Решение по дело №190/2020 на Окръжен съд - Хасково

Номер на акта: 260007
Дата: 28 февруари 2022 г.
Съдия: Йонко Георгиев
Дело: 20205600900190
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 14 октомври 2020 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

                                              28.02.2022г.                                       гр. Хасково

Хасковският окръжен съд                                                    граждански състав

На двадесет и четвърти януари               две хиляди двадесет и втора година

В открито заседание в състав

 

                                               Съдия в окръжен съд:    Йонко Георгиев

 

Секретар: Петя Делчева

Като разгледа докладваното т.д. №190/2020г. по описа на Хасковския окръжен съд, констатира следното: 

 

               Производството по делото е образувано  по искова молба, входирана под №261605/14.10.2020г. на „Банка ДСК“ АД ** ЕИК *** против С.Х.Н. ***, представлявана от особен представител адв. А. Л.В., назначен на основание чл.47 ал.6 от ГПК с правно основание чл.422 вр. чл. 415 от ГПК за признаване за установено по отношение на банката, че длъжникът С.Х.Н. дължи по силата на Договор за жилищен кредит от 20.12.2006г., обезпечен с договорна ипотека върху недвижим имот и Допълнително споразумение от 07.05.2008г., неразделна част от договора за кредит следните суми: 42 414,17 евро – главница; 2 628, 14 евро - договорна лихва за периода от 22.04.2019г. до 27.02.2020г.; 19,86 евро – лихвена надбавка за забава върху просрочена главница за периода 21.05.2019г. до 27.02.2020г.; 82,47 евро – лихвена надбавка за забава върху цялата главница за периода 27.02.2020г. до 04.03.2020г.; 491,81 евро - заемни такси, ведно със законна лихва за забава, считано от 05.03.2020г. въз основа на издадена заповед за изпълнение на парично задължение №160 и изпълнителен лист от 06.03.2020г. по ч.г.д. №322/2020г. по описа на Районен съд – ***.

             Заявените в исковата молба обстоятелства са,че страните са сключили договор за жилищен кредит от 20.12.2006г. ,обезпечен с договорна ипотека върху  самостоятелен обект в сграда с идентификатор №2152.1015.303.7.2 със застроена площ от 83,03кв.м.,ведно с избено помещение №1 с площ от 4,46кв.м. и таванско помещение с площ от 10,53кв.м.-шивашко ателие,находящо се в *** ул.***.Предоставената сума е в размер на 115 000лв. със срок за издължаване 300месеца и размер на погасяване на равни месечни вноски съгласно погасителен план.

            На 07.05.2008г. страните са предоговорили остатъка от кредита в размер на 112 786лв.,който е превалутиран в 57 750,13евро.Кредитът е останал необслужван за месеците май,юни и юли 2019г.,поради което ищецът е упражнил правото си на обявяване на кредита за предсрочно изискуем в съответствие с т.20.2 от Общите условия за предоставяне на жилищни и ипотечни кредити,неразделна част от сключения договор за жилищен кредит с ответницата.Обявяването на кредита за предсрочно изискуем банката  е упражнила правото си при условията на чл.47 ал.5 от ГПК чрез уведомление от 06.01.2020г. чрез ЧСИ С.П., след което е подала заявление за издаване на заповед за изпълнение на основание чл.417 от ГПК.По ч.г.д.№322/2020г. по описа на РС *** и е издадена заповед №160/06.03.2020г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК  и изпълнителен лист срещу длъжника С.Н. заплати на „Банка ДСК“АД посочените по горе суми.             

       Връчването на заповедта за изпълнение на 24.09.2020г. при условията на чл.47 ал.5 от ГПК е обусловило и правния интерес на кредитора да предяви  на 14.10.2020г. иск по чл.422 от ГПК, предмет на разглеждане в настоящето производство за признаване за установено по отношение на ответника,че дължи на кредитора исковата сума,произходяща от неизпълнение на договор за  ипотечен кредит. Претендират се и разноски в заповедното и настоящо производство.

           В срока по чл.367 ал.1 от ГПК   е  постъпил писмен отговор от адв. А. Л.В. назначен за особен представител на основание чл.47 ал.6 от ГПК на С.Н.,в който  се оспорва иска по основание и размер. Навеждат се възражения за нищожност на клаузи от договора,които са в противоречие със  добрите нрави,тъй като в допълнителните споразумения се увеличават дължимите вноски,поради което клаузите за лихви са нищожни като прекомерни.

 

             Хасковският окръжен съд като взе предвид наведените в исковата молба твърдения и  съвкупната преценка на доказателствата  приема за установено от фактическа и правна страна.

              Страните по спора са сключили договор за договор  за жилищен кредит от 20.12.2006г. ,обезпечен с договорна ипотека върху  самостоятелен обект в сграда с идентификатор №2152.1015.303.7.2 със застроена площ от 83,03кв.м.,ведно с избено помещение №1 с площ от 4,46кв.м. и таванско помещение с площ от 10,53кв.м.-шивашко ателие,находящо се в *** ул.***.Предоставената сума е в размер на 115 000лв. със срок за издължаване 300месеца и размер на погасяване на равни месечни вноски съгласно погасителен план.

            На 07.05.2008г. страните са предоговорили остатъка от кредита в размер на 112 786лв.,който е превалутиран в 57 750,13 евро.

             Длъжникът С.Н.  е преустановил плащания по договора за кредит от 03.05.2019г.,когато е последното плащане на вноска по кредита в размер на 75евро.,като към момента, когато банката е обявила кредита за предсрочно изискуем /15.11.2017г./ , не са платени общо 12 вноски дължими по кредита. Поради настъпилото неизпълнение на договора за кредит, банката е предприела действия по уведомяване на длъжника,че обявява кредита за предсрочно изискуем,като надлежното връчване е удостоверено чрез ЧСИ С.П. по реда на чл.47 ал.5 от ГПК на 10.02.2020г.

            Кредиторът след обявяване на кредита за предсрочно изискуем е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на основание чл.417 от ГПК за сумите 42 414,17 евро – главница; 2 628, 14 евро - договорна лихва за периода от 22.04.2019г. до 27.02.2020г.; 19,86 евро – лихвена надбавка за забава върху просрочена главница за периода 21.05.2019г. до 27.02.2020г.; 82,47 евро – лихвена надбавка за забава върху цялата главница за периода 27.02.2020г. до 04.03.2020г.; 491,81 евро - заемни такси, ведно със законна лихва за забава, считано от 05.03.2020г. въз основа на издадена заповед за изпълнение на парично задължение №160 и изпълнителен лист от 06.03.2020г. по ч.г.д. №322/2020г. по описа на Районен съд – ***.

           По ч.г.д№322/2020г. по описа на Районен съд – *** е издадена заповед за изпълнение на парично задължение №160 и изпълнителен лист от 06.03.2020г.за посочените суми.

         Връчената при условията на чл.47 ал.5 от ГПК заповед  по чл.417 от ГПК, обуславя правния интерес на кредитора „Банка ДСКЕЕАД от ГПК да предяви установителен иск по отношение на ответницата С.Н.,че дължи на банката посочените по-горе суми. Искът е подаден в  едномесечния срок по чл.415 ал.4 от ГПК от активно легитимирана страна кредитор срещу ответник,който е пасивно легитимирани да отговаря.

           От заключението на съдебно-счетоводната експертиза се установява,че кредитът от 115 000лв. е усвоен изцяло.След извършени плащания е останал  размера на неиздължената главница в размер на  42 417,17евро,което се покрива напълно със заявеното в исковата молба и в издадената заповед за парично задължение по чл.417 от ГПК. Договорната лихва е определена на 2628,14евро.разминаване.По отношение на останалите пера на заявената претенция за начислена и непогасена лихва за забавени плащания по вноски с настъпил падеж 19,86евро,наказателна лихва от 82,47евро ,такса за управление и заемна такса според устния доклад се покриват с исковата сума,като различието се дължи на различното им прегрупиране,поради което няма разлика в крайните стойности.

        По изложените съображения съдът намира, че с ангажираните по делото доказателства, при условията на главно и пълно доказване, ищецът доказа съществуването на вземането си и неговия размер, както е издадена заповедта за изпълнение и изпълнителен лист в производството по чл. 417 от ГПК по ч. гр. д. № 322/20207 г. по описа на Районен съд ***,поради което предявения положителен установителен иск с правно основание чл.422 от ГПК против С.Х.Н. като основателен и доказан следва да се уважи.

 

По направените от особения представител   на ответника С.Н. възражения.Възражението относно оспорването на допълнителното споразумение за превалутиране на кредита,съдът намира за неоснователно.Същото е подписано от страните без резерви,поради което е произвело своето действие

 за наличие на неравноправни клаузи в договора, съдът намира да изложи следното. Твърди се,че разпоредби в договора за кредит и анекси към същия в частта на договорения лихвен процент и промяната му са недействителни като неравноправни.Предпоставките в конкретния случай за наличие на неравноправни клаузи в договора за кредит не са налице. Заявените възражения са общи и ирелевантни за крайния изход на спора,доколко вземанията предмет на спора не са основани на сочените в отговора на ответника неравноправни клаузи.На следващо място видно от заключението на вещото лице,което съдът възприема изцяло лихвените нива,прилагани от някои търговски банки за кредити на физически лица,обезпечени с ипотека са твърде близки,за да се говори за противоречие с добрите нрави и морала.Ето защо направените възражения от особения представител за наличие на неравноправни клаузи в договора се явяват неоснователни  

По разноските:

Разноските в заповедното производство:

В случая с оглед изхода на спора, ответницата следва да  заплати на ищеца сумата от  1935лева – разноски в заповедното производство, от които 1785 лева – държавна такса и 150 лева – възнаграждение на юрисконсулт, включени в издадената по ч. гр. д. № 322/2020 г. по описа на ***ския районен съд, заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и издадения въз основа на нея изпълнителен лист.

Разноските в исковото производство:

Ответниците следва да  заплатят на ищеца разноски в исковото производство в общ размер на 5979,66 лева, от които 1888 лева – държавна такса,3206лв. разноски за особен представител и 585 лева – възнаграждение  за вещо лице и 300лв. юрисконсултско възнаграждение.

 

           Водим от горното съдът

Р   Е  Ш  И:

 

               Признава за установено по иск с правно основание чл.422 от ГПК, предявен от „Банка ДСК“ЕАД ЕИК *** ** против С.Х.Н. ***, че С.Х.Н. дължи  на „Банка ДСК“ЕАД ЕИК *** ** по силата на Договор за жилищен кредит от 20.12.2006г., обезпечен с договорна ипотека върху недвижим имот и Допълнително споразумение от 07.05.2008г., неразделна част от договора за кредит следните суми: 42 414,17 евро – главница; 2 628, 14 евро - договорна лихва за периода от 22.04.2019г. до 27.02.2020г.; 19,86 евро – лихвена надбавка за забава върху просрочена главница за периода 21.05.2019г. до 27.02.2020г.; 82,47 евро – лихвена надбавка за забава върху цялата главница за периода 27.02.2020г. до 04.03.2020г.; 491,81 евро - заемни такси, ведно със законна лихва за забава, считано от 05.03.2020г. въз основа на издадена заповед за изпълнение на парично задължение №160 и изпълнителен лист от 06.03.2020г. по ч.г.д. №322/2020г. по описа на Районен съд – ***.

 

                Осъжда С.Х.Н. ***  да заплати на „Банка ДСК“ЕАД  ** ЕИК *** разноски по настоящото дело в размер на 5979,66 лева,както и разноски в заповедното производство в размер на 1935 лева.

 

                  Решението  подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред Апелативен съд Пловдив.

 

                                                                         Съдия :