№ 9970
гр. София, 12.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА В. КИРОВА
при участието на секретаря ГАБРИЕЛА КР. АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. КИРОВА Гражданско дело №
20221110150344 по описа за 2022 година
Предявени са при условията на обективно кумулативно съединяване
искове с правно основание чл.26,ал.1 от ЗЗД и чл.55,ал.1,предл.1 от ЗЗД от П.
П. М.,ЕГН **********,с адрес ****,против *****,със седалище и адрес на
управление ****,представлявано от *****,с искане да бъде прогласена като
недействителна клаузата на чл.3.10 от сключен между страните договор за
заем кредирект № 442530/13.08.2020 г.,както и за осъждане на ответника да
възстанови на ищцата сумата от 409,95 лева,която е заплатена без основание
предвид плащането й въз основа на клаузата на чл.3.10.
В исковата молба се твърди,че на 13.08.2020 г. страните са сключили
договор за паричен заем със заемна парична сума в размер на 800 лева.
Твърди се,че съгласно чл.3.10 от договора е предвидена такса за експресно
разглеждане,по която ищцата е платила сума в размер от 409,95 лева. Ищцата
поддържа,че клаузата на чл.3.10 е недействителна,защото противоречи на
чл.10а от ЗПК. Сочи се,че уговорената клауза е недействителна,защото
противоречи на добрите нрави,а и е в размер,надвишаващ половината от
размера на заема,с което са нарушени чл.143,т.19 и чл.143,т.5 от ЗЗП. Ищцата
моли съда да прогласи недействителност на оспорената договорна клауза. С
оглед това,че сумата от 409,95 лева е заплатена на основание недействителна
договорна клауза,т.е. клауза,която не е породила правни последици,ищцата
счита,че сумата от 409,95 лева е заплатена без основание и подлежи на
връщане. Моли съда да уважи исковете.
Ответната страна **** в подадения писмен отговор оспорва исковете,не
отрича,че между страните е сключен договор за заем и е предоставена сума в
размер от 800 лева,но се счита,че клаузата на чл.3.10 е действителна,защото
при преценка на риска са налице редица обстоятелства,които
заемополучателят трябва да предвиди. Твърди се,че дори да е недействителна
отделна договорна клауза,това не води до недействителност на целия договор.
1
Сочи се,че сумата от 409,95 лева е заплатена на основание постигната
договореност между страните. Ответникът моли съда да отхвърли исковете.
Софийският районен съд,първо гражданско отделение,42 състав,като
обсъди представените по делото доказателства,поотделно и в тяхната
съвкупност,при спазване изискванията на чл.235 от ГПК,приема за
установено следното :
Представен е договор за паричен заем кредирект № 442530,сключен на
13.08.2020 г. между ****,като заемодател,и П. П. М.,като
заемополучател,съгласно който размерът на заема възлиза на 800 лева,а такса
за експресно разглеждане възлиза на 409,95 лева.
От приетото заключение по съдебно-счетоводната експертиза съгласно
сключен договор за заем **** е приело да предостави в заем сумата от 800
лева,която П. М. е следвало да върне на една вноска на 27.09.2020 г.в размер
от 1250 лева,включваща 800 лева главница,40,05 лева договорна лихва и
409,95 лева такса за експресно разглеждане,на 17.09.2020 г. е заплатена сума в
размер на 800 лева,с която е погасена главницата,не са заплатени договорна
лихва от 40,05 лева и такса за експресно разглеждане в размер от 409,95 лева.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи :
Искът с правно основание чл.26,ал.1 от ЗЗД за прогласяване
недействителност на договорна клауза подлежи на уважаване,ако бъдат
установени обстоятелства,при които тази договорна клауза не би могла
валидно да обвързва страните и да породи правни последици за страните по
договорното правоотношение. В настоящия случай ищцата М. с исковата си
претенция твърди,че клаузата на чл.3.10,с която е регламентирана дължимост
на такса за експресно разглеждане е недействителна. Страните не спорят,а и
от представените по делото доказателства се установява,че между страните е
сключен договор за заем със заемна парична сума в размер от 800 лева,както
и е уговорена дължимост на такса за експресно разглеждане от 409,95 лева.
Софийският районен съд приема,че исковата претенция за прогласяване
недействителност на договорната клауза на чл.3.10 е основателна. Съгласно
разпоредбата на чл. 10а ЗПК кредиторът може да събира от потребителя такси
и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски
кредит. Според ал. 2 на чл. 10а ЗПК кредиторът не може да изисква
заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и
управление на кредита. Таксата за експресно разглеждане е свързана с
дейността по отпускане и усвояване на кредита,което означава,че тази такса
не е начислена за допълнителни дейности,а за дейност,каквато дружеството
кредитор е длъжно да извърши в процеса по разглеждане на всяко искане за
кредит,респективно в процеса по сключване на договор за кредит. Тази такса
се дължи не за извършването на допълнителна услуга по смисъла на чл. 10а
ЗПК, а като възнаграждение на заемодателя за извършването на задължителни
за него действия – проверка на представените от лицето,кандидатстващо за
кредит документи, въз основа на които да вземе решение дали да предостави
искания кредит. Съдът намира,че при разглеждане на документите за
отпускане на кредит кредиторът не прави допълнителни или неприсъщи
разходи, за които да събира такса. Предвид това съдът намира, че тази клауза
е нищожна поради противоречието с императивна законова норма.
2
Разпоредбата на чл.21,ал.1 от ЗПК предвижда,че всяка клауза в
потребителски договор,с която се нарушава или заобикаля регламентирана от
закона норма е нищожна. В конкретния случай с разпоредбата на чл.10а от
ЗПК е предвидено в кои хипотези кредиторът може да начислява такси,а
именно когато същите се отнасят до допълнителни дейности,както и е
наложена изрична забрана да бъдат начислявани такси за дейности,свързани с
дейността по предоставяне на кредит. Съобразявайки правилата на чл.10а от
ЗПК и на чл.21,ал.1 от ЗПК съдът намира,че клаузата,която предвижда
дължимост на такса за експресно разглеждане се явява недействителна и
исковата претенция за прогласяването й като недействителна подлежи на
уважаване. В тази насока следва да бъде отбелязано,че преценката за
кредитопоспособността на заемополучателя,респективно за степента на риск
представлява присъща за заемодателя дейност,каквото заемодателят дължи по
всяко искане за отпускане на кредит,с което е сезиран,дейността по
разглеждане документите за отпускане на кредит е присъща и характерна за
дружеството кредитор,поради което са налице предпоставки да се счита,че
чрез регламентиране дължимост на такса за експресно разглеждане се
нарушават императивни правни норми. Развитите съображения мотивираха
съда да приеме,че исковата претенция по иска за недействителност на
договорната клауза по чл.3.10 подлежи на уважаване.
Софийският районен съд приема,че предявената искова претенция по
иск с правно основание чл.55,ал.1,предл.1 от ЗЗД подлежи на отхвърляне.
Уважаването на иск с правно основание чл.55,ал.1,предл.1 от ЗЗД е
предпоставено от доказване от ищцовата страна,че има реализирано
плащане,за което се твърди,че е реализирано без основание. Когато
доказателствената тежест е възложена на една от страните в
производството,тази страна следва да проведе пълно доказване,т.е. да бъде
установено по несъмнен и категоричен начин настъпването на съответния
юридически факт. В настоящия случай ищцата М. не е доказала да е
направила плащане на сумата от 409,95 лева,представляваща такса за
експресно разглеждане,а и според приетото заключение по съдебно-
счетоводната експертиза сумата от 409,95 лева не е заплатена. Предвид
това,че не е доказана материалноправна предпоставка за уважаване на иска по
чл.55,ал.1,предл.1 от ЗЗД искът следва да бъде отхвърлен.
При този изход на делото и като съобрази,че ищцата М. е освободена от
задължението да заплати държавна такса,както и предвид разпоредбата на
чл.78,ал.6 от ГПК ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати
държавна такса в размер от 50 лева по сметка на СРС в полза на бюджета на
съдебната власт. Съдът намира,че предвид това,че ищцата е представлявана
от адвокат,който предоставя безплатно правна помощ по реда на чл.38 от
ЗА,в полза на адв.Д. В. М. следва да бъде присъдено адвокатско
възнаграждение в размер на 480 лева с вкл.ДДС при съобразяване уважаване
на първия предявен иск. Съдът приема,че в полза на **** следва да бъде
присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер от 100 лева при
съобразяване отхвърлянето на втория иск.
По изложените съображения Софийският районен съд
РЕШИ:
3
ОБЯВЯВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛНА на основание чл.26,ал.1 от ЗЗД
по искова претенция,предявена от П. П. М.,ЕГН **********,с адрес ****
против *****,със седалище и адрес на управление ****,представлявано от
*****,клаузата на чл.3.10 от договор за паричен заем кредирект №
442530/13.08.2020 г. „Такса за експресно разглеждане 409,95 лева.“.
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл.55,ал.1,предл.1 от
ЗЗД,предявен от П. П. М.,ЕГН **********,с адрес **** против *****,със
седалище и адрес на управление ****,представлявано от *****,за осъждане
на ответника за възстанови сумата от 409,95 лева – платена без основание по
клаузата по чл.3.10. от договор за паричен заем кредирект №
442530/13.08.2020 г.
ОСЪЖДА *****,със седалище и адрес на управление
****,представлявано от ***** да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на Софийски районен съд на основание чл.81 от
ГПК,вр.чл.78,ал.6 от ГПК сумата от 50 ( петдесет ) лева държавна такса.
ОСЪЖДА *****,със седалище и адрес на управление
****,представлявано от ***** да заплати на адв.Д. В. М.,****, сумата от 480 (
четиристотин и осемдесет ) лева адвокатско възнаграждение за предоставена
безплатно правна помощ на основание чл.38,ал.1,т.2 от ЗА.
ОСЪЖДА П. П. М.,ЕГН **********,с адрес **** да заплати на
основание чл.81 от ГПК,вр.чл.78,ал.3 от ГПК на *****,със седалище и адрес
на управление ****,представлявано от *****, сумата от 100 ( сто ) лева
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуедмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4