат към индивидуално неопределен кръг субекти,
има нееднократно действие и се издава или приема от компетентен държавен орган.
Законът за нормативните актове, както това става ясно и от наименованието на самия закон,
урежда съотношението между нормативните актове, както и изискванията спрямо тях.
Физическите закони не са уредени в ЗНА. Ето защо не следва да бъдат обсъждани доводите
на процесуалния представител на въззивниците в тази насока.
Съгласно чл. 139, ал. 2 ЗЕ (изм. ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.)
отговорността за извършването на дялово разпределение на топлинна енергия се възлага на
топлопреносните предприятия, като те могат да извършват дейностите по дялово
разпределение самостоятелно или чрез възлагане на търговците, вписани в публичния
регистър по чл. 139а ЗЕ. Начинът на определяне на цената за услугата "дялово
разпределение на топлинната енергия" е точно определен в ЗЕ - съгласно чл. 139в, когато
топлопреносното предприятие или доставчикът на топлинна енергия не са регистрирани по
реда на чл. 139а, те сключват писмен договор за извършване на услугата дялово
разпределение с лицето, избрано от клиентите по реда на чл. 139б (при Общи условия), в
който се уреждат цените за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна
енергия, които се заплащат от страна на потребителите към топлопреносното предприятие, а
след това - от топлопреносното предприятие към търговеца, осъществяващ дялово
разпределение на топлинна енергия - чл. 139в, ал. 3, т. 4 ЗЕ. Следователно от значение е
наличие на писмен договор, какъвто е приложен по делото и обстоятелството, че услугата за
дялово разпределение продължава да се осъществява от „Т.С.“ ООД и в процесния период.
Индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение
на разходите за отопление и топла вода е извършвано в процесния период от „Т.С.” ЕООД,
въз основа на сключен с Етажната собственост договор. Посоченото дружество е
извършвало общото измерване на потребената топлинна енергия в сградата – етажна
собственост и индивидуалното измерване на потребената топлинна енергия в имота на
ответниците, което се установява от заключението на съдебно-техническа експертиза и
приложените към него изравнителни сметки и индивидуални справки. Ето защо правилно
първоинстанционният съд е приел, че ответниците дължат такса за услугата дялово
разпределение в процесния период съобразно притежаваните от тях квоти.
С обжалваното решение претенцията на ищеца за лихва върху топлинна енергия е
приета за неоснователна, поради което наведените по отношение на това вземане доводи във
въззивната жалба не следва да бъдат обсъждани и съдът не дължи излагане на мотиви.
Поради съвпадане на крайните изводи на двете съдебни инстанции обжалваното
решение следва да бъде потвърдено в частта, с която исковете са уважени.
Водим от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
РЕШИ:
7
ПОТВЪРЖДАВА решение № 306139 от 19.12.2019 г. по гр. д. № 61083 по описа за 2018 г.
на СРС, ГО, 65-ти състав в обжалваната част.
Решението е постановено при участието на „Т.С.“ООД , като трето лице помагач на ищеца.
Решението не подлежи на касационно обжалване на осн. чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8