№ 1560
гр. Варна , 26.11.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в публично заседание на девети
ноември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев
Невин Р. Шакирова
Секретар:Веска П. Петрова
като разгледа докладваното от Невин Р. Шакирова Въззивно гражданско
дело № 20203100502728 по описа за 2020 година
Производството е по реда на глава ХХ от ГПК.
Образувано е по повод въззивна жалба на М. И. М. и С. Т. М. срещу Решение № 241
от 06.12.2019г. по гр.д. № 1490/2018г. по описа на ДРС, II-ри състав, поправено с Решение
№ 215/10.07.2020г., с което на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК са отхвърлени, предявените
от въззивниците срещу Т. С. Т. с ЕГН ********** и Г.В.Т. с ЕГН ********** искове за
приемане за установено в отношенията между страните, че М. И. М. с ЕГН ********** и С.
Т. М. с ЕГН ********** са собственици на реална част от недвижим имот, находящ се в с.
Брестак, общ. Вълчи дол, обл. Варна, представляващ дворно място, съставляващо парцел IX-
241, с площ от 910 кв.м., включен в УПИ IX-241, целият с площ от 965 кв.м., в квартал 47
по плана на селото от 1973г., по актуална скица съставляващ УПИ IX-241, целият с площ от
965 кв.м. и при граници на целия имот: УПИ VIII-241, път и УПИ X-241 и с площ на
реалната част от 55 кв.м. и при граници на същата: УПИ VIII-241, път и останалата част на
УПИ IX-241, които граници са очертани с червен цвят на скицата на л. 21 от делото, която
приподписана от съда представлява неразделна част от решението, както и на построените в
мястото гараж със застроена площ от 26 кв.м. и стопанска постройка с площ от 14 кв.м.,
което право е придобито на основание договор за покупко продажба, обективиран в НА №
168 от 30.11.2016г. на Нотариус А.Н., рег. 226.
Въззивната жалба е основана на оплаквания за неправилност и необоснованост на
1
решението. Съдържа доводи, че е установено по делото, че към 1973г. собственик на ПИ-241
е бил ТТ.И., като от същия са образувани три УПИ. В разписните листи като собственик на
новообразуваните имоти отново е записан ТТ.И.. Доколкото собственик на същите е едно и
също лице, неуредените регулационни сметки са без правно значение. Праводателят на
ищците им е продал 965 кв.м. включени в УПИ IX-241, целият с площ от 965 кв.м. За
процесните сгради от друга страна никога не е издавано разрешение за строеж или
удостоверение за търпимост. От друга страна не е доказано придобиването на основание
придобивна давност, доколкото владението на гаража и стопанската постройка не е било
необезпокоявано. Същевременно е установено, че ищците владеният спорната част от
30.11.2016г., а постройките са придобити от тях на основание приращение. Отправили
искане поради всичко изложено да се отмени обжалваното решение и вместо него се
постанови друго, с което исковете бъдат уважени в цялост.
В отговор на жалбата Т. и Г.Т. оспорват доводите в нея и поддържат други, с които
обосновават правилност и законосъобразност на решението, което молят да се потвърди.
Поддържат, че от показанията на праводателя на ищците Т. Д.И. е установено по делото, че
гаража не е бил предмет на договора за покупко продажба и към момента на сключването
му ищците знаели, че границата между двата имота минава по гърба на гаража. Установено
е също от останалите гласни доказателства, че гаража е построен през 1967-68г. Регулацията
между трите парцела никога не е прилагана, като и до днес няма материализирани на място
граници. Ето защо отправили искане за постановяване на решение, с което обжалваното
такова да бъде потвърдено.
В хода на проведеното по делото съдебно заседание, страните поддържат изразените
позиции по спора, като всяка претендира присъждане на разноски.
При проверка валидността и допустимостта на обжалваното решение, съобразно
нормата на чл. 269, пр. I от ГПК, съдът не открива пороци, водещи до неговата
нищожност или недопустимост.
Производството пред ДРС е образувано по повод предявени от М. И. М. и С. Т. М.
срещу Т. С. Т. и Г.В.Т. положителни установителни искове с правно основание чл. 124, ал.
1 от ГПК за приемане за установено в отношенията между страните, че ищците са
собственици на реална част от недвижим имот, находящ се в с. Брестак, общ. Вълчи дол,
обл. Варна, представляващ дворно място, съставляващо парцел IX-241, с площ от 910 кв.м.,
включен в УПИ IX-241, целият с площ от 965 кв.м., в квартал 47 по плана на селото от
1973г., по актуална скица съставляващ УПИ IX-241, целият с площ от 965 кв.м. и при
граници на целия имот: УПИ VIII-241, път и УПИ X-241 и с площ на реалната част от 55
кв.м. и при граници на същата: УПИ VIII-241, път и останалата част на УПИ IX-241, които
граници са очертани с червен цвят на скицата на л. 21 от делото, която приподписана от съда
представлява неразделна част от решението, както и на построените в мястото гараж със
застроена площ от 26 кв.м. и стопанска постройка с площ от 14 кв.м.
2
Фактическите твърдения, на които са основани исковете са, както следва: на
основание договор за покупко продажба оформен с НА № 1/30.11.2016г. ищците са
придобили правото на собственост върху дворно място с площ от 965 кв.м. по документи за
собственост и 910 кв.м. по скица, съставляващо парцел IX-241, включено в УПИ IX-241, в
кв. 47 по плана на с. Брестак, общ. Вълчи дол, заедно с построените в мястото жилище с
площ 58 кв.м., жилище с площ 8 кв.м., жилище с площ 40 кв.м., второстепенна постройка с
площ 16 кв.м., навес с оградни стени с площ 56 кв.м. Имота са закупили от Т. Д.И. и от
Г.П.И.. На 02.07.2018г. геодезист е направил трасиране на имота, въпреки което предприел
действия по снабдяване с КНА по наследство, строителство и давностно владение върху
спорната реална част от 55 кв.м. от дворното място на ищците, в която попада и гараж с
площ от 26 кв.м. и стопанска постройка със застроена площ от 14 кв.м. Така ответниците се
снабдили с НА № 154/2018г., с който са признати за собственици на спорната част от имота.
Отправили искане в тази връзка за разрешаване на спора за собственост между страните със
СПН.
В отговор на исковата молба, Т. и Г.Т. оспорили фактическите твърдения, на които са
основани предявените искове. Навели възражения, че с договора за покупко продажба, на
който ищците основават правата си, същите са придобили дворно място в обхвата на
описанието му в акта „с площ от 910 кв.м., а по документ за собственост 965 кв.м.,
съставляващо парцел IV-241, включено в УПИ IX-241, целия с площ от 965 кв.м.“ Навели
твърдения, че дядо им ТТ.И. бил собственик на ПИ 283 по плана на с. Брестак от 1927г.
Приживе, същият разделил имота между синовете си С. и Д.. Там те са си построили къщи.
Там се е родил и ответникът и братовчед му Т., които от тогова до сега живеят в имота. С
чичо му, а впоследствие и с братовчед му, винаги са обработвали заедно дворовете си, като
между имотите им не е имало ограда. Знаели, че границата минава между сградите им: на
чичо му – къща, лятна кухня, баня, стопанска постройка и на ответника – гараж и стопанска
постройка. В стопанската постройка съхранява храна за животните. През 1973г. е одобрен
нов РП на с. Брестак, според който от ПИ 241 се образуват три УПИ, а именно: УПИ VIII-
241, IX-241 и X-241. Според същия този план 55 кв.м. от имота на ответника се придават
към имота на чичо му. По отношение на целия ПИ 241 тази регулация не е приложена и до
днес – няма материализирани на място граници, нито плащане на суми. Приложение поради
това намира § 8, ал. 1 от ПЗР на ЗУТ, поради което отчуждителното действие на влезлите в
сила, но неприложени ДРП се прекратява. Тъй като нямали документи за собственост, през
2004-2006г., заедно с братовчед му се снабдили с НА. Независимо от описанието на имотите
им по регулационни, а не по кадастрални граници, никога не е имало спор помежду им за
границата между имотите им. През 2016г. братовчед му Т. продал имота си на ищцата,
която посещавала същия периодично. През м. юли 2018г. геодезист трасирал имота на
ищците, който казал, че гаража и стопанската постройка, заедно с 55 кв.м. от имота, върху
които са изградени е на ищците. Спорът между страните датира от този момент. Отправили
искане за постановяване на решение, с което предявените искове да бъдат отхвърлени с
извод за неоснователност.
3
СЪДЪТ, след преценка на становищата на страните, събраните по делото
доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на приложимия закон, приема за
установено следното от фактическа страна:
С НА № 13 от 29.12.2004г. на Нотариус А.Н., съставен на основание чл. 483 от ГПК,
Т. С. Т. е признат за собственик на недвижим имот, находящ се в с. Брестак, обл. Варна,
придобит чрез покупка и давностно владение и представляващ дворно място с площ от 1210
кв.м., представляващо УПИ VIII-241 в кв. 47 по плана на селото, заедно с построените в
имота жилищна сграда, лятна кухня и стопански постройки, при граници: улица, УПИ Х-
241, УПИ VII-273 и УПИ I-173.
С НА № 17 ат 04.07.2006г. на Нотариус А.Н., съставен на основание чл. 483 от ГПК,
Т. Д.И. е признат за собственик на недвижим имот, находящ се в с. Брестак, обл. Варна,
придобит чрез покупка и давностно владение и представляващ дворно място с площ от 2195
кв.м., представляващ ПИ № 241 в кв. 47, за който е отреден УПИ IX-241, с площ от 965 кв.м.
и 1310, включени в УПИ X-241, с площ от 1335 кв.м., заедно с построената в имота
двуетажна масивна жилищна сграда с площ 58 кв.м., масивна жилищна сграда с площ 8
кв.м., полумасивна жилищна сграда с площ 40 кв.м., две стопански постройки с обща ЗП 16
кв.м., два навеса с обща ЗП 56 кв.м., при граници: улица, УПИ VIII-241, УПИ XI-240 и УПИ
XV-237.
С договор за покупко продажба, оформен с НА № 168 от 30.11.2016г. на Нотариус
А.Н., с район на действие този на ДРС, Т. Д.И. и Г.П.И. продали на С. Т. М. недвижим имот,
находящ се в с. Брестак, представляващ дворно място, с площ от 910 кв.м. по скица, а по
документ за собственост с площ от 965 кв.м., съставляващо парцел IX-241, с площ от 910
кв.м., включено в УПИ IX-241, целият с площ от 965 кв.м., в кв. 47 по плана на селото,
заедно с построените в него жилищна сграда с площ 58 кв.м., жилище от 8 кв.м., жилище от
40 кв.м., второстепенна постройка от 16 кв.м. и навес с оградни стени с площ 56 кв.м., при
граници на мястото: улица, УПИ X-241, УПИ VIII-241 за сумата от 6500 лв., изплатена
изцяло и в брой от купувачите.
С НА № 75 от 02.07.2018г. на Нотариус В.М., Т. С. Т. е признат за собственик по
наследство, строителство и давност на недвижим имот, находящ се в с. Брестак, общ. Вълчи
дол, представляващ Гараж със ЗП от 26 кв.м. и Стопанска постройка със застроена площ от
14 кв.м., построени и част от ПИ 241 с площ от 55 кв.м., кв. 47 по плана на с. Брестак,
придаваеми по регулация към УПИ IX-241, в кв. 47 по неприложена регулация, при граници:
улица, УПИ VIII-241 и УПИ IX-241.
По инициатива на ищците по делото са ангажирани гласни доказателства
посредством показанията на свидетелите Н.М. /брат на ищеца/ и Д.С. /без родство със
страните – трасирал имота/. В показанията си последният установява, че когато трасирал
имота, установил, че материализирана ограда между имотите никога не е имало. Трасирал
4
имота по регулация, а именно 960 кв.м.
Като свидетелите по делото са разпитани и Т. Д.И. /племенник на ответника/ и М.М.
/без родство със страните, непосредствен съсед на имота/. Първият установява, че продал на
ищците къщата на баща си и си оставил един парцел. Книжа за построяването на гаража и
на стопанската постройка нямат. Гаража се е ползвал от чичо му, който си държал колата
там - когато бил 4-5г. чичо му имал шкодичка, която паркирал в спорния гараж. Стопанската
постройка до гаража е като навес и чичо му си нареждал дърва там. На гърба на стопанската
постройка има каменен зид със стопанска постройка от към техния имот. Границата на чичо
му и продадения имот минава по продължение на постройките и градината. Не е продавал
гаража и когато ищците купували имота им казал, че границата е гърба на гаража. Гаража
никога не е бил негов.
Вторият свидетел установява, че гаража в имота е построен от Т. през 1967-68г., като
между двата имота няма ограда и между двамата Т.овци никога не е имало спор за
принадлежността на гаража.
Пред ДРС е проведена СТЕ и допълнение към нея, от заключенията на които се
установява следното: за процесния имот са били изготвени регулационен и кадастрален план
на с. Брестак, одобрен със Заповед № 194/14.05.1927г.; регулационен и кадастрален план
одобрен със Заповед № 270/25.01.1973г. и КККР, одобрени със Заповед № РД-18-
1884/21.11.2018г. на ИД на АГКК. По разписния лист към РП/1927г. имот 283 и УПИ III-283
от кв. 82 е бил собствен на ТТ.И., а по разписния лист към РП/1973г. ПИ 241 – УПИ VIII-
241, УПИ IX-241 и УПИ Х-241 от кв. 47 са били собственост на Т. И.И., впоследствие на С.
Т.ов Илиев. В Приложение № 4 към заключението процесният имот е изобразен по
действаща КК и по действащ РП и съставлява ПИ 06416.501.879 с площ от 929 кв.м., а УПИ
IX-241 – с площ 965 кв.м. ПИ 06416.501.241 е с площ 1155 кв.м., а УПИ VIII-241 е с площ от
1230 кв.м. В Приложение № 3 към заключението са изобразени имотните и регулационни
граници по РКП/1973г., като площта на УПИ IX-241 е 965 кв.м., а в Приложение № 6 са
изобразени границите на процесния имот по действаща КК и по РП/1927г. Площта на ПИ
283 по последния е 3575 кв.м., а тази на УПИ III-283 е 3406 кв.м. Кадастралната граница
между имотите на страните минава през ъгъла на гаража означен със сигнатура МГ, а
оцифрената регулационна граница минава през гаража, така, както е отразено графично на
Приложение № 8 и 8а. Част от гаража попада и в улична регулация. Не е налице съвпадение
между имотни и регулационни граници. При оглед на място липсват материализирани
граници между имотите към настоящия момент. По отношение на процесните гараж и
стопанска постройка липсват строителни книжа.
СЪДЪТ, въз основа на така установеното от фактическа страна, прави следните
правни изводи:
Съгласно чл. 124, ал. 1 от ГПК всеки може да предяви иск, за да установи
съществуването или несъществуването на едно право, когато има интерес от това.
5
Предявен е вещен иск, с предмет установяване право на собственост върху реална
част от недвижим имот в с. Брестак, представляващ УПИ IX-241, с площ от 55 кв.м. на
частта, целия с площ от 965 кв.м., заедно с изградените в нея гараж и стопанска постройка,
основан на твърдения за придобиване на основание сделка по НА № 168/30.11.2016г.
Няма спор между страните, а и от съвкупността на писмените доказателства и
експертното заключение, неоспорено и кредитирано като обективно дадено, се установява
по делото, че процесният имот е бил част от имот 283, за който по РП на с. Брестак от 1927г.
е отреден УПИ III-283 от кв. 82 на селото, който имот бил собствен на ТТ.И. /Приложение
№ 5 към заключението на СТЕ/. Съгласно предвижданията на РКП от 1973г. на с. Брестак, за
ПИ 241 са били отредени три УПИ, а именно: VIII-241, IX-241 и X-241 в кв. 47 на селото
/Приложение № 3 към заключението/. Няма спор по делото, че правото на собственост
върху УПИ VIII-241 от този момент принадлежи на Т. С. Т. , за което същият се е снабдил с
КНА през 2004г., а правото на собственост по отношение УПИ IX-241 и Х-241 на Т. Д.И.,
който от своя страна се е снабдил с КНА през 2006г. Спорът по делото се свежда до въпроса
дали спорната реална част от УПИ IX-241, заедно с изградените в нея гараж и стопанска
постройка попада в границите на имота на ищците или на ответниците. По въпроса кога
следва да се счита приложен дворищнорегулационния план е постановено ТР № 3/1993г. на
ОСГК на ВКС, с което е дадено разрешение в смисъл, че дворищно регулационният план
следва да се счита за приложен от момента, когато настъпва трансформация на
регулационните линии в имотни граници при хипотезите на чл. 33, ал. 1 и 2 от ЗТСУ.
Понятието "приложен план" по чл. 31, ал. 1, т. 5 от ЗТСУ е относимо не към заемането на
придадения имот, а към съвпадането на регулационните линии с имотните граници след
заемането на придадените части и владението им, продължило повече от десет години от
деня на това заемане, след което не е допустимо изменянето на плана на това основание.
При спор за собственост върху част от имот, за която се поддържа, че е била придадена по
регулация към съседен имот, в тежест на лицето, което твърди, че регулацията е била
приложена, е да докаже това. В случая в тежест на ищците е била доказателствената тежест
да установят, че РП от 1973г. на с. Брестак е приложен.
Установено е в тази връзка, че регулационната граница между съседните на страните
имоти VIII-241 и IX-241 в кв. 47 на с. Брестак е предвидена по силата на РП от 1973г. така,
както тя е отразена в Приложение № 3 към заключението на вещото лице по СТЕ. Както от
заключението на СТЕ, така и от гласните доказателства обаче съдът приема за установено,
че материализирана на място граница между имотите не е съществувала никога. От
показанията на свидетелите ТТ.И. /праводател на ищците и братовчед на ответника/ и М.М.
/непосредствен дългогодишен съсед на имотите/ от друга страна е установено, че гаража и
навеса в спорната реална част са изградени от ответника през 1967-68г., от който момент, а и
преди него, частта се владее и ползва именно от последния. Така установеното ответниково
владение е било съгласувано, безспорно и трайно между собствениците на съседните имоти
и до продажбата на имота от свидетеля ТТ.И. на ищците, никога не е имало спор за
6
принадлежността на частта. Необосновани в тази връзка са доводите в жалбата, че
владението на ответника не е било спокойно. Съдът кредитира показанията на тези
свидетели, изхождайки от тяхната непосредственост, логичност, трайност във времето,
взаимна връзка помежду им, както и с останалите доказателства по делото, поради което
приема същите за обективни и незаинтересовани. По делото липсват твърдения, съответно и
доказателства от момента на влизане в сила на РП от 1973г. праводателят на ищците да е
заел процесната реална част и владението му да е продължило повече от 10 години, за да се
приеме, че е настъпила трансформация на регулационните линии в имотни граници и че
дворищно регулационният план от 1973г. е бил приложен. Доказване в този смисъл не е
проведено по делото, поради което съдът приема, че РП от 1973г. не е приложен. Следва да
се съобрази също, че при тези размествания на собственост същественото е, че самият план
трябва да показва частите, които се отнемат от единия имот и се придават към съседния,
докато в случая планът от 1973г., макар и да поставя регулационната граница между
съседните имоти, не показва да има такова отчуждаване и придаване на част от имота на
ищците към парцела на ответниците. В случая планът от 1973г. не показва наличието на
такава трансформация на регулационните линии в имотни граници, а заснемане на нови
имотни и регулационни граници, които не са били заети реално на място. Ответниците
владеят спорната част от УПИ IX-241 в продължение на повече от 40 години. Налице е
осъществено владение върху реална част от парцел IX-241 и приобщаването й към парцели
VIII-241, станало преди регулацията от 1973г. и съобразено при одобряване на
кадастралната основа към този план чрез заснемането им към имота на ответниците,
съобразно скица на л. 68 от делото. От друга страна, ищците са придобили правото на
собственост на твърдяното основание – договора по НА № 168/2016г. от Т. Д.И. в обем 910
кв.м. ид.ч. от процесния УПИ IX-241, целия с площ от 965 кв.м. Ето защо съдът приема, че
по делото не е доказано същите да са придобили правото на собственост върху реалната
част от имота от 55 кв.м. на твърдяното основание. Предявеният на това основание
положителен установителен иск поради това е недоказан по основание и следва да се
отхвърли.
В обжалваното решение ДРС е постановил идентичен правен резултат, който като
правилен следва да се потвърди.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК въззиваемите имат право на разноски, но искане за
присъждането им не е релевирано пред настоящата инстанция, поради което разноски не
следва да се присъждат на правоимащата страна.
Мотивиран от така изложените съображения и на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК,
Варненски окръжен съд
РЕШИ:
7
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 241 от 06.12.2019г. по гр.д. № 1490/2018г. по описа на
ДРС, II-ри състав, поправено с Решение № 215/10.07.2020г., с което на основание чл. 124,
ал. 1 от ГПК са отхвърлени, предявените от М. И. М. с ЕГН ********** и С. Т. М. с ЕГН
********** срещу Т. С. Т. с ЕГН ********** и Г.В.Т. с ЕГН ********** искове за приемане
за установено в отношенията между страните, че М. И. М. с ЕГН ********** и С. Т. М. с
ЕГН ********** са собственици на реална част от недвижим имот, находящ се в с.
Брестак, общ. Вълчи дол, обл. Варна, представляващ дворно място, съставляващо парцел IX-
241, с площ от 910 кв.м., включен в УПИ IX-241, целият с площ от 965 кв.м., в квартал 47
по плана на селото от 1973г., по актуална скица съставляващ УПИ IX-241, целият с площ от
965 кв.м. и при граници на целия имот: УПИ VIII-241, път и УПИ X-241 и с площ на
реалната част от 55 кв.м. и при граници на същата: УПИ VIII-241, път и останалата част на
УПИ IX-241, които граници са очертани с червен цвят на скицата на л. 21 от делото, която
приподписана от съда представлява неразделна част от решението, както и на построените в
мястото гараж със застроена площ от 26 кв.м. и стопанска постройка с площ от 14 кв.м.,
което право е придобито на основание договор за покупко продажба, обективиран в НА №
168 от 30.11.2016г. на Нотариус А.Н., рег. 226.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в едномесечен
срок, който за страните започва да тече от получаване на съобщението за постановяването
му по аргумент от чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК.
Препис от настоящето решение да се връчи на страните по делото, заедно със
съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8