Решение по дело №1840/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).

Образувано е по жалба от Ж. М. М. от [населено място], подадена чрез адв. Г. К., срещу Заповед № 24-0819-000852 от 04.07.2024 г., издадена от Началник група в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Варна, с която на оспорващия е наложена принудителна административна мярка (ПАМ), на основание чл. 171, т. 1, б. “б“ ЗДвП – временно отнемане на свидетелството за управление на МПС, до разрешаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.

С жалбата се настоява, че оспорената заповед е издадена в противоречие с материалноправните разпоредби. Сочи се, че оспорващият е отказал проверка за установяване употреба на наркотични вещества с описаното в заповедта техническо средство - дрегер, поради множеството напоследък фалшиви резултати на този вид тестове, но е бил отведен във ВМА – Варна, където е дал кръв като биологична проба за химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техните аналози и последващо изготвяне на химическа експертиза и в този смисъл се поддържа, че е изпълнено предписанието на контролния орган. Изтъква се, че оспорващият е изпълнил задължението си по чл. 174, ал. 3 ЗДвП чрез реализиране на втората алтернативна форма на дължимо правно поведение, а именно не е отказал вземане на биологични проби за химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техните аналози. Искането е да се отмени оспорената заповед, като се претендира и присъждане на направените по делото разноски. В хода на устните състезания адв. К. – пълномощник на оспорващия, поддържа изложените с жалбата доводи и направените искания. Прави се искане за присъждане на адвокатски хонорар по осъществената безплатна правна помощ по чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата.

Ответникът по жалбата – Началникът на група в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Варна, чрез процесуалния си представител юриск. Г. Г., отправя изразява становище за неоснователност на жалбата и отправя искане за отхвърлянето й. Настоява се, че са налице материалноправните предпоставки за издаване на оспорената заповед, като се изтъква, че е предвидено органът да издаде ПАМ и в двете алтернативно дадени хипотези. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съобразявайки посочените от оспорващия основания, изразените становища на страните и фактите, които се извеждат от събраните по делото доказателства, както и с оглед на разпоредбата на чл. 168 АПК, определяща обхвата на съдебната проверка, Административният съд приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е допустима. Същата е подадена от лице, с правен интерес от оспорването - адресат на акта, а и е насочена срещу подлежащ на оспорване индивидуален административен акт. Подадената на 14.08.2024 г. жалба е в законоустановения 14-дневен срок, съгласно чл. 149, ал. 1 АПК, във вр. с чл. 172, ал. 5 ЗДвП, считано от съобщаването на акта на 01.08.2024 г., предвид разписката под текста на заповедта.

Производството по издаване на оспорената заповед е започнато служебно във връзка със съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН) Серия GA бл. №1358704 на 04.07.2024 г. С акта контролните органи са констатирали, че на 04.07.2024 г. в 04:45 ч., в [населено място], [улица]на около 30 метра след кръстовището с [улица], посока изхода на града оспорващият управлява собствения си лек автомобил *** с рама ****, като отказва да му бъде извършена проверка за употреба на наркотични вещества с техническо средство Dreger Drug Test 5000 ARPK-0014. В АУАН е отбелязано, че на водача е издаден талон за медицинско изследване № 0165922. Като нарушена е посочена разпоредбата на чл. 174, ал. 3, пр. 2 ЗДвП. Оспорващият е подписал АУАН, с вписване, че няма възражения.

Предвид съставения АУАН и на основание чл. 22 ЗАНН, с оспорената заповед – ЗППАМ № 24-0819-000852 от 04.07.2024 г. Началникът на група в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Варна налага на Ж. М. М. ПАМ по чл. 171, т. 1, б. ”б” ЗДвП - временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 18 месеца. Описанието на нарушението от АУАН (отказът на оспорващия да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на наркотични вещества или техните аналози) е възпроизведено в заповедта и е посочено цифрово, че същото представлява нарушение на чл. 174, ал. 3, пр. 2 ЗДвП. Посочено е и обстоятелството, че на водача е издаден талона за медицинско изследване.

Към административна преписка е приложена докладна записка от 04.07.2024 г. от полицейския служител - свидетел по съставяне на АУАН, от която се установява, че са били изпратени от ОДЧ на мястото, посочено в АУАН, където е имало ПТП и са установили автомобила на оспорващия, който бил с поставени чужди регистрационни табели - [рег. номер], и е самокатастрофирал в дърво, като на място установили момче и момиче. Полицейският служител посочва, че след като момчето разбрало, че полицаите констатирали, че автомобилът е с чужди регистрационни табели, момчето побягнало, и след преследване било задържано и било установено, че е оспорващият в настоящото производство. Според докладната записка ПТП е посетено от разследващ полицай и в автомобила е намерен пакет със зелена тревна маса, която оспорващият е предал на разследващия полицай.

Установява се, че на оспорващия е издаден Талон за медицинско изследване с № 0165922/04.07.2024 г., както и че е придружен до ВМА МБАЛ Варна, където е дал проба за изследване, като понастоящем в сектор ПП Варна не е постъпвал резултат от биологичната проба на оспорващия – писмо УРИ: 819000-52562/26.09.2024 г. от Началника на сектор ПП при ОД на МВР Варна.

По отношение компетентността на издателя на акта:

По аргумент от чл. 172, ал. 1 ЗДвП, ПАМ по чл. 171, т. 1, б. ”б” ЗДвП се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. С оглед т. 1.3. от приетата по делото като доказателство Заповед № 365з-8226 от 30.12.2021 г. на Директора на ОД на МВР Варна (л. 3 от адм. пр.), издадена във връзка с т. 1.3 от Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи (л. 5 от адм. пр), следва да се приеме, че началникът на група в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Варна постановил оспорената заповед в пределите на материална (предметна) и териториална си компетентност, респ. същата не е нищожна.

По отношение изискванията за спазване на установената форма на акта:

В заповедта е посочено правното основание за издаване на акта - чл. 22 ЗАНН и чл. 171, т. 1, б. ”б” ЗДвП. Като фактически основания, мотивирали органа да постанови заповедта е посочена фактическата обстановка във връзка с констатираното нарушение, идентична с описаната в АУАН, както и нарушената правна норма. Словесното описание на нарушението ясно и в достатъчна степен индивидуализира деянието – отказ на оспорващия да му бъде извършена проверка за установяване употребата на наркотични вещества или техните аналози с техническо средство „Dreger Drug Test 5000 ARPK-0014. Не е налице неяснота по отношение на вмененото деяние дали включва и отказ за изпълнение на предписанието за химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употреба на наркотични вещества или техните аналози. Не е налице несъответствие на фактическите с посочените правни основания за прилагане на процесната ПАМ.

Предвид наличието на посочени фактически и правни основания за издаването на заповедта, от които става ясно от кои юридически факти органът черпи упражненото от него публично субективно право, и писмената форма на акта, съдържащ необходимите реквизити по чл. 59, ал. 2 АПК, настоящият състав на съда приема, че е спазена установената форма за издаване на административния акт.

По отношение спазването на административнопроизводствените правила:

Спецификата на мерките по чл. 171 ЗДвП изключва задължението по чл. 26, ал. 1 АПК на органа за предварително уведомяване на заинтересованите лица за започване на административното производство. Разпоредбата на чл. 172, ал. 5 ЗДвП препраща към АПК единствено по отношение на обжалване на заповедта за налагане на принудителна административна мярка. В случая оспорената заповед за прилагане на ПАМ (която представлява индивидуален административен акт) е издадена, след като Началникът на група в сектор ПП Варна взема предвид установеното с АУАН нарушение и обстоятелствата, във връзка с извършването му. Административният орган, преди издаване на заповедта за прилагане на ПАМ, е изпълнил задължението си да изясни фактите и обстоятелствата от значение за случая – както е регламентирано в чл. 35 АПК, в принципа за законност – чл. 4, ал. 2 АПК и в принципа за служебното начало в административния процес – чл. 9, ал. 2 АПК. Не е налице допуснато нарушение на административнопроизводствените правила, което да обосновава отмяната на оспорения акт.

По отношение преценката налице ли е или не противоречие с материалноправните норми, съдът съобрази следното:

Съгласно чл. 171, ал. 1 ЗДвП, принудителните административни мерки се прилагат за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения, т.е. тези мерки са от вида на преустановяващите и превантивни ПАМ. Сред хипотезите на чл. 171, т. 1, б. ”б” ЗДвП за прилагане на водач на принудителната административна мярка - “временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство” до решаване въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца, е както случаят, когато водач откаже да бъде проверен с техническо средство, така и случаят, когато водач откаже да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техните аналози.

Използваната техника в нормата на чл. 171, т. 1, б. „б“ ЗДвП за изброяване на различни хипотези – чрез използването на съюз „или“ в изречението има значение на избор или алтернатива между две възможности. Тоест в случая съюзът „или“ обуславя извод, че волята на законодателя е процесната мярка да се прилага и когато е отказана само проверка с техническо средство за установяване употребата на наркотични вещества или техните аналози.

Неправилно е да се тълкува разпоредбата в смисъл, че материалноправна предпоставка за налагане на процесната мярка е наличието на отказ за проверка за установяване употребата на наркотични вещества или техните аналози употребата едновременно и по двата възможни начина – и чрез техническо средство, и чрез даване на биологични проби за химическо и/или химико-токсикологично лабораторно изследване.

В подкрепа на така посоченото е обстоятелството, че процесната ПАМ в случая преследва една кардинална легитимна цел – осигуряване на безопасността на движението по пътищата. Мярката, наложена в тази хипотеза на отказ да бъде извършена проверка с техническо средство за употребата на наркотични вещества или техните аналози, е превантивна – да не се допусне създаването на опасност за движението по пътищата при управление на МПС от водач, за който не е установено по надлежния ред при проверка с техническо средство/тест, че не е употребил наркотични вещества или техните аналози алкохол. Става въпрос за административна принуда, предвидена в специален закон, с оглед спецификата на регулираните от него обществени отношения, която се прилага при изрично предвидени условия – елементи от фактическия състав.

Предвид фактите, които се установяват от приобщените по делото доказателства, съдът приема, че правилно спрямо оспорващия е приложена ПАМ по чл. 171, т. 1, б. ”б” от ЗДвП за констатираното нарушение по чл. 174, ал. 3, предл. 2 ЗДвП - отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на наркотични вещества или техните аналози. Описаната в заповедта фактическа обстановка се потвърждава от приобщените по делото доказателства.

С оглед алтернативно посочените хипотези, в които е предвидено налагането на процесната мярка, неоснователен се явява доводът на оспорващия, основан на установения по делото факт, че е изпълнено предписанието за химико-токсикологично лабораторно изследване.

Следва да се отчете, че административният акт, с който е наложена ПАМ, е издаден въз основа на обективни данни, налични при отказа на оспорващия да му бъде извършена проверка за установяване употребата на наркотични вещества или техните аналози, а превантивната цел, с която се налага принудителната административна мярка, изисква незабавна административна намеса- по арг. от чл. 5, ал. 3, т. 1 и чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП. Нещо повече, предвидено е обжалването да не спира изпълнението на принудителната административна мярка- чл. 172, ал. 6 ЗДвП. Заповедта има предварително действие, затова от момента на нейното издаване е произвела правно действие

В случая на оспорващия е наложена ПАМ, тъй като същият е отказал да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на наркотични вещества или техните аналози, а не за употреба на наркотични вещества или техните аналози.

Недоверието на оспорващия, а и общественото недоверие в достоверността на резултатите от техническите средства за установяване употребата на наркотични вещества или техните аналози не представлява обстоятелство, което да е основание и да оправдава отказа за извършване на проверката. Ако се приеме за оправдано поведение, при което водачът отказва да му бъде извършена проверка с техническо средство, поради даваните „фалшиви резултати“, но водачът дава биологични проби за медицинско изследване, то би се стигнало до невъзможност на контролните органи да парират възможността водачи, които са употребили наркотични вещества, да могат да продължат да управляват МПС докато са готови резултатите от медицинското изследване. Т. тълкуване не е в съответствие с обществения интерес и целта на закона.

С оглед преследваната легитимна цел, при констатиране непосредствено при осъществявания от полицейските органи контрол на отказа оспорващия за извършване на проверка с техническо средство за установяване употребата на наркотични вещества или техните аналози, ответникът е действал в условията на обвързана компетентност, т.е. не е имал възможност за преценка дали да наложи или не процесната по делото ПАМ. С оглед изложеното оспорената заповед е постановена в съответствие с материалния закон.

Засягането с оспорената заповед на правата на оспорващия с временното отнемане на свидетелството му за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността му, но не повече от 18 месеца, съдът намира за съразмерно и съответно на целта на закона – осигуряване безопасността на движението по пътищата. Степента на обществена опасност на процесния отказ е съобразена от законодателя. Именно с оглед непосредствената цел за ограничаване на евентуално противоправно поведение и обезпечаване на положителни действия на субекта на правоотношението, в случаите по чл. 171, т. 1, б. „б“ ЗДвП се прилага ПАМ под прекратително условие - „до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца“.

Предвид така обоснованото отсъствие на всички основания за оспорване по чл. 146 АПК, жалбата следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

При този изход на спора и с оглед своевременното направено искане за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение от процесуалния представител на ответника, следва на основание чл. 143, ал. 4 АПК жалбоподателят да бъде осъден да заплати на ОД на МВР Варна, направените по делото разноски в размер на 100 лв., съобразно чл. 78, ал. 8 ГПК, във вр. с чл. 37, ал. 7 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ и в съответствие с фактическата и правна сложност на делото.

На основание чл. 172, ал. 2, предл. последно АПК, административният съд

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалбата от Ж. М. М. от [населено място], подадена чрез адв. Г. К., срещу Заповед № 24-0819-000852 от 04.07.2024 г., издадена от Началник група в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Варна, с която на оспорващия е наложена принудителна административна мярка – временно отнемане на свидетелството за управление на МПС, до разрешаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.

ОСЪЖДА Ж. М. М., с [ЕГН] от [населено място], [улица], да заплати на ОД на МВР Варна сумата в размер на 100 (сто) лева, представляваща направени съдебни разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Решението не подлежи на обжалване.